ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
М. SZPUNAR
представено на 22 октомври 2015 година ( 1 )
Дело C‑336/14
Sebat Ince
(Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Sonthofen (Районен съд, Sonthofen) (Германия)
„Свободно предоставяне на услуги — Хазартни игри — Държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания — Разрешение — Изключване на частни оператори — Наказателни санкции — Директива 98/34/ЕО — Проекти за технически регламенти — Задължение за уведомяване — Съвместимост на лицензия с принципите на прозрачност и на равно третиране“
1.
От основополагащото решение Simmenthal ( 2 ) насам в правото на Съюза е ясно установено, че „в рамките на своята компетентност всеки вътрешен съд има задължението да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма“. Това задължение произтича от принципа за предимство на правото на Съюза пред националното право.
2.
По настоящото дело, при което германски прокурор обвинява г‑жа Ince, че по смисъла на Германския наказателен кодекс е извършила наказуемо деяние по незаконно организиране на хазартна игра, защото е инсталирала и осигурила за широката общественост игрален автомат без разрешение, запитващата юрисдикция, в стремежа си да осигури съответствие с правото на Съюза, е изправена пред затруднението да определи точно кои национални разпоредби трябва да остави без приложение, за да се съобрази с правото на Съюза, и по-специално с решенията на Съда по дела Winner Wetten ( 3 ), Stoß и др. ( 4 ) и Carmen Media Group ( 5 ). Необходимо е запитващата юрисдикция да установи кое от няколкото възможни средства, с които разполага, е това, което осигурява съответствие с правото на Съюза. Така настоящото дело позволява на Съда да припомни редица въпроси, свързани с разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги и относно принципа на предимство на правото на Съюза.
I – Правна уредба
А – Право на Съюза
3.
Член 56 ДФЕС гласи следното:
„В следващите разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.
[…]“.
4.
Съгласно член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество ( 6 ):
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
2.
„услуга“, каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите.
[…]
11.
„технически регламент“ — техническа спецификация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на маркетинг, предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както законите, регламентите или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 10, забраняващи производството, вноса, маркетинга или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.
[…]“.
5.
Член 8, параграф 1 от същата директива предвижда:
„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията възможност да правят изявление за причините за необходимостта от прилагане на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта.
[…]“.
Б – Германско право
6.
Съгласно членове 70 и 72 от германския Основен закон (Grundgesetz) законодателството относно хазартните игри попада в компетентността на федералните провинции.
7.
Общодържавният договор за хазартните игри (Staatsvertrag zum Glücksspielwesen, наричан по-нататък „GlüStV“), сключен между федералните провинции и влязъл в сила на 1 януари 2008 г., установява нова единна рамка за организирането, експлоатацията и посредничеството при хазартните игри, заменяйки предишен такъв Общодържавен договор.
8.
Член 4, параграф 1 от GlüStV гласи:
„Организирането на или посредничеството при публичните хазартни игри може да се осъществява единствено с разрешение на компетентния орган на съответната провинция. Без такова разрешение се забраняват всяко организиране на и всяко посредничество при такива игри (незаконен хазарт)“.
9.
Член 10 от GlüStV гласи:
„1) С оглед постигане на посочените в член 1 цели провинциите имат законово задължение да гарантират достатъчно предлагане на хазартни игри. Те се подпомагат от технически комитет, съставен от експерти, специализирани в областта на борбата срещу пристрастяването към хазартни игри.
2) Съгласно закона провинциите могат да поемат изпълнението на тази задача било самостоятелно, било с посредничеството на юридически лица на публичното право или дружества на частното право, в които юридическите лица на публичното право имат решаващо пряко или непряко участие.
[…]
5) На лицата, различни от посочените в параграф 2, се разрешава да организират лотарии и игри съгласно разпоредбите на трети раздел“.
10.
Срокът на действие на GlüStV изтича в края на 2011 г. Германските федерални провинции (с изключение на Шлезвиг-Холщайн) обаче приемат закони, съгласно които разпоредбите на прекратилия действието си поради изтичане на срока GlüStV остават в сила като правна уредба на съответната провинция до влизането в сила на нов Общодържавен договор за хазартните игри. В Бавария действието на GlüStV е продължено по силата на Закон на провинция Бавария относно прилагането на Общодържавния договор за хазартните игри в Германия (Bayerisches Gesetz zur Ausführung des Staatsvertrages zum Glücksspielwesen in Deutschland, наричан по-нататък „AGGlüStV”). Комисията не е уведомена нито за този закон, нито за съответните закони на другите федерални провинции.
11.
Общодържавният договор за изменение на разпоредбите за хазартните игри (Glücksspieländerungsstaatsvertrag, наричан по-нататък „GlüÄndStV“) влиза в сила в Бавария на 1 юли 2012 г.
12.
Член 10, параграфи 2 и 6 от същия закон предвиждат държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания ( 7 ). Съгласно член 4 от GlüÄndStV за организирането на или посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания продължава да се изисква разрешение, като такова не може да бъде издавано за посредничеството при хазартни игри, които съгласно GlüÄndStV не са разрешени, и не съществува никакво право да се получи разрешение. GlüÄndStV установява нова „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“ (член 10а). Съгласно тази клауза, предвиденият в член 10, параграф 6 държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания не се прилага за провеждането на залагания върху резултатите от спортни състезания за период от седем години, считано от датата на влизане в сила на GlüÄndStV. През този период залаганията върху резултатите от спортни състезания могат да бъдат организирани само въз основа на концесия, като максималният брой на концесиите, които ще бъдат предоставени, е 20. Първоначално задължението за концесия се прилага само за недържавни оператори на залагания. За вече упражняващите дейност 16 държавни оператори това задължение се прилага едва една година след предоставянето на концесиите.
