ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 4 февруари 2016 година ( 1 )
Дело C‑409/14
Schenker Nemzetközi Szállítmányozási és Logisztikai Kft.
(Преюдициално запитване, отправено от Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови спорове, Дебрецен, Унгария)
„Обща митническа тарифа — Тарифни позиции — Класиране по Комбинираната номенклатура — Директива 2008/118 — Внос на акцизни стоки — Митнически режим с отложено плащане — Последици от посочване на погрешна подпозиция от Комбинираната номенклатура в митническа декларация — Нередовност при движението на акцизни стоки“
I – Въведение
1.
В основата на преюдициалното запитване, отправено от Debreceni Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság ( 2 ) (наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“), е спор между Schenker Nemzetközi Szállítmányozási és Logisztikai Kft. (наричано по-нататък „Schenker“) и Nemzeti Adó és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Vám és Pénzügyőri Főigazgatósága ( 3 ) (наричана по-нататък „регионалната митническа дирекция“).
2.
Предметът на този спор засяга проблематика, която се урежда едновременно от разпоредбите на Съюза в областта на митническото право и в областта на облагането с акцизи и затова е необходимо да се разяснят взаимовръзките между тези две области на правото.
3.
В това отношение по същество се поставя въпросът дали и ако това е така, при какви условия, в резултат на допуснати грешки в митническите документи, придружаващи стоките, достигнали територията на ЕС, може да възникне задължение за заплащане на акциза в съответната държава членка.
II – Правна уредба
4.
Стоките, разглеждани в главното производство, се класифицират в съответствие с Хармонизираната система и с Комбинираната номенклатура. Правната уредба относно останалите аспекти на случая се съдържа в Митническия кодекс на Общността, в Директивата относно общия режим на облагане с акциз, в Директивата относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн, както и в унгарския Закон за акцизите.
А – Хармонизираната система
5.
Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките ( 4 ) (наричана по-нататък: „Хармонизираната система“ или само „ХС“) установява многофункционална номенклатура, която следва да позволи класирането на всички стоки, които се срещат в процеса на международна търговия. Съюзът е страна по тази конвенция, чийто текст на английски и на френски език е обвързващ ( 5 ).
6.
В глава 24, раздел IV от ХС („Tabacs et succédanés de tabac fabriqués“; „Tobacco and manufactured tobacco substitutes“ [„Тютюн и обработени заместители на тютюна“]) се съдържат определени позиции и подпозиции за съответните стоки.
7.
Освен това Световната митническа организация публикува Обяснителните бележки по ХС (наричани по-нататък „Обяснителните бележки ХС“). И за тях в една и съща степен е меродавен текстът на френски и на английски език ( 6 ).
Б– Правото на Съюза
1. Комбинирана номенклатура
8.
Комбинираната номенклатура, установена с Регламент (ЕИО) № 2658/87 ( 7 ) (наричана по-нататък „Комбинираната номенклатура“ или „КН“), се основава на ХС. Тя заимства структурата на ХС, но освен това въвежда допълнителни подпозиции, с което се обслужват тарифните и статистическите цели. На ХС се основават по-специално позициите (т.е. първите четири цифри) и първите подпозиции — до шестата цифра — от митническата тарифа. Останалите подкатегории се основават на вторичното право на Съюза.
9.
В относимия към делото момент ( 8 ) част първа („Уводни разпоредби“), раздел I („Общи правила“) по КН гласи следното по отношение на тълкуването на Комбинираната номенклатура:
„Класирането на стоките в Комбинираната номенклатура се подчинява на следните принципи:
1.
Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.
[…]
3.
Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции […], класирането се извършва по следния начин:
[…]
б)
Смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това.
[…]“.
10.
В част втора („Таблица със ставките на митата“), от раздел IV (Продукти на хранителната промишленост; безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет; тютюни и обработени заместители на тютюна), глава 24 („Тютюн и обработени заместители на тютюна“) по КН се съдържат следните позиции и подпозиции:
Код по КН
Описание на стоката
Конвенционални мита (%)
Допълнителна мерна единица
1
2
3
4
2401
Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн
2401 10
– Тютюни на листа (тютюни, неочистени от твърдите жилки):
2401 10 35
– – Тютюни, „светли въздушно сушени“
11,2 MIN 22 € MAX 56 €/100 kg/net
—
[…]
2401 30 00
– отпадъци от тютюн
11,2 MIN 22 € MAX 56 €/100 kg/net
—
[…]
2403
Други видове тютюн и заместители на тютюна, обработени; „хомогенизирани“ или „възстановени“тютюни; тютюневи екстракти и сокове
„Тютюн[ът] за пушене, дори съдържащ заместители на тютюна във всякакво съотношение“ следва да се класира с код 2403 10 по КН, докато тютюнът „[в] директни опаковки, с нетно съдържание, непревишаващо 500 г“, следва да се класира в подпозиция 2403 10 10 „Други“ тютюни за пушене попадат с код 2403 10 90 по КН.
11.
За включените в КН позиции и подпозиции съществуват също указания за класифицирането (наричани по-нататък „Обяснителните бележки към КН“). Обяснителните бележки към КН отчасти препращат към обяснителните бележки към ХС, поради което следва да се прилагат във връзка с тях. В обяснителните бележки към глава 24 по КН в относимата им редакция ( 9 ) е посочено следното относно позиция 2401:
„2401 Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн
Относно суровите или необработени тютюни, виж Обяснителните бележки към ХС за позиция 2401, (1).
Разбира се под:
[…]
б)
тютюни, „светли въздушно сушени“ от типа Бърлей, включително хибридите на Бърлей — тютюните, които са били сушени с топъл въздух в естествени атмосферни условия и които не изпускат миризма на дим, когато се подложат на загряване или на преминаване на допълнителен въздух; листата имат цвят, който може да е от цвят на светла дъбова кора до червеникав. Други цветове или комбинации от цветове се получават често от разликата на узряване или от техниките на обработване или на сушене;
[…]“.
12.
В обяснителните бележки към позиция 2403 се съдържат по-специално следните указания за класиране:
„2403 Други видове тютюн и заместители на тютюна, обработени; […]
2403 10 10 и 2403 10 90 Тютюн за пушене, дори съдържащ заместители на тютюна във всякакво съотношение
Тютюнът за пушене е тютюн, нарязан или раздробен по всякакъв друг начин, разтеглен или пресован на плочи, който е годен за пушене, без да трябва предварително да претърпи друга промишлена преработка.
Отпадъците от тютюн се считат като тютюн за пушене, когато са пригодени за продажба на дребно, ако са годни за пушене и ако не са класирани като пури, пурети или цигари (вж. Обяснителните бележки за подпозиции 2402 10 00, 402 20 10 и 2402 20 90).
[…]“.
2. Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността
13.
Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 10 ) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“ или „МК“) обединява разпоредбите относно общото митническо законодателство и относно отделните митнически режими ( 11 ).
14.
Член 4 от MК съдържа по-специално следните определения:
„[…]
13.
„Митнически надзор“ е съвкупността от действията на митническите органи с цел осигуряване спазването на митническото законодателство, както и в определени случаи спазването на други разпоредби, приложими за стоки под митнически надзор;
[…]“.
15.
Член 37 от МК определя началото и края на митническия надзор. В съответствие с тази разпоредба от момента на въвеждането им в митническата територия на Общността стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол.
16.
В членове 84—90 от МК се съдържат общите разпоредби за режимите с отложено плащане и митническите икономически режими.
17.
Член 84 от МК предвижда:
„1. За целите на прилагането на разпоредбите на членове 85—90:
а)
понятието „режим с отложено плащане“ се отнася за необщностни стоки, поставени под следните режими:
—
външен транзит,
—
митническо складиране,
[…]“.
18.
С така наречения „режим външен транзит“ по член 91 от МК се разрешава превозът от едно до друго място на митническата територия на Общността на „необщностни стоки, без да бъдат облагани с вносни сборове“.
19.
Членове 201—216 от МК уреждат възникването на митническото задължение. При това членове 202—205 регламентират възникването на митническото задължение при извършването на определени митнически нарушения.
20.
Член 202 от МК предвижда:
„1. Вносно митническо задължение възниква при:
а)
неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове […]
2. Митническото задължение възниква в момента на неправомерното въвеждане на стоките.
[…]“.
3. Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз
21.
Директива 2008/118 ( 12 ) установява такъв режим за акцизните стоки, който е предназначен да осигури свободното движение на стоки, а по този начин и правилното функциониране на вътрешния пазар в Европейския съюз.
22.
