ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 11 юни 2015 година ( 1 )
Дело C‑408/14
Aliny Wojciechowski
срещу
Office national des pensions (ONP)
(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunal du travail de Bruxelles (Белгия)
„Пенсионирано длъжностно лице на Европейския съюз — Право на пенсия — Принцип за единица осигурителен стаж — Натрупване на пенсионните права — Принцип на лоялно сътрудничество — Харта на основните права на Европейския съюз“
1.
Предмет на преюдициалното запитване е тълкуването на принципа на лоялно сътрудничество между Европейския съюз и държавите членки, както и на член 34, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Wojciechowski, бивше длъжностно лице на Съюза, и белгийския Office national des pensions [Национален осигурителен институт] (наричан по-нататък „ONP“) във връзка с отказа на този орган да предостави на заинтересованото лице пенсия за осигурителен стаж и възраст.
I – Правна уредба
А– Правото на Съюза
2.
Член 11, параграф 2 от приложение VIII, озаглавено „Пенсионноосигурителна схема“, към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията ( 2 ), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1080/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. ( 3 ) (наричан по-нататък „Правилникът“), гласи:
„Длъжностно лице, което постъпи на служба за Съюза […]:
[…]
след като е упражнявало професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице,
след назначаването му като длъжностно лице, но преди да придобие право на пенсия по смисъла на член 77 от Правилника за персонала, може да поиска капиталовата стойност на придобитите от него пенсионни права, актуализирана към датата на реалния трансфер, да бъде прехвърлена на Съюза.
[…]“.
Б– Белгийското право
3.
Кралски указ № 50 от 24 октомври 1967 г. за пенсията за осигурителен стаж и възраст и наследствената пенсия на наетите лица ( 4 ), в редакцията му, приложима към фактите по делото в главното производство (наричан по-нататък „Кралски указ № 50“), предвижда в член 10 bis ( 5 ), първа и четвърта алинея следното:
„Когато наетото лице има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на настоящия указ и на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на предимство, което да се вземе предвид, по силата на една или няколко други пенсионни схеми, и когато сборът на дробите, които отговарят на размера на тези пенсии, надхвърли единица, осигурителният стаж, който се взема предвид при изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, се намалява с толкова години, колкото е необходимо, за да се сведе така полученият сбор до единица.
[…]
За прилагането на настоящия член под „друга пенсионна схема“ следва да се разбира друга белгийска схема в областта на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на наследствената пенсия, с изключение на пенсионната схема за самоосигуряващите се лица, както и всяка подобна схема на чужда държава или схема, която се прилага към служителите на институция на международното публично право“.
4.
Съгласно член 3 от Кралски указ от 14 октомври 1983 г. за прилагане на член 10 bis от Кралски указ № 50 от 24 октомври 1967 г. относно пенсията за осигурителен стаж и възраст и наследствената пенсия ( 6 ) (наричан по-нататък „Кралският указ от 14 октомври 1983 г.“) броят на годините, които следва да се приспаднат в приложение на посочения по-горе член 10 bis, не може да превишава 15, нито закръгления към по-голямата единица резултат, получен чрез разделянето на разликата между преобразувания ( 7 ) и фиксирания размер ( 8 ) с размер, равен на 10 % от посочения фиксиран размер.
5.
Намаляването на осигурителния стаж засяга приоритетно годините, даващи право на най-неизгодната пенсия ( 9 ).
II – Фактите по спора в главното производство и преюдициалният въпрос
6.
От акта за преюдициално запитване е видно, че белгийската гражданка г‑жа Wojciechowski е работила като наето лице в Белгия от 1965 г. до 1977 г., а впоследствие като длъжностно лице в Европейската комисия от 17 октомври 1977 г. до 30 ноември 2011 г.
7.
През май 2012 г. ONP разглежда служебно правото на г‑жа Wojciechowski на пенсия за осигурителен стаж и възраст като наето лице, тъй като на 26 април 2013 г. тя навършва законоустановената пенсионна възраст в Белгия (65 години).
8.
В попълнения на 21 май 2012 г. формуляр за първоначална информация заинтересованото лице предоставя сведения за осигурителния си стаж в Белгия като наето лице от 1965 г. до 1977 г. и посочва, че от 1 декември 2011 г. получава изплащана от Европейската комисия пенсия. Тя уточнява също, че от тази дата е прекратила упражняването на всякаква професионална дейност.
9.
С писмо от 12 юни 2012 г. ONP отправя запитване до Комисията дали г‑жа Wojciechowski е изпълнявала условията за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана по пенсионната схема на Съюза. С писмо от 17 август 2012 г. Комисията уведомява ONP, че е предоставила отговора на заинтересованото лице в съответствие с административната си практика.
10.
С писмо от 24 август 2012 г. г‑жа Wojciechowski предоставя на ONP полученото от Комисията удостоверение, от което е видно, че от 1 декември 2011 г. тя получава изплащана от последната институция пенсия, изчислена въз основа на вноските, които е плащала към общностната пенсионна схема за периода от 17 октомври 1977 г. до 30 ноември 2011 г. Г‑жа Wojciechowski не уведомява ONP за размера на тази пенсия. Със същото писмо тя потвърждава освен това пред ONP, че не е упражнила предоставеното ѝ с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника право да поиска капиталовата стойност на придобитите по силата на трудова дейност като осигурено лице пенсионни права да бъде прехвърлена на Съюза.
11.
С решение от 11 септември 2012 г., като се позовава на член 10 bis от Кралски указ № 50, ONP посочва на вниманието на заинтересованото лице следното:
„В допълнение към осигурителния си стаж имате и стаж по друга пенсионна схема (публични служби, международна организация). При натрупването на правата по пенсионните схеми стажът Ви обаче не може да надхвърля единицата осигурителен стаж, което означава, че общият Ви осигурителен стаж не може да надхвърли 45 години. […] стажът Ви трябва да бъде намален с 10 години. […]“.
12.
От това решение става ясно, че според ONP г‑жа Wojciechowski има общ осигурителен стаж в размер на 13/45 като наето лице и 45/45 по друга пенсионна схема. В приложение на действащите правила за изчисление ONP заключава, че заинтересованото лице има право, по силата на стажа си като наето лице в Белгия, на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 83,05 EUR, съответстващ на трудов стаж като наето лице от 3/45 ( 10 ).
13.
С електронно писмо от 13 ноември 2012 г. ONP уточнява на вниманието на г‑жа Wojciechowski, че тъй като не е запознат с размера на изплащаната от Комисията пенсия, приема, че след 35 години стаж в тази институция частта, отговаряща на размера на пенсията, която следва да се вземе предвид за прилагането на посочения член 10 bis, е равна на 70/70, или 45/45 — като се има предвид, че за всяка година стаж европейското длъжностно лице, встъпило в длъжност преди 1 май 2004 г., получава за пенсия 2 % годишно спрямо последната изплащана при упражняване на професионалната му дейност заплата и че максималният процент, който то може да получи, е ограничен на 70 % от последната му основна заплата — поради което единицата осигурителен стаж следователно е превишена с тринадесет години.