13.
На 8 август 2012 г. германските органи публикуват в Официален вестник обявление за откриването на процедурата за предоставяне на тези концесии. Изглежда до този момент процедурата все още не е била приключена.
14.
Член 284 от германския Наказателен кодекс (Strafgesetzbuch, наричан по-нататък „StGB“), озаглавен „Организиране на незаконни хазартни игри“, предвижда:
„1) Който организира или провежда публично хазартна игра без административно разрешение или осигурява необходимото за тази цел оборудване, се наказва с лишаване от свобода до две години или глоба.
[…]
3) Който извършва деянията, посочени в параграф 1
1.
по занятие; или
2.
като член на група, чиято цел е системното извършване на такива деяния,
се наказва с лишаване от свобода от три месеца до пет години.
[…]“.
II – Факти, производство и преюдициални въпроси
15.
Г‑жа Ince, турска гражданка, пребиваваща в Германия, е обвинена, че на 11 и 12 януари 2012 г. (първо обвинение), както и в периода от 13 април до 7 ноември 2012 г. (второ обвинение) в стопанисвания от нея „Sportsbar“ посредством инсталирания в този обект игрален автомат е посредничила на установен и притежаващ лиценз в Австрия оператор на залагания при залагания върху резултатите от спортни състезания, който оператор обаче не разполага с германско разрешение за залагания на резултатите от спортни състезания. Тя е обвинена, че с тези си действия е извършила наказуемото деяние „незаконно организиране на хазартна игра“ по смисъла на член 284 от StGB.
16.
С акт от 7 май 2013 г., постъпил в секретариата на Съда на 11 юли 2014 г., Amtsgericht Sonthofen (Районен съд, Sonthofen) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„I. Относно първото обвинение за (извършено през януари 2012 г.) деяние и второто обвинение за извършено през периода до края на юни 2012 г. деяние:
1
а)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б)
Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в)
Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дело С‑186/11 да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2)
Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава членка на ЕС оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [GlüStV]?
II. По второто обвинение за деяние, извършено през периода след юли 2012 г.
3)
Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава членка на ЕС оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [GlüÄndStV], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
а)
провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß [и др., С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media [Group, С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б)
в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на ЕС от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в)
осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само 14 кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но 15 месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г)
кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри „Ods“ (Ods Deutschland Sportwetten GmbH), е сред 14-те кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба (член 21, параграф 3 от GlüÄndStV) изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д)
за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“;
е)
предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган, съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?“.
III – Преценка
А– Уводни бележки
17.
Първо, настоящото дело следва да се разглежда във връзка с разпоредбите на Договора. Директива 2006/123/ЕО ( 8 ) не се прилага за хазартни дейности.
18.
Второ, както запитващата юрисдикция правилно предполага, фактът, че г‑жа Ince е гражданка на трета страна, принципно не изключва възможността тя да се позовава на член 56, параграф 1 ДФЕС, който забранява ограниченията на свободното предоставяне на услуги „по отношение на гражданите на държавите членки“. Налице е трансгранична услуга между установеният в Австрия доставчик на услуги и получателите на услугата в Германия. Ролята на г‑жа Ince е ограничена до посредничеството между доставчика и получателите на тази услуга. Тя действа от името на австрийския доставчик на услуги. Тя не предоставя услугата самостоятелно. И все пак действията ѝ попадат в обхвата на член 56 ДФЕС, в резултат на което тя може да се позовава на тази разпоредба пред националната юрисдикция. Всъщност, ако цялостният процес на предоставяне на услуги между австрийския доставчик и получателя в Германия може да се раздели на няколко етапа, някои ситуации, представляващи част от този цялостен процес, често биха оставали извън обхвата на член 56 ДФЕС, било защото някой от посредниците във веригата е гражданин на трета страна, или защото в дадения етап не е налице трансгранична ситуация.
19.
Трето, настоящото дело не се отнася до въпроса дали монополизирането на залаганията върху резултатите от спортни състезания е съвместимо с правото на Съюза. Всъщност вследствие на редица решения на Съда ( 9 ) запитващата юрисдикция изглежда не изразява никакви съмнения, че в Германия монополизирането на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в съответствие с цитираните по-горе в раздел „Правна уредба“ разпоредби, преследва незаконни цели и по този начин противоречи на предвиденото в Договора свободно предоставяне на услуги. Въпросът, по който запитващата юрисдикция изразява съмнения, е какви изводи от гледна точка на правото на Съюза следва да се направят от тези решения по отношение на административните забрани и наказателните санкции.
20.
В първия въпрос на запитващата юрисдикция е известно, че съществува необосновано ограничение на свободното предоставяне на услуги и следователно е налице нарушение на член 56 ДФЕС. По мое мнение несигурността на първоинстанционния съд тук произтича от факта, че в това отношение съдебната практика на национално ниво съвсем не е съгласувана. Изправена пред объркващата и противоречива съдебна практика в Германия, запитващата юрисдикция се нуждае от насоки от Съда. В случай, когато прокурор предприема наказателно преследване срещу лице, което не е подало искане за разрешение, запитващата юрисдикция трябва да установи с точност кои разпоредби на националното законодателство трябва да остави без приложение, за да се съобрази с правото на Съюза. За разлика от първия въпрос третият въпрос е отправен в контекста на различно правно положение, при което германските органи са организирали процедура за предоставяне на концесии. Тук запитващата юрисдикция иска да определи дали има нарушение на член 56 ДФЕС. Запитващата юрисдикция иска да установи обоснована ли е или не разглежданата процедура за предоставяне на концесии, понеже последната може да съответства или да не съответства на общите принципи на правото.
