ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 22 януари 2015 година ( 1 )
Дело C‑15/14
Европейска комисия
срещу
MOL Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt.
„Обжалване — Държавни помощи — Споразумение, сключено между унгарската държава и дружеството за добив на нефт и газ MOL относно такси за минни дейности във връзка с добив на въглеводород — Последващо изменение на правния режим, с което се увеличава ставката на таксите за минни дейности — Увеличение, което не е приложено по отношение на MOL — Наличие на селективно предимство“
1.
С настоящата жалба Комисията иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз по дело MOL/Комисия ( 2 ), с което последният е отменил Решение 2011/88/ЕС на Комисията от 9 юни 2010 година относно държавна помощ С 1/09 (ex NN 69/08), предоставена от Унгария на MOL Nyrt. ( 3 ).
2.
В случая Съдът следва главно да определи дали Общият съд правилно е отменил спорното решение, с мотива че Комисията не е доказала селективния характер на спорната мярка, мярка, която се отличава с това, че се изразява в едновременното действие на споразумение за определяне на такси, сключено между държавата и дадено предприятие, и последвалото го изменение на правната уредба с увеличение на ставките на таксите, което не се прилага по отношение на посоченото предприятие. В по-общ аспект настоящото дело е повод да бъдат внесени определени уточнения на параметрите, които следва да бъдат взети предвид при разглеждане на условието за селективност, което е съставна част на понятието „държавна помощ“ съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС.
I – Обстоятелства, предхождащи спора
3.
Обстоятелствата, предхождащи спора, посочени в обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.
4.
MOL Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt. (наричано по-нататък „MOL“) е дружество, установено в Будапеща (Унгария), с основна дейност проучване и добив на суров нефт, природен газ и производство на газови продукти, транспортиране, съхранение и дистрибуция на продукти от суров нефт на дребно и на едро, пренос на природен газ и производство и продажба на олефини и полиолефини.
А– Унгарският закон за минното дело
5.
Всички минни дейности, сред които и дейностите, включващи въглеводороди, са уредени в Унгария със Закон XLVIII от 1993 година за минното дело ( 4 ). Съгласно този закон регулаторните функции се упражняват от министъра, отговарящ за минното дело, и от органа по минното дело, централен орган, осъществяващ надзор върху минните дейности.
6.
Законът за минното дело предвижда, че проучването и добивът в мините могат да бъдат осъществявани в два различни правни режима. По отношение на райони, считани за богати на добивни ресурси въз основа по-специално на геологически данни и определени като „закрити“ (член 9, параграф 1 от Закона за минното дело), членове 8—19 от Закона за минното дело определят концесионен режим след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка за всеки закрит район въз основа на договор, подписан между министъра, отговарящ за минното дело, и предприятието, спечелило конкурсната процедура (членове 10—12 от Закона за минното дело). По отношение на районите, квалифицирани като „открити“, които поначало са по-бедни на добивни ресурси, добивът в тях се осъществява въз основа на разрешение за минна дейност, издадено от органа по минно дело, при условие че заявителят отговаря на законовите условия (член 5, параграф 1, буква a) и член 5, параграф 4 от Закона за минното дело).
7.
Член 20 от Закона за минното дело установява правилата за определяне на таксите за минна дейност, заплащани на държавата. Член 20, параграф 11 от Закона за минното дело предвижда, че размерът на таксата за минна дейност е процент, определен съотвено в закона, в концесионния договор или в договора, сключен съгласно член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело. По отношение на концесиите ставката на таксата за минна дейност се определя от министъра, отговарящ за минното дело, който взема предвид определени параметри, посочени в член 20, параграф 8 от Закона за минното дело. По отношение на договора, посочен в член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, ставката на таксата се определя съгласно разпоредбите на същия член. Ставката на таксата за минна дейност се определя от Закона за минното дело, когато добивната дейност се извършва в разрешителен режим (член 20, параграфи 2—7 от Закона за минното дело).
8.
До 2008 г. таксата за минна дейност за добив на въглеводороди, суров петрол и природен газ в разрешителен режим е определена на 12 % от стойността на добитото количество за находищата, чиято експлоатация е започнала от 1 януари 1998 г., или е резултат от прилагането на математическа формула, която отчита по-специално средната цена на природния газ, закупен от обществената служба по газа, при минимална ставка в размер от 12 % за находищата на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г. (член 20, параграф 3, буква b) от Закона за минното дело).
9.
Член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело предвижда, че когато миннодобивно дружество, което действа в разрешителен режим, т.е. по отношение на находищата, намиращи се в открит район, не започне добив в срок от пет години от датата на издаване на разрешение за минна дейност, то може да поиска еднократно от органа по минно дело удължаване на този срок за максимален период от пет години. При съгласие на посочения орган се сключва договор между министъра, отговарящ за минното дело, и миннодобивното дружество, с който се определя количеството на ресурсите, което ще служи за основа на изчисляване на таксата за минна дейност и на нейната ставка по отношение на находищата с удължен срок на експлоатация, като ставката на таксата трябва да бъде по-висока от ставката, приложима към датата на подаване на заявлението за удължаване на срока, без да я надвишава повече от 1,2 пъти (наричана по-нататък „ставката при удължаване на срока“). Ако заявлението за удължаване на срока се отнася до повече от две находища, ставката при удължаване на срока се прилага по отношение на всички находища на миннодобивното дружество по силата на договор, сключван за срок най-малко от пет години (наричана по-нататък „увеличената такса за минна дейност“). Ако заявлението за удължаване на срока се отнася до повече от пет находища, може да се изиска еднократно плащане в максимален размер на 20 % от дължимата сума, изчислена въз основа на увеличената такса за минна дейност.
Б– Споразумението за удължаване на срока на правата за минна дейност, сключено през 2005 г. между MOL и унгарската държава
10.
На 19 септември 2005 г. MOL подава заявление за удължаване на срока на правата си за минна дейност по отношение на дванадесет въглеводородни находища, за които са издадени разрешения за минна дейност и чиято експлоатация все още не е започнала към края на петгодишния срок от датата на издаване на посочените разрешения.
11.
На 22 декември 2005 г. министърът, отговарящ за минното дело, и MOL сключват споразумение за удължаване на срока съгласно член 26/А, параграф 5 от Закона за минното дело по отношение на дванадесетте въглеводородни находища (наричано по-нататък „споразумението от 2005 г.“), съгласно точка 1 от което се удължава с пет години крайният срок за започване на експлоатацията на тези дванадесет находища и се определя ставката на таксата при удължаване на срока, която MOL трябва да заплати на държавата за всяка от петте години (12 % x 1,050 за първата година, а именно 12,600 %; 12 % x 1,038 за втората година, а именно 12,456 %; 12 % x 1,025 за третата година, а именно 12,300 %; 12 % x 1,020 за четвъртата и петата година, а именно 12,240 %).
12.
