ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. JÄÄSKINEN
представено на 5 март 2015 година ( 1 )
Дело C‑242/14
Saatgut‑Treuhandverwaltungs GmbH
срещу
Gerhard und Jürgen Vogel GbR
Jürgen Vogel
Gerhard Vogel
(Преюдициално запитване,
отправено от Landgericht Mannheim (Германия)
„Правна закрила на Общността на сортовете растения — Регламент (ЕО) № 2100/94 — Членове 14 и 94 — Регламент (ЕО) № 1768/95 — Използване на продукт от реколтата от защитен сорт растения от страна на земеделски производител без разрешение на титуляря на закрилата — Дерогация от тази закрила — Привилегия на земеделските производители — Задължение за заплащане на справедливо възнаграждение на титуляря — Срок, в който трябва да бъде извършено заплащането, за да може да се ползва дерогацията — Начало и край на този срок“
I – Въведение
1.
Отправеното от Landgericht Mannheim (Германия) преюдициално запитване се отнася главно до тълкуването на членове 14 и 94 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения ( 2 ) (наричан по-нататък „основният регламент“), както и на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от регламент № 2100/94 ( 3 ) (наричан по-нататък „регламентът за прилагане“) ( 4 ).
2.
Това запитване се вписва в рамките на спор между, от една страна, Saatgut‑Treuhandverwaltungs GmbH (наричано по-нататък „STV“), представляващо интересите на няколко титуляри на права върху защитени сортове растения, и Gerhard und Jürgen Vogel GbR — дружество, осъществяващо дейност като земеделски производител, и г‑н Gerhard Vogel и г‑н Jürgen Vogel — неограничено отговорни съдружници на това дружество (наричани по-нататък „съответниците Vogel“), от друга страна, във връзка с използването от тяхна страна на посевен материал от един от тези сортове без предварително разрешение на титуляря на правата върху него.
3.
Като твърди, че такова използване представлява нарушение, на основание на член 94 от основния регламент STV иска от ответниците в главното производство да заплатят сума, съответстваща на пълния размер, който би бил дължим при използването по лиценз на въпросния защитен сорт. Съответниците се противопоставят на това, като изтъкват установения с член 14 от този регламент режим, съгласно който земеделските производители могат да се ползват от дерогация от правната закрила на Общността на сортовете растения, при положение че изпълняват някои условия, сред които по-специално е условието да заплатят на титуляря на тази закрила справедливо възнаграждение, чийто размер е по-малък от този на изискуемото обезщетение в случай на установено нарушение.
4.
Запитващата юрисдикция по същество пита Съда дали земеделски производител има възможност да се ползва от този дерогационен режим, когато заплати въведеното с член 14 справедливо възнаграждение на дата, по-късна от тази, на която е използвал въпросния сорт, като е засял продукта от реколтата си, така че в случая това действие да се счете за разрешено, и следователно да се избегне предвиденото в посочения член 94 съдебно преследване. При утвърдителен отговор Съдът е приканен да тълкува разпоредбите на тези членове, за да определи и до коя дата заинтересованият земеделски производител може да заплати въпросното възнаграждение.
II – Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
5.
STV е установено в Германия дружество, обединяващо титулярите на права върху различни защитени сортове растения ( 5 ) и защитаващо, наред с други, правата на титуляря на зимния сорт ечемик „Finita“ (наричан по-нататък „сортът „Finita“), получил закрила на равнището на Европейския съюз по силата на основния регламент.
6.
В този контекст STV публикува на сайта си в интернет списък, съдържащ всички защитени сортове растения, за чието използване то е сключвало договори, както и размера на съответната такса за използване на тези сортове. Освен това STV ежегодно иска от земеделските производители да му подават в обща форма информация за евентуалното използване на посевен материал от някой от въпросните сортове, като за целта им изпраща формуляри на декларация заедно с наръчник, в който са посочени всички управлявани от STV през съответната пазарна година защитени сортове, както и самоличността на съответните титуляри на права върху тях и на лицата с права на използването им.
7.
Съответниците Vogel, които нямат никакви договорни отношения със STV, не са изпращали отговори по тези въпросници. На 16 декември 2011 г. обаче чрез преработвател, извършващ дейност по сортирането ( 6 ), STV узнава, че през пазарната 2010—2011 г. съответниците Vogel по-специално са обработили посевен материал от сорта „Finita“.
8.
С писмо от 31 май 2012 г. STV уведомява съответниците Vogel да проверят тези сведения, разкриващи недекларирано използване на добития чрез засяването на въпросния сорт посевен материал, и да му предоставят информация по този въпрос, като им разпорежда да отговорят най-късно до 20 юни 2012 г. От заинтересованите лица не последва реакция на това.
9.
С писмо от 27 юли 2012 г. STV иска от съответниците Vogel да заплатят сума в размер на 262,50 EUR, съответстваща на пълната такса, която би била дължима за използването на лиценз на посевен материал от сорта „Finita“, известна като „С-лицензионна такса“, за обезщетяване за вредите, понесени поради недекларираното засяване на този защитен сорт.
10.
Поради неизвършването на плащане STV завежда иск пред Amtsgericht Euskirchen (Районен съд, Ойскирхен) с акт от 18 март 2013 г., по-специално за да получи заплащането на това обезщетение. На 13 септември 2013 г. този съд се десезира и препраща делото на Landgericht Mannheim (Областен съд, Манхайм).
11.
В подкрепа на иска си STV поддържа, че съответниците Vogel са задължени да му заплатят справедливо възнаграждение по силата на член 94, параграф 1 от основния регламент в размер, равен на цялата С-лицензионна такса, тъй като са извършили представляващо нарушение засяване, което не е било „разрешено“ по смисъла на тази разпоредба. STV твърди, че съответниците Vogel не могат да се позовават на предвидената в член 14, параграф 1 от този регламент дерогация, тъй като не са спазили задължението да заплатят в полза на титуляря на правата върху засегнатия сорт посоченото в член 14, параграф 3, четвърто тире справедливо възнаграждение. Според това дружество всеки земеделски производител по принцип трябвало да изпълни това свое задължение за заплащане преди посева, но във всеки случай преди изтичането на пазарната година, през която е използван посевният материал, и то по собствена инициатива, независимо дали му е отправено своевременно искане от титуляря за предоставяне на информация.
