ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 12 март 2015 година ( 1 )
Дело C‑20/14
BGW Beratungs-Gesellschaft Wirtschaft mbH, по-рано BGW Marketing- & Management‑Service GmbH
срещу
Bodo Scholz(Преюдициално запитване,
отправено от Bundespatentgericht (Германия)
„Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 4, параграф 1, буква б) — Други основания за отказ или недействителност — По-нова марка, която представлява буквена поредица, използваща словния елемент на по-ранната марка, и комбинация от думи, чиито първи букви образуват буквената поредица — Вероятност от объркване — Критерии за преценка“
1.
Преюдициалното запитване, предмет на настоящото дело, се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО ( 2 ) и е отправено в рамките на спор относно отхвърлянето от Deutsche Patent- und Markenamt (германското патентно ведомство, наричано по-нататък „DPMA“) на подаденото от дружество BGW Beratungs‑Gesellschaft Wirtschaft mbH, по-рано BGW Marketing- & Management-Service GmbH (наричано по-нататък „BGW“) възражение срещу регистрацията на словната марка „BGW Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“.
I – Правна уредба
2.
Директива 2008/95 влиза в сила на 28 ноември 2008 г. и кодифицира Директива 89/104/ЕИО ( 3 ).
3.
Член 3 от Директива 2008/95 е озаглавен „Основания за отказ или недействителност“ и параграф 1, букви б) и в) от него предвижда:
„1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:
[…]
б)
марки, които са лишени от отличителен характер;
в)
марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите;
[…]“.
4.
Член 4 от Директива 2008/95 е озаглавен „Други основания за отказ или недействителност при конфликти с по-ранни права“ и параграф 1, букви а) и б) от него предвижда:
„1. Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, може да се обяви за недействителна:
а)
ако е идентична с по-ранна марка и стоките или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, са идентични със стоките или услугите, за които е защитена по-ранната марка;
б)
ако поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които марките се отнасят, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване с по-ранната марка“.
II – Спорът в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда
5.
Фактите по спора в главното производство, изведени от акта за преюдициално запитване, могат да бъдат обобщени, както следва по-долу.
6.
Словната марка „BGW Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“ (наричана по-нататък „по-новата марка“) е вписана на 11 декември 2006 г. в регистъра на DPMA за стоки от класове 16, 35, 41 и 43 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година ( 4 ). Срещу тази регистрация е направено възражение, което се основава на следната германска словна и фигуративна марка:
която е регистрирана от 21 юли 2004 г. за стоки и услуги от класове 16, 35 и 41 по смисъла на горепосочената Ницска спогодба (наричана по-нататък „по-ранната марка“) ( 5 ).
7.
С решение от 2 октомври 2009 г., след като констатира вероятност от объркване между конфликтните марки, отделът по марките в DPMA, който отговаря за услугите от клас 44, обявява по-новата марка за частично недействителна и отхвърля възражението в останалата му част. След жалба, подадена от притежателя на по-новата марка, това решение е отменено с решение от 9 януари 2012 г. на отдела по марките в DPMA, който отговаря за услугите от клас 44, тъй като не е доказано използване на по-ранната марка, което да е в състояние да запази придобитите права.
8.
BGW подава пред Bundespatentgericht жалба за отмяна на решението от 9 януари 2012 г.
9.
Въз основа на представените ѝ от BGW доказателства тази юрисдикция счита, че е доказано използване на по-ранната марка, което да е в състояние да запази придобитите права — най-малкото по отношение на „печатни произведения“ и услугите „реклама“, „организиране на семинари“ и „организиране на състезания“ — тъй като посочените услуги се предоставят главно на предприятия, извършващи дейност в областта на здравеопазването, в частност на оптики и центрове за слухопротезиране. Bundespatentgericht приема, че конфликтните марки се отнасят до идентични стоки, а именно печатни произведения, и до услуги, които са отчасти идентични и отчасти сходни.
10.
По отношение на сходството на конфликтните марки запитващата юрисдикция счита, че цялостното впечатление от по-ранната марка е изключително доминирано от буквената поредица „BGW“, тъй като във визуално отношение фигуративният съставен елемент на тази марка е пренебрежим, а във фонетично отношение е напълно лишен от значение. Доминираща и в цялостното впечатление от по-новата марка е същата буквена поредица. Според запитващата юрисдикция, която в това отношение се основава на практиката на германския Bundesgerichtshof, словосъчетанието „Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“ („Федерално обединение на предприятия в областта на здравеопазването“) в по-новата марка е описателно и е лишено от отличителен характер. Всъщност този израз само посочва, че разглежданите стоки и услуги се предоставят от извършващо дейност на федерално ниво обединение от предприятия в областта на здравеопазването, без да дава възможност за точно идентифициране на търговския произход на тези стоки и услуги. Във всички случаи Bundespatentgericht счита, че независимо от преценката на посоченото словосъчетание следва да се приеме, че буквената поредица „BGW“ има поне в по-новата марка самостоятелно отличително положение по смисъла на решение Medion (C‑120/04, EU:C:2005:594). При това положение тази юрисдикция смята, че когато попаднат на тази марка на пазара, съответните потребители ще разпознаят по-ранната марка, като единствената разлика е, че съкращението „BGW“, което само по себе си няма собствено значение, този път е пояснено с (описателното) указание „Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“.