Съгласно съображение 7 от Директивата, тъй като в рамките на режимите с отложено плащане по Митническия кодекс се предвижда предприемането на подходящи мерки за контрол, „не е необходимо отделно прилагане на система за контрол на акцизите за времето, когато акцизните стоки са обект […] на митнически режими с отложено плащане на Общността“.
23.
Съгласно член 1 от Директивата към акцизните стоки спадат „тютюневи изделия, обхванати от директиви 95/59/ЕО, 92/79/ЕИО и 92/80/ЕИО“.
24.
Член 2, буква б) от Директива 2008/118/ЕО постановява, че с внасянето им на територията на Общността акцизните стоки подлежат на облагане с акциз.
25.
Член 4, точка 8 от Директивата определя „внасяне на акцизни стоки“ като въвеждането им на територията на Общността, „освен ако при въвеждането им в Общността [те] не са поставени под митнически режим с отложено плащане […], а така също и тяхното освобождаване от този режим […]“.
26.
Съгласно член 4, точка 6 от Директивата „митнически режим с отложено плащане […]“ е всеки един от „специалните режими, предвидени в [Митническия кодекс] относно митническия надзор, който се прилага към необщностните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Общността, временното складиране, свободните зони или свободните складове, както и всеки от режимите по член 84, параграф 1, буква а) от [Митническия кодекс]“.
27.
Член 7 от Директива 2008/118 регламентира времевия момент и възникването на задължението за акциз и предвижда:
„1. Задължението за акциз възниква от момента на освобождаването за потребление в съответната държава членка.
2. За целите на настоящата директива „освобождаване за потребление“ представлява всяко:
[…]
б)
държане на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз, когато не е начислен акциз съгласно приложимите разпоредби на правото на Общността и националното законодателство;
[…]
г)
внасяне на акцизни стоки, включително нередовно внасяне, освен ако веднага след внасянето акцизните стоки не са поставени под режим отложено плащане на акциз.
[…]“.
28.
Член 38 от Директива 2008/118 разрешава възможните конфликти между държавите членки относно компетентността за облагане с акцизи при допускането на нередовности по време на движението на акцизни стоки и гласи:
„1. Когато е допусната нередовност при движение на акцизни стоки […] в държава членка, различна от държавата членка, в която акцизните стоки са освободени за потребление, те подлежат на облагане с акциз и акцизът е дължим в държавата членка, в която е допусната нередовността.
[…]
4. За целите на настоящия член „нередовност“ означава ситуация, която възниква по време на движение на акцизни стоки […], в резултат на която дадено движение или част от движение на акцизн[и] сток[и] не е надлежно приключило“.
4. Директива 2011/64/ЕС относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн
29.
Директива 2011/64 ( 13 ) обединява директиви 92/79/EИО, 92/80/EИО и 95/59/EО, към които препраща член 1 от Директива 2008/118, що се отнася до обработения тютюн. В тази директива се съдържат по-специално определения за различни изделия от обработен тютюн.
30.
Съгласно член 2 от Директива 2011/64 понятието „обработен тютюн“ обхваща по-специално „тютюна за пушене“. С член 5 от Директива 2011/64 се определя „тютюн за пушене“, като под това понятие се разбира тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши в този вид, без да е необходима допълнителна индустриална обработка. При това тютюнът за пушене, в който повече от 25 тегловни процента от тютюневите частици са нарязани по широчина на по-малко от 1,5 милиметра, се счита за фино нарязан тютюн за свиване на цигари.
III – Главното производство
31.
Schenker предоставя митнически и логистични услуги. На 21 януари 2011 г. това предприятие получава поръчка от търговско дружество, регистрирано в Унгария, да приеме четири пратки тютюн за съхранение при условията на временно складиране.
32.
Пратките тютюн са въведени на територията на Европейския съюз през Словения и са с местоназначение за Украйна.
33.
Според придружаващите ги документи четирите пратки са пристигнали в Унгария под режим външен транзит на Общността. В митническата документация стоката е отбелязана с код 2401 10 35 („Тютюн, неочистен от твърдите жилки: Тютюн, светъл въздушно сушен“) и е декларирана като неподлежаща на облагане с акциз.
34.
Тютюнът е съхраняван от Schenker при условията на временно складиране, а впоследствие е складиран в обществен митнически склад.
35.
На 20 април 2011 г. първоинстанционният административен орган разпорежда проверка на пратките и констатира, че съдържат нарязан тютюн. На 5 май 2011 г. е взета и изследвана проба от стоките.
36.
Според посоченото от запитващата юрисдикция тази проба се състояла от нарязан тютюн с различен размер, светло и тъмнокафяв на цвят, на малки гранули и с характерния мирис на обработен тютюн; тя съдържала голямо количество гранули със сравнително голям и широк диаметър, сред които се срещали и остатъци от дръжки, а освен това и тютюнев прах. Повече от 25 тегловни процента от тютюневите частици били с размер под 1 милиметър.
37.
Извършилият изследванията експертен институт установил в обобщение, че пробата представлявала „готов за пушене тютюн“. Тютюнът бил „насипен, сбит, опакован в кашони, облепени отвътре с найлон“, като нетното тегло на един кашон възлизало на 30 килограма.
38.
Въз основа на тези резултати от проведеното изследване първоинстанционният административен орган застъпил становището, че спорният тютюн следвало да бъде класиран с код 2403 10 90 по КН и подлежал на облагане с акциз. Поради погрешното класиране на стоката в придружаващите документи, същите не са годни да послужат като доказателство за произхода на митническата стока и за това, че стоката била в движение при условията на режим с отложено плащане на акциз.
39.
На 21 юни 2011 г. първоинстанционният административен орган налага на Schenker парична глоба. Според този орган предприятието нарушило унгарския Закона за акцизите, тъй като е съхранявало акцизна стока, без да е доказало нейния произход и от къде е била изпратена и без да е платило съответния акциз.
40.
След като на 28 март 2012 г. регионалната митническа дирекция потвърдила това решение, Schenker се обръща към запитващата юрисдикция.
41.
Запитващата юрисдикция има съмнения относно тълкуването на позиция 2401 10 35 по КН, съответно относно правилното класиране на въпросния тютюн. Тази юрисдикция поставя освен това въпроса дали, дори и да е допусната грешка при посочването на тарифната позиция, придружаващите документи могат да послужат като достатъчно доказателство за обстоятелството, че стоката е в движение при условията на режим с отложено плащане на акциз.
IV – Преюдициално запитване
42.
Поради това запитващата юрисдикция отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
1.
Трябва ли описанието на митническата стока, обозначена като „Тютюни, светли въздушно сушени“, което съответства на код 2401 10 35 по КН от глава 24 („Тютюн и обработени заместители на тютюна“) от приложение I към Регламент (ЕС) № 861/2010, да се тълкува в смисъл, че включва само въздушно сушен тютюн, неочистен от твърдите жилки:
—
който съдържа целите листа на тютюневото растение,
—
който не е натрошен, пресован или сбит,
—
който извън въздушното сушене, схващано като вид „обработка“, не допуска друга обработка на „въздушно сушения“ тютюн по смисъла на код [2401 10] 35 по КН (като например чрез отделяне на дръжките, натрошаване или сбиване на листата), и
—
който не е годен за пушене?
2.
Трябва ли понятието „митнически режим с отложено плащане […]“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че обхваща и случая на митническа стока (акцизна стока), поставена под режим на външен транзит при условията на временно складиране или митническо складиране въз основа на придружаващи документи, в които тарифната позиция е неправилно посочена (2401 10 35 по КН вместо 2403 10 9000 по КН), но са посочени правилно съответната глава (глава 24 — Тютюн) и всички останали данни (номер на контейнер, количество, нетно тегло) и поставените печати не са били нарушени?
(С други думи, трябва да се изясни дали определена стока може да бъде под митнически режим с отложено плащане […], когато в придружаващите документи правилно е посочена главата от Общата митническа тарифа, но неправилно е посочена конкретната тарифна позиция).
3.
Трябва ли понятието „внос“ по член 2, буква б) от Директива 2008/118/ЕО и понятието „внасяне на акцизни стоки“ по член 4, точка 8 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че обхващат и случая, в който е налице несъответствие между тарифната позиция на действителната стока, поставена под режим на външен транзит, и тарифната позиция, посочена в придружаващите стоката документи, като се има предвид, че извън това разминаване, данните за главата (в настоящия случай, глава 24 — Тютюн), количеството и нетното тегло на стоката в придружаващите документи съответстват на действителното положение?
4.