21.
Следователно първият въпрос се отнася по същество до предимството на правото на Съюза, докато третият въпрос разглежда пропорционалността на процедура за предоставяне на концесии.
Б– Първи въпрос
22.
С първия си въпрос, разделен на три подвъпроса, които въпреки това трябва да се разглеждат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 56 ДФЕС и съдържащите се в него принципи възпрепятстват органите за наказателно преследване да санкционират посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания. Запитващият съд е изправен пред въпроса дали г‑жа Ince е изпълнила материалноправните изисквания на член 284 от StGB. Това зависи от преценката дали системата в Германия е законосъобразна или не. Запитващата юрисдикция има съмнения относно съответствието ѝ с правото на Съюза, тъй като не е сигурно как съдебните и административните органи на дадена държава членка трябва да разглеждат случаите, при които националният законодател все още не е приел мерки за отстраняване на противоречията с правото на Съюза.
1. Член 56 ДФЕС — материалноправни и процесуални изисквания, изведени от решения Winner Wetten, Stoß и др., Carmen Media Group и Stanleybet и др.
23.
Съгласно предоставената от запитващата юрисдикция информация, германските юрисдикции приемат, въз основа на решенията на Съда по дела Stoß и др. ( 10 ) и Carmen Media Group ( 11 ), че германският държавен монопол противоречи на член 56 ДФЕС, тъй като не е в състояние да гарантира постигането на целта, заради която е създаден, като допринесе за намаляване на възможностите за хазартни игри и за ограничаване на дейностите в тази област по съгласуван и последователен начин.
24.
При това положение не е необходимо да се припомня цялата съдебна практика на Съда, свързана с обосновани ограничения на член 56 ДФЕС в областта на хазартните игри. За целите на разглежданото дело обаче редица въпроси заслужават внимание.
25.
По дело Winner Wetten ( 12 ) на Съда е поставен въпросът дали настоящите членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС позволяват национални правни уредби относно държавен монопол, по правило противоречащи на тези разпоредби, да продължат да се прилагат „за преходен период въпреки предимството по принцип на пряко приложимото […] право [на ЕС]“.
26.
Въпросът се свежда до това дали признаването на съществуването на принцип, който да позволи при изключителни обстоятелства да се остави в сила националноправна норма, за която е прието, че противоречи на пряко приложима норма на правото на Съюза, се обосновава по аналогия с оглед на практиката на Съда, основаваща се на член 264, параграф 2 ДФЕС.
27.
Съдът установява, че „поради предимството на пряко приложимото право на Съюза национална правна уредба относно държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, която според направените от национална юрисдикция изводи съдържа ограничения, несъвместими със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, не може да продължава да се прилага за преходен период, при положение че посочените ограничения не допринасят за последователно и систематично ограничаване на дейностите по залагане“ ( 13 ).
28.
Според мен този принцип се поддържа и в решение Stanleybet и др.
29.
По това дело Съдът отново потвърждава изводите от решение Winner Wetten ( 14 ). След това припомня съдебната практика, съгласно която националните органи разполагат с достатъчнo право на преценка, за да определят изискванията, които включва защитата на потребителя и на обществения ред в рамките на принципа на пропорционалност ( 15 ), и съгласно която секторът на хазартните игри е „много специфичен пазар“, в който конкуренцията между няколко оператора, които биха получили разрешение да провеждат едни и същи хазартни игри, може да доведе до вредоносни последици и до увеличаване разходите на потребителите, свързани с играта, както и рисковете от зависимост на последните ( 16 ).
30.
От тази съдебна практика Съдът прави извода, че отказът да се предостави преходен период в случай на несъвместимост на националната правна уредба с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС „не води непременно до задължение за съответната държава членка да либерализира пазара на хазартни игри, ако стигне до извода, че подобна либерализация не е съвместима с равнището на защита на потребителите и на обществения ред, което тази държава членка възнамерява да осигури. Всъщност при сегашното състояние на правото на Съюза за държавите членки остава отворена реформата на съществуващия монопол с цел да го приведат в съответствие с разпоредбите на Договора, като по-специално го подложат на ефективен и стриктен контрол от страна на публичните органи“ ( 17 ).
31.
Съдът продължава, като посочва, че „ако съответната държава членка трябва да приеме, че реформа на съществуващия монопол с цел да го приведе в съответствие с разпоредбите на Договора не е мислима и че либерализацията на пазара на хазартни игри отговаря по-добре на равнището на защита на потребителите и на обществения ред, които тя възнамерява да осигури, тя ще бъде длъжна да спазва основните норми на Договорите, и по-специално [членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС], принципите на равенство и на недопускане на дискриминация поради гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност […]. В такъв случай въвеждането в тази държава членка на режим на предварително административно разрешение, що се отнася до предлагането на определени видове хазартни игри, трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да регламентира упражняването на правото на преценка на националните органи, за да не може същото да се използва по произволен начин […]“ ( 18 ).
32.
От цитираната дотук съдебна практика възприемам следното: първо, нито държавният монопол като такъв противоречи на член 56 ДФЕС, нито тази разпоредба изисква държавите членки да либерализират пазара в областта на хазартните игри. Второ, режимът на предварително административно разрешение за предлагането на хазартни игри по принцип е допустим, стига да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да регламентира упражняването на правото на преценка на националните органи, за да не може същото да се използва по произволен начин. Следователно по принцип държавите членки са свободни да регламентират дейностите в тази област, стига да съблюдават правото на Съюза ( 19 ). Трето, Съдът не предвижда преходен период, през който може да продължава да се прилага дадена правна уредба, считана за несъвместима с правото на Съюза.