11.
При така очертаните обстоятелства, цитирайки решение AMS/СХВП — American Medical Systems (AMS Advanced Medical Services) (T‑425/03, EU:T:2007:311), запитващата юрисдикция стига до извода, че що се отнася до стоките и услугите, посочени в точка 9 от настоящото заключение, няма съмнение, че между конфликтните марки съществува вероятност от объркване на съответните потребители.
12.
Тази юрисдикция обаче счита, че е възпрепятствана да се произнесе в този смисъл от решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), в което Съдът приема, че член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на словна марка, която представлява сбор от описателно словосъчетание и сама по себе си неописателна буквена поредица, когато потребителите възприемат буквената поредица като съкращение на словосъчетанието, тъй като се състои от първите букви на думите в него, и поради това съответната марка, разглеждана като цяло, може да се разбира като съчетание от описателни означения или съкращения. Освен това Bundespatentgericht напомня, че в точка 38 от това решение се уточнява, че буквената поредица, която се състои от първите букви на думите, образуващи словосъчетанието, заема само второстепенно положение спрямо това словосъчетание. Според тази юрисдикция обаче е изключено на компонент от комбинирана марка, в случая на възприеманата като съкращение буквена поредица „BGW“ в по-новата марка, да се признае доминиращ характер или поне самостоятелно отличително положение, когато такъв компонент заема в посочената марка само второстепенно положение.
13.
Според Bundespatentgericht обстоятелството, че решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147) е постановено във връзка с основанията за отказ на регистрация по смисъла на член 3 от Директива 2008/95, не може да обоснове различна преценка в разглеждания в главното производство случай, в който, обратно, става въпрос за друго основание за отказ по член 4, параграф 1, буква б) от Директивата. Според тази юрисдикция положението би било различно само ако обстоятелството, че по-ранната марка действително се използва на пазара, може да бъде взето предвид при преценката на цялостното впечатление от по-новата марка, която възможност обаче Съдът изключва по-специално в решения Calvin Klein Trademark Trust/СХВП (C‑254/09 P, EU:C:2010:488, т. 53 и 58) и Ferrero/СХВП (C‑552/09 P, EU:C:2011:177, т. 58).
14.
При тези обстоятелства Bundespatentgericht решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги може да се приеме, че съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите, ако буквена поредица с отличителен характер, която доминира по-ранния средно отличителен словен или фигуративен знак, се използва в по-новия словен знак на трето лице, като към тази буквена поредица се прибавя свързана с нея описателна комбинация от думи, която обяснява буквената поредица като съкращение на описателните думи?“.
15.
Само Европейската комисия и Република Полша представят писмени становища. Като се основават на непротиворечиви като цяло доводи, те предлагат на преюдициалния въпрос да се отговори утвърдително.
III – Анализ
16.
Тъй като по същество запитващата юрисдикция задава въпрос относно последиците, които следва да бъдат изведени от решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), за преценката на сходството на конфликтните марки в главното производство, следва преди всичко да се припомни накратко съдържанието на това решение (буква A), след което да се определи обхватът му и да се прецени релевантността му за разрешаването на спора в главното производство (буква Б). По-нататък ще припомня критериите, въз основа на които следва да се направи преценката на сходството между конфликтните марки за целите на евентуалното установяване на вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 (част В).
А– Решение Strigl и Securvita
17.
По съединените дела, по които е постановено решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), с две преюдициални запитвания, отправени в рамките на две производства, едното от които е с предмет регистрацията на знака „Multi Markets Fund MMF“ като словна марка, а другото е свързано с искане да бъде обявена за недействителна словната марка „NAI — Der Natur-Aktien-Index“, Bundespatentgericht отправя запитване до Съда дали основанията за отказ по член 3, параграф 1, буква б) и/или в) от Директива 2008/95 се прилагат по отношение на словна марка, която представлява сбор от описателно словосъчетание и буквена поредица, която сама по себе си не е описателна, но се състои от първите букви на думите от словосъчетанието.
18.
Като се основава на констатациите на запитващата юрисдикция, в това решение Съдът отбелязва най-напред, че разглежданите в главните производства знаци са съставени, от една страна, от словосъчетание, указващо в търговската дейност „вид услуги, както и някои от характеристиките им“, което трябва да се разглежда като описващо характеристиките на предлаганите услуги по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95, и от друга страна, от буквена поредица, която, взета отделно, няма описателен характер по смисъла на тази разпоредба, тъй като сама по себе си не би могла „да указва някоя от характеристиките на съответните услуги“ ( 6 ).
19.
По-нататък, след като в точки 30 и 31 от решението припомня целите, преследвани с основанията за отказ на регистрация по член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95, Съдът прави преценка на разглежданите в главните производства знаци в тяхната цялост. В този контекст Съдът отбелязва, че трите главни букви във всеки от тези знаци, а именно „MMF“ и съответно „NAI“, представляват първите букви на думите от словосъчетанията, към които са прибавени, и че „във всяка от тези хипотези словосъчетанието и буквен[ата поредица] неизбежно взаимно се обясняват и подчертават съществуващата помежду им връзка“, тъй като всяка буквена поредица „е предназначен[а] да подобри възприемането на словосъчетанието от потребителите, като опрости употребата и улесни запаметяването му“, като в това отношение не е от значение дали буквената поредица е разположена преди или след словосъчетанието ( 7 ).