Налице ли е нередовност по член 38 от Директива 2008/118, когато стоката е под митнически режим с отложено плащане и в придружаващите я документи е посочен неправилен код по КН според приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕС) № 861/2010?
V – Правен анализ
A– По първия преюдициален въпрос
1. По тълкуването на преюдициалния въпрос
43.
Преди всичко следва да се посочи, че когато е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, задачата на Съда в това производство не се състои в правилното класиране на съответните стоки по КН. Съдът следва по-скоро да разясни на националния съд критериите, посредством които последният може сам да класира правилно по КН продуктите, разглеждани в главното производство ( 14 ).
44.
В това отношение Съдът има за задача да даде на националния съд полезен отговор, за да може последният да реши спора в главното производство. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени ( 15 ).
45.
В настоящия случай въз основа на акта за преюдициално запитване на националния съд следва да се приеме, че с поставения първи въпрос този съд не иска да установи единствено как следва да се тълкува позиция 2401 10 35 по КН. Напротив, този съд иска освен това да установи как следва да бъдат тълкувани позиции 2401—2403 по КН с оглед на тарифното класиране на даден продукт с характеристиките на стоката, предмет на спора.
2. Критерии за класирането на стоки по Комбинираната номенклатура
46.
Както вече посочих в заключенията, които представих по дела Ikegami, Algemene Scheeps Agentuur Dordrecht uroplasty и Turbon International ( 16 ), при класирането на стоки по Комбинираната номенклатура трябва да се процедира по следния начин.
47.
На първо място, подлежащата на класиране стока следва да се класифицира въз основа на нейната употребата и нейните физически характеристики. На следващо място, следва да се вземе предвид текстът на относимите раздели и глави, за да може стоката да бъде временно класирана в някой/някоя от тях въз основа на целта на нейната употреба и въз основа на нейните физически характеристики. По-нататък, следва да се провери дали цялостният прочит на текстовете на позициите и на забележките към относимите раздели и глави в тяхната съвкупност не позволява да се направи еднозначно класиране. Ако случаят не е такъв, за да се преодолее конкуренцията между отделните норми, следва да се прибегне към общите правила на КН. Накрая се пристъпва към класиране в подпозициите.
48.
В това отношение текстът на позициите и забележките към КН трябва, доколкото е възможно, да се тълкува в съответствие с изискванията на ХС. Обяснителните бележки към ХС и КН имат за цел еднообразното прилагане на общата митническа тарифа и поради това представляват ценно средство, макар и без обвързваща правна сила, посредством което да се разкрие съдържанието на отделните тарифни позиции при тяхното тълкуване ( 17 ). Тъй като обяснителните бележки имат незадължителен характер, съгласно практиката на Съда при по-задълбочена допълнителна проверка трябва по възможност да се установи дали тяхното съдържание съответства на разпоредбите на Номенклатурата и дали то не изопачава техния обхват ( 18 ).
3. Прилагането на посочените критерии към настоящото дело
Класиране на стоката според нейните характеристики и целта за нейната употреба
49.
Според посоченото от запитващата юрисдикция стоката, предмет на съответния спор, е нарязан тютюн с различен размер. Изследваната контролна проба се състояла предимно от тънки, но дълги нишки, и освен това съдържала голямо количество гранули с относително широк диаметър, в които се срещали и остатъци от дръжки, а в допълнение и тютюнев прах. 25 тегловни процента от тютюневите частици били с размер под 1 милиметър.
50.
Следователно с оглед на неговите характеристики спорният тютюн е претърпял преработка. Стоката в действителност не представлявала изсушени тютюневи листа в естественото им състояние. Тютюнът вече бил до голяма степен орязан, очистен от твърдите жилки, т.е. листните жилки били отстранени, и нарязан.
51.
Целта на употребата на стоката следва да се установява въз основата на обективни белези ( 19 ).
52.
Запитващата юрисдикция посочва във връзка с това, че пробата представлявала „готов за пушене тютюн“ ( 20 ). Тъй като не са представени опровергаващи този извод данни, въз основа на описанието на запитващата юрисдикция следователно може да се заключи, че стоката е предназначена за потребление, а не непременно за последваща преработка.
53.
Доколкото обаче контролната проба съдържа гранули, в които се срещат също така остатъци от дръжки, не може еднозначно да се определи целта на употребата. Въз основа на наличната информация е възможно гранулите да бъдат използвани за производството на готов за пушене тютюн, но също така и да бъдат унищожени като отпадъци от тютюн.
б) Класиране според текста на позициите
54.
Относимата към тютюна глава 24 по КН съдържа позиции от 2401 до 2403. Докато сурови или необработени тютюни и отпадъци от тютюн, се класират в позиция 2401 по КН, в останалите позиции попада преработеният тютюн под формата на пури, пурети и цигари (позиция 2402 по КН) или под други форми (позиция 2403 по КН).
55.
С оглед на физическите характеристики на тютюна следва да се вземе предвид текста на позиции 2401 и 2403 по КН.
56.
Съгласно нейния текст позиция 2401 по КН обхваща два алтернативни продукта, и по-специално стоки, притежаващи характеристиката „сурови или необработени тютюни“, както и „отпадъците от тютюн“.
Понятието „сурови или необработени тютюни“
57.
Самата КН не съдържа еднозначно указание относно въпроса от кой момент следва да се приеме, че е налице „преработка“, изключваща класирането в позиция 2401 по КН ( 21 ). Наличието обаче на подпозиция 2401 20 по КН, която е част от позиция 2401 по КН и обхваща „тютюни, частично или изцяло очистени от твърдите жилки“, е доказателство за обстоятелството, че не всяко въздействие върху тютюна отнема неговата характеристика на „суров или необработен“ тютюн.
58.
Предвид това обстоятелство при тълкуването на позиция 2401 по КН следва да се имат предвид съответните указанията за класиране по Комбинираната номенклатура.
59.
По отношение на „суровите или необработени тютюни“ обяснителните бележки относно позиция 2401 по КН препращат към точка 1 от обяснителните бележки относно позиция 2401от ХС. Последните, в автентичните им редакции на френски и английски език, съдържат следните указания за класиране, що се отнася до понятието „сурови или необработени тютюни“:
„Le tabac à l’état naturel sous forme de plantes entières ou de feuilles et les feuilles séchées ou fermentées, ces feuilles pouvant être entières ou écôtées, rognées ou non, brisées ou découpées même sous une forme régulière, mais à la condition qu’il ne s’agisse pas d’un produit prêt à être fumé“ ( 22 ).
„Unmanufactured tobacco in the form of whole plants or leaves in the natural state or as cured or fermented leaves, whole or stemmed/stripped, trimmed or untrimmed, broken or cut (including pieces cut to shape, but not tobacco ready for smoking)“ ( 23 ).
60.
От това следва, че за целите на разграничаването на суровия или необработен тютюн от преработения тютюн е важно дали той се намира в такова състояние, което може го окачестви като „prêt à être fumé“ или „ready for smoking“ [на български „готов за пушене“]. Следователно, ако случаят е такъв — както в главното дело — се изключва възможността за класиране на стоката в позиция 2401 по КН („сурови или необработени тютюни“).
61.
Тъй като тютюнът, предмет на спора в главното производство, не попада в обхвата на позиция 2401 по КН, той не може да бъде класиран и в подпозиция 2401 10 35 по КН, посочена във въпроса на запитващата юрисдикция във връзка с означението „Тютюни, „светли въздушно сушени“. В действителност първата и втората подпозиции трябва да притежават всички характеристики на обхващащата ги тарифна позиция.
62.
Не са направени твърдения, а това не е видно и по никакъв друг начин, че съдържанието на обяснителните бележки към КН, на които се основава този извод, би могло да не е съответствие с разпоредбите на Общата митническа тарифа или би могло да променят техния обхват ( 24 ).
Понятието „отпадъци от тютюн“
63.
Тютюнът в настоящия спор не може да бъде класиран и по втората алтернативна възможност, съдържаща се в позиция 2401 по КН („Отпадъци от тютюн“).
64.
Наистина според изложеното от запитващата юрисдикция стоката съдържа голямо количество гранули, сред които се срещат останки от дръжки. По принцип подобна част от стоката може да бъде класирана в позиция 2401 по КН. Съгласно обяснителните бележки ( 25 ) понятието „отпадъци от тютюн“ обхваща по-специално остатъци от тютюневи листа и праха, получен при преработката на листата или при производството на крайни тютюневи продукти.
65.
От това обаче не следва, че спорната стока трябва да бъде класирана като цяло в позиция 2401 по КН.