2. Задължение за неприлагане на изискванията за разрешение
33.
Въз основа на решение на Съда, от което може да се заключи, че дадена национална правна уредба не е съвместима с правото на Съюза, всички съответни органи на държавата членка имат задължението да отстранят несъответствието. Това произтича от принципите за предимство на правото и за лоялно сътрудничество, уредени в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. В тази връзка Съдът неведнъж е приемал, че държавите членки са длъжни да отстранят неправомерните последици от нарушение на общностното право ( 20 ). Съдът подчертава, че „[т]акова задължение, в рамките на своята компетентност, има всеки орган на съответната държава членка“ ( 21 ). За законодателя това налага изключване на приложението на правните разпоредби, които противоречат на правото на Съюза ( 22 ). Както е добре известно от решение Simmenthal, националният съд трябва да остави без приложение противоречащите норми от вътрешното право ( 23 ). Същото задължение имат и всички публични органи.
34.
Кои разпоредби обаче трябва да се оставят без приложение от германските юрисдикции в конкретния случай? Само разпоредбите, свързани с държавния монопол (член 10 от GlüStV), или в допълнение и разпоредбите, изискващи разрешение за организирането на и за посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания (член 4 от GlüStV)? Това се стреми да установи запитващата юрисдикция. Вземането на решение по въпроса кои разпоредби да бъдат оставени без приложение не се улеснява от факта, че в Германия има две направления в съдебна практика, които ще бъдат разгледани накратко.
35.
Според становище, застъпвано главно от по-висшите административни юрисдикции, забраната за посредничество при залаганията върху резултатите от спортни състезания противоречи на правото на Съюза само ако е основана на член 10, параграфи 2 и 5 от GlüStV. Това обаче не означавало, че частен оператор имал право да извършва посредничество без изискваното в член 4 от GlüStV разрешение и че член 284 от StGB бил неприложим. Тези юрисдикции проверяват дали частни оператори или посредници могат да получат разрешение при условията, които GlüStV и законите за прилагането му предвиждат за носителите на държавния монопол. Както обаче запитващата юрисдикция правилно посочва, тази (фиктивна)„възможност да се получи разрешение“ винаги се отхвърля. Един от мотивите за това е, че частният оператор на залагания не спазва ограниченията за предлагането на пазара или други разпоредби, които са предвидени в GlüStV по отношение на носителите на държавния монопол с цел обосноваване на монопола.
36.
В този контекст през май и юни 2013 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) постановява в няколко решения, че германските органи могат „превантивно“ да забранят организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания без германско разрешение, освен ако съответният оператор или посредник изпълнява материалноправните условия за разрешение — като се изключат евентуално неправомерните разпоредби относно монопола — и ако към момента на решението си компетентният за налагането на забраната орган има очевидно, т.е. неналагащо по-нататъшно разглеждане основание да приеме, че тези условия са изпълнени.
37.
Други юрисдикции, напротив, смятат, че условието за разрешение по член 4, параграф 1 от GlüStV не следва да се прилага изолирано от забраната по член 10, параграфи 2 и 5 от GlüStV. Според тях евентуална фикция за установяване на процедура по издаване на разрешение на частноправни субекти била сама по себе си недопустима. Нещо повече, процедурата по издаване на разрешение, предвидена в GlüStV и в законите за прилагането му, била съобразена не с частните оператори на залагания и техните посредници, а само с държавните монополисти и техните посредници.
38.
С оглед на направените по-горе бележки би могло да се отговори, че само разпоредбите за държавния монопол следва да се оставят без приложение. В края на краищата Съдът по никакъв начин не поставя под съмнение общата допустимост на процедурата за издаване на разрешение.
39.
Въпреки всичко аз съм скептичен към такъв подход и бих предложил Съдът да не се ограничава с това становище. Направената от мен преценка на въпросите ме води до заключението, че и двата трябва да бъдат оставени без приложение от запитващия съд, което ще се опитам да докажа по-надолу. Бих искал да подчертая, че именно специфичните обстоятелства по разглежданото дело ме заставят да предложа втория вариант.
40.
Първо, обстоятелството, че съществува противоречива съдебната практика на национално ниво по отношение на задължението за участие в процедура по издаване на разрешение не гарантира правна сигурност за икономическите оператори. Не смятам, че в подобна белязана от несигурност ситуация те могат да бъдат заставени да изберат по-неблагоприятния за тях вариант.
41.
Второ, нито едно разрешение не е било издадено на частен оператор, участвал в процедурата. На практика изглежда, че националните органи не предоставят разрешение, ако към момента на постановяване на решението си няма очевидно основание да приемат, че посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение. Подобна практика очевидно обезсмисля цялата процедура по издаване на разрешение. При такава процедура изглежда крайният резултат не е отворен от самото начало (липса на „Ergebnisoffenheit“). Би било цинично от икономически оператор да се изисква участие в дадена процедура, при положение че то ще е обречено на провал. Правните последици могат да се изразяват единствено в липсата на задължение за кандидатстване по такава процедура.
42.
Трето, фактът, че националните органи трябва да оставят без приложение противоречащите на правото на Съюза правни разпоредби, не означава, че частноправните субекти действително очакват това. Все пак за частноправните субекти законите се ползват от презумпцията за законосъобразност. Принципът на правна сигурност изисква правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията ( 24 ). Такава точност очевидно тук не е налице. Това може да е само в ущърб на частноправните субекти.
43.