Съгласно точка 4 от споразумението от 2005 г. увеличената ставка на таксата за минна дейност се прилага по отношение на всички находища на MOL, които вече се експлоатират в разрешителен режим за минна дейност, а именно 44 въглеводородни находища, чиято експлоатация е започнала след 1 януари 1998 г., и 93 находища на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди тази дата, за период от петнадесет години, считано от датата на влизане в сила на споразумението. Ставката на увеличената такса за минна дейност за петата година от периода на удължаването на срока се прилага до петнадесетата година. По отношение на находищата на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г., коефициентът на увеличение за всяка от петте години на удължаване на срока (вж. точка 11 от настоящото заключение) се прилага към математическата формула, определена в член 20, параграф 3, буква b) от Закона за минното дело, като коефициентът на увеличение за петата година се прилага до петнадесетата година.
13.
Точка 6 от споразумението от 2005 г. предвижда еднократно плащане от 20 милиарда унгарски форинта (HUF).
14.
Точка 9 от споразумението от 2005 г. предвижда, че ставката на таксата за удължаване на срока, ставката на увеличената такса за минна дейност, основата за изчисляване, процентът и всички фактори, необходими за изчисляване на таксите, за целия срок на действие на посоченото споразумение се определят единствено от неговите клаузи, както и че ставките, определени в споразумението от 2005 г., ще останат непроменени или постоянни за целия този срок.
15.
Съгласно точка 11 споразумението от 2005 г. влиза в сила в деня на влизането в сила на решението на органа по минно дело. В същата клауза се съдържа забрана за едностранно прекратяване на споразумението от 2005 г. освен в случай на придобиване на над 25 % от капитала на MOL от трето лице.
16.
По споразумението от 2005 г. е прието решение на органа по минно дело от 23 декември 2005 г., потвърждаващо удължаването на крайния срок за започване на експлоатацията на дванадесетте въглеводородни находища, посочени в точка 10 от настоящото заключение, както и плащанията за сметка на MOL, определени с посоченото споразумение.
В– Приетото през 2008 г. изменение на Закона за минното дело, свързано с правата за експлоатация
17.
Закон CXXXIII от 2007 година относно добива на полезни изкопаеми и за изменение на закон XLVIII от 1993 година ( 5 ), който влиза в сила на 8 януари 2008 г., въвежда изменение в ставката на таксата за минни дейности.
18.
Член 20, параграф 3 от последващото изменение на Закона за минното дело предвижда основно ставка в размер от 30 % върху стойността на добитото количество за находищата, чиято експлоатация е започнала между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2007 г., прилагането на съществуващата при действието на Закона за минното дело математическа формула за находищата на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г., при минимална ставка на таксата 30 % и прилагането на диференцирана ставка на таксата за находищата, чиято експлоатация е започнала след 1 януари 2008 г., в зависимост от количеството добит суров петрол или природен газ, а именно ставка от 12 % за добито годишно количество, ненадвишаващо 300 милиона m3 природен газ, или 50 килотона (kt) суров петрол, ставка от 20 % за добив между 300 милиона m3 природен газ и 500 милиона m3 природен газ или между 50 суров петрол и 200 kt суров петрол и ставка от 30 % за добив, надвишаващ 500 милиона m3 природен газ, или 200 kt суров петрол. На последно място, за всички находища, независимо от началната дата на експлоатация, дължимата такса за минна дейност се увеличава с 3 % или 6 %, ако цената на суровия петрол Брент превиши съответно 80 щатски долара (USD) или 90 USD
19.
Член 235 от Закон LXXXI от 2008 година за изменение на ставките на данъците и таксите ( 6 ) изменя Закона за минното дело, като намалява отново на 12 % ставката на таксата за минни дейности за находищата, чиято експлоатация е започнала между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2007 г. включително, както и минималната ставка на таксата за минни дейности, дължима за находищата на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г. Изменението влиза в сила на 23 януари 2009 г.
Г– Официалната процедура по разследване и приемането на спорното решение
20.
Вследствие на жалба, получена на 14 ноември 2007 г., с писмо от 13 януари 2009 г. Комисията уведомява унгарските органи за решението си да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, във връзка със споразумението от 2005 г., което освобождавало MOL от увеличаването на ставката на таксата за минна дейност, произтичащо от изменения Закон за минното дело (наричано по-нататък „решението за откриване“). Комисията е на мнение, че с оглед на начина, по който са изготвени, споразумението от 2005 г. и разпоредбите на изменения Закон за минното дело се вписват в контекста на една и съща мярка, и след като извършва преценка на съвместното им въздействие, достига до извод, че действието на споразумението от 2005 г. във връзка с последващото изменение на Закона за минното дело води до предоставяне на неправомерно предимство на MOL. Според Комисията мярката отговаря на критериите по член 87, параграф 1 ЕО и трябва да се разглежда като държавна помощ, като нищо не сочи, че тя може да се окаже съвместима с общия пазар. Решението за откриване е публикувано, придружено от покана към заинтересуваните страни да представят становища.
21.
С писмо от 9 април 2009 г. Унгария представя становище по решението за откриване. Унгарските органи са на мнение, че мярката не представлява държавна помощ, тъй като споразумението от 2005 г. не предоставяло каквото и да било предимство на MOL и не било селективно, като се има предвид, че от прилагането на въпросното споразумение за него не произтичало никакво преференциално третиране.
22.
С две писма от 27 април 2009 г. MOL и Magyar Bányászati Szövetség (унгарска асоциация за минни дейности) съответно представят становища по решението за откриване. MOL смята, че не се намира в привилегировано положение в резултат на прилагането на споразумението от 2005 г., тъй като е платило такса за минна дейност в много по-голям размер в сравнение с конкурентите си и в сравнение с размера, който би платило, ако нямаше споразумение, доколкото последното е в съответствие с разпоредбите на Закона за минното дело и следва логиката на посочения закон. От своя страна, Magyar Bányászati Szövetség изтъква необходимостта държавата, в качеството ѝ на законодател, да зачита оправданите правни очаквания на икономическите оператори и принципа на правната сигурност по отношение на дългосрочната стабилност на ставките на таксите за минна дейност за находищата, за които вече е издадено разрешение за минна дейност.
23.
На 9 юни 2010 г. Комисията приема спорното решение, съгласно което, от една страна, приетата от Унгария мярка, а именно фиксирането в споразумението от 2005 г. на дължимата от MOL такса за минна дейност, ведно с измененията, произтичащи от последващото изменение на Закона за минното дело, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, несъвместима с общия пазар съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, и от друга страна, Унгария се задължава да пристъпи към възстановяване на помощта от MOL.
24.
В спорното решение Комисията приема, че разглежданата помощ представлява съвкупност от споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело, тъй като първото освобождава MOL от внесените чрез второто промени в таксите за минна дейност (съображения 19 и 20). Според нея, независимо че споразумението от 2005 г. съответства на действащия към онзи момент Закон за минното дело и макар държавата членка да е оправомощена да фиксира таксите за минна дейност, получените резултати не са непременно съвместими с правилата на Договора относно държавните помощи, въпреки че взети поотделно, нито споразумението от 2005 г., нито последващото изменение на Закона за минното дело противоречат на тези правила (съображения 52 и 53).
25.