66.
Всъщност продуктите, състоящи се от смес от материали или компоненти, обхванати от различни позиции по КН, се класират в съответствие с нейните общи правила (наричани по-нататък „ОП“). Съгласно тях стоката трябва да се класира съгласно материала или компонента, който ѝ придава основния характер (точка 3, буква б) от ОП).
67.
Посоченото от запитващата юрисдикция („Изследваната контролна проба се състояла предимно [ ( 26 )] от тънки, но дълги нишки“) е в подкрепа на становището, че именно частта от стоката, която представлява готов за пушене тютюн, ѝ придава отличителни характеристики.
68.
В крайна сметка обаче запитващата юрисдикция има задължение да се произнесе по този въпрос.
69.
Предвид тези обстоятелства тютюн с характеристиките на спорната стока, който не може да се класира в позиция 2401 по КН и в позиция 2402 по КН ( 27 ), следва да се разглежда като „друг вид [обработен тютюн]“ и следва да се класира в позиция 2403 по КН.
в) Класиране според текста на подпозициите
70.
На първо място, следва да се констатира, че стоката като цялост представлява „тютюн за пушене“ по смисъла на първата подпозиция 2403 10 от КН. Следователно се изключва възможността за класиране в останалите обхванати категории от подпозициите със заглавие „други“ (2403 91 00 по КН и 2403 99 по КН).
71.
На следващо място, за целите на разграничаването между подпозиции 2403 10 10 и 2403 10 90 по КН с оглед на техния текст е от значение обстоятелството дали стоката е била в „директни опаковки с [тегло на] съдържание[то], непревишаващо 500 г“ (подпозиция 2403 10 10 по КН).
72.
Според посоченото от запитващата юрисдикция тютюнът бил „насипен, сбит, опакован в кашони, облепени отвътре с найлон“, а „нетното тегло на един кашон възлизало на 30 кг“, поради което следвало да се класира в подпозиция 2403 10 90 по КН.
4. Заключение по първия въпрос
73.
В съответствие с изложеното на първия въпрос на запитващата юрисдикция трябва да се отговори, че стока, използвана без допълнителна обработка като тютюн за пушене като разглежданата в главното производство не може да се счита за „Тютюни, „светли въздушно сушени“, по код 2401 10 35, а в случай че по същество не се състои от отпадъци от тютюн, следва да се смята за „друг вид [обработен тютюн]“ и да се класира в позиция 2403 по КН. Освен това, ако стоката е тютюн — насипен, сбит, опакован в кашони, облепени отвътре с найлон, като нетното тегло на един кашон възлиза на 30 кг — тя следва да се класира в позиция 2403 10 90 по КН.
Б– По втория и третия преюдициален въпрос
74.
Вторият и третият преюдициален въпрос са относно тълкуването на Директива 2008/118, която определя общия режим за облагане с акциз на определени стоки. Те следва да бъдат разгледани заедно и се отнасят по същество до тълкуването на понятията „внос“ и „митнически режим с отложено плащане“ по смисъла на посочената директива.
75.
Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали понятието „митнически режим с отложено плащане“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 288/118 — при наличието на който в главното производство не би могло да се наложи глоба според унгарското законодателство — покрива също случаи, при които, както в главното дело, в придружаващите стоките документи е посочена неправилна тарифна позиция, или следва да се приеме, че става въпрос за „внос“ (член 2, буква б), съответно за „внос на акцизни стоки“ (член 4, точка 8) по смисъла на посочената директива.
76.
Въпреки че преюдициалните въпроси се отнасят до Директива 2008/118, по същество предметът на запитването засяга проблематика, която се урежда едновременно от разпоредбите относно облагането с акцизи и митническото право. Ето защо смятам, че е полезно първо да обясни отношението между тези две групи разпоредби.
1. Митническо законодателство и разпоредби относно облагането с акцизи
77.
До настоящия момент законодателната компетентност и компетентността за събиране на мита в областта на митническото облагане е прехвърлена почти изцяло на Съюза. На равнище на Европейския съюз основите на митническото право се уреждат от членове 28—37 ДФЕС, като съответните разпоредби се съдържат преди всичко в Митническия кодекс, в правилата за неговото прилагане, както и в Комбинираната номенклатура. Правото на Съюза определя единни ставки на митата, които се събират по външните граници на Съюза.
78.
Акцизите, в качеството им на национални данъци, следва да се разграничават от митническото задължение. С тях се облага потреблението на определени стоки като тютюн и тъй като са косвени данъци, се събират от производителя или от продавача на съответните стоки.
79.
Независимо че законодателната и облагателната компетентност в областта на събирането на акцизи се запазва за държавите членки, националните разпоредби относно облагането с акцизи са в определена степен хармонизирани с директивите, приети с оглед на изграждането на вътрешния пазар. За разлика от митата ставките на акцизите обаче са уредени по различен начин в държавите членки ( 28 ).
2. Акцизите по Директива 2008/118
80.
Членове 1, 2 и 7 от Директива 2008/118 хармонизират изискванията за възникване на правото да се изисква заплащане на акциз.
81.
Съгласно член 1, параграф 1 буква в) от Директива 2008/118 с акциз се облага потреблението на тютюневи изделия, обхванати от Директива 2011/64 ( 29 ).
82.
В членове 1—5 от Директива 2011/64 се посочва към кои тютюневи изделия се прилага тя. На въпроса дали тютюн, съответстващ на описанието на запитващата юрисдикция, попада в обхвата на Директивата, следва да се отговори без оглед на отговора на първия преюдициален въпрос. В това отношение следва да се вземе предвид не Комбинираната номенклатура, а Директива 2011/64.
83.
Според посоченото от запитващата юрисдикция предмет на разглеждане в настоящия случай е наситнен тютюн, който без допълнителна обработка е годен за пушене, а повече от 25 тегловни процента от тютюневите частици са с размер под 1,5 милиметър. Тютюн, които притежават тези характеристики, се разглежда в Директива 2011/64 ( 30 ) като „фино нарязан тютюн за свиване на цигари“, а следователно това е така и съгласно Директива 2008/118.
84.
По-нататък член 2, буква б) от Директива 2008/118 постановява, че с внасянето им на територията на Съюза акцизните стоки подлежат на облагане с акциз.
85.
„[В]насяне[то] на акцизни стоки“ е определено в член 4, точка 8 от Директива 2008/118 като въвеждане на акцизни стоки на територията на Съюза, „освен ако при въвеждането им […] не са поставени под митнически режим с отложено плащане […]“.
86.
Стоките, разглежданите в главното производство, са били въведени на територията на Съюза през словенската граница. Следователно трябва да се изясни дали в този момент те са били поставени в митнически режим с отложено плащане. Ако това е така, не би ставало въпрос за внос ( 31 ) и поради това акцизът не би бил дължим.
87.
Във връзка с това от решаващо значение е обстоятелството какво следва да се разбира под митнически режим с отложено плащане по смисъла на разглежданата директива.
88.
Съгласно дефиницията по член 4, точка 6 от Директива 2008/118 ( 32 ) митнически режим с отложено плащане е всеки един от „специалните режими, предвидени в [Митническия кодекс] относно митническия надзор, който се прилага към необщностните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Общността, временното складиране, свободните зони или свободните складове, както и всеки от режимите по член 84, параграф 1, буква а) от [Митническия кодекс]“. В последните четири възможности попадат по-специално режимите външен транзит и митническо складиране.
89.
Schenker представя доводи ( 33 ) в подкрепа на становището, че и митническият надзор по член 37 от МК се обхваща от тази дефиниция (по този въпрос вж. буква а) по-нататък). Останалите страни обаче отдават значение на обстоятелството дали стоките са надлежно въведени в условията на временно складиране и дали законосъобразно са поставени в режим външен транзит и митническо складиране (по този въпрос вж. буква б) по-нататък).
Митнически надзор като митнически решим с отложено плащане по смисъла на Директива 2008/118
90.
Следва да се провери дали с оглед на фактите по главното дело въобще може да се приеме, че е налице митнически надзор, а след това трябва да се обсъди въпросът дали е налице „специален режим митнически надзор“, въз основа на който може да се счита, че е налице режим с отложено плащане, изключващ облагането с акцизи.
Наличие на митнически надзор в главното производство
91.
Митническият надзор съгласно член 4, точка 13 от МК обхваща всички общи действията на митническите органи с цел осигуряване спазването на митническото законодателство, както и в определени случаи спазването на други разпоредби, приложими за стоки под митнически надзор.
92.