14.
Що се отнася до изчислението на намаляването на пенсията, приложимо поради това превишаване, в същото електронно писмо ONP посочва, че когато размерът на получаваната по другата пенсионна схема пенсия не е известен, това изчисление се извършва въз основа на размера, преобразуван от другата схема, който се предполага, че до доказване на противното е „равен на 2,5 пъти фиксирания размер от 6506,98 [EUR] при индекс 138,01“ ( 11 ). За разлика от посоченото в решението от 11 септември 2012 г. според ONP от това следва, че нито една година на упражняване на труд като наето лице не може да бъде приета за валидна. ONP не уведомява заинтересованото лице за ново решение, а прекратява изплащането на пенсията му от юли 2013 г.
15.
С жалба, постъпила на 11 декември 2012 г., г‑жа Wojciechowski сезира Tribunal du travail de Bruxelles (Белгия), като иска решението от 11 септември 2012 г. да бъде обявено за недействително, както и ONP да бъде осъден да ѝ изплаща пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена в размер на 13/45, или приблизително 367,07 EUR месечно ( 12 ). В подкрепа на искането си г‑жа Wojciechowski изтъква по-специално, че ако Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността ( 13 ), или Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване ( 14 ) бяха приложими за нейното положение, по силата на практиката на Съда ( 15 ) следва, че за да изчисли белгийската ѝ пенсия, ONP не е можел да приложи посочения принцип за единица осигурителен стаж. Освен това според г‑жа Wojciechowski ONP е допуснал грешка, тъй като стажът ѝ в институциите е с продължителност от 34 години и 11 месеца, тоест 35 години, а не 45 години. В това отношение тя иска да се установи на какво правно основание ONP е определил теоретично размера на европейската ѝ пенсия.
16.
ONP поддържа, че изплащаните от институциите на Съюза пенсии не попадат в приложното поле на законодателството на Съюза в областта на натрупването, като Регламенти № 1408/71 и № 883/2004 не били приложими. Белгийският Cour de cassation освен това приел за конституционносъобразен принципа за единица осигурителен стаж, а ONP смята, че е действал на принципа на предпазните мерки, като е приложил член 10 bis от Кралски указ № 50 въз основа на теоретичните данни, тъй като не е разполагал с исканите от Комисията сведения.
17.
Запитващата юрисдикция уточнява, че принципът за единица осигурителен стаж придава остатъчен характер на пенсионната схема на заетите лица с оглед на останалите схеми, като идеята му е всички признати осигурителни стажове, с изключение на този на самоосигуряващо се лице, да се прибавят към стажа на наетото лице и когато общият размер на частите, отговарящи на размера на всяка пенсия, надхвърли единица, осигурителният стаж, който се взема предвид за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на наетото лице, да се намалява с толкова години, колкото е необходимо, за да се сведе така полученият общ размер до единица. Както приел белгийският Cour constitutionnelle в решение от 20 септември 2011 г., посоченият член 10 bis имал за цел да гарантира, че всички работници със смесен осигурителен стаж се третират равнопоставено, като същевременно задачата му била да осигури контрол върху разходите в пенсионния сектор.
18.
След като установява, че приложимата към служителите на Комисията схема, в качеството си на схема, приложима към служителите на институция на международното публично право, се обхваща от член 10 bis от Кралски указ № 50 и че с оглед на практиката на Съда г‑жа Wojciechowski изглежда не може да се позове на членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС, нито на Регламенти № 1408/71 или № 883/2004, Tribunal du travail de Bruxelles цитира големи пасажи от акта за преюдициално запитване на сour du travail de Bruxelles по делото, довело до постановяване на решение Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54). Макар да приема, че мотивите на този акт не могат пряко да се приложат към настоящия спор, тъй като разглежданите белгийски правни уредби са различни, и че постановеното в решение My (C‑293/03, EU:C:2004:821) също не е пряко приложимо към спора, с който е сезиран, Tribunal du travail de Bruxelles приема, че член 10 bis от Кралски указ № 50 би могъл да затрудни наемането от Съюза на длъжностни лица с белгийско гражданство, имащи някакво прослужено време.
19.
При тези условия Tribunal du travail de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли принципът на лоялно сътрудничество и член 4, параграф 3 ДЕС, от една страна, и член 34, параграф 1 от [Хартата], от друга, държава членка да намали, дори да откаже пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължима на наето лице по силата на направените в съответствие със законодателството на тази държава членка престации, когато общият брой години осигурителен стаж, придобит в тази държава членка и в европейските институции, надхвърля единицата мярка за осигурителен стаж от 45 години, установена в член 10 bis от [Кралски указ № 50]?“.
III – Производството пред Съда
20.
В съответствие с член 23, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз писмени становища в настоящото дело представят белгийското правителство и Комисията. След като отказва да представи писмено становище, г‑жа Wojciechowski внася искане за провеждане на съдебно заседание. Това искане е уважено на основание на член 76, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда.
21.
С определение от 13 март 2015 г. Съдът уважава искането на г‑жа Wojciechowski да получи правна помощ.
22.
Г‑жа Wojciechowski, както и белгийското правителство и Комисията са изслушани в съдебното заседание от 7 май 2015 г.
IV – По преюдициалния въпрос
А– По компетентността на Съда и допустимостта на преюдициалния въпрос
1. По компетентността на Съда
а) Доводи на белгийското правителство
23.
Белгийското правителство оспорва главно компетентността на Съда да разгледа преюдициалния въпрос, тъй като делото в главното производство нямало никаква привръзка с правото на Съюза. От една страна, положението на г‑жа Wojciechowski било с изцяло национален характер, тъй като не попада нито в приложното поле на разпоредбите на първичното право в областта на свободното движение на работниците, нито в това на Регламенти № 1408/71 или № 883/2004. От друга страна, спорът в главното производство не се отнасял до отказа или намаляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за която заинтересованото лице може да претендира за придобития в служба на Съюза стаж, нито до отказа на ONP да вземе предвид прослужените в рамките на институция години за определянето на пенсията за осигурителен стаж и възраст по белгийската пенсионна схема, този стаж, напротив, бил взет предвид. Установеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, установяващ взаимно задължение между Съюза и държавите членки, не бил приложим в настоящото дело, което не можело да се сравнява нито с това, довело до постановяване на решение Комисия/Белгия (137/80, EU:C:1981:237), нито с довелото до постановяване на решение My (C‑293/03, EU:C:2004:821).