Що се отнася до критерия за селективност на мярката, в обжалваното решение Комисията приема, че референтната система е разрешителният режим, като отхвърля доводите, че споразуменията за удължаване на срока на тези разрешения могат да представляват отделна референтна система (съображения 61—65). Според Комисията споразумението за удължаване има „ясно“ селективно действие, тъй като унгарските органи разполагат с определена възможност за маневриране по отношение на решението за сключване или несключване на подобно споразумение и определянето на съдържащите се в него елементи на плащания (съображение 66). Комисията изтъква обстоятелствата, сочещи, от една страна, че MOL се е ползвало от намалени такси до 2020 г. по отношение на почти всички свои находища, експлоатирани в разрешителен режим, докато неговите конкуренти, подлежащи на същия режим и започнали експлоатация в законовия срок, трябвало да плащат по-високи такси (съображение 67), и от друга страна, че MOL е единственият оператор в областта на въглеводородите, на когото е разрешено удължаване на срока на правата му на експлоатация в рамките на разрешителен режим, като останалите случаи на удължаване на срока се отнасят до предприятия, добиващи твърди минерални ресурси, за които таксите за минни дейности не са променяни (съображение 68). Комисията счита, че поредицата от действия, а именно начинът, по който е формулиран член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, споразумението от 2005 г., сключено на основание на този член и измененията, съдържащи се в последващото изменение на Закона за минното дело, има селективен характер (съображение 69). Според Комисията единствено MOL е действало при специфичен режим, който го закриля срещу всякакво увеличение на таксите за минна дейност (съображение 70).
II – Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
26.
С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 8 октомври 2010 г., MOL прави главно искане да бъде отменено спорното решение и при условията на евентуалност да бъде отменено същото решение в частта му, в която се разпорежда възстановяването на съответните суми.
27.
В жалбата си MOL изтъква три основания, изведени съответно от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, от нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС и на член 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 659/1999 ( 7 ) и на последно място, от нарушение на член 14, параграф 1 от същия регламент.
28.
С първото основание MOL оспорва квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ.
29.
Общият съд е разгледал по-специално второто оплакване от това първо основание, свързано с липса на селективен характер на посочената мярка.
30.
В този контекст, след като излага становището на Комисията, изложено в спорното решение, и припомня доводите, приведени от страните във връзка с това пред Общия съд, в точка 54 от обжалваното съдебно решение Общият съд по-специално изтъква, че прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС налага да се определи дали в рамките на даден правен режим държавната мярка е от естество да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други, които по отношение на преследваната в посочения режим цел биха се оказали в съпоставимо правно и фактическо положение.
31.
По-нататък, след като в точки 56—61 от обжалваното съдебно решение представя доводите на Унгария и на MOL, изложени по време на административната процедура, в точка 62 от решението Общият съд припомня, че в случая спорната мярка е съставена от два елемента, а именно: от една страна, споразумението от 2005 г., с което се определят ставките на таксите за минна дейност за всички находища на MOL, чиято експлоатация е започнала или срокът на която е удължен, за всяка от петнадесетте години на неговия срок, и от друга страна, последващото изменение на Закона за минното дело, с което се увеличават ставките на таксите за минна дейност за всички въглеводородни находища в разрешителен режим, без да се предвиждат разпоредби по отношение на находищата, за които вече е сключено споразумение за удължаване на срока.
32.
Според Общия съд в тази конфигурация спорната мярка може да бъде квалифицирана като държавна помощ, ако бъде установено, че условията на сключеното споразумение са предложени селективно от държавата на един или няколко оператори, а не се основават на обективни критерии, произтичащи от текст с общ обхват и приложими към всички оператори (вж. точка 66 от обжалваното съдебно решение). В точка 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява още, че свързани елементи могат да бъдат квалифицирани като държавна помощ, когато държавата действа по начин, който закриля един или няколко оператори, които са вече на пазара, като сключва с тях споразумения, предоставящи им гарантирани ставки на таксите за целия срок, независимо че възнамерява впоследствие да упражни регулаторната си компетентност, като увеличи ставката на таксата по начин, поставящ в неблагоприятно положение останалите оператори на пазара, независимо дали става въпрос за оператори, които вече участват на пазара към датата на сключване на споразумението, или за навлизащи участници.
33.
В случая, като взема предвид, на първо място, липсата на селективен характер на правната уредба, регулираща сключването на споразумения за удължаване на срока, както и съображенията, обосноваващи предоставянето на право на преценка на унгарските органи при преговорите относно ставките на таксите (вж. точки 70—74 от обжалваното съдебно решение), и на второ място, липсата на каквито и да било данни, че тези органи са поставили в по-благоприятно положение MOL в сравнение с всяко друго предприятие, намиращо се в сходно положение (вж. точки 75—80 от обжалваното съдебно решение), в точка 81 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави извода, че не може да се приеме за установен селективният характер на споразумението от 2005 г.
34.
На последно място, в точка 82 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че влязлото в сила през 2008 г. увеличение на таксите съгласно последващото изменение на Закона за минното дело е осъществено в контекста на увеличение на цените на суровия петрол на световно равнище. От това той прави извода, че доколкото Комисията не твърди, че споразумението от 2005 г. е било сключено с оглед очакваното повишаване на таксите за минни дейности, комбинираното действие на споразумението и последващото изменение на закона не може валидно да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС.
35.
По тези съображения Общият съд приема за основателна жалбата на MOL и отменя спорното решение.
III – Искания на страните и производство пред Съда
36.
В жалбата си Комисията моли Съда:
—
като главно искане:
—
да отмени обжалваното съдебно решение,
—
да отхвърли искането за отмяна на спорното решение, и
—
да осъди MOL да заплати съдебните разноски.
—
при условията на евентуалност:
—
да върне делото на Общия съд, и
—
да не се произнася по съдебните разноски, направени в производството пред двете инстанции.
37.
MOL прави главно искане жалбата да бъде отхвърлена и Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
38.
Страните представят пред Съда писмени становища, а в съдебното заседание от 13 ноември 2014 г. излагат и устно позициите си.
IV – Анализ на жалбата
39.
Въпреки че от своя страна Общият съд е засегнал, макар и лаконично ( 8 ), въпроса за евентуалните връзки между поредицата посочени от Комисията действия, при проверката относно условието за селективност на спорната мярка, той е допуснал известна неяснота, като се е позовавал ту само на селективния характер на споразумението от 2005 г. ( 9 ), ту на селективния характер на „спорната мярка“ в нейната цялост ( 10 ).
40.
В рамките на настоящата жалба Комисията повдига едно-единствено основание, изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати при проверката на условието за селективност на спорната мярка по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
41.
Комисията счита, че Общият съд погрешно е тълкувал и приложил това условие, както се установявало от множество текстове на обжалваното съдебно решение. Нейните доводи се отнасят по същество до четири аспекта от обжалваното съдебно решение.
42.
Преди да разгледам доводите на Комисията във всеки техен аспект, ми се струва необходимо да изложа определени съображения по отношение на смисъла на изискването за селективност, произтичащо от член 107, параграф 1 ДФЕС, и неговия обхват в положение като разглежданото в случая.
А– Предварителни бележки относно смисъла на изискването за селективност, произтичащо от член 107, параграф 1 ДФЕС и относно неговия обхват в положение като разглежданото в случая
43.
Уместно е да припомня, че съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договора, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.
44.
Съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква всички предвидени в тази разпоредба условия да са налице ( 11 ).
45.
Също така е трайно установено, че за да може дадена национална мярка да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя бенефициер и четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията ( 12 ).