Съгласно член 37, параграф 1 от МК в настоящия случай митническият надзор е започнал с факта на извършването на действието по въвеждане на стоките на митническата територия. Евентуалното несъответствие при означаването на стоките не променя това обстоятелство. Започването на митническия надзор по-специално не зависи от обстоятелството дали стоките са били законосъобразно въведени на територията на Съюза ( 34 ).
93.
Митническият надзор не е приключил в съответствие с изискванията на член 37, параграф 2 от МК. Всъщност митническият надзор на несъюзните стоки продължава, докато те не променят митническия си статут на съюзни стоки или не бъдат складирани в свободна зона или свободен склад или не бъдат реекспортирани или унищожени ( 35 ). Нито една от тези хипотези не е релевантна в конкретния случай ( 36 ).
94.
Още по-малко стоките са били изведени от митнически надзор ( 37 ), тъй като по всяко време органите имали фактическа и правна възможност да предприемат мерки за митническото оформяне на стоките, като в Унгария са се възползвали от това правомощие.
95.
Поради това следва да се разгледа въпросът дали митническият надзор на стоките представлява „специал[ен] режим […] относно митническия надзор“ за несъюзните стоки по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2008/118.
Понятието „специален режим относно митническия надзор“
96.
Изразът „besonderes Verfahren“, използван в текста на член 4, точка 6 от Директива 2008/118 на немски език [ на български „специален режим“], поражда съмнения относно въпроса дали включва и митническия надзор по член 37 от МК.
97.
Всъщност използваното прилагателно „специален“ насочва лесно мисълта към извода, че законодателят е искал Директивата да третира не всички, а само част от режимите за митнически надзор, като митнически режими с отложено плащане, въпреки че остава неясно кои режими точно е имал предвид.
98.
За разлика от това изразът „при тяхното въвеждане на митническата територия на Общността“ в член 4, точка 6 от Директивата насочва към извода, че от значение за тази разпоредба е извършването на фактическото действие по пресичането на границата, от който момент започва и митническият надзор, и че отлагането на плащането на акциза следва да влезе в действие едва след последващото деклариране на съответния митнически режим.
99.
Картината не се изяснява след съпоставка на текста на член 4, точка 6 от Директива 2008/118 на различните официални езици на Съюза. Докато текстовете на повечето езици съдържат формулировки, които са подобни на формулировката на немски език ( 38 ), текстът на испански език например не съдържа ограничението „специален“ режим относно митническия надзор ( 39 ).
100.
В допълнение, документите относно създаването на тази разпоредба също не позволяват да се разбере дали според разбирането на законодателя митническият надзор следва да се разглежда като „специален режим относно митническия надзор“. В първоначалното предложение за директива, представено от Комисията, все още не е включена думата „специален“. Напротив, според това предложение режими с отложено плащане са „всеки един от режимите, предвидени в [Митническия кодекс], относно митническия надзор, на който са подложени необщностните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Общността“ ( 40 ). Освен това при проследяване на историята на възникване на тази разпоредба не може да се открие никакво указание дали и при утвърдителен отговор — в каква степен — с последващото добавяне на прилагателното „специален“ в редица езикови версии следва да се ограничи обхватът на суспензивния ефект, що се отнася до плащането на акцизите.
101.
С оглед на тази терминологична неяснота значението на разглежданото понятие следва да се установи въз основата на систематични и телеологични съображения. Тези съображения подкрепят тезата за широко разбиране на понятието.
102.
За да може елементът от фактическия състав, въз основа на който да се приеме, че е налице „специален режим относно митническия надзор“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2008/118, да има самостоятелно приложно поле от значение за практиката, той следва да се разграничава от останалите възможни случаи, попадащи в хипотезата на тази норма, с което евентуално също може да се обоснове наличието на митнически режим с отложено плащане на акциз, а именно „временното складиране, свободните зони или свободните складове, както и всеки от режимите по член 84, параграф 1, буква а) от [Митническия кодекс]“.
103.
Втората алтернатива, „временното складиране“, започва с представяне на стоките ( 41 ) пред митническите органи и завършва с получаване на митническо направление.
104.
Следователно, ако се приеме, че „специален режим относно митническия надзор“ по смисъла на член 4, точка 6, първа хипотеза от Директива 2008/118 се отнася до фактически и правни действия по преминаване на границата до представянето на стоките пред митническите органи съгласно членове 37—39 от МК, би било налице съответствие с общата структура на разпоредбата. В тези действия се включва по-специално и митническият надзор.
105.
Тезата, че митническият надзор, във вида, в който е уреден в член 37 от МК, вече представлява режим с отложено плащане на акциз, се подкрепя обаче най-вече със съображение 7 от Директива 2008/118, в което се посочва целта, преследвана от законодателя с конкретната директива.
106.
Съгласно посоченото съображение Директивата се основава на предпоставката, че „режими[те] с отложено плащане в рамките на [Митническия кодекс] предвиждат подходящи мерки за контрол, докато акцизните стоки подлежат на разпоредбите на [Митническия кодекс]“ ( 42 ), и че следователно „не е необходимо отделно прилагане на система за контрол на акцизите, за времето когато акцизните стоки са обект на митнически процедури с отложено плащане или на митнически режими с отложено плащане на Общността“.
107.
Ако задължението за заплащане на дължимия акциз се отлага от момента, в който стоките преминат границата, това би било в съответствие с основната идея на законодателя с конкретната директива да избегне дублирането на режими и процедури (във връзка с обмитяването на стоките и с оглед на облагането им с акцизи). От този момент именно съгласно член 37 от Митническия кодекс стоките са вече под контрола на митническите органи и следователно не е необходимо ( 43 ) да бъде упражняван допълнителен надзор за целите на облагането с акцизи.
108.
Ако вследствие на митническия надзор не се установяваше режим с отложено плащане по смисъла на Директивата, а в резултат на преминаването на границата възникваше задължение за заплащане на акциз, на практика би било напразно в член 4, точка 6 от Директивата да се изброяват останалите режими и процедури ( 44 ), за да се обоснове възникващият суспензивен ефект, що се отнася до акцизите, тъй като вече възникналото след въвеждането на стоката задължение за заплащане на акциз не би следвало да се счита за погасено, поради факта че след това стоката е поставена в режим с отложено плащане на акциз.
109.
От това следва, че съгласно Директива 2008/118 суспензивният ефект по отношение на задължението за заплащане на акцизи трябва да се счита настъпил веднага щом стоката е поставена под митнически надзор в съответствие с член 37 от МК.
110.
Следователно от въвеждането ѝ на територията на Съюза стоката, предмет на спора, е подлежала на митнически надзор, който е „митнически режим с отложено плащане“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2008/118, и поради това, тъй като не е налице внос по смисъла на член 4, точка 8 от същата директива, стоката не подлежи на облагане с акциз по член 2 буква б) от посочената директива.
111.
Ако се възприеме това становище, е безпредметно да се обсъждат хипотезите, посочени във втория и в третия преюдициален въпрос. Поради това повече не следва да се разглеждат различните режими, изброени там — временно складиране, външен транзит и митническо складиране — тъй като предвид обстоятелството, че вече е установен митнически надзор, те обосновават поставянето на стоките под режим с отложено плащане на акциз; тези режими биха били също толкова ирелевантни за отговора на въпроса дали е налице задължение за заплащане на акциз, колкото и отговорът на въпроса относно относимостта на посочените неправилни данни в придружаващите стоките документи.
112.
За всеки случай по-нататък обаче следва още да се провери по какъв начин би следвало да се преценят фактите в главното производство, ако самото установяване на митнически надзор не означаваше също така, че стоките са поставени под митнически режим с отложено плащане на акциз.
113.
Необходимо е да се разгледат посочените във втория преюдициален въпрос режими и да се провери дали погрешното тарифно класиране в придружаващите стоките документи препятства възможността стоките да бъдат поставени под режим временно складиране, под режим външен транзит с местоназначение Унгария, където да бъдат поставени под режим митническо складиране. В това отношение, с оглед на изложеното от запитващата юрисдикция, следва да се приеме, че при всяка от тези операции за стоките (погрешно) е била посочена позиция 2401 10 35 по КН.
б) Временно складиране, външен транзит и митническо складиране като митнически режими с отложено плащане на акциз по смисъла на Директива 2008/118
114.
Както бе вече посочено, съгласно член 2, буква б) от Директива 2008/118 в момента на техния внос — за какъвто съгласно член 4, точка 8 от същата директива се счита и въвеждането на стоки територията на Съюза — стоките подлежат на облагане с акциз, освен ако не са поставени под митнически режим с отложено плащане на акциз. Следователно в това отношение е налице паралелност при пораждането на митническото задължение и на задължението за заплащане на акциз, тъй като възникването на всяко от тях е обвързано с вноса на стоките.