24.
Накрая, според белгийското правителство член 34 от Хартата също не бил приложим в настоящия случай, доколкото, от една страна, тази разпоредба изразявала един обикновен принцип, а не право по смисъла на член 51, параграф 1 от самата Харта, и от друга, член 10 bis от Кралски указ № 50 не можел да се приеме за разпоредба, прилагаща правото на Съюза.
б) Анализ
25.
Според трайната съдебна практика длъжностно лице на Европейския съюз има качеството на работник по смисъла на член 45, параграф 1 ДФЕС, ако е упражнило правото си на свободно движение ( 16 ). В това отношение Съдът уточнява, че периодът на полагане на труд в международна публична служба като тази на Европейския съюз не може да бъде приравнен на прослужен период на публична служба в друга държава членка и следователно не може сам по себе си да създаде връзка с едно от положенията, предвидени в посочената разпоредба на Договора ( 17 ).
26.
От акта за преюдициално запитване и от преписката в настоящия случай става ясно, че белгийската гражданка г‑жа Wojciechowski винаги е пребивавала и работила в Белгия ( 18 ), в началото като наето лице в частния сектор, след това — на службата в Комисията. По време на професионалния си живот тя никога не е придобивала качеството на работник мигрант. Ето защо нейното положение, което остава изцяло вътрешно, не попада в приложното поле на член 45, параграф 1 ДФЕС ( 19 ).
27.
От друга страна, както правилно отбелязват запитващата юрисдикция и белгийското правителство, положението на г‑жа Wojciechowski през периода, когато е била наета на служба в Комисията, не попада и в приложното поле на Регламент № 1408/71, нито на Регламент № 883/2004. Всъщност в това отношение Съдът уточнява, че „длъжностните лица [на Съюза] не биха могли да се квалифицират като работници по смисъла на Регламент № 1408/71, тъй като към тях не се прилага национално законодателство в областта на социалното осигуряване, както изисква член 2, параграф 1 от посочения регламент, определящ действието на последния по отношение на лицата“ ( 20 ).
28.
Освен това от практиката на Съда е видно, че положението на длъжностно лице не попада в приложното поле на правото на Съюза само поради наличието на служебно правоотношение, настоящо или минало, с последния ( 21 ).
29.
Ето защо самото обстоятелство, че г‑жа Wojciechowski е с качеството на пенсионирано длъжностно лице, не позволява автоматично да се направи изводът, че е налице привръзка с правото на Съюза. В това отношение е важно да се подчертае, че макар в тази връзка тя да попада в приложното поле на Правилника, тоест на акт, който е „задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки“ ( 22 ), обвързващ ги „във всяко едно отношение, доколкото тяхното съдействие е необходимо за прилагането му“ ( 23 ), при все това е безспорно, че никоя негова разпоредба не урежда пряко разглежданите в главното производство факти.
30.
По-специално, от нито една разпоредба на Правилника не може да се изведе забрана за държавите членки да вземат предвид пенсията, получавана от бивше длъжностно лице на Съюза, изплащана от последния, с цел прилагането на национално правило, водещо до установяване на таван на пенсионните права, за които това длъжностно лице може да претендира на основание на законодателството на тази държава членка. За сметка на това съгласно постоянната съдебна практика правото на Съюза не засяга правомощията на държавите членки да организират своите системи за социална сигурност и въпреки че действително при упражняването на тези правомощия те следва да спазват правото на Съюза ( 24 ), също така е вярно, че при липса на хармонизация на равнището на Съюза законодателството на всяка държава членка трябва да уреди, от една страна, условията за правото или задължението за включване в социалноосигурителна схема и от друга страна, условията за възникване на право на обезщетение ( 25 ).
31.
Действително би могло да се поддържа, че белгийската правна уредба води до накърняване на възможността за прехвърляне на пенсионните права, предвидена в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, доколкото ако тази възможност не е упражнена, пенсионните права, придобити по белгийската пенсионна схема преди постъпването на служба за Съюза, могат да бъдат изгубени, като тя de facto се превръща в задължение, в нарушение на ясния текст на тази разпоредба. В делото в главното производство обаче оплакването на г‑жа Wojciechowski е, че не ѝ е била призната пенсия за осигурителен стаж и възраст по белгийската пенсионна схема за периодите, през които е плащала вноски към тази схема, а не че е възпрепятствано функционирането на механизма на прехвърляне, предвиден в посочената по-горе разпоредба от Правилника, чиято цел е само да даде възможност да се извърши преобразуване на капиталовата стойност на начислените в рамките на националната осигурителна система вноски съгласно пенсионната схема на Съюза, което г‑жа Wojciechowski между впрочем изрично отказва.
32.
С оглед на гореизложеното следва да се подчертае, че с първата част от поставения въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали по отношение на положението на жалбоподателката в главното производство се прилага практиката на Съда, въведена с решения Комисия/Белгия (137/80, EU:C:1981:237) и My (C‑293/03, EU:C:2004:821) и наскоро потвърдена в решение Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54), съгласно която задължението за лоялно сътрудничество и съдействие, което държавите членки имат по отношение на Съюза и което намира израз в предвиденото в член 10 ЕО (понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС) задължение за съдействие при изпълнение на задачите му, не допуска национална правна уредба, която може да обезсърчи упражняването на професионална дейност в рамките на институция на Съюза, като по този начин прави по-трудно набирането от негова страна на национални държавни служители ( 26 ).
33.
Според запитващата юрисдикция обаче разглежданата в главното производство правна уредба и начинът ѝ на прилагане от ONP в случая на г‑жа Wojciechowski може да нарушават посоченото задължение за лоялно сътрудничество и съдействие, както е тълкувано и приложено от Съда в тази практика.
34.
При това положение компетентността на Съда да отговори на тази част от преюдициалния въпрос ми се струва, че не може да бъде оспорена. Такава компетентност впрочем е приета имплицитно в решение Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54), в което Съдът дава отговор на поставен от Сour du travail de Bruxelles аналогичен въпрос относно прилагането на белгийската правна уредба в областта на обезщетението за безработица в рамките на спор между ONP и бивш договорно нает служител на Съюза, чието положение, както и това на г‑жа Wojciechowski, няма друга привръзка с правото на Съюза ( 27 ).
35.
Доводът на белгийското правителство, че спорът в главното производство се различава от тези, довели до постановяване на решения Комисия/Белгия (137/80, EU:C:1981:237) и My (C‑293/03, EU:C:2004:821), така че изведените от Съда принципи в тези решения не може да се пренесат към положението на г‑жа Wojciechowski, засяга по същество поставения от запитващата юрисдикция въпрос и следователно не е от естество да засегне компетентността на Съда да му предостави отговор.
36.