Четвърто, трудно ми е да разгранича изискването за разрешение от държавния монопол. Двете разпоредби са неразделно свързани, като се има предвид, че цялата процедура по издаване на разрешение е насочена към публичноправните субекти. Цялата логика на GlüStV е, че той се прилага само спрямо държавни субекти. Ако по тази логика само държавни субекти могат да подават искане за разрешение, трудно би се очаквало частноправен субект да подаде искане за такова разрешение, когато законът явно го обезкуражава.
3. Липса на наказателноправни санкции
44.
Изводът от подобно тълкуване е, че материалноправните изисквания на член 284 от StGB не могат да бъдат изпълнени.
45.
Тази логика се поддържа още и от съображенията на Съда в решение Placanica. Тук Съдът недвусмислено постановява, че „дадена държава членка не може да прилага наказателна санкция за несъобразяването с административна формалност, когато е отказала изпълнението ѝ или го е направила невъзможно в нарушение на общностното право“ ( 25 ). Съдът повтаря тази формула и в решението по дело Stoß и др. ( 26 ), чийто предмет, както беше припомнено по-горе, е германското законодателство относно залаганията върху резултати от спортни състезания.
46.
Следователно на първия въпрос следва да се отговори, че при положение, при което националната юрисдикция е установила противоречие на монопола в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания с правото на Съюза и при което по силата на разпоредбите на националната правна уредба само публичноправни субекти могат да получат национално разрешение, член 56 ДФЕС не допуска националните органи за наказателно преследване да санкционират посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без национално разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания.
В– Втори въпрос
47.
С втория си въпрос, запитващата юрисдикция иска да установи дали Директива 98/34 изключва прилагането на разпоредбите на AGGlüStV след изтичане на срока на действие на GlüStV, тъй като Комисията не е била уведомена за този баварски закон.
48.
Въпреки значителната дължина на акта за преюдициално запитване, на този етап запитващата юрисдикция не е обосновала добре значението на този въпрос за разглежданото дело. Остава неясно кои разпоредби от AGGlüStV тя счита, че са от значение в дадения контекст. По-долу ще се върна към този въпрос.
49.
Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 98/34, който е пряко приложима разпоредба в смисъл, че всяко лице може да се позовава на нея пред националните юрисдикции ( 27 ), държавите членки са задължени да предоставят на Комисията „всички проекти за технически регламенти“. Техническият регламент е определен в член 1, параграф 11 от Директива 98/34 като „техническа спецификация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на маркетинг, предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както законите, регламентите или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 10, забраняващи производството, вноса, маркетинга или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги“.
50.
По силата на член 8, параграф 1 от Директива 98/34 Комисията е уведомена за целия проект на GlüStV преди неговото приемане ( 28 ). Съгласно условията му, както са били нотифицирани пред Комисията и окончателно приети ( 29 ), срокът на действие на GlüStV изтича в края на четвъртата година от влизането му в сила ( 30 ).
51.
С изтичане на срока на действие на GlüStV в края на 2011 г. неговите разпоредби запазват действието си в Бавария въз основа на AGGlüStV. Комисията обаче не е била изобщо уведомена за това продължаване на действието.
52.
Считам, че е трябвало да се направи нотифициране и че е налице нарушение на член 8, параграф 1 от Директива 98/34.
53.
Тъй като целта на Директивата е превантивна, за да се предотвратят усложненията, произтичащи от възможни бариери пред търговията в бъдеще, в интерес и на Комисията като пазител на Договорите, а и на останалите държавите членки, е те да бъдат подробно информирани за проекта на техническия регламент. Ако срокът на действие на даден закон е ограничен във времето, то това е важна, ако не и основна подробност. Комисията и държавите членки имат интерес да узнаят дали срокът на действие на даден закон, който те считат за изтекъл, е продължен.
54.
На този етап трябва да се добави, че Съдът изисква държавите членки да подават в Комисията проектите на целите закони, дори и само някои от разпоредбите им да представляват в действителност технически регламенти ( 31 ). Съдът обосновава това с оглед заложената в последното изречение на първия абзац на член 8, параграф 1 от Директивата цел, а именно да се позволи на Комисията да получи възможно най-много информация за даден проект на технически регламент с оглед на съдържание, обхват и общ контекст, за да може тя да упражнява възможно най-ефективно предоставените ѝ по силата на Директивата правомощия ( 32 ).
55.
Затова по мое мнение, като не са нотифицирали AGGlüStV, баварските органи са нарушили член 8, параграф 1 от Директива 98/34. С други думи, продължаването на срока на действие на предишна правна уредба чрез приемането на различен закон представлява нов проект на технически регламент, който попада в обхвата на член 8, параграф 1, първи абзац на Директива 98/34 ( 33 ).
56.
Какви са правните последици от тази липса на нотифициране?
57.
Примамливо е предположението, че ако държава членка не нотифицира даден закон, то целият закон е неприложим. В подкрепа на това становище се твърди, че ако целият закон следва да бъде нотифициран, тогава логично и неприложимостта следва да се отнася за целия закон ( 34 ). Подобно разрешение на проблема, което е привлекателно поради лесната си приложимост, би дало допълнителен стимул на държавите членки да нотифицират проектите на закони към Комисията.
58.
Въпреки всичко не намирам основание за такова ограничително тълкуване.
59.
От произнасянето на решение CIA Security International ( 35 ) насам Съдът систематично поддържа, че „неизпълнението на задължението за нотифициране прави съответните технически регламенти неприложими, следователно те нямат изпълнителна сила по отношение на частноправните субекти“.
60.