115.
Съгласно член 4, точка 6 от Директива 2008/118 във връзка с член 84, параграф 1, буква a) от МК временното складиране, външният транзит и митническото складиране са „митнически режими с отложено плащане“ по смисъла на посочената директива.
116.
Директива 2008/118 обаче не урежда въпроса при какви обстоятелства дадена стока се поставя под режим временно складиране, под режим външен транзит или под режим митническо складиране. Следователно трябва да се прибегне до разпоредбите на Митническия кодекс. Отговорът на въпроса дали вследствие на неправилното посочване на тарифна позиция се поражда задължение за заплащане на акциз, зависи в крайна сметка от това дали са спазени изискванията на Митническия кодекс.
117.
В това отношение обаче следва да се има предвид, че не всяко нарушение на разпоредба от Митническия кодекс води непременно до невъзможност съответните стоки да бъдат поставени под митнически режим с отложено плащане по смисъла на член 4, точка 8 от Директива 2008/118, вследствие на което възниква задължение за заплащане на акциз. В настоящия случай по-скоро е от значение отговорът на въпроса дали вследствие на посочването на неправилна тарифна позиция в придружаващите документи по членове 202—205 от МК би могло да се стигне до възникване на митническо задължение.
Временно складиране
118.
Съгласно член 50 от МК до получаване на митническо направление стоките, представени пред митическите органи, имат от момента на тяхното представяне пред митническите органи статут на временно складирани стоки.
119.
Представянето на стоките пред митническите органи е уредено в член 40 от МК, а в член 4, точка 19 от МК е дефинирано като уведомяване на митническите органи за пристигането на стоки в митническото учреждение или в друго място, определено или одобрено от митническите органи.
120.
Съгласно член 202, параграф 1 от МК при нарушаване на задължението за представяне на стоките пред митническите органи — вследствие на неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове — възниква вносно митническо задължение.
121.
При това задължението за представяне на стоките пред митническите органи се ограничава първоначално до съобщението, че стоките се намират в митническото учреждение. В решение Papismedov и др. обаче, позовавайки се на членове 43 и 45 от МК (в старата им редакция), Съдът установява наличието на връзка между подаването на обобщена декларация и законосъобразното представяне на стоките пред митническите органи и приема, че е нарушено задължението за представяне на стоките пред митническите органи, „когато едновременно с представянето на стоките пред митническите органи […] е подадена обобщена декларация или митническа декларация, като посоченото в тях описание на вида стоки не отговаря на фактите“ ( 45 ).
122.
Понастоящем тази връзка се предвижда изрично в член 186, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2454/93 (наричан по-нататък „регламентът за прилагане на МК“) ( 46 ). Съгласно тази разпоредба стоки с произход извън Общността трябва да бъдат декларирани с обобщената декларация за временно складиране, която се подава най-късно при представянето им пред митническите органи.
123.
За разлика от случая по дело Papismedov и др. (където вместо „Кухненски прибори и цигари“ било посочено само „Кухненски прибори“) вследствие на неправилното определяне на стоките в настоящия случай не се прикрива действителното естество на голяма част от стоката. В конкретния случай не е налице пропуск да бъдат уведомени митническите органи, че всички стоки или част от тях са пристигнали в митническото учреждение. Посочването на позиция 2401 10 35 по КН противоречи единствено на фактическото положение, тъй като в действителност стоката следва да бъде класирана в позиция 2403 10 90 по КН.
124.
Предвид това обстоятелство следва да се прецени дали поради невярното в съдържателно отношение посочване на тарифна позиция в обобщена декларация за временно складиране съответните стоки следва да се разглеждат като непредставени на митническите органи, поради което може да възникне митническо задължение и задължение за заплащане на акциз.
125.
Обобщената декларация за временно складиране се различава по нейното съдържание и по нейната цел както от митническия манифест, който съгласно член 36а от МК се подава преди въвеждането на стоката на митническата територия, така и от митническата декларация по член 59 от МК.
126.
Докато съгласно Митническия кодекс и разпоредбите за неговото прилагане за декларацията за въвеждане и за митническата декларация се изисква да бъде посочен специален код по КН, член 186, параграф 1, първа алинея от регламента за прилагане на МК не съдържа подобно изискване по отношение на обобщената декларация за временно складиране, като предвижда единствено, че митническите органи следва да определят съответните подробности. Формуляр № 0306 на германските митнически органи например не съдържа изискване да се посочи определена тарифна позиция по КН.
127.
Обстоятелството, че за да се вземе предвид обобщената декларация за временно складиране, е без значение дали правилно е посочена позицията по КН, също така е в съответствие с целта на приложимите разпоредби.
128.
Обобщената декларация за временно складиране следва по-специално да позволи на митническите органи за проверят дали стоките своевременно са получили митническо направление ( 47 ) и дали временно складираните стоки се съхраняват изключително на предвидените за това места и при определените за тях условия.
129.
От тази цел следва, че единствено посочването на неправилна тарифна позиция не следва непременно да е пречка за надлежното представяне на стоките пред митническите органи, доколкото по същество стоките са били правилно обозначени по вид, количеството на стоките е правилно посочено, а данни относно опаковката на стоката съответстват на фактическото положение. Във връзка с това за отговора на въпроса дали посочените данни са достатъчни, не е от решаващо значение правилното определяне на съответната глава от КН. Всъщност Комбинираната номенклатура понякога класифицира в една и съща глава стоки от много различен вид. Приложимата в конкретния случай глава 24 например се прилага както към отпадъците от тютюн, така и към цигарите. Напротив, въпросът дали описанието на стоките следва да се счита за правилно за целите на представянето им пред митническите органи и временно им складиране, следва да се преценява, като се отчита обстоятелството дали всички посочени данни в тяхната съвкупност позволяват еднозначното класиране на стоката с оглед на нейното деклариране.
130.
С оглед на информацията, с която разполага Съдът, изглежда, че такъв е бил случаят, когато стоките в главното производство са били представени пред митническите органи; запитващата юрисдикция обаче следва да разреши този въпрос.
131.
Тъй като не е налице нарушение по член 202 от МК, след въвеждането ѝ в Словения разглежданата стока е валидно поставена под митнически режим с отложено плащане съгласно член 4, точка 6 от Директива 2008/118, поради което не е налице внос по смисъла на член 2, буква б) от същата директива и не възниква задължение за заплащане на акциз.
132.
Необходимо е обаче да се провери дали въпреки неправилното посочване на тарифната позиция стоките, които са временно складирани, впоследствие са поставени под режим външен транзит и са редовно приети в Унгария под режим митническо складиране, поради което все още не е възникнало задължение за заплащане на акциз по член 4, точка 8 от Директива 2008/118.
Поставяне под режим външен транзит и митническо складиране
133.
Съгласно член 59, параграф 1 от МК всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. При това деклариране трябва да се посочи тарифната позиция на стоката, включително правилната подпозиция ( 48 ). Това правило важи както за режима външен транзит, така и за режима митническо складиране. Посочването на неправилна тарифна позиция представлява неизпълнение на това задължение.
134.
Следва обаче да се констатира, че в случаи като този в главното производство се поставя въпросът дали стоките са поставени под режим с отложено плащане, т.е. дали изобщо следва да се заплатят вносни мита, а не в какъв размер са те. По принцип всички необщностни стоки могат да бъдат поставени под режим външен транзит или под режим митническо складиране, без това да зависи от тяхната тарифна позиция.
135.
Освен това е необходимо да се вземе предвид обстоятелството, че нормативната уредба в областта на тарифното класиране е сложна, като за целите на нейното прилагане следва да се вземат предвид не само конкретни факти, но и да се правят определени правни преценки. Правилното тълкуване и прилагане на позициите от Комбинираната номенклатура редовно е предмет на спорове и съдебни решения, както е видно и от настоящото дело. В това отношение не всяка допусната грешка трябва непременно да е сериозна.
136.
В настоящия случай, макар и неправилно, стоките са били класирани в позиция по КН, която не противоречи напълно на тяхното естество. Напротив, посочената и действително приложимата позиция по КН са като цяло със съпоставими характеристики. Макар и да може да се очаква, че предприятие за транспортни и логистични дейности като Schenker има специализиран опит в областта на тарифното класиране на стоки, в конкретния случай не става въпрос за допускането на явна и напълно абсурдна грешка при тарифното класиране.
