9.1.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 6/8
Решение на Съда (пети състав) от 26 октомври 2016 г. (преюдициално запитване от Retten i Glostrup — Дания) — Наказателно производство срещу Canal Digital Danmark A/S
(Дело C-611/14) (1)
((Преюдициално запитване - Нелоялни търговски практики - Директива 2005/29/ЕО - Членове 6 и 7 - Реклама на абонамент за сателитна телевизия - Цена на абонамента, която освен месечната абонаментна такса включва и шестмесечна такса за необходимата карта за декодиране на сигнала - Шестмесечна такса, която не е посочена или е представена по-незабележимо от месечната - Заблуждаващо действие - Заблуждаващо бездействие - Транспониране на разпоредба от директива единствено в документите от подготвителните работи по транспониращия национален закон, но не и в самия текст на този закон))
(2017/C 006/09)
Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Retten i Glostrup
Страна в главното производство
Canal Digital Danmark A/S
Диспозитив
1)
Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали дадена търговска практика трябва да се смята за заблуждаващо бездействие, следва да се взема предвид контекстът, в който се прилага тази практика, и по-конкретно ограниченията на използваното средство за комуникация при осъществяване на търговската практика, наложените от това средство за комуникация ограничения в пространството или времето, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства, дори когато това изискване не следва изрично от текста на съответната национална правна уредба.
2)
Член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да се квалифицира като заблуждаваща търговската практика, при която цената на продукта се разделя на няколко части, но се откроява само една от тях, при положение че тази практика би могла, от една страна, да остави у средния потребител погрешното впечатление, че му се предлага изгодна цена, и от друга, да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, въпрос, който запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства по делото в главното производство. Времевите ограничения, които може да са характерни за някои средства за комуникация като телевизионните рекламни клипове, обаче не бива да се вземат предвид при преценката дали дадена търговска практика е заблуждаваща по смисъла на член 6, параграф 1 от Директивата.
3)
Член 7 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че когато търговецът е решил да определи абонаментната цена така, че потребителят да дължи както месечна, така и шестмесечна такса, тази практика трябва да се смята за заблуждаващо бездействие, ако в търговското предложение месечната такса ясно се откроява, докато шестмесечната такса е съвсем пропусната или е представена по-незабележимо, при условие че подобен пропуск подтиква потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, въпрос, който запитващата юрисдикция следва да прецени, като вземе предвид ограниченията на използваното средство за комуникация, естеството и характеристиките на продукта, както и другите мерки, които търговецът действително е предприел, за да предостави на потребителите съществената информация за продукта.
4)
Член 7, параграф 4 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържа изчерпателно изброяване на данните, съставляващи съществена информация, която трябва да бъде посочена в офертата за продажба. Националната юрисдикция следва да прецени дали съответният търговец е изпълнил задължението си за информиране, като вземе предвид естеството и характеристиките на продукта, а също и използваното за офертата за продажба средство за комуникация и допълнителната информация, която търговецът евентуално е предоставил. Ако в офертата за продажба търговецът е предоставил всички данни, изброени в член 7, параграф 4 от Директивата, това не изключва възможността тази оферта да бъде квалифицирана като заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 или член 7, параграф 2 от Директивата.
(1) ОВ C 73, 2.3.2015 г.
Full & Egal Universal Law Academy