Разбирам този текст като свързан единствено със специфичния/специфичните технически регламент/и, който/които действително поражда/т задължението за нотифициране. Всъщност Съдът е постановил във връзка с проект на италиански закон, че самият факт на нотифициране в Комисията на всички съдържащи се в този закон разпоредби не възпрепятства Италианската република от незабавното привеждане в изпълнение, тоест без изчакване на резултатите от предвидената в Директивата процедурата по преценка, на разпоредбите, които не представляват технически регламенти ( 36 ). С други думи: макар и Съдът да изисква дадена държава членка да предостави целия проект на закон, той не изисква държавата да спре влизането в сила на тези части, които не представляват технически регламенти. Предвид тази съдебна практика ми изглежда логично неприложими да бъдат само тези разпоредби от закона, които действително представляват технически регламенти ( 37 ).
61.
Така се връщам обратно към разглежданото дело. По мое мнение нито изискването за разрешение, нито държавният монопол представляват технически регламенти по смисъла на Директива 98/34.
62.
Директива 98/34 е създадена да защитава, посредством превантивен мониторинг, свободното движение на стоки, както и свободното предоставяне на услуги на информационното общество.
63.
Вярно е, че Съдът по-рано е постановил, че национални разпоредби относно хазартни игри с автомати с ниски печалби, които биха могли да имат за последица ограничаването или дори постепенното създаване на невъзможност за осъществяване на игри с такива автомати с ниски печалби извън казината и игралните зали, биха могли да представляват „технически регламенти“ по смисъла на член 1, точка 11 от Директива 98/34 ( 38 ). Така би могло да се потърси връзка със свободното движение на стоки — в дадения случай автомати за хазартни игри. По настоящото дело обаче забраната е значително по-широка. Връзката с игрален автомат ми изглежда твърде слаба.
64.
Затова предлагам на втория въпрос Съдът да отговори, че член 8 от Директива 98/34 не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без национално разрешение и за лицензиран в друга държава членка на ЕС оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на технически регламенти, за които Комисията не е била уведомена. Националните разпоредби като член 4, параграф 1 и член 10, параграфи 2 и 5 от GlüStV не представляват „технически регламенти“ по смисъла на член 1, точка 11 от Директива 98/34.
Г– Трети въпрос
65.
Правилната предпоставка за третия въпрос е, че ограниченията на свободното предоставяне на услуги и процедурата за предоставяне на концесии са обосновани само доколкото обслужват целта за защита на императивен обществен интерес, и още повече, доколкото са пропорционални на преследваните цели и съответстват на общите принципи на правото на Съюза.
66.
Затова запитващата юрисдикция иска насоки дали разглежданата процедура за предоставяне на концесии, основаваща се на GlüÄndStV, съответства на член 56 ДФЕС и на общите принципи на правото на Съюза. Ако не е така, г‑жа Ince не може да бъде санкционирана по силата на член 284 от StGB. Запитващата юрисдикция се позовава на дълъг списък от фактори, които по нейно мнение биха довели до обявяването на разглежданата процедура за предоставяне на концесии за незаконосъобразна съгласно на правото на Съюза.
67.
Като начало следва да се припомни, че в крайна сметка от националната юрисдикция, като единствено компетентна да прецени фактите и да тълкува националното право, зависи да определи дали националната правна уредба е пропорционална на целта за защита на обществения интерес ( 39 ). Съдът обаче може да даде указания, изведени от предоставената в контекста на производството информация ( 40 ). По настоящото дело Съдът не е в положение да преценява всички подробности, предоставени от националната юрисдикция, предвид това, че третият въпрос е силно натоварен с фактически обстоятелства. Затова бих посъветвал Съда да не анализира в детайли фактическите обстоятелства, предоставени от националната юрисдикция, тъй като това изисква достъп до всички елементи на националната процедура за предоставяне на концесии.
68.
По тази причина следва да припомня няколко общи принципа, които националните органи трябва да следват, когато прибягват до система за концесии. Тези принципи произтичат от съдебната практика на Съда в контекста на възлагане, концесии и процедури за предварително административно разрешение. Съдът прилага едни и същи принципи в тези области. Съществува винаги задължение за спазване на основните правила на Договора и на произтичащите от тях принципи, при положение че упражняването на тази дейност може потенциално да заинтересува икономически оператори, установени в други държави членки ( 41 ).
69.
Публичните органи, предоставящи концесии, са длъжни да спазват основните правила на Договора, включително принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност ( 42 ). В това отношение държавите членки трябва да гарантират достатъчно равнище на публичност, което да позволи предоставянето на концесиите за услуги при условията на конкуренция, както и контрол за безпристрастност на процедурите по възлагане ( 43 ).
70.
Освен това даден концесионен режим трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да регламентира правото на преценка на националните власти, за да не бъде упражнявано по произволен начин ( 44 ). Всяко лице, за което се прилага основана на дерогация на свободното предоставяне на услуги ограничителна мярка, трябва да разполага с правно средство за защита по съдебен ред ( 45 ).
71.
Допълнителни указания могат да бъдат намерени в Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия ( 46 ). Тази директива, в сила от 18 април 2014 г., трябва да бъде транспонирана до 18 април 2016 г. Въпреки че Директивата изглежда не се прилага към процедури за предоставяне на концесии като разглежданите по настоящото дело ( 47 ) и в никакъв случай крайният срок за транспонирането ѝ все още не е изтекъл, залегналите в нея общи принципи могат да послужат като източник на вдъхновение и насоки, при условие че Съдът изхожда от същите принципи при предоставянето на лицензи и концесии ( 48 ).
72.