20.
Накрая Съдът уточнява, че ако съответните потребители възприемат разглежданите в главните производства буквени поредици като съкращения на словосъчетанията, до които са поставени, тези поредици „не могат да надделеят над сбора от всички елементи на марката като цяло, и то дори когато може да се разглеждат като притежаващи сами по себе си отличителен характер“. Напротив, според Съда, който препраща в това отношение към точка 56 от заключението на генералния адвокат ( 8 ), такива буквени поредици заемат само „второстепенно положение“ спрямо словосъчетанията, към които са прибавени ( 9 ).
Б– По обхвата на решение Strigl и Securvita и по релевантността му за разрешаването на спора в главното производство
21.
Запитващата юрисдикция приема, че при преценката дали конфликтните марки в спора по главното производство са сходни трябва да приложи принципите, установени от Съда в решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147). Тя основава заключението си на две предпоставки, а именно, от една страна, че по-новата марка в нейната цялост има описателен характер, и от друга страна, че преценката на цялостното впечатление, което дадена марка може да създаде у съответните потребители, не може да се промени в зависимост от това дали става въпрос за установяване на наличието на абсолютно основание или на относително основание („друго основание“ по смисъла на Директива 2008/95) за отказ на регистрация.
22.
Без да поставям под въпрос валидността на тези предпоставки, държа обаче да направя следните уточнения.
1. По предпоставката, че по-новата марка има описателен характер
23.
Критериите, въз основа на които преценката дали е налице основанието за отказ на регистрация по член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 или идентичното основание по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 ( 10 ), отдавна са изведени в практиката на Съда и на Общия съд в светлината на общия интерес, който това основание за отказ брани, а именно да не допуска знаците или означенията, посочени в тези разпоредби, да бъдат запазени само за едно предприятие поради регистрирането им като марка ( 11 ). В този смисъл е прието, че преценката на описателния характер на даден знак може да бъде направена само, от една страна, с оглед на съответните стоки или услуги, и от друга страна, с оглед на възприемането му от потенциалния кръг от потребители, който се състои от лицата, ползващи тези стоки или услуги ( 12 ). Уточнено е също, че знаците и означенията, посочени в гореспоменатите разпоредби, са тези, които при нормална употреба от гледна точка на съответните потребители могат да служат, пряко или чрез споменаване на една от нейните същностни характерни особености, за обозначаване на стоката или услугата, за които е поискана регистрацията ( 13 ), и че за да попадне даден знак в приложното поле на забраната, съдържаща се в тези разпоредби, той трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да дава възможност на релевантните потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на категорията на съответните стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености ( 14 ). Макар посочените критерии да са прилагани често строго от съда на Съюза ( 15 ), регистрацията на знак може да бъде отказана поради неговия описателен характер само ако разумно се прецени, че той може действително да бъде разпознат от заинтересования кръг от потребители като описание на някоя от „характерните особености“ на стоките или услугите, за които се иска регистрация, а именно на „свойство, лесно разпознаваемо от заинтересования кръг от потребители“ на тези стоки или услуги ( 16 ).
24.
Доколко са изпълнени разяснените по-долу критерии по отношение на словосъчетанието „Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“ в по-новата марка? С оглед на описанието на стоките и услугите, за които е регистрирана тази марка ( 17 ), изглежда, че те попадат само отчасти в областта на здравеопазването — впрочем най-често разбирана в широк смисъл като „фитнес“ ( 18 ) — или са предназначени конкретно за тази област, така че на законно основание може да се постави въпросът дали разглежданото словосъчетание има, както това се изисква от припомнената в предходната точка съдебна практика, „достатъчно пряка и конкретна връзка“ с тези стоки и услуги, която да дава възможност на съответните потребители „да получат незабавно и без други разсъждения“ описание на категорията на посочените стоки и услуги или на някоя от техните характерни особености.
25.
Както посочих в точка 10 от настоящото заключение, Bundespatentgericht стига до извода за описателния характер на израза „Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“ в по-новата марка, основавайки се на съображението, че словосъчетания, които само посочват, че разглежданите стоки и услуги се предоставят от извършващ дейност в определена област субект (в случая на по-новата марка обединение от предприятия в областта на здравеопазването), имат по самото си естество описателен характер. В структурата на съображенията на запитващата юрисдикция този извод обаче трябва да се разбира в смисъл, че се отнася не до всички стоки и услуги, за които е регистрирана по-новата марка, посочени в описанието, посочено в бележка под линия 4 от настоящото заключение, а само до стоките и услугите, за които конфликтните марки може да се срещнат конкретно на пазара, както са очертани от запитващата юрисдикция, а именно „печатни произведения“ и услугите „реклама“, „организиране на семинари“ и „организиране на състезания“, които „се предоставят на предприятия, извършващи дейност в областта на здравеопазването, в частност на оптики и на центрове за слухопротезиране“.
26.