12.
Съответниците Vogel възразяват срещу тези претенции. Те считат, че трябва да заплатят най-много сума, която следва да бъде намалена, както е за „разрешено“ засяване, в приложение на предвидената в член 14, параграф 1 от основния регламент дерогация. Освен това съгласно поддържаното от тях, за да може да се счете, че са изпълнени предвидените в член 94 от този регламент условия за правото на обезщетение, трябвало да бъде установено неизпълнение на задължението за информиране на титуляря на закрилата съгласно правото на Съюза — нещо, което според тях в случая не било налице ( 7 ).
13.
В този контекст, с акт от 9 май 2014 г., постъпил в Съда на 19 май 2014 г., Landgericht Mannheim спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Длъжен ли е земеделски производител, който, без да е сключил договор за това с титуляря на защитен сорт растение, е използвал добит чрез засяване посевен материал от защитения сорт, да плати справедливо възнаграждение по член 94, параграф 1 от [основния регламент], а ако е действал умишлено или поради небрежност, да плати и обезщетение по член 94, параграф 2 от този регламент за произтеклите вследствие на това вреди от нарушаване на правилата за закрила на сортовете растения и когато към момента, когато действително използва продукта от реколтата за посевни цели на полето, той още не е изпълнил задължението си по член 14, параграф 3, четвърто тире от този регламент във връзка с член 5 и следващите от [регламента за прилагане] да плати справедливо възнаграждение (такса за използване на защитен посевен материал)?
2)
В случай че на първия въпрос се отговори, че земеделският производител все още може да изпълни задължението си за плащане на справедлива такса за използването на защитен посевен материал, дори и след като действително използва продукта от реколтата за посевни цели на полето: трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че с тях се установява срок, в който земеделският производител, използвал добит чрез засяване посевен материал от защитен сорт растение, трябва да изпълни задължението си за плащане на справедлива такса за използването на този материал, за да може да се приеме, че „има право“ да извърши действията по използване на материала от защитения сорт по смисъла на член 94, параграф 1 от [основния регламент] във връзка с член 14 от същия регламент?“.
14.
Писмени становища пред Съда представят STV, съответниците Vogel, испанското и нидерландското правителство, както и Европейската комисия. Съдебно заседание за изслушване на устни състезания не е проведено.
III – Анализ
А – По очертанията на представената пред Съда проблематика
15.
В самото начало следва най-напред да се припомнят някои данни относно правния режим, предмет на настоящото дело, които или са налични благодарение на релевантните текстове и свързаната с тях съдебна практика, или продължават да бъдат несигурни в настоящото състояние на правото на Съюза. След това, с оглед на тези аспекти ще трябва да бъде уточнено съдържанието на въпросите, с които е сезиран Съдът.
16.
Съгласно член 11, параграф 1 от основния регламент лицето, наречено „създател“, имащо възможност да се ползва от правната закрила на Общността на сортовете растения, е лицето, „което е създало или което е открило и развило сорта[,] или неговият правоприемник“. В член 13, параграф 1 от този регламент се уточнява, че тази закрила предоставя на титуляря или титулярите ѝ изключителното право да извършват някои действия, които са изброени в параграф 2 от този член.
17.
Поради това посоченият параграф 2 по принцип изисква разрешение от титуляря на закрила на Общността на сортовете растения (наричан по-нататък „титулярят“) за извършването от трети лица на изброените в него действия, сред които са „възпроизводство (размножаване)“ и „подготовка за целите на размножаването“ на материала от реколтата от защитен сорт растение. Това изискване се санкционира чрез възможността титулярят да заведе съдебни искове с гражданскоправен характер по силата на член 94 от този регламент, когато при използването на такъв сорт се окаже, че е допуснато нарушение.
18.
При все това „в обществен интерес“ ( 8 ), и по-специално „с цел защитата на селскостопанското производство“ ( 9 ) член 14 от основния регламент предвижда „дерогация“ от този принцип, обикновено наричана „привилегия на земеделските производители“ ( 10 ). Стига да са изпълнени всички поставени с този член условия, земеделските производители имат право да използват по своя собствена инициатива — без да се налага да получават разрешение от титуляря — продукта от реколтата, добит от тях чрез използването на някой от посочените защитени сортове ( 11 ), за посевни цели на полето, в собственото си стопанство — операция, обозначена и като използване на „запазени в стопанството семена“ ( 12 ). Редът за изпълнение на условията, които обуславят действието на този дерогационен режим, е определен с регламента за прилагане, където режимът е квалифициран като „селскостопанско освобождаване“ ( 13 ).
19.
По-специално член 14, параграф 3, четвърто тире налага в замяна на такова използване ( 14 ) земеделският производител, който желае да се ползва от тази привилегия, да бъде длъжен да заплати на титуляря „справедливо възнаграждение“ ( 15 ). В член 6, параграф 1 от регламента за прилагане се определя при какви обстоятелства „индивидуалното задължение“ за плащане на възнаграждението се поражда и то става изискуемо, без обаче изрично да се определя срок или точен момент за извършване на изискваното плащане. Конвенцията на Международния съюз за закрила на новите сортове растения ( 16 ) (наричана по-нататък „Конвенцията UPOV“), с която са съгласувани разпоредбите на основния регламент ( 17 ), предвижда подобна дерогация, но не внася допълнителни уточнения относно определянето на такъв срок ( 18 ). Именно тази неяснота във времето е породила настоящото преюдициално запитване, както ще разгледам по-долу.