Що се отнася до втората част от преюдициалния въпрос относно тълкуването на член 34 от Хартата, на мнение съм, че при липсата на други фактори за привръзка с правото на Съюза прилагането на Хартата и следователно и компетентността на Съда да отговори на тази част от въпроса може да бъдат доказани само ако цитираната в точка 32 по-горе практика на Съда е приложима към положението на г‑жа Wojciechowski ( 28 ).
2. По допустимостта на преюдициалния въпрос
37.
В случай че Съдът прецени, че е компетентен да постанови решение, белгийското правителство оспорва допустимостта на поставения въпрос, тъй като според него той е с изцяло хипотетичен характер, а запитващата юрисдикция сезира Съда с хипотеза, непроверената от фактическа страна и чужда на спора в главното производство, според която член 10 bis от Кралски указ № 50 „би могъл да направи по-трудно набирането на служители с белгийско гражданство, придобили определено прослужено време, от страна на Европейската общност“.
38.
В това отношение само ще отбележа, че посочената в точка 32 по-горе съдебна практика по същество се основава на констатацията за наличието на риск Съюзът да бъде възпрепятстван да изпълни задачата си поради прилагането на национални правни уредби, които могат да обезсърчат достъпа на някои категории работници до европейската публична служба. Като излага оспорваната от белгийското правителство хипотеза, запитващата юрисдикция далеч не въвежда неприсъщ за фактическата обстановка в спора в главното производство елемент, а само иска да се установи, и поставя за това въпрос на Съда, дали при обстоятелствата в делото по главното производство е налице упоменатият риск и дали са изпълнени условията за прилагането на посочената по-горе съдебна практика.
Б– По същество
1. По първата част от преюдициалния въпрос: принципа на лоялно сътрудничество
39.
С първата част от преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали принципът на лоялно сътрудничество допуска държава членка да намали, дори да откаже пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължима на наето лице по силата на направените в съответствие със законодателството на тази държава членка обезщетения, когато общият брой години осигурителен стаж, придобит в тази държава и в европейските институции, надхвърля единицата мярка за осигурителен стаж, установена в националното законодателство.
а) Становища, представени пред Съда
40.
Белгийското правителство изтъква, че на частта от поставения от запитващата юрисдикция въпрос относно тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се отговори отрицателно. Според това правителство принципът на лоялно сътрудничество, както е тълкуван от Съда в споменатите в точка 32 по-горе решения, не е приложим към спора в главното производство, чийто предмет не е отказът на националните органи да вземат предвид броя години осигурителен стаж, придобит от работник в рамките на Съюза, за определянето на пенсията му за осигурителен стаж и възраст по белгийската пенсионна схема. Този стаж, напротив, е бил взет предвид в случая на г‑жа Wojciechowski. Член 4, параграф 3 ДЕС обаче установявал взаимно задължение за лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки.
41.
Освен това съгласно изтъкнатото от белгийското правителство, дори и да се предположи, че принципът на лоялно сътрудничество е приложим към спора в главното производство, предвиденото в белгийското законодателство правило за единица осигурителен стаж не може да го накърни. В това отношение посоченото правителство отбелязва, че въпросният принцип не може да води до предоставяне на предимство на лицата, които са били заети преди придобиването на пълен осигурителен стаж в рамките на Съюза като длъжностни лица, спрямо останалите работници, по-специално спрямо придобилите смесен осигурителен стаж. Правилото за единица осигурителен стаж почивало върху основателна причина — контрол върху разходите в пенсионния сектор — и върху принцип на равнопоставеност на работниците, придобили смесен осигурителен стаж. Съгласно постоянната практика на Съда обаче правото на Съюза не засягало правомощията на държавите членки да организират своите системи за социална сигурност и при липсата на хармонизация на равнището на Съюза те следвало да определят условията за съществуването на правото или на задължението за включване в схема за социално осигуряване, както и условията за възникване на право на обезщетение.
42.
Комисията отбелязва, че ако Регламент № 883/2004 бе приложим за спора в главното производство, белгийските органи нямаше да могат да не приложат правилото за единица осигурителен стаж спрямо г‑жа Wojciechowski, тъй като това би накърнило принципа за сумиране на отделните периоди на осигуряване и би противоречило на духа на предвидените в този регламент правила за недопускане на натрупване ( 29 ). Според Комисията обаче същото разрешаване се налага по силата на задължението за лоялно сътрудничество, с което Кралство Белгия е обвързано на основание на член 4, параграф 3 ДЕС. В това отношение Комисията посочва, от една страна, че правилото за единица осигурителен стаж може да възпрепятства, а следователно и да обезсърчи упражняването на професионална дейност в институция на Съюза, доколкото, като приеме работа в такава институция, работникът ще се окаже лишен от закрила срещу правилото за недопускане на натрупване на пенсионни права по белгийското законодателство — правило, което не може да му бъде противопоставено, ако е упражнил правото си на свободно движение в друга държава членка. От друга страна, съгласно изтъкнатото от Комисията от съдебната практика става ясно, че от целта за наемане на квалифицирани и опитни служители от Съюза — цел, за чието постигане държавите членки подпомагат Съюза в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, произтича един основен принцип, водещ в практиката на Съда, а именно че правото на социално осигуряване на лице, работещо в държава членка, не бива да се влошава поради постъпването му на работа в европейските институции. Според Комисията различията, съществуващи между делото в главното производство и това, довело до постановяване на решение My (C‑293/03, EU:C:2004:821), не позволяват да се възприеме извод, различен от направения от Съда в това решение. Освен това прилагането на член 10 bis от Кралски указ № 50 в случая би довело до това, че г‑жа Wojciechowski е плащала невъзвръщаеми социалноосигурителни вноски по белгийската пенсионна схема.
43.
В съдебното заседание Комисията впоследствие уточнява позицията си, като посочва, че положението на длъжностно лице на Съюза трябва да бъде приравнено на това на работник мигрант, дори и когато то не се е ползвало от правото си на свободно движение. Припомнената в точка 32 по-горе съдебна практика била развита от Съда с цел да преодолее евентуалните пречки пред прилагането спрямо длъжностните лица на Съюза на принципите, произтичащи от разпоредбите на Договора относно свободното движение на работниците.
44.
Като се позовава по-специално на решение Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54), както и на заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело Časta (C‑166/12, EU:C:2013:443), в съдебното заседание г‑жа Wojciechowski поддържа, че член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с Правилника установява принцип, съгласно който запазването на социалните обезщетения, придобити от длъжностно лице на Съюза по национална схема за социално осигуряване, трябва да бъде гарантирано.
б) Анализ
45.