46.
В случая са спорни единствено тълкуването и прилагането на третото условие, и по-точно изискването за „селективност“.
47.
Това изискване за селективност, или ако използвам друг често употребяван термин — за „специфичния характер“ на мярката, трябва да бъде ясно разграничено от установяването на икономическо предимство. С други думи, след като бъде установено наличието на предимство в широк смисъл, което произтича пряко или косвено от дадена мярка, Комисията трябва да докаже също така дали това предимство се отнася специфично до едно или повече предприятия. Комисията трябва да докаже по-специално, че мярката въвежда разграничения между предприятията, намиращи се в сходно положение от гледна точка на целта ( 13 ). Осъдително е не самото предоставяне на предимство, а това, че когато се извършва по дискриминационен и селективен начин, предоставянето би могло да постави определени предприятия в по-благоприятно положение в сравнение с други.
48.
Предвид това уточнение по мое мнение изискването за селективност не може изцяло да бъде разделено от съпътстващото го, макар и съвсем отделно, идентифициране на икономическото предимство.
49.
Във връзка с това според мен се налагат две общи съображения.
50.
На първо място, ми се струва съвсем очевидно, че това изискване за селективност има различна роля в зависимост от това дали разглежданата мярка е предвидена като индивидуална помощ, или като обща схема за помощ.
51.
Всъщност при преценката на индивидуална мярка идентифицирането на икономическото предимство позволява по принцип да се предположи нейният „специфичен“ характер и следователно да се направи изводът, че то има и селективен характер.
52.
Обратно, когато се разглежда режим от общ характер (схеми за субсидиране, системи за определяне на тарифи, данъчни облекчения, режим на дерогации от общата правна уредба в областта на несъстоятелността, на улеснения при плащане на различни данъци или такси и др.), селективността помага да бъде установено дали предполагаемото предимство, макар и отнасящо се до всички икономически оператори, с оглед заложените в него обективни критерии всъщност не облагодетелства само определен вид предприятия или групи от предприятия.
53.
Това предполага да се установи дали въпреки констатацията, че предоставя предимство на общо основание, въпросната мярка го прави „изключително в полза на определени предприятия или определени дейности“. Според друго схващане този подход има за цел да се установи дали държавните мерки не въвеждат диференцирано третиране на предприятията, или по-точно на операторите, които се намират във фактически и юридически съпоставимо положение от гледна точка на целта на разглежданата национална схема, което не е оправдано от естеството и структурата на разглежданата система.
54.
Макар държавите членки да разполагат с известна свобода на действие при определяне на своята данъчна, промишлена или социална политика, от гледна точка на правната уредба на държавните помощи те не могат да действат по дискриминационен начин. В този смисъл следва да подчертаем, че понятието за селективност е свързано с понятието за дискриминация ( 14 ), и следователно се допуска, че не е непременно забранено да се предвиждат мерки, при които властите разполагат с определена свобода на преценка.
55.
На второ място, в случаите, когато се разглежда определена схема за помощ, е уместно предварително да се установи по какъв начин тази схема води сама по себе си до разпореждане, което е от естество да намали разходите, по принцип дължими от предприятията.
56.
В това именно е трудността, с която се характеризира настоящото дело, отнасящо се до напълно своеобразна държавна мярка.
57.
Първо, макар това искане да е било коментирано в жалбата на MOL пред Общия съд ( 15 ), е уместно да се изтъкне, че спорната мярка е съставена от два елемента, а именно от споразумението от 2005 г., което определя ставките на таксите за минни дейности, приложими по отношение на всички находища на жалбоподателя, чиято експлоатация е започнала или е удължен срокът за това, за всяка от петнадесетте години на неговия срок, и от изменения Закон за минното дело, с който се увеличават ставките на таксите за минни дейности за всички въглеводородни находища в разрешителен режим, без да се предвиждат разпоредби по отношение на находищата, за които вече е сключено споразумение за удължаване на срока ( 16 ).
58.
По-нататък, тъй като в спорното решение Комисията не се е произнесла по-специално по отношение на връзките между споразумението от 2005 г. и изменението на правната уредба от 2008 г., съществува неяснота при определянето на релевантната референтна рамка за целите на проверката на селективния характер на спорната мярка.
59.
Всъщност следва да се отбележи, че Комисията е приела, че тази мярка е съставена от споразумението от 2005 г. в комбинация с изменението на правната уредба от 2008 г. ( 17 ), без дори да посочи по какви причини тази поредица от действия са тясно свързани помежду си от хронологична, функционална и обстоятелствена гледна точка ( 18 ). От друга страна, тя се е ограничила до преценката дали условието за селективност е изпълнено от гледна точка на системата на разрешения за експлоатация, приложима към момента на сключване на споразумението от 2005 г. ( 19 ).
60.
Ето защо, въпреки обстоятелството, че за спорни са приети „действията на държавата съвкупно“ ( 20 ), а именно споразумението от 2005 г. във връзка с последващите изменения на Закона за минното дело, селективността на посочената мярка е била разгледана единствено от гледна точка на споразумението от 2005 г. ( 21 ) с уточнението, че за референтна рамка е определена тази на разрешителното за експлоатация, приложима към датата на сключване на посоченото споразумение.
61.
Като възприема този подход, според мен Общият съд съвсем основателно е концентрирал анализа си върху въпроса дали споразумението от 2005 г. съдържа разпореждане от селективно естество.
62.
Макар Общият съд да е възприел за себе си преценката, че спорната мярка се състои от два елемента, а именно от споразумението от 2005 г. и от изменения през 2008 г. Закон за минното дело, в случая това самостоятелно разглеждане на споразумението от 2005 г. създава известни затруднения.
63.
Всъщност, както Съдът подчертава в решение по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др. ( 22 ), тъй като държавната намеса може да приема различни форми и следва да бъде анализирана в зависимост от нейните последици, не може да се изключи възможността няколко последователни мерки да се разгледат като една-единствена за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС. Такъв може да бъде по-конкретно случаят, когато последователните мерки на държавна намеса са така тясно свързани предвид хронологията на приемането им, целта им и положението на предприятието към момента на приемането им, че е невъзможно да бъдат отделени една от друга ( 23 ).
64.
Като не се произнася от самото начало ( 24 ) по въпроса дали Комисията е доказала в достатъчна степен, както я задължава практиката на Съда, наличието на тесни връзки между държавните мерки, разглеждани в настоящото дело, Общият съд оставя несигурност по отношение на референтната рамка, която е следвало да бъде взета предвид при установяване на селективния характер на спорните мярка или мерки. Впрочем, както е изтъкнала и Комисията ( 25 ), определянето на референтната рамка за целите на преценката за селективност на дадена схема може да е от съществено значение ( 26 ).
65.
Това не означава, че тази преценка за селективността на спорната мярка от гледна точка на правната уредба, регулираща споразумението от 2005 г., не е била оспорена в рамките на настоящата жалба.
66.
Предвид тези уточнения настоящата жалба кара Съда най-вече да определи дали Общият съд не е допуснал грешки, като е приел, че Комисията не е доказала надлежно, както е длъжна, че предполагаемата мярка за помощ има селективен характер.
67.
