20.4.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 127/3
Определение на Съда (осми състав) от 11 декември 2014 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 1 de Granada — Испания) — Marta León Medialdea/Ayuntamiento de Huetor Vega
(Дело C-86/14) (1)
((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Последователни срочни трудови договори в публичния сектор - Клауза 3, точка 1 - Понятие за работник на срочен трудов договор - Клауза 5, точка 1 - Мерки за предотвратяване на злоупотребата с последователни срочни трудови договори или правоотношения - Санкции - Трансформиране на срочно трудово правоотношение в правоотношение по трудов договор с неопределена продължителност, който не води до постоянно назначение - Право на обезщетение))
(2015/C 127/04)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de lo Social no 1 de Granada
Страни в главното производство
Ищец: Marta León Medialdea
Ответник: Ayuntamiento de Huetor Vega
Диспозитив
1)
Клауза 2 и клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкуват в смисъл, че работник като ищеца в главното производство попада в приложното поле на това рамково споразумение, ако е сключил с работодателя си срочни трудови договори по смисъла на тези клаузи.
2)
Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не предвижда ефективна мярка за санкциониране на злоупотребите по смисъла на клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор, тъй като във вътрешния правен ред не се предвижда ефективна мярка за санкциониране на такива злоупотреби.
3)
Запитващата юрисдикция следва да прецени в съответствие с националните законодателство, колективни трудови договори и/или практика от какво естество трябва да бъде обезщетението, предоставяно на работник като ищеца в главното производство, за да бъде то достатъчно ефективна мярка за санкциониране на злоупотребите по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа.
При необходимост запитващата юрисдикция следва също, доколкото е възможно, да тълкува релевантните вътрешноправни норми в съответствие с правото на Съюза.
(1) ОВ C 142, 12.5.2014 г.
Full & Egal Universal Law Academy