20.
При неизпълнение на индивидуалното си задължение за своевременно заплащане ще се счита, че земеделският производител е използвал неправомерно защитен сорт растение ( 19 ). Същото се отнася и за земеделски производител, който с пропуска си да декларира част от количеството на засетия от него продукт от реколтата не е заплатил справедливо възнаграждение ( 20 ). При тези хипотези заинтересованото лице спира да се ползва от привилегията на земеделските производители и се прилага не дерогационният режим по член 14 от основния регламент, а предвиденото в член 13, параграф 2 от него принципно правило — това, на което STV се основава в спора по главното производство ( 21 ).
21.
В тези случаи титулярят на съответния сорт растение може да предяви иск срещу земеделския производител, използвал сорта без негово разрешение ( 22 ), на основание на член 94 от основния регламент ( 23 ). В член 17 от регламента за прилагане се потвърждава, че заинтересованото лице има право поради „нарушение“ да предяви правата си срещу всяко лице, което не е спазило всички посочени в член 14 от основния регламент условия за прилагане на дерогацията. Съгласно член 94, параграф 1 от този регламент титулярят може или да постигне прекратяване на нарушението, или да получи заплащане на справедливо възнаграждение, или постановяване и на двете. В член 94, параграф 2 се добавя, че ако земеделският производител, срещу когото се води преследване, е извършил действието, в което се упреква, умишлено или просто поради небрежност, този нарушител е длъжен да обезщети титуляря за произтеклата вследствие на това вреда ( 24 ).
22.
За да се избегне всякакъв риск от объркване в това отношение, следва да се подчертае, че справедливото възнаграждение, дължимо по силата на член 14, параграф 3, четвърто тире, което трябва да бъде заплатено пряко на титуляря като легитимна компенсация от всяко лице, ползвало се от привилегията на земеделските производители, се различава от справедливото възнаграждение, дължимо по силата на член 94, параграф 1, което евентуално ще бъде наложено на преследван по съдебен ред земеделски производител, ако фактите по нарушението, в което той е упрекван, се докажат от завелия иска титуляр ( 25 ). Тази разлика в предмета се материализира на равнището на критериите, уреждащи определянето на въпросните възнаграждения. В първия случай възнаграждението е по-ограничено, тъй като то трябва да „е чувствително по-ниско от сумата, получавана за производството по лиценз на посевен материал от същия сорт в същата област“ ( 26 ), докато във втория случай „като основа за изчисляване трябва да се приеме сума в размер, равен на таксата, дължима за производство по лиценз[…]“ ( 27 ). Съответниците Vogel поддържат, че положението им евентуално попада в първия случай, който за тях е по-благоприятен от финансова гледна точка, но по никакъв начин във втория.
23.
При така очертаната рамка Съдът по същество е приканен да определи откога и до кой момент земеделски производител, който е използвал посевен материал от защитен сорт растение, добит от засяване, без за целта да е сключвал договор с титуляря на свързаната с този сорт закрила, трябва да му заплати справедливото възнаграждение, което му се дължи по силата на член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент, за да може този производител да се ползва от предвидената в члена дерогация от задължението за получаване на разрешение от въпросния титуляр и така да избегне предявяването на съдебни искове по член 94 от същия регламент.
24.
Тъй като посочените разпоредби сами по себе си не дават ясен отговор на тези два въпроса, необходимо е да се анализира съдържанието на членове 14 и 94 от основния регламент не само във връзка с член 5 и сл. от регламента за прилагане, но и в светлината на многократно припомняните и следвани от Съда правила за тълкуване. В този контекст следва да се вземат предвид обичайни критерии като възникването на тези разпоредби ( 28 ), общата им структура, присъщата им цел, формулировката им в текстовете на посочените регламенти на различните езици ( 29 ), и най-вече в случай на липса на уреденост или дори на пропуски в текстовете, по-общата система, в която се вписват тези разпоредби.
25.
Макар да ми се струва, че ще е възможно да се даде in fine общ отговор на двата поставени въпроса, тъй като и с двата се цели да се установи срокът, в който земеделски производител трябва да изпълни задължението си да заплати справедливо възнаграждение при предвидените в член 14 от основния регламент обстоятелства, според мен следва тези въпроси да се разгледат поотделно, тъй като засягат диаметрално противоположните крайности на този срок и релевантните за всеки от тях елементи за тълкуване са различни. Подобно отделно разглеждане всъщност ми се струва още по-необходимо, тъй като използваните методи на тълкуване и правните основания, подходящи за даването на отговор на тези два въпроса, ще се различават, поради това че определянето на началото на този срок почива главно на една значима разпоредба от регламента за прилагане, докато установяването на края му се основава в по-голяма степен на основните принципи, съгласно които е изготвен основният регламент.
Б – По началото на срока за заплащане на дължимото по силата на член 14 от основния регламент справедливо възнаграждение от страна на земеделския производител
26.
С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да определи момента, от който земеделски производител, желаещ да се ползва от предвидения в член 14 от основния регламент дерогационен режим, има задължението да заплати в полза на титуляря на правата върху защитения сорт растение, който иска да използва за тази цел, справедливото възнаграждение, наложено с този член, параграф 3, четвърто тире, под заплахата да бъде изправен пред посоченото в член 94 от регламента съдебно преследване за извършването на нарушение. Тази юрисдикция по-специално пита дали дерогацията може да породи благоприятните си последици, било то само когато изискваното плащане настъпи преди засяването на продукта от реколтата от този сорт, или дори когато то се извърши впоследствие.
27.