137.
Принципната възможност по член 12, параграф 1 от МК от митническите органи да се поиска предварително обвързваща тарифна информация, като стоките бъдат класирани в съответствие с тази информация, няма за последица обстоятелството, че всяко неправилно класиране трябва да води до възникването на митническо задължение. В противен случай вследствие на прилагането на член 12 от МК превозвачите на стоки биха били принудени още при възникването на най-малкото съмнение да искат предоставянето на съответната обвързваща тарифна информация. От една страна, това не би било възможно от практическа гледна точка нито за операторите, нито за митническите органи, както бе посочено и в съдебното заседание, а от друга страна, би противоречало на смисъла на член 12 от МК, който е замислен преди всичко като незадължителен помощен механизъм за подобряване на предвидимостта при митническото обработване на дадена стока от страна на митническите органи.
138.
Освен това член 65 от МК, съгласно който е налице възможност за поправяне на грешки, допуснати в митническата декларация, би бил лишен от всякакво значение за практиката, ако самото посочване на погрешна тарифна позиция в митническата декларация водеше автоматично до възникването на митническо задължение.
139.
В заключение, при положение че стоките са в по-голямата си част правилно посочени, изглежда неоправдано посочването на неправилна тарифна позиция при декларирането на митнически режим външен транзит или на режим митническо складиране да бъде санкционирано, като се обосновава възникването на митническо задължение.
140.
Независимо че запитващата юрисдикция има задължение да реши този въпрос, въз основа на наличните данни не може да се приеме, че извършеното може в достатъчна степен да бъде квалифицирано като нарушение ( 49 ). Поради това суспензивният ефект по член 4, точка 8 от Директива 2008/118 се запазва и по време на движението на стоките към Унгария или по време на складирането им там. Тъй като не е налице „внос“ по смисъла на член 2, буква б) от посочената директива, не е възникнало задължение за заплащане на акциз.
3. Заключение по втория и третия преюдициален въпрос
141.
С оглед на гореизложеното на втория и третия преюдициален въпрос следва да се отговори, че тъй като от въвеждането им на територията на Съюза стоките, предмет на конкретния спор, са били под митнически надзор, който представлява „митнически режим с отложено плащане“ съгласно член 4, точка 6 от Директива 2008/118, и тъй като не е налице внос по смисъла на член 4, точка 8 от същата директива, тези стоки не подлежат на облагане с акциз съгласно член 2 буква б) от същата директива и въпреки неправилно посочените данни в придружаващите стоките документи не е възникнало задължение за заплащане на акциз. Поради това член 4, точка 6 от Директива 2008/118 следва да се тълкува в смисъл, че въпреки посочването на неправилна тарифна позиция стоките могат да се разглеждат като поставени под режим временно складиране, под режим външен транзит или под режим митническо складиране, а следователно и под „митническа режим с отложено плащане“, доколкото тези стоки са били по същество правилно означени, а данните за тяхното количество и за тяхната опаковка съответстват на действителното положение. Ако случаят е такъв, тъй като не е налице внос по смисъла на член 4, точка 8 от Директива 2008/118, стоките не подлежат на облагане с акциз съгласно член 2 буква б) от посочената директива.
В– По четвъртия преюдициален въпрос
142.
С четвъртия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали понятието „нередовност“ по смисъла на член 38 от Директива 2008/118 следва да се тълкува в смисъл, че то обхваща хипотези, при които в придружаващите ги документи стоките са класирани в неправилна тарифна позиция.
143.
За разлика от членове 2 и 7 от Директива 2008/118 член 38 от същата директива не урежда възникването на акцизното задължение, а разрешава потенциалните стълкновения между няколко държави членки във връзка с компетентността за облагане с акцизи. Следователно тълкуването на понятието „нередовност“ е от значение единствено за отговора на въпроса коя държава членка е компетентна да събере наложения акциз, но не и за отговора на въпроса дали е възникнало задължение за заплащане на акциз.
144.
Член 38, параграф 1 от Директива 2008/118 предвижда, че когато е допусната нередовност при движение на акцизни стоки в държава членка, различна от държавата членка, в която акцизните стоки са освободени за потребление, те подлежат на облагане с акциз и акцизът е дължим в държавата членка, в която е допусната нередовността.
145.
При това член 38, параграф 4 от Директива 2008/118 определя понятието „нередовност“ като ситуация, възникнала по време на движение на акцизни стоки по смисъла на член 33, параграф 1 или на член 36, параграф 1 от тази директива, различна от посочената в член 37 ( 50 ), в резултат на която дадено движение или част от движение на акцизна стока не е надлежно приключило ( 51 ).
146.
Следователно движение на акцизни стоки по смисъла на Директива 2008/118 е налице тогава, когато стоки, които вече са били освободени за потребление в една държава членка, се държат за търговски цели ( 52 ) в друга държава членка, за да бъдат доставени или използвани в нея, или са придобити в друга държава членка, в която да бъдат изпратени или превозени от продавача.
147.
С оглед на обстоятелствата в настоящото дело не следва да се приеме, че са налице изискванията по член 38, параграф 4 от Директива 2008/118.
148.
От една страна, стоките не са били освободени за потребление в Словения, а са се намирали там в режим с отложено плащане. От друга страна, Schenker не е държало стоките в Унгария с оглед тяхното доставяне или използване по смисъла на член 33 от Директива 2011/118, а е възнамерявало да ги транспортира впоследствие до Украйна.
149.
В резултат на това следва да се приеме, както това е направено от Комисията, от Унгария и от Schenker, че посочването на невярна тарифна позиция в настоящия случай не води до нередовност, попадаща в приложното поле на член 38 от Директива 2008/118.
VI – Заключение
150.
Предвид всичко изложено по-горе предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, както следва:
„Стока, използвана без допълнителна обработка като тютюн за пушене като разглежданата в главното производство не може да се счита за „Тютюни, светли въздушно сушени“, по код 2401 10 35, глава 24 от приложение I към КН, а в случай че по същество не се състои от отпадъци от тютюн, следва да се смята за „друг вид [обработен тютюн]“ и да се класира в позиция 2403 по КН. Освен това, ако стоката е тютюн — насипен, сбит и опакован в кашони, облепени отвътре с найлон, като нетното тегло на един кашон възлиза на 30 kg — тя следва да се класира в позиция 2403 10 90 по КН.
Тъй като от въвеждането ѝ на територията на Съюза стоката, предмет на конкретния спор, е била под митнически надзор, който представлява „митнически режим с отложено плащане“ съгласно член 4, точка 6 от Директива 2008/118, и тъй като не е налице внос по смисъла на член 4, точка 8 от същата директива, тази стока не подлежи на облагане с акциз съгласно член 2 буква б) от същата директива и въпреки неправилно посочените данни в придружаващите стоката документи не е възникнало задължение за заплащане на акциз. Поради това член 4, точка 6 от Директива 2008/118 следва да се тълкува в смисъл, че въпреки посочването на неправилна тарифна позиция стоките могат да се разглеждат като поставени под режим на временно складиране, под режим на външен транзит или под режим на митническо складиране, а следователно и под „митнически режим с отложено плащане“, доколкото тези стоки са били по същество правилно означени, а данните за тяхното количество и за тяхната опаковка съответстват на действителното положение. Ако случаят е такъв, тъй като не е налице внос по смисъла на член 4, точка 8 от Директива 2008/118, стоките не подлежат на облагане с акциз съгласно член 2, буква б) от посочената директива.
Посочването на невярна тарифна позиция в настоящия случай не води до нередовност, попадаща в приложното поле на член 38 от Директива 2008/118“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) Съд по административни и трудови спорове Дебрецен.
( 3 ) Регионална дирекция за митнически и финансов контрол в Северен Алфьолд към Националната данъчна и митническа администрация.
( 4 ) ОВ L 198, 1987 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 201.
( 5 ) Вж. заключителните разпоредби на Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОВ L 198, 1987 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 201): „Done […] in the English and French languages, both texts being equally authentic […]“ [„Съставена […] на английски и френски език, и двата текста еднакво автенти[ч]ни […]“].
( 6 ) Тъй като предвид обстоятелството, че стоките по главното производство са достигнали територията на Съюза през пролетта на 2011 г., за това производство се прилага действащото към този момент право, релевантни са Обяснителните бележки в редакцията им от 2007 г., а не в редакцията им от 2012 г.
( 7 ) Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 861/2010 на Съвета от 5 октомври 2010 г. (ОВ L 284, стр. 3).