Ето защо въпросът е дали по подобие на марките, разглеждани в главните производства, по които е постановено решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), и спрямо по-новата марка може да се приложи предвиденото в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 основание за отказ на регистрация или за недействителност, както то е тълкувано и приложено от Съда в това решение. Макар отрицателният отговор на този въпрос да не може сам по себе си да изключи относимостта на констатациите на Съда в решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147) за разрешаването на спора в главното производство, той все пак е аргумент против пълната аналогия между делата в главните производства, по които е постановено това решение, и разглежданото от запитващата юрисдикция дело.
2. По схващането, че преценката на цялостното впечатление, което марката може да възпроизведе върху релевантните потребители, не може да се променя в зависимост от това дали става въпрос за установяване на наличието на абсолютно или на относително основание за отказ на регистрация
27.
Съгласно установената съдебна практика както преценката на описателния и отличителен характер на даден знак, така и преценката на съществуването на вероятност от объркване между знаци, трябва да се извършват, като се вземат предвид едни и същи параметри, а именно, от една страна, съответните стоки и/или услуги, и от друга страна, начинът на възприемане от съответните потребители ( 19 ). Освен това в двата случая по отношение на сложни знаци преценката би следвало да се направи, като се вземе предвид поражданото от тях цялостно впечатление ( 20 ). Ето защо проверката относно наличието на абсолютни основания за отказ и тази относно наличието на относителни основания за отказ по смисъла съответно на член 3, параграф 1, букви б) и в) и член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 (както и на съответните разпоредби от Регламент № 207/2009) се провеждат въз основа на общи елементи.
28.
Следва обаче да се подчертае, от една страна, че тези разпоредби преследват различни цели и целят защитата на различни интереси. Така, що се отнася до член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 [и член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009], Съдът уточнява, че общият интерес, който тази разпоредба брани, е да се гарантира, че знаците, които описват една или повече характеристики на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марка, ще могат да се използват свободно от всички икономически оператори, предлагащи такива стоки или услуги ( 21 ). За сметка на това понятието за общ интерес, което стои в основата на член 3, параграф 1, буква б) от същата директива [и на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009], не се разграничава от основната функция на марката, която е да гарантира на крайния потребител или ползвател какъв е произходът на обозначената с марката стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да различи тази стока или услуга от такива с друг произход ( 22 ). Относителните основания за отказ по член 4, параграф 1 от Директива 2008/95 [както и по член 8, параграф 1 от Регламент № 207/2009] се отнасят, от своя страна, до хипотези на липса на новост на знака поради вероятност от объркване с по-ранни марки. Въпреки наличието на ясна връзка между тези основания за отказ на регистрация и функцията на марката като указание за произход ( 23 ) те имат за цел главно да защитят индивидуалните интереси на притежателите на по-ранни марки, които са в противоречие със заявения знак, както е видно по-специално от факта, че проверката на основанията за отказ на регистрация се прави единствено при възражение, докато абсолютните основания за отказ се разглеждат служебно ( 24 ).
29.
От друга страна, както основателно отбелязва запитващата юрисдикция, макар възприятието, което съответните потребители имат за даден знак, да не може да зависи от взетото предвид основание за отказ на регистрация, все пак гледната точка, от която се разглежда това възприятие, се различава в зависимост от това дали става въпрос за преценката на описателния характер на даден знак или за преценката дали съществува вероятност от объркване на два знака. Ако в първия случай вниманието е съсредоточено върху мисловните процеси, които могат да доведат до установяване на връзки между знака или различните му компоненти и съответните стоки и/или услуги, то във втория случай проверката се отнася по-скоро до процесите на запомняне, разпознаване и припомняне на знака, както и до асоциативните механизми ( 25 ). При сложните знаци тази проверка изисква да се прецени възможността различните компоненти на знака да задържат вниманието на потребителите и да създадат цялостно впечатление от знака, като по този начин могат да повлияят на посочените мисловни процеси и механизми.
30.
Съвсем очевидно е, че горепосочените две възможности не са напълно независими една от друга. Например съгласно постоянната съдебна практика като цяло потребителите не биха счели описателен елемент, който е част от комбинирана марка, за отличителен и доминиращ елемент по отношение на цялостното впечатление, създадено от марката ( 26 ). Те запазват обаче своята самостоятелност. Така въпреки припомненото по-горе правило Общият съд обаче уточнява, че „слабо отличителният характер на елемент от комбинирана марка ( 27 ) не означава непременно, че той не може да съставлява доминиращ елемент, след като по-специално поради неговото положение в знака или поради неговия размер, е възможно той да се наложи във възприятието на потребителя и да бъде запомнен от него“ ( 28 ).
3. По обхвата на решение Strigl и Securvita
31.
От мотивите на решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147) следва, че съгласно член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 негодността на знак да бъде регистриран, когато е съставен от свързана със словосъчетание буквена поредица, трябва да се преценява за всеки отделен случай въз основа не на обективни и предварително определени критерии, а според възприятието, което съответните потребители имат за взаимозависимостта между различните елементи на знака, както и за знака в неговата цялост. Така в точки 32 и 34 от решението Съдът се основава на поредица от съображения, изведени от емпиричния анализ на разглежданите знаци, за да установи дали между различните компоненти на тези знаци съществува връзка, която може да се отрази на възприемането им от съответните потребители, както и на мисловния процес, водещ до запомнянето им. Следователно посоченото решение не оставя място за никакъв автоматизъм, а вместо това препраща към прилагането на правилата за възприемане ( 29 ).