Както ще коментирам отново по-нататък, предвид напълно своеобразния характер на разглежданата мярка ще бъде уместно да се въздържаме от всякакви прибързани аналогии с преценката за селективност на схемите, които Съдът на Съюза е разглеждал досега.
68.
По-долу ще разгледам критиките срещу обжалваното съдебно решение като взема предвид тези съображения.
Б– Разглеждане на доводите, изложени в рамките на жалбата
1. Първо оплакване: разглеждане на селективността на мярката за държавна намеса и преценка на правото на преценка на националните органи
а) Кратко припомняне на доводите на Комисията
69.
В първото си оплакване Комисията оспорва направения от Общия съд анализ на правото на преценка на унгарските органи, от една страна, при избора дали да сключат споразумение за удължаване на срока или не, когато дадено миннодобивно предприятие е подало заявление в този смисъл, и от друга страна, по отношение на размера на таксата, която фиксират в тези споразумения. Тя отправя критики и срещу заключението относно селективния характер на спорната мярка за помощ, до което Общият съд достига в резултат от него.
70.
Според Комисията, за да направи извод за селективния характер на спорната мярка, Общият съд не се е съобразил с изводите, направени в съдебната практика ( 27 ) във връзка с разглеждане на правото на преценка, предоставено на компетентните национални органи.
71.
На първо място, Комисията изтъква, че когато са сезирани със заявление на основание член 26/А, параграф 5 от Закона за минното дело, унгарските органи разполагат с определена свобода на преценка дали да сключат споразумение за удължаване на срока на правата за минни дейности или не. Анализът, който Общият съд прави в точки 70—74 и 79—81 от обжалваното съдебно решение, бил погрешен и било уместно да се отрече изводът в точка 83 от решението, според който селективният характер на мярката не бил установен.
72.
Освен това Комисията счита, че дори да се предположи, че унгарските органи са били длъжни да сключат споразумение за удължаване на срока на правата за минни дейности, когато дадено предприятие подаде заявление в този смисъл, от това анализът на Общия съд не ставал по-малко погрешен от правна гледна точка, като се има предвид, че на нея не ѝ е известно тези органи да разполагат с „неограничена“ свобода по отношение на размера на фиксираната от тях такса за минна дейност, констатация, която изглежда впрочем, че тя е извела поне отчасти от точка 72 на обжалваното съдебно решение. По мнение на Комисията, като е постановил, че оперативната самостоятелност във връзка с размера на таксата за минни дейности, предоставена на националните органи от правната уредба, е от естество да придаде селективен характер на споразумението от 2005 г., Общият съд противоречал на своята собствена практика.
б) Моята преценка
73.
Уместно е най-напред да направя уточнение във връзка с контрола, който Съдът следва да упражни в настоящия случай. Действително съгласно постоянната практика на Съда, когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на член 256 ДФЕС да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху изведените от тях правните последици. Освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства обаче преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда ( 28 ).
74.
В случая се поставя въпросът дали при разглеждането на правото на преценка на националните власти за сключването на споразумение за удължаване на срока на правата за минни дейности се установява изопачаване на фактите, грешка при прилагане на правото или грешка в правната квалификация на фактите.
75.
Според мен отговорът е отрицателен.
76.
На първо място, що се отнася до проверката за допуснато изопачаване на фактите, е достатъчно да се посочи, че Комисията не е изтъкнала наличието на такова изопачаване. При всички положения считам, че нито един елемент не позволява да се направи извод, че Общият съд се е отдал на констатации, които очевидно да са в противоречие със съдържанието на разглежданите разпоредби на унгарското право, или е придал на някоя от тях значение, каквото тя очевидно няма с оглед на останалите елементи от делото.
77.
На второ място, е уместно да се провери дали анализът на Общия съд във връзка с правото на преценка на унгарските органи, който е направен в точки 70—74 и 79—81 от обжалваното съдебно решение, е белязан от някаква грешка при прилагане на правото, или грешка в правната квалификация на фактите.
78.
Аз не съм убеден, че случаят е такъв.
79.
Най-напред, що се отнася до точки 70—74 от обжалваното съдебно решение, е важно да се отбележи, че тяхната цел е да анализират правната уредба, с оглед на която е сключено споразумението от 2005 г. От тази гледна точка и доколкото става въпрос за разглеждане на правото на преценка на унгарските органи при сключване на споразумението от 2005 г., след подробно разглеждане на параметрите и на условията за сключване на споразуменията за удължаване на срока на правата за минна дейност, Общият съд се е ограничил само до извода, че член 26/А, параграф 5 от Закона за минното дело, който позволява на всяко миннодобивно предприятие да поиска удължаване на срока на своите права за минна дейност, не изглежда да има селективен характер.
80.
Противно на твърденията на Комисията, не съм убеден, че тези преценки съдържат каквато и да е грешка в правната квалификация на фактите или грешка при прилагане на правото.
81.
В това отношение настоящото дело следва да бъде ясно разграничено от посочените от Комисията в подкрепа на доводите ѝ срещу преценката за правото на преценка на унгарските органи при сключване на споразумения за удължаване на срока на правата за минна дейност ( 29 ). Съдебните прецеденти, които Комисията споменава в жалбата си, са свързани с разпоредби от националното право, които предоставят данъчни облекчения или облекчения от други такси или налози, както и изключения в областта на несъстоятелността.
82.
Така например в решение по дело Франция/Комисия (EU:C:1996:353) с предмет решение на Комисията относно предоставена на дружеството Kimberly Clark Sopalin помощ Съдът посочва, че спорната намеса на Fonds national de l’emploi (Национален фонд за заетостта) (FNE) при прилагане на план за социални мерки е можела да постави някои предприятия в по-благоприятно положение в сравнение с други, тъй като FNE разполага с дискреционни правомощия, които му позволяват да адаптира своята намеса по различни съображения. Както изтъква генералният адвокат Jacobs по това дело, дискреционните правомощия на FNE и разпростирането им и по отношение на управлението на разглеждания механизъм за подпомагане са предполагали, че мерките за намеса на FNE не са непременно достъпни за всички предприятия при условията на равнопоставеност ( 30 ).
83.
Така и в решение по дело Ecotrade (EU:C:1998:579, т. 43) Съдът уточнява, че разглежданият в главното производство режим на дерогации от общата правна уредба в областта на несъстоятелността отговаря на изискването за специфичност и е в състояние да доведе до „допълнителни разходи за държавата“ под формата на различни предимства, предоставени от публичните власти, в сравнение с тези, които биха произтекли от прилагането на общите правни норми в областта на несъстоятелността.
84.
Настоящият случай се характеризира със съвсем различна конфигурация. Обстоятелството, че споразумението за удължаване на срока на правата се отнася само до едно предприятие, не свидетелства непременно за неговия селективен характер. За да бъде установена селективност на спорната мярка, правилният параметър за сравнение би бил да се провери дали процедурата за сключване и определяне на клаузите на споразумението за удължаване на срока на правата за минна дейност е открита за предприятия, които са в съпоставимо положение.
85.