С оглед конфликт на интереси в контекста на възлагане Съдът е постановил, че лице, което е извършило някакви подготвителни дейности, може да се окаже в ситуация, при която не може да се поддържа, че принципът за равно третиране изисква това лице да бъде третирано по същия начин като всеки друг оферент ( 49 ). Освен това член 35 от Директива 2014/23, озаглавен „Борба с корупцията и предотвратяване на конфликти на интереси“, гласи, че „[д]ържавите членки изискват от възлагащите органи и възложителите да вземат необходимите мерки за борба с измамите, предоставянето на привилегии и корупцията и за ефективно предотвратяване, разкриване и отстраняване на конфликтите на интереси, които възникват при провеждането на процедури за възлагане на концесия, така че да се избегне нарушаването на конкуренцията и да се осигури прозрачността на процедурата за възлагане и равнопоставеността на всички кандидати и оференти“. По-нататък тя гласи, че „[п]онятието „конфликт на интереси“ включва най-малкото всяко положение, при което служители на възлагащия орган или възложителя, които участват в провеждането на процедурата за възлагане на концесия или могат да повлияят на резултата от нея, имат пряк или косвен финансов, икономически или друг личен интерес, за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с процедурата за възлагане на концесия“.
73.
Принципът за прозрачност изисква възлагащият орган да гарантира, в полза на всеки потенциален оферент, достатъчно равнище на публичност, което да позволи ефективни условия за конкуренция, както и контрол за безпристрастността на процедурите за възлагане ( 50 ). Отново Директива 2014/23 в приложение V съдържа подробен списък с „Информация, която трябва да бъде включена в обявленията за възлагане на концесия, посочени в член 31“.
74.
Запитващата юрисдикция трябва да определи, с оглед на предходните съображения, дали разглежданата процедура за предоставяне на концесия съответства на общите принципи и следователно представлява обосновано ограничение по смисъла на член 56 ДФЕС.
75.
Следователно на третия въпрос трябва да се отговори, че член 56 ДФЕС не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, извършено без национално разрешение и за лицензиран в друга държава членка на ЕС оператор на залагания при положение, при което националната юрисдикция е установила, че дадена процедура за предоставяне на концесии, водеща до възлагането на максимален брой от 20 концесии за оператори на залагания, не съответства на общите принципи като тези на равенство и на недопускане на дискриминация поради националност, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност.
IV – Заключение
76.
Предвид всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Amtsgericht Sonthofen (Районен съд, Sonthofen) (Германия) въпроси по следния начин:
1)
При положение, при което националната юрисдикция е установила, че даден монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания противоречи на правото на Съюза, и при което само публичноправни субекти могат, съгласно разпоредбите на националното право, да притежават национално разрешение, член 56 ДФЕС не допуска органите за наказателно преследване да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без национално разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания.
2)
Член 8 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество не допуска санкционирането на посредничеството при залаганията върху резултатите от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без национално разрешение и за лицензиран в друга държава членка на ЕС оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на технически регламенти, за които Европейската комисия не е била уведомена. Националните разпоредби като член 4, параграф 1 и член 10, параграфи 2 и 5 от Общодържавния договор за хазартните игри (Staatsvertrag zum Glücksspielwesen) не представляват „технически регламенти“ по смисъла на член 1, точка 11 от Директива 98/34.
3)
Член 56 ДФЕС не допуска санкционирането на посредничеството при залаганията върху резултатите от спортни състезания, извършено без национално разрешение и за лицензиран в друга държава членка на ЕС оператор на залагания, при положение, при което националната юрисдикция е установила, че дадена процедура за предоставяне на концесии, водеща до възлагане на максимален брой от 20 концесии за оператори на залагания, не съответства на общите принципи като тези на равенство и на недопускане на дискриминация поради гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност.
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( 2 ) 106/77, EU:C:1978:49, т. 21.
( 3 ) С‑409/06, EU:C:2010:503.
( 4 ) С‑316/07, С‑358/07—С‑360/07 и С‑410/07, EU:C:2010:504.
( 5 ) С‑46/08, EU:C:2010:505.
( 6 ) ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207.
( 7 ) Същото предвижда член 10, параграфи 2 и 5 от GlüStV.
( 8 ) Вж. член 2, параграф 2, буква з) от Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).
( 9 ) Решения Stoß и др. (С‑316/07, С‑358/07—С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, EU:C:2010:504) и Carmen Media Group (С‑46/08, EU:C:2010:505).
( 10 ) С‑316/07, С‑358/07—С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, EU:C:2010:504, т. 107.
( 11 ) С‑46/08, EU:C:2010:505, т. 71.
( 12 ) С‑409/06, EU:C:2010:503, т. 28.
( 13 ) Пак там, т. 69.
( 14 ) Вж. решение Stanleybet и др. (С‑186/11 и С‑209/11, EU:C:2013:33, т. 38, 39 и 42).
( 15 ) Пак там, т. 44 и цитираната съдебна практика.
( 16 ) Пак там, т. 45 и цитираната съдебна практика.
( 17 ) Пак там, т. 46.
( 18 ) Пак там, т. 47.
( 19 ) Вж. също Łacny, J. Swoboda państw członkowskich w zakresie regulowania gier hazardowych — przegląd orzecznictwa TS. — Europejski Przegląd Sądowy, grudzień, 2010, р. 39, pp. 37—47.
( 20 ) Вж. например решение Jonkman и др. (С‑231/06—С‑233/06, EU:C:2007:373, т. 37 и цитираната съдебна практика).
( 21 ) Вж. решение Wells (С‑201/02, EU:C:2004:12, т. 64 и цитираната съдебна практика).