32.
Според мен в този смисъл трябва да се разглежда и твърдението, посочено в точка 38 от това решение и изтъкнато от запитващата юрисдикция, че „буквен[ата поредица], ко[я]то се състои от първите букви на думите, образуващи словосъчетанието, заема само второстепенно положение спрямо това словосъчетание“. Всъщност това твърдение не само не е израз на общо правило за преценка, а за целите на прилагане на основанията за отказ по член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 се ограничава да уточни, че буквена поредица, дори и сама по себе си да има отличителен характер, може да придобие описателен характер, когато е включена в комбинирана марка, в която е съчетана с основен описателен израз, за чието съкращение тя ще се възприеме, като това обстоятелство трябва да се установи след преценка за всеки отделен случай.
33.
Освен това предвид контекста, в който се вписва, това твърдение трябва да се разбира в смисъл, че при наличието на описаната в точки 32—35 от решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147) връзка на взаимозависимост между съответните буквени поредици и словосъчетанията, към които са прибавени, то има за цел да изключи възможността отличителният характер, който имат тези буквени поредици, взети поотделно, да се проявява при всички разглеждани знаци, като им придава като цяло отличителен характер въпреки описателния характер на словосъчетанията. Следователно позоваването на „второстепенния характер“ на разглежданите буквени поредици не следва да се разбира като преценка на способността им като елементи на комбинирана марка да привличат вниманието на съответните потребители и да участват в процесите на запомняне и припомняне на знака.
4. Извод относно релевантността на решение Strigl и Securvita за разрешаването на спора в главното производство
34.
Предвид различния фактически и правен контекст на делата, по които е постановено решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), както и предвид предимно емпиричния характер на мотивите на това решение и обхватът, който следва да му се даде, съдържащите се в него изводи изглежда не могат да се приложат автоматично към спора в главното производство. Поради това сравнението между конфликтните знаци по това дело, както и преценката на вероятността от объркване ще трябва да се направят въз основа на обичайно прилаганите в тази област критерии, които ще припомня накратко по-долу.
В– Критерии, въз основа на които следва да се преценява вероятността от объркване между конфликтните марки в главното производство
35.
Вероятността от объркване представлява специфичното условие за предоставената от регистрираната марка защита, по-специално срещу използването от трети лица на знаци, които не са идентични. Съдът определя това условие като вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия ( 30 ).
36.
Съгласно съображение 11 от Директива 2008/95 преценката на наличието на такава вероятност „зависи от множество елементи[,] и особено от [познаването] на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака, и между обозначените стоки или услуги“. Следователно вероятността от объркване трябва да се преценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай ( 31 ).
37.
За да се прецени степента на съществуващото сходство между съответните марки, следва да се определи тяхната степен на визуално, звуково и концептуално сходство и евентуално да се прецени значението, което е оправдано да се придаде на тези различни елементи, като се държи сметка за категорията на съответните стоки или услуги и за условията, при които те се търгуват ( 32 ).
38.
Визуалното, звуковото и концептуалното сходство между разглежданите знаци трябва да бъде обект на цялостна преценка, в рамките на която възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля ( 33 ). В това отношение съдебната практика уточнява, че средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли ( 34 ). Така посочената цялостна преценка трябва да се основава на създаденото от конфликтните марки общо впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи ( 35 ). По-специално Съдът е приел, че преценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост ( 36 ).
39.
Макар цялостното впечатление, което дадена комбинирана марка създава в паметта на съответните потребители, при определени обстоятелства да може да бъде доминирано от един или повече от нейните компоненти, само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент ( 37 ). В това отношение Съдът уточнява също, че след цитираното от запитващата юрисдикция решение Medion (C‑120/04, EU:C:2005:594), дори елементът от комбинирана марка да не може да се разглежда като доминиращ, той трябва да се вземе предвид при преценката на сходството на тази марка с по-ранна марка, доколкото сам по себе си съставлява по-ранната марка и запазва самостоятелно отличително положение в комбинираната марка. Всъщност в хипотеза, при която общ елемент запазва самостоятелно отличително положение в комбинирания знак, породеното от този знак цялостно впечатление може да накара съответните потребители да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат най-малкото от икономически свързани предприятия, в който случай следва да се приеме наличието на вероятност от объркване ( 38 ). Съдът уточнява също, че даден елемент от комбиниран знак не запазва подобно самостоятелно отличително положение, ако въпросният елемент образува с другия или другите елементи от знака, взети заедно, единица с различно значение в сравнение със значението на посочените елементи поотделно ( 39 ).
40.
Накрая, ще припомня, че по принцип дори елемент, който има само слабо отличителен характер, може да доминира в цялостното впечатление от комбинирана марка или да има самостоятелно отличително положение в нея по смисъла на съдебната практика от решение Medion (C‑120/04, EU:C:2005:594), тъй като, по-специално поради неговото положение в знака или неговата големина, „е възможно той да се наложи във възприятието на потребителя и да бъде запомнен от него“ ( 40 ).