Струва ми се, че можем изцяло да се съгласим с уточнението, направено в точка 72 от обжалваното съдебно решение, според което „[в] по-широк смисъл следва да се отбележи, че правото на преценка, за което става въпрос в случая, по естеството си се разграничава от случаите, когато упражняването на това право е свързано с предоставянето на предимство в полза на даден икономически оператор. В разглеждания случай правото на преценка на унгарските органи служи за компенсиране на допълнителен разход, наложен на икономическите оператори, за да се вземат предвид императивните изисквания, произтичащи от принципа за равно третиране“.
86.
Според мен е налице основна разлика при разглеждане на селективността на общите режими на освобождавания или облекчения, които по дефиниция автоматично предоставят предимство, и на факултативните разпоредби от националното право, които предвиждат налагане на допълнителни такси или налози. В случаите, когато националните власти налагат такива разходи с цел запазване на равното третиране на операторите, самият факт, че националните власти разполагат с известна свобода на преценка, определена със закон, а не неограничена, както посочва Комисията в жалбата си, не би бил достатъчен, за да се установи селективния характер на съответния режим.
87.
Ето защо по мое мнение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като посочва в точка 74 от обжалваното съдебно решение, че „обстоятелството, че ставките, фиксирани за всяка година от действието на посоченото споразумение, са резултат от преговори, е недостатъчно, за да му придаде селективен характер“, и че „положението би било различно само ако унгарските органи бяха упражнили правото си на преценка […] по начин, който поставя жалбоподателя в по-благоприятно положение, като без обективна причина приемат ниско равнище на таксата предвид целта на увеличението на таксите в случай на удължаване на срока на разрешението за минна дейност, в ущърб на всички останали оператори, поискали удължаване на срока на правата си за минна дейност, или, при липса на такива оператори, предвид наличието на конкретни данни за съществуването на необосновано по-благоприятно третиране специално на жалбоподателя“.
88.
Що се отнася до точки 79—81 от обжалваното съдебно решение, които по същество съдържат някои фактически констатации във връзка с фиксирането на ставките на таксите за минни дейности в споразуменията за удължаване на срока на правата за минна дейност, в тях също не изглежда да са допуснати грешки в правото или в правната квалификация на релевантни елементи при преценката за селективност на спорната мярка.
89.
Ето защо намирам, че при непреднамерен прочит на обжалваното съдебно решение първата част от доводите на Комисията, изложени в рамките на единственото основание, не може да бъде възприета.
2. Второ оплакване: разглеждане на селективността и отчитане на обективните критерии
а) Кратко припомняне на доводите на Комисията
90.
Във второто си оплакване Комисията посочва, че Общият съд е допуснал грешка, като в точки 76—78 от обжалваното съдебно решение е приел, че наличието на обективни критерии непременно изключва всякакъв селективен характер. Това твърдение било в явно противоречие с изводите от практиката на Съда и на Общия съд ( 31 ). Ето защо било уместно да бъдат отменени тези части от решението, както и заключението в точки 81 и 83 от решението, според което не може да се приеме за установен селективният характер на разглежданите мерки.
б) Моята преценка
91.
Според мен тези доводи произтичат от погрешния прочит на тази част от обжалваното съдебно решение, част, която се отнася единствено до механизма за удължаване на срока на споразуменията, сключени с миннодобивните предприятия, уреден в член 26/А, параграф 5 от Закона за минното дело и приложен по отношение на MOL през 2005 г. За разлика от съдебните прецеденти, цитирани от Комисията, за разглеждане по принцип не е стоял въпросът дали бенефициерите на схеми за държавни помощи са били определени с помощта на обективни критерии или не.
92.
В това отношение в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд първо припомня, че Законът за минното дело е формулиран общо, що се отнася до миннодобивните предприятия, които могат да се възползват от удължаването на срока.
93.
По-нататък в точка 77 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че обстоятелството, че MOL фактически e единственото предприятие, сключило споразумение за удължаване на срока в сектора на въглеводородите, не е непременно определящо. Доколкото критериите за сключване на такова споразумение са обективни и приложими към всички потенциално заинтересовани оператори, липсата на други такива споразумения не доказва непременно селективния характер на мярката, а би могла да е в резултат на решения на самите предприятия да не искат удължаване на срока.
94.
Накрая в точка 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че увеличените такси за минни дейности, фиксирани за целия период на споразумението, са в резултат просто от прилагането на разпоредбите на Закона за минното дело.
95.
Всички тези съображения се вписват в рамките на извършената от Общия съд проверка дали фиксирането на ставката на таксата за минни дейности отговаря на обективни и приложими по отношение на всеки потенциално заинтересован оператор критерии или не.
96.
Тези съображения по никакъв начин не противоречат на посочената от Комисията съдебна практика, според която селективният характер на дадена схема за помощ не би могъл да се изключи само поради това че бенефициерите са определени посредством обективни критерии.
97.
Така например в решение Испания/Комисия (EU:C:2003:92), в което се произнася по схема за помощ, изразяваща се основно в система на заеми при преференциални условия, прилагана от испанските власти с оглед насърчаване на покупките на товарни автомобили, Съдът се ограничава да отхвърли като неотносим изложения тогава от Кралство Испания довод, че „споразумението е [било] регулирано от обективни, хоризонтално приложими критерии“. Съдът уточнява, че този довод може да докаже единствено, че спорните помощи са част от схема за помощ, а не индивидуална помощ ( 32 ).
98.
Що се отнася до решение GEMО (EU:C:2003:622), което засяга схема, предназначена да гарантира безплатното събиране и унищожаване на животински трупове и кланични отпадъци, в него Съдът също уточнява, че въпреки предвиденото в националното законодателство определяне на бенефициерите на посочената схема въз основа на обективни и очевидно общи критерии, нейните последици се проявяват най-вече в полза на животновъдите и кланиците ( 33 ).
99.
Подобни съображения са изложени и в решение Италия/Комисия (EU:T:2009:49), което се отнася до схема, предоставяща намалена ставка за облагане на доходите на дружествата за колективно инвестиране, притежатели на акции на дружества с ниска или средна капитализация. Всъщност Първоинстанционният съд приема, че „само по себе си обстоятелството, че разглежданата мярка би могла да е благоприятна за всяко дружество за колективно инвестиране, което отговаря на предвидените условия, тоест определя нейното приложно поле въз основа на обективни критерии, не доказва общия характер на посочената мярка и не пречи тя да има селективен характер“ ( 34 ).
100.
В случая Общият съд по никакъв начин не противоречи на изводите от тази съдебна практика. Въпреки обстоятелството, че MOL е било единственото предприятие, подало заявление за удължаване на срока на правата си за минна дейност, член 26/А от Закона за минната дейност не разграничава една категория добивни предприятия от друга.
101.
Следователно предлагам второто оплакване на Комисията да бъде оставено без уважение.
3. Трето оплакване: преценка за селективност и предполагаемо отчитане на намерението на държавните органи да предоставят предимство
а) Кратко припомняне на доводите на Комисията
102.
В третото си оплакване Комисията основно упреква Общия съд за това, че по-специално в точки 67 и 82 от обжалваното съдебно решение е обвързал преценката за селективност на спорната мярка с намерението на държавата членка при сключване на споразумението от 2005 г. да защити един или повече оператори срещу прилагането на новия режим на такси, в случая въведен с извършеното през 2008 г. изменение на Закона за минното дело.
103.