От самото начало следва да се отхвърли доводът на белгийското правителство, изведен от взаимния характер на принципа на лоялно сътрудничество. Ако добре схващам този довод, въпросното правителство смята, че по силата на такава взаимност не може едновременно да се оспорва, че държава членка не е взела предвид периода на заетост на работник в институция на Съюза, за да установи социалните му права по националната пенсионна схема, както е в делата, довели до постановяване на решения My (C‑293/03, EU:C:2004:821) и Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54), и че го е взела предвид, както е в спора в главното производство.
46.
Действително е безспорно, че принципът на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС, както между впрочем е изрично посочен в първа алинея от тази разпоредба ( 30 ), налага взаимно съдействие между Съюза и държавите членки. От това следва, че нарушение на този принцип може да настъпи, когато тази взаимност не е гарантирана, по-специално когато задължение за сътрудничество тежи едностранно върху държавите членки или пък когато съдържанието на това задължение е определено по начин, изземващ предоставени им правомощия.
47.
Не е такъв обаче случаят при обстоятелствата по делото в главното производство.
48.
В това отношение ще отбележа, от една страна, че цитираната в точка 32 по-горе съдебна практика по принцип се отнася за всяка национална правна уредба или практика, която в резултат на това, че не гарантира запазването на социалните права на работниците, придобили част от стажа си в институция на Съюза, обезсърчава постъпването на служба в нея и следователно затруднява наемането от Съюза на неговите служители. Тъй като такава национална правна уредба или практика се оценява единствено с оглед на въздействието си, от това следва, че въпросната съдебна практика може да засегне както отказа на органите на държава членка да вземат предвид периодите, които работникът е придобил в качеството си на длъжностно лице на институция на Съюза, за възникването на право, предвидено по схемата за социално осигуряване на тази държава, така и — какъвто е случаят на г‑жа Wojciechowski — отчитането на същите тези периоди за намаляването и дори отменянето на правата, придобити от работника по силата на посочената схема ( 31 ). Този извод произтича от идеята в основата на цитираната в точка 32 по-горе съдебна практика и не може да се разглежда като неотчитащ взаимния характер на задължението за лоялно сътрудничество.
49.
От друга страна, макар да е вярно — както припомня белгийското правителство — че правото на Съюза не засяга правомощията на държавите членки да организират своите системи за социална сигурност и че при липсата на хармонизация на равнището на Съюза условията за предоставяне на услуги в областта на социалното осигуряване следва да се определят в законодателството на всяка държава членка, все пак при упражняване на тези правомощия държавите членки трябва да спазват правото на Съюза ( 32 ), в това число принципите, които в цитираната в точка 32 по-горе практика Съдът е извел от принципа на лоялно сътрудничество във връзка с Правилника.
50.
Също така не съм убеден в тезата на Комисията, че трябва да се осигури паралелизъм между разрешенията, произтичащи, от една страна, от прилагането на разпоредбите на Договора относно свободното движение на работниците и на Регламент № 883/2004, и от друга, от споменатата в точка 32 по-горе практика на Съда относно прилагането на принципа на лоялно сътрудничество ( 33 ).
51.
Всъщност, първо, както белгийското правителство правилно припомня в съдебното заседание, в решение My (C‑293/03, EU:C:2004:821, т. 42) Съдът изрично изключва периода на полагане на труд в международна публична служба като тази на Съюза да може да бъде приравнен на прослужен период на публична служба в друга държава членка за целите на прилагане на член 45 ДФЕС, като следователно ясно разграничава положението на работник мигрант от това на длъжностно лице, което не се е ползвало от правото си на свободно движение.
52.
Второ, както посочих в точка 27 по-горе, съгласно постоянната съдебна практика положението на длъжностните лица на Съюза не попада в обхвата на приетите на основание на член 48 ДФЕС регламенти, имащи за цел да координират законодателствата на държавите членки в областта на социалното осигуряване, при това дори когато въпросните длъжностни лица са упражнили правото си на свободно движение.
53.
Трето, както Съдът уточнява в своите решения Комисия/Люксембург (315/85, EU:C:1987:569, т. 21) и Časta (C‑166/12, EU:C:2013:792, т. 30) по отношение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, разпоредбите му не целят да хармонизират, нито да координират различните национални разпоредби в областта на пенсиите.
54.
Четвърто, като установява принципа, че държава членка, приела правна уредба, която може да обезсърчи упражняването на професионална дейност в европейска институция, не изпълнява задължението си за лоялно сътрудничество във връзка с разпоредбите на Правилника за длъжностните лица, посочената в точка 32 по-горе съдебна практика има за задачата да премахне пречките, които такива национални правни уредби могат да породят пред набирането от страна на Съюза на служители в съответствие с посочената в член 27, първа алинея от Правилника цел ( 34 ). Следователно с оглед на идеята ѝ прилагането на тази съдебна практика не може да не вземе под внимание анализа, целящ да се установи дали съответната правна уредба е от такова естество, че „да направи по-трудно“ това набиране ( 35 ).
55.
С оглед на тези уточнения следва да се провери дали разглежданата в спора по главното производство правна уредба може да обезсърчи упражняването на професионална дейност в институция на Съюза по смисъла на споменатата в точка 32 по-горе съдебна практика.
56.
В това отношение ще припомня, че Съдът вече е приел за противоречаща на принципа на лоялно сътрудничество, във връзка с разпоредбите на Правилника, национална правна уредба, която е от естество да направи по-трудно набирането на придобили определено прослужено време работници от страна на институция на Съюза ( 36 ), както и национална правна уредба, която може да възпрепятства набирането на срочно нает персонал ( 37 ) от страна на една от тези институции.
57.
В делата по главните производства, довели до постановяване на тези решения, периодите на служба за институции на Съюза не са били взети предвид за установяването на право на предвидени по схемата за социално осигуряване на засегнатата държава членка обезщетения, на които заинтересованото лице е щяло да има право, ако по време на тези периоди се е осигурявало по тази схема. За разлика от това в настоящото преюдициално производство стажът в Съюза на жалбоподателката в главното производство е бил взет предвид за изчисляването на белгийската ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст. Само по себе си това обстоятелство обаче не може да обоснове различно разрешение, доколкото подобно отчитане води до същия резултат, изразяващ се в намаляване и дори отмяна на пенсионните права, за които г‑жа Wojciechowski е можела да претендира по белгийската пенсионна схема, ако не е била работила за институция на Съюза.
58.
Перспективата да се загубят такива предимства обаче по принцип може да възпре работника, придобил известно прослужено време по белгийската пенсионна схема, да приеме работа в институция на Съюза или да го насърчи да напусне длъжността, която заема там, преди на нея да е придобил пълен осигурителен стаж. Ето защо разглежданата в делото по главното производство правна уредба нарушава принципа на лоялно сътрудничество във връзка с Правилника за длъжностните лица по същия начин, както и правните уредби, за които става въпрос в делата, довели до постановяване на решение My (C‑293/03, EU:C:2004:821) и определение Ricci и Pisaneschi (C‑286/09 и C‑287/09, EU:C:2010:420).