STV твърди, че заинтересованият земеделски производител непременно трябва да изпълнява всички условия за прилагане на този дерогационен режим при действителното използване на продукта от реколтата от защитения сорт, тоест към датата, на която продуктът действително е използван за посевни цели на полето. Този земеделски производител по-специално трябвало да изпълни задължението си да заплати справедливо възнаграждение по своя собствена инициатива ( 30 ), преди дори да засее защитения сорт растение, тоест от момента, в който е решил да се ползва от предвидената в посочения член 14 привилегия на земеделските производители. Запитващата юрисдикция изразява сериозни съмнения по отношение на този възглед. Всички останали страни, представили становища пред Съда, поддържат теза, противоположна на защитаваната от ищеца в главното производство.
28.
Подобно на запитващата юрисдикция и на тези останали страни, съм на мнение, че макар член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент действително да не дава изрично разяснение по този въпрос, значими аспекти с оглед на отговора се съдържат в разпоредбите на регламента за прилагане, чиято цел е именно да определи условията и реда за изпълнение на предвидената в този член 14 дерогация.
29.
Всъщност считам, че текстът на член 6, параграф 1 от регламента за прилагане не допуска земеделският производител да бъде задължен да заплати разглежданото възнаграждение предварително, а именно преди дори да е извършил въпросните засявания.
30.
От посочения параграф 1, първа алинея е видно, че задължението за земеделския производител да заплати справедливото възнаграждение, дължимо по силата на член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент, „се поражда, когато той действително използва продукта от реколтата за посевни цели на полето“ в своето собствено стопанство ( 31 ) и единствено от точно този момент ( 32 ).
31.
STV поддържа, че от тази първа алинея можело да произтича, че задължението за заплащане на това възнаграждение се поражда от момента, в който земеделският производител реши да извърши презасяване с посевен материал от защитен сорт растение, който той самият е произвел, без да е получил разрешение от засегнатия титуляр, и че поради това плащането било незабавно изискуемо.
32.
Според мен обаче този анализ е в противоречие с частта от член 6, параграф 1, която следва в продължение. Съгласно член 6, параграф 1, втора алинея, първо изречение от регламента за прилагане „[т]итуляр[я]т може да определи датата и начина на плащане“ на справедливото възнаграждение, по-специално когато е сключил договор със земеделския производител — нещо, което не е така в спора по главното производство. При всички положения във второто изречение от тази алинея се уточнява, че „[в]ъпреки това, датата на плащане не може да бъде по-ранна от датата, на която се е породило задължението“ ( 33 ). От тази разпоредба, разглеждана във връзка с посочената по-горе първа алинея, е видно, че титулярят не може да изисква предварително плащане, тоест, преди продуктът от реколтата да е бил конкретно използван за упоменатите по-горе посевни цели.
33.
Освен това считам, че това последно тълкуване на член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент е в съответствие, от една страна, с целта на този дерогационен режим, въведен „в обществен интерес за опазване на земеделската продукция“ — съгласно възприетата в практиката на Съда формулировка ( 34 ), и от друга, с необходимостта в този контекст да се следи за запазването на разумен баланс между легитимните интереси на земеделския производител и тези на титуляря ( 35 ) съгласно второ съображение и член 2 от регламента за прилагане ( 36 ).
34.
Според мен би било прекомерно, за да може да се ползва от въпросната дерогация, на земеделския производител да бъде наложено вече да е изпълнил задължението си за плащане, преди да е засял продукта от реколтата си от защитения сорт растение, при положение че правата на титуляря все още не са били конкретно засегнати и поради това не следва да му се предоставя финансова компенсация на това основание. Подобно изискване би могло да възпре земеделския производител да се ползва от предвидената за него привилегия и така да обезсърчи посоченото в този регламент селскостопанско производство ( 37 ).
35.
Следователно препоръчвам на първия преюдициален въпрос да се даде отрицателен отговор, в смисъл че земеделски производител е задължен да заплати на титуляря справедливото възнаграждение, дължимо по силата на член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент, едва от момента, в който действително използва продукта от реколтата си за посевни цели на полето, и че поради това срещу този производител не може да бъде образувано преследване на основание на член 94 от посочения регламент, ако все още не е изпълнил задължението си за плащане към датата, на която действително започва да използва продукта.
В – По крайния срок за плащане на дължимото по силата на член 14 от основния регламент справедливо възнаграждение от страна на земеделския производител
36.
Запитващата юрисдикция поставя втория преюдициален въпрос при условията на евентуалност, в хипотезата, при която, както предлагам, Съдът се произнесе, че за да се ползва от предвидения в член 14 от основния регламент дерогационен режим, земеделският производител не е задължен да заплаща справедливо възнаграждение в полза на титуляря на правата върху защитения сорт растение, което иска да използва, преди да е извършил посочените в този член действия. Тази юрисдикция по същество пита Съда дали при липсата на договор с въпросния титуляр привилегията на земеделските производители зависи от спазването на ограничен срок за плащане, който да е предвиден в релевантните разпоредби на правото на Съюза, и при утвърдителен отговор, кои биха били критериите за определянето му. Запитващата юрисдикция счита, че такъв срок не намира ясно правно основание нито в приложимите в случая текстове, нито в практиката на Съда.
37.
В това отношение съответниците Vogel и испанското правителство поддържат, че в правото на Съюза не е определен никакъв срок, в рамките на който земеделският производител следва да заплати справедливо възнаграждение на титуляря при подобни обстоятелства. За сметка на това, нидерландското правителство счита, че когато титулярят не е представил на производителя искане за заплащане на това възнаграждение, заинтересованото лице е длъжно, за да може да се ползва от дерогационния режим, да плати възнаграждението „в разумен срок“. STV и Комисията от своя страна предлагат отговорът да гласи, че заплащането задължително трябва да бъде извършено не по-късно от края на пазарната година, през която производителят е засял материала от реколтата, освен ако той и титулярят изрично не са договорили друго. Споделям това последно становище.
38.
Действително, както изтъкват по-специално съответниците Vogel и испанското правителство, нито член 14 от основния регламент, нито член 6 от регламента за прилагане предвиждат изрично крайна дата за задължението за заплащане на това справедливо възнаграждение, като се има предвид, че последният член урежда единствено пораждането на задължението, но не и неговия край.