Според Комисията Общият съд е нарушил един основен аспект от правната уредба в областта на държавните помощи, а именно изискването държавната намеса, посочена в член 107, параграф 1 ДФЕС, да бъде определена в зависимост от последиците на спорната мярка ( 35 ). Ето защо следвало да бъдат отменени тази част от обжалваното съдебно решение и изводът, изложен в точка 83 от същото, съгласно който не бил установен селективният характер на спорната мярка.
б) Моята преценка
104.
Този трети аспект от развитите от Комисията доводи също не е убедителен.
105.
Съгласно постоянната съдебна практика член 107, параграф 1 от ДФЕС не прави разграничение въз основа на причините и целите между съответните мерки за намеса на държавата, а ги определя във връзка с техните ефекти. Това предполага по-специално селективността на националната мярка да бъде преценявана в зависимост от нейните последици, а не от вероятното или предполагаемото намерение на въпросната държава членка да защити един или няколко икономически оператори ( 36 ).
106.
Въпреки това обаче не мисля, че Общият съд е нарушил този принцип, поради това че в точка 67 от обжалваното съдебно решение се е позовал на въпроса дали „държавата действа по начин, който закриля един или няколко оператори, които са вече на пазара, като сключва с тях споразумения, предоставящи им гарантирани ставки на таксите за целия срок, независимо че възнамерява впоследствие да упражни регулаторната си компетентност, като увеличи ставката на таксата по начин, поставящ в неблагоприятно положение останалите оператори на пазара, независимо дали става въпрос за оператори, които вече участват на пазара към датата на сключване на споразумението, или за навлизащи участници“.
107.
Както се установява от изричното позоваване на дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция ( 37 ), с тази точка Общият съд е възнамерявал ненужно ( 38 ) и независимо от същинската преценка за селективността на спорната мярка да постави въпроса относно евентуалните връзки между споразумението от 2005 г. и законодателното изменение от 2008 г.
108.
Също така и в точка 82 от обжалваното съдебно решение, според мен отново с цел да се увери, че споразумението от 2005 г. и изменението на Закона за минното дело от 2008 г. категорично не могат да бъдат разглеждани като една и съща мярка предвид липсата на хронологични и функционални връзки между тези две действия, Общият съд посочва, на първо място, че повишаването на таксите, влязло в сила през 2008 г., е осъществено в контекста на увеличение на световните цени и на второ място, че Комисията не твърди, че споразумението от 2005 г. е било сключено с оглед на очакваното повишаване на таксите за минна дейност.
109.
Както посочих по-горе (вж. точки 58 и 61 от настоящото заключение), макар да можем да съжаляваме за това, че Общият съд не е разграничил по-ясно мотивите относно точното идентифициране на спорната мярка (изложени в точки 67 и 82 от обжалваното съдебно решение) от преценката относно селективността на мярката след идентифицирането на последната, струва ми се неточно да се твърди, че Общият съд е обвързал селективността на спорната мярка с доказване на намерение у държавата членка да защити един или няколко оператори.
110.
Ето защо съм на мнение, че третото оплакване на Комисията също следва да се отхвърли.
4. Четвърто оплакване: разглеждане на селективния характер и отчитане на „външни условия“ по отношение на споразумението от 2005 г.
а) Кратко припомняне на доводите на Комисията
111.
Според Комисията в точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно бил приел, че наличието на селективно предимство не можело да бъде изведено от самия факт, че операторът се е оказал в по-благоприятно положение спрямо други оператори, доколкото в случая засегнатата държава членка се е ограничила до упражняване на регулаторните си правомощия по обективно обоснован начин в резултат от развитие на пазара. По същество Комисията упреква Общия съд за това, че при посочването на последващите изменения на условията, външни за споразумението от 2005 г., той не се е съобразил със съдебната практика, съгласно която за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС е без значение дали положението на предполагаемия бенефициер на мярката се е подобрило, или влошило във времето ( 39 ). По-важно било, че след 8 януари 2008 г. MOL е било единственото предприятие, привилегировано по отношение на размера на таксата за минна дейност, приложим за находищата на въглеводороди.
112.
Комисията подчертава, че при всяко едно положение съображенията на Общия съд били неотносими, тъй като развитието, за което става въпрос в случая, се изразява в законодателно изменение, каквото държавата можела да реши по своя воля. Този подход, който позволявал на държавите членки да се позовават на липса на селективност предвид използваните методи или техники за намеса, противоречал на изводите от съдебната практика в тази област ( 40 ).
б) Моята преценка
113.
И тук внимателният прочит на точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение ме води до заключението, че оплакването на Комисията следва да бъде отхвърлено.
114.
Макар наистина да може да се съжалява за известно объркване в изложените от Общия съд мотиви, в които се смесват предварителни съображения и преценка по същество за селективността на споразумението от 2005 г., видно е, че тези две точки не се отнасят stricto sensu до преценката за селективност на споразумението от 2005 г., а както се установява по-нататък от мотивите, изложени в точки 66 и 67 от обжалваното съдебно решение, имат за цел да разгледат различния въпрос за съществуващите връзки между споразумението от 2005 г. и последващите законодателни изменения. Струва ми се, че именно предвид тези последни проблеми Общият съд е намерил за уместно да посочи в точка 64 от обжалваното съдебно решение, че „когато дадена държава членка сключи споразумение с икономически оператор, което не съдържа елемент на държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, обстоятелството, че впоследствие външните за това споразумение условия са се променили, така че въпросният оператор се е оказал в по-благоприятно положение спрямо други оператори, които не са сключили подобно споразумение, не е достатъчно, за да може, взети в съвкупност, споразумението и последващото изменение на външните условия да бъдат разглеждани като съставляващи държавна помощ“.
115.
В твърдението на Комисията, съгласно което „[п]о-важното е, че след 8 януари 2008 г. MOL e било единственото привилегировано предприятие“, не се отчита обстоятелството, че е обсъждан единствено въпросът дали споразумението от 2005 г. е селективно, без да се обсъжда евентуалната селективност на спорната мярка, произтичаща от изменението от 2008 г. С други думи, в продължение на изложеното по-горе мисля, че Комисията се подвежда, като свързва извършената в случая преценка за селективност с наличието на предимство, което да произтича от законодателното изменение от 2008 г.
116.
Според мен Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е посочил, че след като веднъж е установено, че дадена мярка, в случая сключеното между унгарските органи и MOL споразумение относно таксите за минни дейности, няма селективен характер, тази мярка вече не може да бъде оспорвана, поради факта че развитието на пазара е било от такова естество, че е направило неговото положение по-благоприятно в сравнение с това на операторите, които са избрали да не сключват такова споразумение.
117.
Предвид всички изложени по-горе доводи считам, че последното оплакване следва да бъде отхвърлено и вследствие на това жалбата в нейната цялост трябва да се отхвърли.
V – Заключение
118.
Предвид гореизложените съображения предлагам Съдът да се произнесе по следния начин:
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Т‑499/10, EU:T:2013:592, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“.
( 3 ) ОВ L 34, 2011 г., стр. 55, наричано по-нататък „спорното решение“.
( 4 ) 1993. évi XLVIII. törvény a bányászatról, наричан по-нататък „Законът за минното дело“.