( 8 ) Съгласно член 2 от Регламент № 861/2010 изменената с него редакция на КН влиза в сила на 1 януари 2011 г. и тази редакция е релевантна за преценката на правното положение на разглежданото дело.
( 9 ) Обяснителни бележки към комбинираната номенклатура на Европейския съюз (2011/C 137/01); публикация, осъществена в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ C 137, 2011 г., стр. 1).
( 10 ) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (EО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15).
( 11 ) Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 145, стр. 1) не е релевантен за целите на преценката на правното положение в релевантния за главното производство момент. Наистина в член 188, параграф 1 от този правен акт се посочват разпоредби, които влизат в сила още на 24 юни 2008 г. Те обаче представляват единствено правни основания за приемането на разпоредби за изпълнение. С изключение на член 30 — относно таксите и разходите — съгласно член 188, параграф 2 всички останали разпоредби се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, приети на основание на членовете, посочени в параграф 1. Не е такъв случаят в относимия към настоящото дело момент (януари 2011 г.).
( 12 ) Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, стр. 12), изменена с Директива 2010/12/ЕС на Съвета от 16 февруари 2010 година за изменение на директиви 92/79/ЕИО, 92/80/ЕИО и 95/59/ЕО относно структурата и ставките на акцизите, прилагани към промишлено обработен тютюн, и на Директива 2008/118/ЕО (ОВ L 50, стр. 1).
( 13 ) Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (ОВ L 2011, стр. 24). Съгласно член 22 от посочената директива същата влиза в сила на 1 януари 2011 г.
( 14 ) Вж. решения Lohmann и Medi Bayreuth (C‑260/00—C‑263/00, EU:C:2002:637, т. 26) и Лукойл Нефтохим Бургас (C‑330/13, EU:C:2014:1757, т. 27 и 28).
( 15 ) Вж.. решения Krüger (C‑334/95, EU:C:1997:378, т. 22 и 23), Бянков (C‑249/11, EU:C:2012:608, т. 57) и Лукойл Нефтохим Бургас (C‑330/13, EU:C:2014:1757, т. 29).
( 16 ) Вж. заключенията, които представих по делата Ikegami Electronics (C‑467/03, EU:C:2005:49,т. 31—36), Algemene Scheeps Agentuur Dordrecht (C‑311/04, EU:C:2005:595, т. 27, 28 и 35), Uroplasty (C‑514/04, EU:C:2006:56, т. 42—44) и Turbon International (C‑250/05, EU:C:2006:384, т. 38 и 40).
( 17 ) Вж. Решения Dittmeyer (C‑69/76 и C‑70/76, EU:C:1977:25, т. 4), Бянков (C‑201/96, EU:C:1997:523, т. 17) и Glob-Sped AG (C‑328/97, EU:C:1998:601, т. 26).
( 18 ) Решение Dittmeyer (69/76 и 70/76, EU:C:1977:25, т. 4).
( 19 ) Вж. заключението ми по дело Rechtssache Ikegami Electronics (C‑467/03, EU:C:2005:49, т. 35).
( 20 ) В оригинала на експертното заключение на унгарски се използва понятието „dohányzásra kész dohány“.
( 21 ) Същото важи и по отношение на формулировката „Tabacs bruts ou non fabriqués“, съответно „unmanufactured tobacco“, използвана в съответните позиции в необвързващите редакции на ХС.
( 22 ) Курсивът е мой.
( 23 ) Курсивът е мой.
( 24 ) Вж. относно това допълнително съображение решение Dittmeyer (69/76 и 70/76, EU:C:1977:25, т. 4).
( 25 ) Вж. точка 2 от Обяснителните бележки към ХС (Обяснителните бележки към подпозиция 2401 30 00 по КН).
( 26 ) Курсивът е мой.
( 27 ) Не следва да се разглежда позиция 2402 по КН. От текста на тази позиция („Пури (включително тези с отрязани краища), пурети и цигари“), съдържащи тютюн“) и от обяснителните бележки към КН става ясно, че в тази позиция се обхващат единствено „тютюневи свитъци, годни за пушене в това състояние“, а не насипен тютюн без покриващ или обвиващ лист, какъвто е тютюнът в главното производство. Поради това не се налага тази позиция да бъде разглеждана по-обстойно.
( 28 ) Първоначалното предложение за Директива 2011/64 предвижда пълна хармонизация на акцизните ставки за обработен тютюн. В крайна сметка Директивата се ограничава да установи минимални ставки.
( 29 ) Директива 2011/64 обединява посочените в член 1, параграф 1 буква в) от Директива 2008/118 директиви 95/59, 92/79 и 92/80.
( 30 ) Вж. член 1 и член 2, параграф 1, буква в), подточка i) във връзка с член 5, параграф 1, буква а) и параграф 2 от посочената директива.
( 31 ) Не са налице данни, че въпросните стоки по смисъла на член 4, точка 8 от Директива 2008/118 са били „освободени“ от режим митнически надзор, съответно от режим външен транзит или от режим митническо складиране. Следователно се поставя единствено въпросът дали стоките са били поставени под митнически режим с отложено плащане.
( 32 ) Тази релевантна за настоящия случай дефиниция е по-широка от дефиницията в Митническия кодекс, която квалифицира като режим с отложено плащане единствено режимите по член 84, параграф 1, буква а) от МК.
( 33 ) Вж. раздел 2.4 от представеното писмено становище.
( 34 ) Вж. решение Papismedov и др. (C‑195/03, EU:C:2005:131, т. 22).
( 35 ) Вж. решение Papismedov и др. (C‑195/03, EU:C:2005:131, т. 21).
( 36 ) Стоката по-специално не е променила митническия си статут, тъй като съгласно член 79 от МК за това се изисква тя да е допусната за свободно обращение, което предполага, че са били заплатени вносните мита. Вж. във връзка с това решение D. Wandel (C‑66/99, EU:C:2001:69, т. 36).
( 37 ) Във връзка с това вж. пак моето заключение по дело Papismedov и др. (C‑195/03, EU:C:2004:572, т. 38).
( 38 ) Вж. например следните формулировки: „any one of the special procedures“, „l’un des régimes spéciaux“, „vastgestelde bijzondere procedure“, „una delle procedure speciali“, „um dos procedimentos especiais“.
( 39 ) „[R]égimen aduanero suspensivo“: cualquiera de los regímenes previstos en el Reglamento (CEE) no 2913/92 en relación con el control aduanero del que su objeto las mercancías no comunitarias en el momento de su introducción en el territorio aduanero de la Comunidad, en depósitos temporales […]“.
( 40 ) Вж. член 4, параграф 2 от Предложението на Комисията за директива на Съвета относно общия режим на облагане с акцизи в редакцията от 26 февруари 2008 г. (СOM(2008) 78 окончателен).
( 41 ) Вж. член 50 от МК. Съгласно член 4, точка 19 от МК под „[п]редставяне на стоки пред митническите органи“ се разбира уведомяването на митническите органи в установената форма, че стоките се намират в митническото учреждение или във всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи.
( 42 ) Курсивът е мой.
( 43 ) Дублирането на режими и процедури следва да се избягва и съгласно мотивите към Предложението на Комисията за Директива 2008/118; вж. в това отношение стр. 6 от Предложението на Комисията за директива на Съвета относно общия режим на облагане с акцизи в редакцията от 26 февруари 2008 г.
( 44 ) В разпоредбата се посочва временното складиране, свободните зони или свободните складове и режимите по член 84, параграф 1 от Регламента.
( 45 ) Решение Papismedov и др. (C‑195/03, EU:C:2005:131, т. 31).
( 46 ) Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2 том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 1063/2010 на Комисията от 18 ноември 2010 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 307, стр. 1 и поправка в OB L 292, 10.11.2011г.).
( 47 ) Вж. член 186, параграф 7 от регламента за изпълнение на МК.
( 48 ) Решение ДП Груп ЕООД (C‑138/10, EU:C:2011:587, т. 40), където се препраща към решение Top Hitz Holzvertrieb/Комисия (378/87, EU:C:1989:209, т. 26).
( 49 ) Вж. във връзка с това вече посоченото в точки 134—137 от това заключение.
( 50 ) Член 37 от Директива 2008/118 обхваща случаите на пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизните стоки.
( 51 ) Вж. член 10, параграф 6 от Директива 2008/118, който дефинира понятието „нередовност“ в контекста на режима с отложено плащане на акциз.
( 52 ) Съгласно член 33, параграф 1, първа алинея „държане за търговски цели“ означава по-специално държане на акцизни стоки от лице, което не е частно лице.
Full & Egal Universal Law Academy