39.
При все това считам, че би противоречало на структурата и на полезното действие на релевантните разпоредби в областта, ако се допусне, че срокът за изпълнение на това задължение може да тече без никакво времево ограничение. По-специално предвидената в член 94 от основния регламент възможност за съдебни преследвания би се оказала лишена от своя смисъл, ако лице, желаещо да се ползва от привилегията на земеделските производители, разполагаше с неограничен период от време за плащането на дължимото по силата на член 14 от този регламент справедливо възнаграждение. Единствено определянето на период, наложен на заинтересования земеделски производител, позволява да се предяви иск срещу евентуалните нарушители и така да се гарантира спазването на това задължение.
40.
В това отношение ще подчертая, че основният регламент въвежда режим на закрила, който трябва да бъде прилаган еднакво на цялата територия на Съюза, по-специално що се отнася до условията и реда, съгласно които земеделският производител има право да използва продукта от реколтата за посевни цели ( 38 ), като случаят нямаше да бъде такъв, ако този инструмент беше тълкуван в смисъл, че не налага изрично спазването на общ срок за заплащане. Ще подчертая също, че в случая става въпрос не за срок от процедурно естество — категория срокове, по отношение на която държавите членки разполагат с нормотворческа самостоятелност, когато не съществува правна уредба на Съюза в областта ( 39 ) — а за срок с материалноправен характер, поради това че позволява да не се губи ползването на съществено право, каквато е привилегията на земеделските производители.
41.
Освен това ще припомня, че следва да се осигури разумен баланс между съответните легитимни интереси на засегнатия земеделски производител и титуляр в съответствие с целта, предвидена в член 2 от регламента за прилагане. При липсата на строго определен срок обаче недобросъвестен земеделски производител би могъл да изчака за неопределено време, без особен риск, с надеждата да избегне заплащането ( 40 ), при все че е необходимо тези производители да се насърчават да спазват произтичащите за тях задължения към титулярите на закрилата на Общността на сортовете растения ( 41 ). Както изтъква STV, ако земеделският производител можеше да уреди положението си дори и след като титулярят узнае за недекларирано използване, интересите на последния вече нямаше да бъдат в достатъчна степен защитени ( 42 ). Освен това разрешаването на такова уреждане би противоречало на намерението на общностния законодател, тъй като в член 94 от основния регламент той е предвидил съдебно преследване в случай на установено неизпълнение на задължението за заплащане на справедливо възнаграждение по смисъла на член 14 от този регламент. Поради това следва да се допусне, че на земеделския производител, ползващ се от предвидената в последния член дерогация, е логично да бъде определен срок за заплащане.
42.
За да се укрепи правната сигурност — основен принцип на правото на Съюза, чието спазване се налага по-строго в областта на финансовите задължения ( 43 ), струва ми се, че не е препоръчително да се следва направеното като главно предложение от страна на нидерландското правителство, имащо за цел да допусне, че критерият за „разумен срок“ би бил достатъчен за регламентиране на заплащането на въпросното възнаграждение. Считам, че е за предпочитане да се определи срок, съдържащ по-ясно установим и следователно предвидим край.
43.
Подобно на STV и на Комисията ми се струва, че крайната дата на пазарната година, през която заинтересованият земеделски производител действително е използвал посевен материал от защитен сорт, е най-подходящият краен срок. Всъщност в член 7, параграф 2 от регламента за прилагане се посочва, че предвиденото в член 14, параграф 3 от основния регламент справедливо възнаграждение трябва да се плати „през“„пазарната година“, която е определена като „започваща на 1 юли и завършваща на 30 юни следващата календарна година“. Споделям възгледа на Комисията, че макар тази разпоредба да се отнася за област, различаваща се от тази на привилегията на земеделските производители ( 44 ), тя дава светлина върху факта, че пазарната година е разглеждана от общностния законодател като релевантния срок, през който трябва да бъде заплатено предвиденото в член 14 от основния регламент справедливо възнаграждение.
44.
Впрочем нидерландското правителство се присъединява към този подход, тъй като уточнява, че предлаганият от него „разумен срок“ при всички положения трябва да приключи преди датата, отбелязваща началото на посевната кампания, следваща пазарната година, по време на която са били засети продуктите от реколтата, с мотива — основателен според мен — че е логично да се изиска от земеделския производител да е изпълнил финансовото си задължение най-късно до тази дата, тъй като по принцип той тогава ще е събрал добития от материала от реколтата продукт.
45.
Накрая, що се отнася до условията и реда за заплащане на справедливото възнаграждение, дължимо по силата на член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент, проблемът дали то трябва да се извършва по инициатива на земеделския производител или по искане на титуляря, действително не е изрично поставен в преюдициалните въпроси, но все пак е отразен в мотивите на акта за преюдициално запитване. В това отношение STV поддържа, че за разлика от твърдяното от съответниците Vogel и испанското правителство ( 45 ), задължението за изплащане на въпросното възнаграждение не е поставено в зависимост от искане за заплащане, дори от предварителното издаване на фактура от титуляря, тъй като засегнатите земеделски производители били в състояние сами да определят размера на това възнаграждение, за да го заплатят на съответния титуляр ( 46 ).
46.
Текстът на посоченото четвърто тире изглежда съответства на смисъла на защитаваната от STV теза, тъй като в него императивно се посочва, че „земеделски[те] производители са длъжни да плащат на титуляр[я] справедливо възнаграждение“, докато съгласно шестото тире от същия параграф 3 „всяка необходима информация се предоставя по искане на титулярите от земеделските производители“ ( 47 ). Освен това, ако на недобросъвестен земеделски производител беше нужно само да се въздържи да заяви използване, при положение че е извършил предвидените в член 14 от основния регламент операции, щеше да му бъде твърде лесно да избегне задължението си за плащане, докато не стане обект на хипотетичен контрол, като следва да се отбележи, че последният е още по-малко надежден по отношение на земеделските растения, които, като картофите, не подлежат на операции по преработване.