41.
Именно въз основа на горепосочените принципи запитващата юрисдикция трябва да прецени сходството между конфликтните марки и наличието на евентуална вероятност от объркване.
42.
По-специално тази юрисдикция следва да анализира различните компоненти на по-новата марка, относителната им тежест в нея, както съответното взаимодействие между тях, за да определи чрез синтез цялостното впечатление, което тя създава, и което може да бъде запомнено от съответните потребители. За целите на такава проверка при обстоятелствата по главното производство, при които по-новата марка е съставена от знак, възпроизвеждащ буквената поредица, съставляваща единственият словен елемент на по-ранната марка, и от словосъчетание, запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид, наред с други фактори, съответното положение на буквената поредица и словосъчетанието в рамките на знака ( 41 ), както и дължината на словосъчетанието ( 42 ) и неговия евентуален описателен характер ( 43 ), връзката, която съответните потребители могат да установят между поредицата и словосъчетанието — по-специално възможността буквената поредица да бъде възприемана като съкращение на словосъчетанието — незабавното възприемане на такава връзка, както и последиците от такова възприятие за припомняне на знака ( 44 ), класификацията на съответните стоки, както и характеристиките на съответните потребители и тяхното ниво на внимание, и участващия паметов регистър (краткосрочен, средносрочен или дългосрочен). Също така запитващата юрисдикция следва евентуално да прецени дали поради връзките, които съответните потребители могат да установят между буквената поредица и словосъчетанието, обстоятелството, че елементите на по-новата марка образуват отделна логическа цялост е пречка тази буквена поредица, която съставлява общия за конфликтните марки елемент, да може да се възприема и запомни самостоятелно от съответните потребители, а следователно и да допринесе значително за създаване на цялостния образ на по-новата марка, който тези потребители да запомнят. При тази преценка и за оценката на концептуалното сходство между конфликтните марки е необходимо също да се вземе предвид вероятността потребителите, които са видели по-ранната марка, да придадат на буквената поредица, от която тази марка се състои, същото значение, което тя има в по-новата марка ( 45 ).
43.
За сметка на това, както вече посочих по-горе, при тази проверка запитващата юрисдикция не е обвързана от констатациите на Съда, направени в различен фактически и правен контекст в решение Strigl и Securvita.
IV – Заключение
44.
С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам Съдът да отговори на отправения от Bundespatentgericht въпрос по следния начин:
„Член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на идентичност или сходство на стоки и услуги може да съществува вероятност от объркване на два знака в съзнанието на потребителите, когато буквената поредица, представляваща единственият словен елемент на по-ранния знак, се използва в по-новия словен знак и е свързана с описателна комбинация от думи, чиито първи букви образуват тази буквена поредица, така че съответните потребители я възприемат като съкращение на словосъчетанието, към което тя е прибавена. Съществуването на вероятност от объркване следва да се преценява общо, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25).
( 3 ) Първа Директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).
( 4 ) Въпросните стоки и услуги отговарят на следното описание:
– „Печатни произведения“ от клас 16;
– „Реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; канцеларски (административни) услуги; услуги, свързани с бизнес консултации; консултации, свързани с бизнес организация; консултация по бизнес управление; изложения с търговска или рекламна цел; услуги в областта на връзките с обществеността“ от клас 35;
– „Образование; обучение; развлечение, спортна и културна дейност; организиране на изложби с културни или развлекателни цели; осигуряване на условия за отмора; спортни клубове (на немски „Betrieb von Gesundheits-Klubs“); организиране и провеждане на колоквиуми; организиране и провеждане на конференции, конгреси и симпозиуми; осигуряване на спортни съоръжения; отдаване под наем на спортни съоръжения; гимнастически тренировки; семинари и организиране и провеждане на практически семинари, конференции, беседи и курсове; услуги за отмора и почивка; организиране и провеждане на обучение и на допълнително обучение; информационни услуги относно спортна и културна дейност за гости, ползващи медицински спа услуги; консултации в областта на медицински спа услуги“ от клас 41 и
– „Ресторантьорски услуги и временно настаняване; резервации и посреднически услуги по настаняване на гости, в частност на гости на медицински спа центрове; домове за възрастни хора; ваканционни лагери“ от клас 43.
( 5 ) Става въпрос за стоките и услугите, които отговарят на следното описание:
– „Хартия, картон и изделия от хартия и картон, невключени в други класове; печатни произведения; книговезки материални; фотографии; хартиени канцеларски материали; лепила за канцеларски цели и домашна употреба; материали за художници; четки за рисуване; пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковане (невключени в други класове) […]“ от клас 16;
– „Реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; канцеларски (административни) услуги“ от клас 31 и
–- „Образование; обучение; развлечение; спортна и културна дейност; публикуване и издаване на вестници, списания и книги; организиране на изложби с културни, спортни или развлекателни цели; услуги за филмова продукция; отдаване под наем на кинофилми; отдаване под наем на видеокамери, звукозаписи, радио- и телевизионни приемници; задочно обучение; организиране и провеждане на конференции, конгреси и симпозиуми; онлайн публикуване на електронни книги и периодични издания; радиоразвлечения; семинари и организиране и провеждане на практически семинари; преводачески услуги; образование и обучение; организиране и провеждане на колоквиуми; писане на сценарии; видеозаписни услуги; организиране на състезания“ от клас 41.