59.
Все пак следва да се отбележи, че не самото прилагане на правилото за единица осигурителен стаж, предвидено в член 10 bis от Кралски указ № 50, е довело до загубата на всички пенсионни права, за които г‑жа Wojciechowski е могла да претендира, ако е продължила да се осигурява по белгийската пенсионна схема на заетите лица за целия си стаж, а по-скоро начинът, по който ONP е изчислил частта, отговаряща на размера на изплащаната от Съюза пенсия, като е приравнил стаж от 35 години в институция на Съюза на пълен стаж (45/45) по белгийската пенсионна схема. Всъщност пенсионните права на жалбоподателката в главното производство по белгийската схема нямаше изобщо да бъдат засегнати, ако ONP бе приел, че 35-те прослужени от нея години на служба в Комисията са равни на 35/45, и ако поради това бе заключил, че общият ѝ осигурителен стаж е 48/45, с превишаване на единицата осигурителен стаж от само три години. От това следва, че не правилото за единица осигурителен стаж нарушава принципа на лоялно сътрудничество във връзка с Правилника за длъжностните лица, а приложеният от белгийските органи метод за изчисляване на съответствието между белгийската пенсия и тази от Съюза.
60.
В съдебното заседание белгийското правителство особено набляга на възможността, която постъпващото на служба в Съюза длъжностно лице има, в съответствие с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, да прехвърли на Съюза, след назначаването му като длъжностно лице, но преди да придобие право на пенсия по смисъла на член 77 от Правилника, актуализираната към датата на реалния трансфер капиталова стойност на придобитите по силата на предходната му дейност пенсионни права. Според това правителство именно обстоятелството, че г‑жа Wojciechowski не е упражнила тази възможност, е довело до загубата ѝ на пенсионните права по белгийската схема.
61.
В това отношение е вярно, както подчертава и белгийското правителство, че в решение Комисия/Белгия (137/80, EU:C:1981:237) Съдът е уточнил, че като въвежда в полза на длъжностните лица система за прехвърляне на пенсионните права, посочената по-горе разпоредба от приложение VIII към Правилника „има за цел да улесни преминаването от национална обществена или частна служба на служба в общностната администрация и по този начин да гарантира на Общностите най-добрите възможности за избор на квалифициран персонал с подходящ придобит професионален опит“ ( 38 ). Упражняването на подобна възможност обаче позволява единствено да се преобразуват във вноски по пенсионната схема на Съюза периодите, за които са плащани вноски към национална схема. От това следва, че в случая на длъжностно лице, което както жалбоподателката в главното производство е плащало вноски за значителен брой години по националната пенсионна схема, преди да придобие пълен осигурителен стаж в институция на Съюза, такова преобразуване безспорно предоставя предимството да му бъде позволено по-рано да достигне максималното равнище на изплащаната му от Комисията пенсия за осигурителен стаж и възраст, но му отнема възможността да получи, в допълнение към тази пенсия, такава, изплащана по националната пенсионна схема въз основа на вноските, които то е плащало към нея. Следователно, макар да позволява да се улесни преминаването от национална служба към такава за Съюза, възможността за това прехвърляне все пак не отстранява произтичащите за такова длъжностно лице недостатъци от прилагането на разглежданата в главното производство правна уредба. От друга страна, както Комисията правилно отбелязва в съдебното заседание, член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника предвижда обикновена възможност в полза на длъжностното лице, като не може неупражняването на тази възможност да води до загубата на права, които длъжностното лице е придобило в резултат на вноските, плащани към националната схема на социално осигуряване.
62.
Въз основа на всички гореизложени съображения смятам, че на поставения от Tribunal du travail de Bruxelles преюдициален въпрос по отношение на член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се отговори в смисъл, че тази разпоредба във връзка с Правилника не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда пенсията за осигурителен стаж и възраст, дължима на наето лице по силата на платените в съответствие със законодателството на тази държава членка вноски, да се намали, дори да се премахне, когато общият брой години осигурителен стаж, придобит от работника в тази държава членка и в качеството му на европейско длъжностно лице, назначено в същата държава членка, надвишава единицата осигурителен стаж, доколкото поради метода на изчисляване на частта, отговаряща на размера на изплащаната от Съюза пенсия, подобно намаляване се оказва по-значимо от това, което би се приложило, ако целият осигурителен стаж на този работник е бил придобит като наето лице във въпросната държава членка.
63.
Що се отнася до възражението на Комисията относно възможността жалбоподателката в главното производство да се позове, срещу белгийските органи, на произтичащото за държавите членки от принципа на лоялно сътрудничество във връзка с Правилника задължение да улеснят изпълнението на задачите на Съюза, като не обезсърчават чрез прилагането на правните си уредби в областта на социалното осигуряване упражняването на професионална дейност в някоя от неговите институции, ще отбележа, че в решения My (C‑293/03, EU:C:2004:821) и Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54) Съдът имплицитно признава, че това задължение може да има преки правни последици в отношенията между държавите членки и техните правни субекти. По отношение на останалата част ще направя препратка към бележка под линия 26 от заключението си по дело Melchior (C‑647/13, EU:C:2014:2301).
2. По втората част от преюдициалния въпрос: член 34 от Хартата
64.
С оглед на отговора, който предлагам да се даде на преюдициалния въпрос по отношение на принципа на лоялно сътрудничество, анализът на този въпрос и в светлината на член 34, параграф 1 от Хартата се оказва ненужен.
65.
От друга страна, ако противно на предложеното в настоящото заключение Съдът приеме, че този принцип не следва да се приложи по отношение на спора в главното производство, Хартата пак няма да бъде приложима. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи ( 39 ). Както уточнява Съдът в решение Åkerberg Fransson (C‑617/10, EU:C:2013:105), не може да е налице положение, което се обхваща от това право, но при което посочените основни права са неприложими ( 40 ). Когато обаче дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност ( 41 ). В случая е безспорно, че като определя правилата за изчисляване на пенсионните обезщетения за осигурителен стаж и възраст на заетите лица, разглежданата в главното производство национална правна уредба не прилага акт на вторичното право на Съюза. Освен това от гореизложените съображения следва, че правното положение на г‑жа Wojciechowski е с изцяло национален характер и не е пряко обхванато от разпоредба на Правилника за длъжностните лица ( 42 ). От това следва, че само ако, както предлагам, Съдът приеме член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с Правилника за приложим към спора в главното производство, положението на г‑жа Wojciechowski би се уреждало от правото на Съюза и следователно Хартата би намерила приложение.
66.