47.
Всъщност, както е в общия случай по отношение на упражняването на правата върху интелектуална собственост, ползвателите им са задължени сами да се запознаят с информацията за титулярите на тези права и за условията за упражняването им, по-специално от финансова гледна точка. Това произтича от разпоредбите на член 94, параграф 1 от основния регламент, който предвижда задължение за заплащане на справедливо възнаграждение с цел компенсиране дори и в случай на невиновно нарушение, като производството срещу земеделския производител тогава се образува за носене на обективна отговорност ( 48 ).
48.
При все това, за да се запази предвиденият в член 2 от регламента за прилагане разумен баланс между легитимните интереси на земеделския производител и тези на титуляря, струва ми се, че по принцип производителят следва да поеме инициативата да извърши заплащането на справедливото възнаграждение в срока, който ще бъде определен от Съда, но и че в случай на съмнение относно дължимата сума — тъй като изчислението понякога може да се окаже трудно за извършване от негова страна ( 49 ) — той следва да се обърне към титуляря, за да бъде определена с неговото съдействие сумата, която трябва да му заплати ( 50 ). Съдът действително е изключил възможността всички земеделски производители като цяло да са обвързани с предвиденото в член 14, параграф 3, шесто тире от основния регламент задължение за информиране на титуляря ( 51 ), но тази съдебна практика по никакъв начин не налага производител, който съзнателно е решил да се ползва от дерогацията, предвидена в член 14 от основния регламент, да не е задължен да информира по собствена инициатива съответния титуляр ( 52 ).
49.
Поради това според мен следва да се даде общ отговор на двата отправени на Съда въпроса и да се постанови, че членове 14 и 94 от основния регламент трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че при липса на договаряне в обратния смисъл между заинтересованите страни земеделски производител, който се ползва от предвидената в посочения член 14 дерогация, е задължен да заплати справедливо възнаграждение на титуляря на правата върху защитения сорт растение едва от действителното използване на този сорт и не по-късно от края на пазарната година, в която се вписва тази операция, тоест най-късно до 30 юни, следващ датата на презасяване.
50.
В подкрепа на така препоръчаното от мен тълкуване на посочените в преюдициалното запитване разпоредби ще подчертая, че този подход съответства на обичайното правило в областта на правата върху интелектуална собственост, съгласно което при липсата на предплащане, което в конкретния случай според мен е изключено, задължението за заплащане на такса, обикновено под формата на лицензионни възнаграждения, е обвързано с действителното използване на въпросното право. Освен това запитващата юрисдикция изтъква, че този подход е в съответствие и с обичайната практика, следвана в областта на закрилата на сортовете растения, по-специално от STV.
IV – Заключение
51.
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Landgericht Mannheim (Германия) преюдициални въпроси по следния начин:
„Членове 14 и 94 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения, разглеждани във връзка с член 5 и сл. от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от посочения Регламент № 2100/94, трябва да се тълкуват в смисъл, че земеделски производител има възможността да използва продукта от реколтата, добит от него чрез засяване, в своето собствено стопанство, на посевния материал на защитен сорт, без разрешение на титуляря на тази закрила, при условие че му заплати справедливо възнаграждение по смисъла на посочения член 14 в срок, започващ от датата, на която производителят действително е засял продукта от реколтата си, и приключващ с края на пазарната година, по време на която се е състояло това използване“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) ОВ L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197.
( 3 ) ОВ L 173, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 177.
( 4 ) Последващите изменения на въпросните регламенти след приемането им нямат пряко отражение в настоящото дело.
( 5 ) По отношение на предмета на дейност на дружеството STV и действителността на такава организация на титуляри вж. решение Saatgut‑Treuhandverwaltungsgesellschaft (C‑182/01, EU:C:2004:135, т. 17, 51 и 58).
( 6 ) По отношение на задължението на преработвателите, извършващи дейност по сортирането, да предоставят информация на титуляря на правната закрила на Общността на сортовете растения по силата на член 14 от основния регламент вж. решения Brangewitz (C‑336/02, EU:C:2004:622, т. 54 и 66) и Raiffeisen‑Waren‑Zentrale Rhein‑Main (C‑56/11, EU:C:2012:713, т. 42).
( 7 ) Съответниците Vogel изтъкват, че не били длъжни да предоставят информация въз основа на писменото искане за такава от 31 май 2012 г., тъй като същото — противно на изискването по член 8, параграф 3 от регламента за прилагане — не се отнасяло за текущата пазарна година. Този член урежда информацията, която по силата на член 14, параграф 3, шесто тире от основния регламент трябва да бъде предоставена от земеделски производител на титуляря на закрилата по искане на последния. В това отношение вж. решения Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, по-специално т. 59—72) и Saatgut‑Treuhandverwaltungsgesellschaft (C‑182/01, EU:C:2004:135, т. 59—62).
( 8 ) Съгласно седемнадесето съображение от основния регламент „упражняването на правата, предоставени от закрилата на Общността на сортовете растения[,] трябва да бъде предмет на ограничения, предвидени в разпоредби, приети в обществен интерес“.
( 9 ) Вж. осемнадесето съображение и член 14, параграф 1 от основния регламент.
( 10 ) Вж. по-специално решение Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 7 и 47).
( 11 ) Дерогацията се прилага само за видовете земеделски растения, изброени изчерпателно в посочения член 14, параграф 2, сред които попада и „Hordeum vulgare L. – ечемик“ — зърнена култура, чието недекларирано използване се разглежда в спора по главното производство.