( 6 ) Вж. точки 25—28.
( 7 ) Вж. точки 32 и 33.
( 8 ) Заключение на генералния адвокат Jääskinen по съединени дела Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147).
( 9 ) Вж. точки 37 и 38.
( 10 ) Регламент (ЕО) № 2007/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
( 11 ) Вж. решение Eurohypo/СХВП (C‑304/06 P, EU:C:2008:261, т. 55 и 56 и цитираната съдебна практика).
( 12 ) Вж. решения Matratzen Concord (C‑421/04, EU:C:2006:164, т. 24 и цитираната съдебна практика) и Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL) (T‑34/00, EU:T:2002:41, т. 38).
( 13 ) Вж. по-специално решение Procter & Gamble/СХВП (C‑383/99 P, EU:C:2001:461, т. 39).
( 14 ) Вж. по-специално решение Metso Paper Automation/СХВП (PAPERLAB) (T‑19/04, EU:T:2005:247, т. 25).
( 15 ) В някои случаи и съвсем слаба връзка е счетена за достатъчна, вж. например решение Ellos/СХВП (ELLOS) (T‑219/00, EU:T:2002:44).
( 16 ) Вж. решения Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 31), Koninklijke KPN Nederland (C‑363/99, EU:C:2004:86, т. 56) и Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 50).
( 17 ) Това описание е посочено в бележка под линия 4 от настоящото заключение.
( 18 ) Става въпрос за „информационни услуги относно спортна и културна дейност за гости, ползващи медицински спа услуги“, „консултации в областта на медицински спа услуги“ и за „резервации и посреднически услуги по настаняване на гости, в частност на гости на медицински спа центрове“ и за „домове за възрастни хора“ или за някои услуги от клас 41, свързани със спорта и поддържане на общото физическо състояние („спортна и културна дейност“, „спортни клубове“, „осигуряване на спортни съоръжения“, „отдаване под наем на спортни съоръжения“, „гимнастически тренировки“).
( 19 ) Вж. във връзка с преценката на описателния и отличителен характер на даден знак точка 23 от настоящото заключение. Що се отнася до преценката на вероятността от объркване, Съдът и Общият съд нееднократно са подчертавали, че „възприемането на марките, което има средният потребител на съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в цялостната преценка на вероятността от объркване“. Вж. по-специално решение SABEL (C‑251/95, EU:C:1997:528, т. 23).
( 20 ) Вж. по-специално решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147, т. 34). Вж. точка 35 и сл. по-долу.
( 21 ) Вж. решения Windsurfing Chiemsee (EU:C:1999:230, т. 25), СХВП/Wrigley (C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 31), Strigl и Securvita (EU:C:2012:147, т. 31), Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (EU:C:2011:139, т. 37 и цитираната съдебна практика) и Streamserve/СХВП (STREAMSERVE) (T‑106/00, EU:T:2002:43, т. 36).
( 22 ) Вж. по-специално решение Eurohypo/СХВП (EU:C:2008:261, т. 56 и цитираната съдебна практика).
( 23 ) Вж. по-специално решение Canon (C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 27).
( 24 ) Решение adidas и adidas Benelux (C‑102/07, EU:C:2008:217) е добър пример за тази разлика в гледната точка, по-конкретно между абсолютното основание за отказ по член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 и относителното основание за отказ по член 4, параграф 1, буква б) от същата директива. След като припомня, че преценката на вероятността от объркване зависи от множество фактори, Съдът уточнява в точка 30 от това решение, че „[о]бстоятелството, че за икономическите оператори съществува необходимост от запазване на възможността за свободно ползване на знака, не може да спада към тези релевантни фактори“. Всъщност, както посочва по-нататък Съдът, „както следва от текста на член 5, параграф 1, буква б) от Директивата и от цитираната по-горе съдебна практика, отговорът на въпроса дали съществува вероятност от объркване, трябва да се опира, от една страна, на възприемането от страна на потребителите на стоките, обхванати от марката на притежателя, и от друга страна, на стоките, обхванати от използвания от трето лице знак“.
( 25 ) Това налага да се вземат предвид по-специално степента на внимание на потребителите, класификацията на стоките, възможността за извършване на пряко сравнение между марките и съответно на начините на продажба на обозначените с марката стоки. Вж. по-специално решение Lloyd Schuhfabrik Meyer (C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 26 и 27).
( 26 ) Вж. наред с други решения Alejandro/СХВП — Anheuser-Busch (BUDMEN) (T‑129/01, EU:T:2003:184, т. 53) и New Look/СХВП — Naulover (NLSPORT, NLJEANS, NLACTIVE и NLCollection) (T‑117/03—T‑119/03 и T‑171/03, EU:T:2004:293, т. 34).
( 27 ) В случая става въпрос за фигуративен елемент, съставен от рисунката на кравешка кожа, което е логически описателно за съответните стоки (млечни продукти).