Накрая, в хипотезата, в която Съдът приеме, както поддържа Комисията, че г‑жа Wojciechowski не може да се позове пред съд на този член, макар да е приложим към спора в главното производство, от решение Association de médiation sociale (C‑176/12, EU:C:2014:2) става ясно, че Хартата все пак следва да се приложи ( 43 ). Ще припомня обаче, че в това решение — за разлика от постановеното в решение Kücükdeveci (C‑555/07, EU:C:2010:21) по отношение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на възраст, предвиден в член 21, параграф 1 от Хартата — Съдът приема, че на член 27 от нея не може да се направи позоваване пред съд самостоятелно, тъй като може да произведе изцяло действието си само след като е бил уточнен от разпоредбите на правото на Съюза или на националното право.
67.
Що се отнася до съществото на този въпрос, ще препратя, mutatis mutandis, към съображенията, изложени в точки 60—62 от заключението ми по дело Melchior (C‑647/13, EU:C:2014:2301). Без да оспорвам възможността на държавите членки при упражняване на правомощията си за организиране на схемите си за социално осигуряване да предвиждат механизми за налагане на таван на обезщетенията или на правилата за недопускане на натрупване, струва ми се, че национална правна уредба — която в случаи като разглеждания в главното производство води до премахване на пенсионните права, придобити от наето лице въз основа на вноски, които е плащало към националната пенсионна схема с единствения мотив, че е придобило пълен осигурителен стаж в институция на Съюза, даващ право на това лице на изплащана от последния пенсия за период, различен от този, през които е плащало осигуровки по националната пенсионна схема, не е съвместима с установените в член 34 от Хартата принципи.
V – Заключение
68.
С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Tribunal du travail de Bruxelles преюдициален въпрос в смисъл, че:
„Член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1080/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г., не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда пенсията за осигурителен стаж и възраст, дължима на наето лице по силата на платените в съответствие със законодателството на тази държава членка вноски, да се намали, дори да се премахне, когато общият брой години осигурителен стаж, придобит от работника в тази държава членка и в качеството му на европейско длъжностно лице, назначено в същата държава членка, надвишава единицата осигурителен стаж, доколкото поради метода на изчисляване на частта, отговаряща на размера на изплащаната от Европейския съюз пенсия, намаляването се оказва по-значимо от това, което би се приложило, ако целият осигурителен стаж на този работник е бил придобит като наето лице във въпросната държава членка“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12 и поправка в ОВ L 254, 2013 г., стр. 22.
( 3 ) ОВ L 311, стр. 1 и поправка в ОВ L 144, 2012 г., стр. 48.
( 4 ) Moniteur belge от 27 октомври 1967 г., стр. 11246.
( 5 ) Добавен с член 2 от Кралски указ № 205 от 29 август 1983 г. за изменение на законодателството относно пенсиите в социалния сектор (Moniteur belge от 6 септември 1983 г., стр. 11096).
( 6 ) Moniteur belge от 27 октомври 1983 г., стр. 13650.
( 7 ) По смисъла на член 1, буква b) от Кралския указ от 14 октомври 1983 г. преобразуваният размер е произведението от предоставената по друга схема пенсия и реципрочната стойност на частта, посочена в член 10 bis, втора алинея от Кралски указ № 50, а именно реципрочната стойност на частта, която отговаря на размера на пенсията, получена по другата схема. Когато размерът на тази пенсия е неизвестен, по силата на административната практика се възприема, че до доказване на противното преобразуваният размер е равен на 2,5 пъти фиксирания размер.
( 8 ) „Фиксиран размер“ означава 75 % от преизчисленото фиксирано възнаграждение, взето предвид за изпълняване на дейност като работник за една година преди 1 януари 1955 г. (член 1, буква c) от Кралския указ от 14 октомври 1983 г.).
( 9 ) Член 10 bis, първа алинея и член 3, четвърта алинея от Кралския указ от 14 октомври 1983 г.
( 10 ) От преписката е видно, че през 2006 г. и 2007 г. по искане на г‑жа Wojciechowski различни белгийски информационни служби са преценили, че дължимата ѝ пенсия в случай на неприлагане на член 10 bis от Кралския указ възлиза на около 200 EUR.
( 11 ) В приложение на Кралския указ от 14 октомври 1983 г.
( 12 ) Г‑жа Wojciechowski завежда и иск, квалифициран като насрещен, с предмет обезщетение за вредите, оценени на загубата на 10/45 от пенсията ѝ, считано от датата на нейното предоставяне, и на 13/45, считано от юли 2013 г., поради противоправните действия на ONP.
( 13 ) ОВ L 149, 1971 г., стр. 2.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26.
( 14 ) ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12.
( 15 ) Тя се позовава по-специално на решения Larsy (C‑118/00, EU:C:2001:368), Tomaszewska (C‑440/09, EU:C:2011:114, т. 30 и 31), Lustig (C‑244/97, EU:C:1998:619, т. 30 и 31) и Bourgès-Maunoury и Heintz (C‑558/10, EU:C:2012:418, т. 33).
( 16 ) Вж. по-специално решения Echternach и Moritz (389/87 и 390/87, EU:C:1989:130, т. 11), Schmid (C‑310/91, EU:C:1993:221, т. 20) и Ferlini (C‑411/98, EU:C:2000:530, т. 42).
( 17 ) Вж. решение My (C‑293/03, EU:C:2004:821, т. 42).
( 18 ) В съдебното заседание представителят на г‑жа Wojciechowski посочва, че тя е била назначена в Люксембург през последните две години от осигурителния си стаж в Комисията. Тъй като това обстоятелство не се съдържа в направеното от запитващата юрисдикция изложение на фактическата обстановка, нито е видно от националната преписка, то не може да бъде взето предвид от Съда при отговора му на преюдициалния въпрос.
( 19 ) Вж. решение Uecker и Jacquet (C‑64/96 и C‑65/96, EU:C:1997:285, т. 16 и цитираната съдебна практика).
( 20 ) Вж. решения Ferlini (C‑411/98, EU:C:2000:530, т. 41) и My (C‑293/03, EU:C:2004:821, т. 35), както и определение Ricci и Pisaneschi (C‑286/09 и C‑287/09, EU:C:2010:420, т. 26).
( 21 ) Вж. в този смисъл решение Johannes (C‑430/97, EU:C:1999:293, т. 26—29). В случая е трябвало да се установи дали забраната на всяка форма на дискриминация, основана на гражданството, посочена в член 6 от Договора за ЕО, допуска правото на държава членка, уреждащо последиците от развода между длъжностно лице на Общностите и бившия съпруг, да води до това, че поради своето гражданство въпросното длъжностно лице да понесе по-големи разходи в сравнение с такова лице с друго гражданство, поставено в същото положение. След като припомня, че такава забрана се ограничава до областта на приложение на Договора, Съдът прави извода, че нито националните разпоредби на международното частно право, определящи националното материално право, приложимо спрямо последиците от развод между съпрузи, нито националните разпоредби на гражданското право, уреждащи от материална гледна точка тези последици, не са част от тази област. Съдът при все това не приема, че не е компетентен да даде отговор на преюдициалния въпрос, а отговаря отрицателно на него.