( 12 ) Земеделски производител, получил по обичайния ред семена от защитен сорт растения, се ползва със съгласието на титуляря за извършването на първото възпроизводство или размножаване на този сорт. За сметка на това, използването на получената от него реколта е действие, за което титулярят обикновено не е дал съгласието си, поради което то би могло да представлява нарушение. По силата на предвидената в този член 14 дерогация обаче на земеделския производител е разрешено да използва целия или част от продукта от реколтата си, за да извърши второ засяване на сорта, тоест да го презасее в собственото си стопанство (вж. по-специално Bouche, N. Protection communautaire des obtentions végétales. — JurisClasseur Droit international, vol. 572‑200, 2014, 150 sq.).
( 13 ) Вж. първо и второ съображение от регламента за прилагане.
( 14 ) Целта на една „легитимна компенсация“ в това отношение е изтъкната в член 5, параграф 3 от регламента за прилагане, отнасящ се до „нивото на възнаграждението“, предвидено в посочения член 14.
( 15 ) Посоченият параграф 3, трето тире при все това предвижда, че „дребните земеделски производители“ съгласно определението за тях в тази разпоредба са освободени от заплащане на въпросното възнаграждение на титуляря.
( 16 ) Конвенция, подписана в Париж на 2 декември 1961 г. и ревизирана многократно и последно на 19 март 1991 г., чийто текст е достъпен в интернет на следния адрес: . Европейският съюз става член на UPOV на 29 юли 2005 г.
( 17 ) Вж. двадесет и девето съображение от основния регламент.
( 18 ) Член 15, алинея 2 от Конвенцията UPOV предвижда „незадължително изключение“ по следния начин: „[в]ъпреки член 14 [относно „Обхват[а] на правото на селекционера“] всяка договорна страна може в подобаващи рамки и при гарантиране правните интереси на селекционера да ограничи правото на селекционера по отношение на всеки сорт, за да позволи на фермерите да използват за размножителни цели в собствените си парцели земя продукта от реколта, която са получили при отглеждане на закриляния сорт […]“. По възникването и особеностите на тази разпоредба спрямо съответстващите на нея в правото на Съюза вж. Würtenberger, G. et all. European Community Plant Variety Protection, Oxford University Press, Oxford, 2009, р. 131.
( 19 ) Решение Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 71).
( 20 ) Решение Geistbeck (C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 13, 23 и 24).
( 21 ) Пак там, точки 34 и 35.
( 22 ) От решение Greenstar‑Kanzi Europe (C‑140/10, EU:C:2011:677, т. 44 и 49) е видно, че титулярят или лицензополучателят може да предяви иск за преустановяване на нарушение срещу трето лице, което е придобило материал от реколта от защитения сорт посредством друг лицензополучател, нарушил условията или ограниченията, посочени в лицензионния договор, който последният е сключил с титуляря, независимо дали третото лице е било уведомено за тези договорни клаузи.
( 23 ) Вж. решения Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 71), както и Geistbeck (C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 25), в което Съдът уточнява, че засаждането на недеклариран посевен материал съставлява „нарушение“ по смисъла на член 94 от основния регламент.
( 24 ) В посочения параграф 2 се уточнява, че „[в] случай на лека небрежност, размерът на иска за обезщетение на титуляр[я] може да бъде намален според степента на тази небрежност, без обаче да бъде по-нисък от ползата, извлечена от извършителя на нарушението“.
( 25 ) Относно това разграничение вж. представеното от мен заключение по дело Geistbeck (C‑509/10, EU:C:2012:187, т. 41 и сл.), както и решение Geistbeck (C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 28).
( 26 ) Курсивът е мой. Относно това понятие, съдържащо се в посочения член 14, параграф 3, четвърто тире, вж. решение Saatgut‑Treuhandverwaltung (C‑7/05—C‑9/05, EU:C:2006:376) за тълкуването на член 5, параграфи 2, 4 и 5 от регламента за прилагане, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98 на Комисията от 3 декември 1998 г. (ОВ L 328, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 26, стр. 76), където се определят критериите, позволяващи да се изчисли точният размер на възнаграждението, дължимо на титуляря на това основание, когато няма сключен договор или той не е надлежно приложим между заинтересованите лица.
( 27 ) Курсивът е мой. Решение Geistbeck (C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 43).
( 28 ) В това отношение следва да се припомни, че предвидената в член 14 от основния регламент дерогация е резултат от компромис, като се има предвид, че приемането на разпоредбата е породило дълги обсъждания поради различията в защитаваните от създателите на сортове и земеделските производители схващания, както и поради липсата на единодушие между държавите членки — в този смисъл Kiewiet, B. Régime de protection communautaire des obtentions végétales. — Comptes rendus de l’Académie d’agriculture de France, 1997, vol. 83, N 2, р. 5 sq., 2.3.
( 29 ) В този смисъл някои неточности, съществуващи в текста на френски език на основния регламент и на регламента за прилагане, са поправени от Съда в решения Geistbeck (C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 28) и Raiffeisen‑Waren‑Zentrale Rhein‑Main (C‑56/11, EU:C:2012:713, т. 27) с оглед на текстовете на тези актове на други езици.
( 30 ) В това отношение вж. точка 45 и сл. от настоящото заключение.
( 31 ) Курсивът е мой.
( 32 ) Идеята за момент, в който незабавно възниква задължението за плащане, по-ясно личи от текста на езици, различни от френския, като например текстовете на испански, италиански, португалски и фински език.
( 33 ) Курсивът е мой.
( 34 ) Вж. по-специално решение Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 47).
( 35 ) По отношение на съществуващите интереси вж. заключението на генералния адвокат Ruiz‑Jarabo Colomer по съединени дела Saatgut‑Treuhandverwaltung (C‑7/05—C‑9/05, EU:C:2006:97, т. 22 и 23).