( 5 ) 2007. évi CXXXIII. törvény a bányászatról szóló 1993. évi XLVIII. törvény módosításáról наричан по-нататък „последващото изменение на Закона за минното дело“.
( 6 ) 2008. évi LXXXI. törvény egyes adó- és járuléktörvények módosításáról.
( 7 ) Регламент на Съвета от 22 март 1999 година относно определянето на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
( 8 ) Вж. точки 67 и 82 от обжалваното съдебно решение.
( 9 ) Вж. точки 75—81 от обжалваното съдебно решение.
( 10 ) Вж. точки 68 и 83 от обжалваното съдебно решение.
( 11 ) Решение Комисия/Deutsche Post (С‑399/08 Р, EU:C:2010:481, т. 38 и цитираната съдебна практика).
( 12 ) Решение Комисия/Deutsche Post (EU:C:2010:481, т. 39 и цитираната съдебна практика).
( 13 ) Вж. решение Комисия/Нидерландия (С‑279/08 Р, EU:C:2011:551, т. 62).
( 14 ) Макар да е било подчертано, че понятието за дискриминация може да се окаже двусмислено в областта на помощите, тъй като дискриминацията предполага задължително наличието на предприятия или производства в идентично положение, които да са били изключени от благоприятното действие на спорната мярка (вж. заключението на генералния адвокат Darmon по съединени дела Sloman Neptun, С‑72/91 и С‑73/91, EU:C:1992:130, т. 61).
( 15 ) По този въпрос е интересно да се отбележи, че в жалбата си пред Общия съд първоначално (вж. точки 38—44 от жалбата пред Общия съд) MOL упреква Комисията за това, че в спорното решение е приела, че споразумението от 2005 г. и последващото изменение на закона през 2008 г. заедно съставляват една и съща обща мярка. Според твърденията на MOL в неговата жалба, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че споразумението от 2005 г., и изменението от 2008 г. на Закона за минното дело, което е последващо, съставляват една обща мярка за помощ, макар да е приела, че всяка от тези две различни мерки сама по себе си не съставлява мярка за помощ. Едва по-нататък то изтъква, че дори да се предположи, че това е така, не може да се приеме, че тази единствена мярка има селективен характер.
( 16 ) Вж. констатациите в точки 62 и 63 от обжалваното съдебно решение, както и в съображения 19 (в рамките на посочването на причините, поради които е открита процедурата за разследване) и 53 (в рамките на същинската преценка на разглежданата мярка) на спорното решение.
( 17 ) Вж. съображения 53 и 69 от спорното решение.
( 18 ) Вж. решение Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др. (С‑399/10 Р и С‑401/10 Р, EU:C:2013:175, т. 104 и цитираната съдебна практика).
( 19 ) Вж. съображения 62—68 от спорното решение.
( 20 ) Вж. редакцията на съображение 53 от спорното решение.
( 21 ) Вж. констатациите на Общия съд в точка 46 от обжалваното съдебно решение.
( 22 ) EU:C:2013:175.
( 23 ) Решение Bouygues и Bouygues Télécom/комисия и др. и Комисия/Франция и др. (EU:C:2013:175, т. 103 и 104).
( 24 ) Все пак ми се струва, че въпросът относно съществуващите връзки между различните мерки за държавна намеса, разглеждани в настоящото дело, е предмет на кратък анализ в точка 82 от обжалваното съдебно решение, за разлика от това, което се установява в спорното решение.
( 25 ) Вж. съображение 61 от спорното решение.
( 26 ) Вж. в този смисъл решение Португалия/Комисия (С‑88/03, EU:C:2006:511, т. 56).
( 27 ) Комисията се позовава както на практиката на Съда (решения Франция/Комисия, С‑241/94, EU:C:1996:353, т. 23 и 24; Еcotrade, С‑200/97, EU:C:1998:579, т. 40; Piaggio, С‑295/97, EU:C:1999:313, т. 39, DM Transport, С‑256/97, EU:C:1999:332, т. 27, както и P, С‑6/12, EU:C:2013:525, т. 27), така и на тази на Общия съд (решения HAMSA/Комисия, Т‑152/99, EU:T:2002:188, т. 156 и 157; Lenzing/Комисия, Т‑36/99, EU:T:2004:312, т. 129—132; Diputación Foral de Álava и др./Комисия, Т‑127/99, Т‑129/99 и Т‑148/99, EU:T:2002:59, т. 152 и 154, както и Diputación Foral de Álava и др./Комисия, Т‑227/01 до Т‑229/01, Т‑265/01, Т‑266/01 и Т‑270/01, EU:T:2009:315, т. 168).
( 28 ) Вж. решение Съвет/Алумина (С‑393/13 Р, EU:C:2014:2245, т. 16 и цитираната съдебна практика).
( 29 ) В това отношение Комисията цитира решения Франция/Комисия (EU:C:1996:353, т. 23 и 24); Ecotrade (EU:C:1998:579, т. 40), Piaggio (EU:C:1999:313, т. 39); DM Transport (EU:C:1999:332, т. 27), както и Disputación Foral de Álava и др./Комисия (EU:T:2002:59, т. 152).
( 30 ) Заключение на генералния адвокат Jacobs по дело Франция/Комисия (С‑241/94, EU:C:1996:195, т. 38 и 57).
( 31 ) Вж. по-специално решения Испания/Комисия (С‑409/00, EU:C:2003:92, т. 49), GEMO (С‑126/01, EU:C:2003:622, т. 35 и 39) и Италия/Комисия (Т‑424/05, EU:T:2009:49, т. 126).
( 32 ) Вж. точка 49 от посоченото решение. Вж. още заключението на генералния адвокат Alber по това дело (C‑409/00, EU:C:2002:475 т. 57 и 58).
( 33 ) Вж. точки 35—39 от това решение. Вж. още заключението на генералния адвокат Jacobs по това дело (C‑126/01, EU:C:2002:273, т. 79—83).
( 34 ) Вж. точка 126 от посоченото решение.
( 35 ) Комисията посочва по-специално решения Белгия/Комисия (С‑56/93, EU:C:1996:64, т. 79) и Белгия/Комисия (С‑75/97, EU:C:1999:311, т. 25).
( 36 ) Вж. по-специално решения Белгия/Комисия (EU:C:1996:64, т. 79), British Aggregates/Комисия (С‑487/06 Р, EU:C:2008:757, т. 89), Комисия/Нидерландия (С‑279/08 Р, EU:C:2011:551, т. 51) и Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство (С‑106/09 Р и С‑107/09 Р, EU:C:2011:732, т. 91 и 92).
( 37 ) EU:C:2013:175, т. 103 и 104.
( 38 ) Вж. употребения израз „освен това“ в началото на точка 67 от обжалваното съдебно решение.
( 39 ) Решения Гърция/Комисия (57/86, EU:C:1988:284, т. 10) и Adria-Wien Pipeline и Wieterdorfer & Peggauer Zementwerke (С‑143/99, EU:C:2001:598, т. 41).
( 40 ) Вж. решения British Aggregates/Комисия (EU:C:2008:757, т. 89), Комисия/Нидерландия (EU:C:2011:551, т. 51) и Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство (EU:C:2011:732, т. 91 и 92).
Full & Egal Universal Law Academy