( 22 ) В контекста на производствата за неизпълнение на задължения на държава членка съгласно постоянната практика на Съда несъответствието на националната правна уредба с разпоредби на Съюза може да бъде отстранено само чрез национални разпоредби с обвързващ характер, които имат същата правна сила като подлежащите на изменение разпоредби. Приемането само на административни процедури, които подлежат на изменение по преценка на органите и на които не се дава достатъчно публичност, не може да се разглежда като подходящо средство за изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора: вж. например решение Комисия/Италия (С‑358/98, EU:C:2000:114, т. 17 и цитираната съдебна практика). Ако в резултат на дадено решение в контекста на преюдициално запитване правото на Съюза изключва приложението на дадена национална правна уредба, съответната държава членка има задължението да отстрани това несъответствие.
( 23 ) В правото на Съюза ясно е установено, че при преценка на съответствието на национална правна уредба с правото на Съюза националната юрисдикция не трябва да се ограничава само с анализа на текстовете на националните норми, но трябва да вземе предвид и начина, по който тези норми се прилагат от националните органи, вж. Łacny, J. Swoboda państw członkowskich w zakresie regulowania gier hazardowych — przegląd orzecznictwa TS — Europejski Przegląd Sądowy, grudzień, 2010, р. 44, pp. 37—47.
( 24 ) Вж. решение Costa (С‑72/10 и С‑77/10, EU:C:2012:80, т. 74 и цитираната съдебна практика).
( 25 ) Вж. решение Placanica (С‑338/04, С‑359/04 и С‑360/04, EU:C:2007:133, т. 69).
( 26 ) С‑316/07, С‑358/07, С‑360/07 и С‑410/07, EU:C:2010:504, т. 115.
( 27 ) Такава е постоянна съдебна практика от постановяването на решение CIA Security International (С‑194/94, EU:C:1996:172, т. 44).
( 28 ) Тук не е мястото да се разглежда точно кои разпоредби на GlüStV представляват технически регламенти по смисъла на Директивата и следователно пораждат задължението за нотифициране. Достатъчно е да се отбележи, че със сигурност разпоредба, съдържаща забрана за осъществяване на хазартни игри посредством интернет, представлява технически регламент.
( 29 ) Проектът и окончателният вариант са достъпни на уебсайта на Комисията: 2006&num= 658&mLang=EN.
( 30 ) Освен ако на Събрание на министър-президентите се вземе решение най-малко с 13 гласа и преди края на четвъртата година, че действието на договора се продължава с оглед на резултатите от преценката, което обаче не се е случило.
( 31 ) Вж. решение Комисия/Италия, С‑279/94, EU:C:1997:396, т. 40 и 41.
( 32 ) Пак там.
( 33 ) Затова не считам, че член 8, параграф 1, трети абзац от Директива 98/34 играе съществена роля на този етап, тъй като очевидно не сме изправени пред „промени в проекта, с които значително се изменя обхвата[т] му, съкращава се първоначално предвидения[т] срок за прилагането му, допълват се спецификации или изисквания, или последните се правят по-ограничителни“.
( 34 ) Вж. Streinz, R., Herrmann, Ch. et Kruis, T. Die Notifizierungspflicht des Glücksspielstaatsvertrags und der Ausführungsgesetze der Länder gem. der Richtlinie Nr. 98/34/EG (Informationsrichtlinie). — Zeitschrift für Wett- und Glücksspielrecht, 2007, р. 406, pp. 402—408.
( 35 ) С‑194/94, EU:C:1996:172, т. 54.
( 36 ) Вж. решение Комисия/Италия (С‑279/94, EU:C:1997:396, т. 42).
( 37 ) Това мнение се споделя и от Dietlein, J. — In: Dietlein, J., Hecker, M. et Ruttig, M. (ed.), Glücksspielrecht, C.H. Beck, Munich, 2008, point 19.
( 38 ) Вж. решение Fortuna и др. (С‑213/11, С‑214/11 и С‑217/11, EU:C:2012:495, т. 40). Съдът обаче е бил по-скоро предпазлив, тъй като по-нататък в същата точка е посочил, че задължението за нотифициране е приложимо само ако се установи, че разпоредбите са предпоставка, която би повлияла значително върху естеството на съответния продукт или търговията с него, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.
( 39 ) Вж. решения Rinner-Kühn (171/88, EU:C:1989:328, т. 15), Schönheit и Becker (С‑4/02 и С‑5/02, EU:C:2003:583, т. 82) и Bressol и др. (С‑73/08, EU:C:2010:181, т. 75).
( 40 ) Вж. решение Bressol и др. (С‑73/08, EU:C:2010:181, т. 65).
( 41 ) Вж. решение Belgacom (С‑221/12, EU:C:2013:736, т. 33 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение Sporting Exchange (С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 39 и 47).
( 42 ) Вж. решение Sporting Exchange (С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 39 и цитираната съдебна практика).
( 43 ) Пак там, т. 41.
( 44 ) Пак там, т. 50 и цитираната съдебна практика.
( 45 ) Пак там.
( 46 ) ОВ L 94, стр. 1.
( 47 ) Вж. съображение 14 от Директивата. Макар в GlüÄndStV и в акта за преюдициално запитване да се използва немското понатие „Konzession(en)“, следва да се подчертае, че предвид целите на правото на Съюза е очевидно наличието на лицензии, а не на „концесионни договори“ по смисъла на Директивата.
( 48 ) Вж. решение Sporting Exchange (С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 39—47).
( 49 ) Решение Fabricom (С‑21/03 и С‑34/03, EU:C:2005:127, т. 31).
( 50 ) Вж. решение Telaustria и Telefonadress (С‑324/98, EU:C:2000:669, т. 62).
Full & Egal Universal Law Academy