( 22 ) Вж. член 11 от Регламент № 259/68.
( 23 ) Вж. по-специално решения Комисия/Белгия (137/80, EU:C:1981:237, т. 8) и Kristiansen (C‑92/02, EU:C:2003:652, т. 32).
( 24 ) Вж. по-специално решение Комисия/Португалия (C‑255/09, EU:C:2011:695, т. 47—49 и цитираната съдебна практика).
( 25 ) Вж., inter alia, решение Kristiansen (C‑92/02, EU:C:2003:652, т. 31 и цитираната съдебна практика).
( 26 ) Вж. в този смисъл решение Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54, т. 26).
( 27 ) Вж. в това отношение заключението ми по това дело (C‑647/13, EU:C:2014:2301, т. 15 и сл.).
( 28 ) В това отношение ще си позволя да препратя към т. 57—59 от заключението си по дело Melchior (C‑647/13, EU:C:2014:2301).
( 29 ) Комисията се позовава по-специално на решение Larsy (C‑118/00, EU:C:2001:368).
( 30 ) Тази алинея представлява новост спрямо член 10 ЕО. При действието на тази разпоредба и преди, на член 5 от Договора за ЕО, Съдът при все това вече бе признал взаимния характер на задължението за лоялно сътрудничество между държавите членки и институциите на Съюза; вж. в този смисъл определение Zwartveld и др. (C‑2/88 IMM, EU:C:1990:440, т. 17—21), решения First и Franex (C‑275/00, EU:C:2002:711, т. 49), Ирландия/Комисия (C‑339/00, EU:C:2003:545, т. 71) и Германия/Комисия (C‑344/01, EU:C:2004:121, т. 79—81). Вж. заключението на генерален адвокат Tizzano по дело Ирландия/Комисия (С‑339/00, EU:C:2003:70, т. 73).
( 31 ) Белгийското правителство не може да извежда довод в полза на тезата си от решение Časta (C‑166/12, EU:C:2013:792) — отнасящо се по-специално до тълкуването на принципа на сътрудничество във връзка с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника — и по-специално от т. 36 от него, където Съдът потвърждава, че „опасност законодателството на съответната държава членка да бъде пречка за свободното движение на работници, гарантирано в член 45 ДФЕС, или да бъде в противоречие с предвидените в член 4, параграф 3 ДЕС задължения [съществува]“ само ако методът на изчисляване на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити по силата на националната пенсионна схема, за прехвърляне към пенсионната схема на Съюза на основание на този член, „се отклонява съществено, в полза или в ущърб на длъжностното лице, от естеството на принципите и правилата на националната пенсионна схема“ (курсивът е мой). Всъщност, като изключа затруднението да се разбере твърдението, че прилагането на методи на изчисляване, даващи предимство на работника при преминаването му на служба за Съюза, може да представлява пречка за свободното движение или да се счита за противоречащо на принципа на лоялно сътрудничество, струва ми се, че тази точка не може да се разглежда — в желания от това правителство смисъл — като посочване на взаимния характер на задължението за лоялно сътрудничество, установено в член 4, параграф 3 ДЕС и като ограничение на прилагането на цитираната в точка 32 по-горе съдебна практика. Всъщност релевантността на тази съдебна практика в посоченото решение е отхвърлена поради липсата на доказателства за дискриминационния характер на предвидените в националното законодателство методи на изчисляване в ущърб на длъжностните лица на Съюза (освен посочената по-горе точка 36 вж. по-специално точка 38 от решение Časta, C‑166/12, EU:C:2013:792).
( 32 ) В този смисъл вж. по-специално решения Kristiansen (C‑92/02, EU:C:2003:652, т. 31), Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 40) и Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54, т. 21).
( 33 ) Ще отбележа обаче, че следването на подобна теза би имало безспорното предимство положението на длъжностно лице на Съюза, назначено на длъжност в държава членка, различна от държавата му на произход, да се приравни с това на длъжностно лице, което никога не е напускало тази държава.
( 34 ) Съгласно тази разпоредба „[н]азначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите членки на Европейския съюз. […]“.
( 35 ) Вж. на последно място решение Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54, т. 27).
( 36 ) Доколкото, в приложение на тази правна уредба, работник, който преди това е участвал в национална пенсионна схема, рискува с приемането на работа в институция на Съюза да загуби възможността да се ползва на основание на тази схема от обезщетение за възраст, на което е щял да има право, ако не е приел тази работа, вж. решение My (C‑293/03, EU:C:2004:821, т. 45—48) и определение Ricci и Pisaneschi (C‑286/09 и C‑287/09, EU:C:2010:420, т, 28—34).
( 37 ) Вж. решение Melchior (C‑647/13, EU:C:2015:54, т. 27). За разлика от това в решение Thitier (C‑333/88, EU:C:1990:131, т. 16) Съдът изключва загубата на предвидено в националното законодателство данъчно предимство, от което не са могли да се ползват служителите и длъжностните лица на Общността, да може да възпре постъпването на служба в общностните институции или продължаването ѝ и следователно да затрудни функционирането на тези институции (C‑333/88, EU:C:1990:131, т. 16). Също така в заключението ми по дело Gysen (C‑449/06, EU:C:2007:663, т. 54—61) съм изключил такъв възпиращ ефект по отношение на национална правна уредба, въз основа на която при изплащането от компетентния национален орган на семейни надбавки за деца на издръжка на самостоятелно заето лице детето му, което е бенефициер на семейни надбавки, изплащани по силата на Правилника за длъжностните лица, не е взето предвид при определянето на ранга на останалите деца на посоченото лице, който ранг по силата на тази правна уредба оказва влияние върху размера на семейните надбавки, които следва да бъдат изплатени за останалите деца.
( 38 ) Вж. точка 11.
( 39 ) Вж. решение Åkerberg Fransson (C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 19). Вж. също решение Pfleger и др. (C‑390/12, EU:C:2014:281, т. 33).
( 40 ) Вж. решения Åkerberg Fransson (C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 21) и Pfleger и др. (C‑390/12, EU:C:2014:281, т. 34).
( 41 ) Вж. решение Åkerberg Fransson (C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 22).
( 42 ) Вж. точки 26—31 по-горе.
( 43 ) Вж. точки 30—41 от посоченото решение.
Full & Egal Universal Law Academy