( 28 ) Вж. решения AVEX/СХВП — Ahlers (a) (T‑115/02, EU:T:2004:234, т. 20) и Inex/СХВП — Wiseman (Изображение на кравешка кожа) (T‑153/03, EU:T:2006:157, т. 32).
( 29 ) В този смисъл вж. Sandri , S. Serie di lettere e serie di parole. — Giurisprudenza comunitaria del marchio e del design, Commento tematico II, 2012, р. 39—45.
( 30 ) Вж. по-специално решения Lloyd Schuhfabrik Meyer (C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 17), Medion (C‑120/04, EU:C:2005:594, т. 24 и 26) и adidas e adidas Benelux (C‑102/07, EU:C:2008:217, т. 28).
( 31 ) Вж. решения SABEL (С‑251/95, EU:C:1997:528, т. 22), Marca Mode (C‑425/98, EU:C:2000:339, т. 40), Medion (С‑120/04, EU:C:2005:594, т. 27), adidas и adidas Benelux (С‑102/07, EU:C:2008:217, т. 29), СХВП/Shaker (C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 34) и Nestlé/СХВП (C‑193/06 P, EU:C:2007:539, т. 33).
( 32 ) Решения СХВП/Shaker (C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 36) и Ferrero/СХВП (C‑552/09 P, EU:C:2011:177, т. 85).
( 33 ) Вж. по-специално решение SABEL (С‑251/95, EU:C:1997:528, т. 23).
( 34 ) Вж. по-специално решения SABEL (С‑251/95, EU:C:1997:528, т. 23), СХВП/Shaker (С‑334/05 Р, EU:C:2007:333, т. 35) и Nestlé/СХВП (С‑193/06 Р, EU:C:2007:539, т. 34).
( 35 ) Вж. по-специално решения SABEL (С‑251/95, EU:C:1997:528, т. 23), Lloyd Schuhfabrik Meyer (С‑342/97, EU:C:1999:323, т. 25), СХВП/Shaker (С‑334/05 Р, EU:C:2007:333, т. 35) и Aceites del Sur-Coosur/Koipe (C‑498/07 P, С‑498/07 Р, EU:C:2009:503, т. 60).
( 36 ) Вж. по-специално решения СХВП/Shaker (С‑334/05 Р, EU:C:2007:333, т. 41) и Aceites del Sur-Coosur/Koipe (C‑498/07 P, EU:C:2009:503, т. 61).
( 37 ) Решения СХВП/Shaker (С‑334/05 Р, EU:C:2007:333, т. 41 и 42) и Nestlé/СХВП (C‑193/06 P, EU:C:2007:539, т. 42 и 43 и цитираната съдебна практика).
( 38 ) Относно тази формулировка вж. определение ecoblue/СХВП и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑23/09 P, EU:C:2010:35, т. 45). Вж. още решение Medion (С‑120/04, EU:C:2005:594, т. 30 и 36), определение Perfetti Van Melle/СХВП (C‑353/09 P, EU:C:2011:73, т. 36), заключението ми по дело Bimbo/СХВП (C‑591/12 P, EU:C:2014:34, т. 24), както и решение Bimbo/СХВП (C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 24).
( 39 ) Вж. в този смисъл определение ecoblue/СХВП и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑23/09 P, EU:C:2010:35, т. 47), решение Becker/Harman International Industries (C‑51/09 P, EU:C:2010:368, т. 37 и 38), както и определение Perfetti Van Melle/СХВП (С‑353/09 Р, EU:C:2011:73, т. 36 и 37).
( 40 ) Вж. в този смисъл решения AVEX/СХВП — Ahlers (a) (T‑115/02, EU:T:2004:234, т. 20) и Inex/СХВП — Wiseman (Изображение на кравешка кожа) (Т‑153/03, EU:T:2006:157, т. 32).
( 41 ) Независимо от посоченото от Съда в точка 33 от решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), разположението на буквената поредица преди или след словосъчетанието a priori според мен не е без значение, тъй като, напротив, може да повлияе върху процесите на концептуализация и запомняне на знака от потребителите. В това отношение вж. още решение AMS/СХВП — American Medical Systems (AMS Advanced Medical Services) (T‑425/03, EU:T:2007:311, по-специално т. 79).
( 42 ) Вж. по-специално решение Klein Trademark Trust/СХВП — Zafra Marroquineros (CK CREACIONES KENNYA) (T‑185/07, EU:T:2009:147, т. 42).
( 43 ) Вж. решение AMS/СХВП — American Medical Systems (AMS Advanced Medical Services) (T‑425/03, EU:T:2007:311, т. 81).
( 44 ) Вж. във връзка с фонетичния аспект на марката решение AMS/СХВП — American Medical Systems (AMS Advanced Medical Services) (T‑425/03, EU:T:2007:311, т. 84). Вж. още решение Klein Trademark Trust/СХВП — Zafra Marroquineros (CK CREACIONES KENNYA) (T‑185/07, EU:T:2009:147, т. 44 и 45).
( 45 ) Вж. решение AMS/СХВП — American Medical Systems (AMS Advanced Medical Services) (T‑425/03, EU:T:2007:311, т. 86).
Full & Egal Universal Law Academy