( 36 ) Посоченият член 2, озаглавен „Защита на интереси“, в първа алинея налага условията за привеждане в действие на дерогацията, предвидена в член 14 от основния регламент, да се „прилагат както от титуляр[я] […], така и от земеделския производител по такъв начин, че да се защитават легитимните им взаимни интереси“, което съгласно втората алинея от него изисква да се „вземе предвид нуждата да се поддържа разумен баланс между всички тях, или нуждата от пропорционалност между целта на съответното условие и действителния ефект от неговото прилагане“.
( 37 ) В допълнение може да се посочи указаното от запитващата юрисдикция, съгласно което определянето на начален момент на задължението за плащане от земеделския производител след датата на презасяването и, когато случаят е такъв, след искане, произтичащо от титуляря на закрилата на Общността на сортовете растения, съответства на обичайна практика в тази област.
( 38 ) Вж. трето и деветнадесето съображение от този регламент, в последно посочената разпоредба от който се подчертава „че трябва да се осигури установяването на тези условия на общностно равнище“.
( 39 ) Вж. по-специално решение Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 24 и сл.).
( 40 ) В това отношение съгласно подчертаното от Комисията следва да се отчете фактът, че по силата на член 14, параграф 3, пето тире от основния регламент отговорността за контрола и за използването на защитените сортове в рамките на разрешеното засаждане по този член се носи изключително от титулярите и следователно те имат задължение за добросъвестност и сътрудничество със съответните земеделски производители (вж. решение Geistbeck, C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 42).
( 41 ) Вж. пак там и заключението ми по дело Geistbeck (C‑509/10, EU:C:2012:187, т. 54).
( 42 ) Вж. по аналогия решение Raiffeisen‑Waren‑Zentrale Rhein‑Main (C‑56/11, EU:C:2012:713, т. 26—28), в което Съдът посочва, че би било в разрез с целта на регламента за прилагане, предвиждащ да защити легитимните интереси на създателя и на земеделския производител по един балансиран начин, да се приеме, че задължението за предоставяне на информация, което носи преработвателят, извършващ дейност по сортирането, изобщо не е ограничено във времето.
( 43 ) Принципът на правна сигурност, който е част от правния ред на Съюза, трябва да се спазва както от неговите институции, така и от държавите членки при упражняването на правомощията, които са им предоставени с актовете на правото на Съюза. Той изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти. Налага се с особена строгост, когато става въпрос за правна уредба, която може да породи финансови задължения, за да се позволи на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага. Вж. по-специално решения Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 58), „Goed Wonen“ (C‑376/02, EU:C:2005:251, т. 32) и Traum (C‑492/13, EU:C:2014:2267, т. 27—29).
( 44 ) Както е посочено в пето съображение от регламента за прилагане, член 7 от него, озаглавен „[Дребни] земеделски производители“, допълва критериите, позволяващи да се определи тази категория производители, изрично освободена от заплащане на справедливо възнаграждение, изложени в член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент. В посочения член 7, параграф 2 се уточнява, че земите под угар през „пазарната година […], в която плащането на възнаграждението би било дължимо“, са част от площите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали земеделският производител се причислява към тази категория, при условие че на тези земи се дават субсидии или компенсаторни плащания от Съюза или от съответната държава членка за съответния тип угар (курсивът е мой).
( 45 ) Испанското правителство счита, че тъй като правото на Съюза не определя конкретен срок за издължаване на въпросното възнаграждение, титулярят трябвало да изиска неговото заплащане в давностния срок, предвиден в разпоредбите на националното му право относно действията от това естество, като определи размера за плащане чрез издаването на фактура и посочи срока за извършване на плащането, както и че ако това не е изпълнено, заплащането на въпросното възнаграждение като задължение, макар и породено, не могло да се счита за дължимо и изискуемо, поради което земеделският производител не можел да извърши нарушението по член 94 от основния регламент.
( 46 ) STV счита, че в настоящия случай наръчникът, в който са изброени управляваните от нея защитени сортове, ежегодно изпращан на земеделските производители, както и допълнителните сведения, публикувани на сайта му (вж. точка 6 от настоящото заключение), позволявали на заинтересованите лица лесно да изчислят размера, който трябва да заплатят на това основание.
( 47 ) Курсивът е мой.
( 48 ) Задължението за обезщетяване за понесените от титуляря — жертва на нарушение, вреди, което е предвидената с посочения член 94 цел (вж. решение Geistbeck, C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 36), за сметка на това съдържа елемент на умишленост при упоменатите в параграф 2 от този член обстоятелства.
( 49 ) Критериите за определяне на размера на справедливото възнаграждение, посочени в член 5, параграф 2 и сл., всъщност се прилагат сложно. Освен това съгласно член 14, параграф 3, шесто тире in fine от основния регламент „действителният размер на това справедливо възнаграждение може да се променя във времето“.
( 50 ) Всъщност в член 10 от регламента за прилагане се уточнява, че титулярят е длъжен да предостави на земеделския производител информацията, полезна за изчисляването на размера на справедливото възнаграждение, дължимо по силата на член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент.
( 51 ) В решения Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 69 и сл.), Brangewitz (C‑336/02, EU:C:2004:622, т. 53 и сл.) и Saatgut‑Treuhandverwaltungsgesellschaft (C‑182/01, EU:C:2004:135, т. 62) Съдът подчертава, че нито в основния регламент, нито в този за прилагане се предвижда възможността за титуляря, когато не разполага с улики за евентуалното използване на привилегията на земеделските производител от дадено лице, да поиска от него да го информира дали то е упражнило, или възнамерява да упражни този прерогатив.
( 52 ) В германската доктрина е установено, че не съществува никаква причина, поради която лице, ползвало се от привилегията на земеделските производители, следва да не бъде задължено да предостави пряко изискваната в това отношение информация (вж. Würtenberger, G. Nachbauvergütungen: eine kritische Bestandsaufnahme — in: Rechtsschutz von Pflanzenzüchtungen. Metzger, A. (под ръководството на), Mohr Siebeck, Tübingen, 2014, р. 111).
Full & Egal Universal Law Academy