19.5.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 151/9
Жалба, подадена на 7 февруари 2014 г. от Sven A. von Storch и др. срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 10 декември 2013 г. по дело T-492/12, Sven A. von Storch и др./Европейска централна банка
(Дело C-64/14 P)
2014/C 151/11
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Sven A. von Storch и др. (представители: M. C. Kerber, Rechtsanwalt, B. von Storch, Rechtsanwältin)
Друга страна в производството: Европейска централна банка
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени определението на първи състав на Общия съд от 10 декември 2013 г. по дело T-492/12,
—
да бъдат уважени исканията на жалбоподателите, изложени в жалбата им от 11 ноември 2012 г.,
—
Европейската централна банка да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на основание член 122, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
Основания и основни доводи
Жалбоподателите поддържат, че определението на първи състав на Общия съд на Европейския съюз от 10 декември 2013 г. по дело T-492/12 е неправилно по следните съображения:
1.
Решенията на ЕЦБ от 6 септември 2012 г. относно редица технически характеристики на окончателните парични транзакции на Евросистемата на вторичните пазари на държавни облигации и за допълнителни мерки за запазване на наличността от допустими обезпечения при контрагентите, за да се запази достъпът им до операциите на Евросистемата по предоставяне на ликвидност, както и
—
при условията на евентуалност — Насоки 2012/641/ЕС на Европейската централна банка от 10 октомври 2012 година за изменение на Насоки ЕЦБ/2012/18 относно допълнителни временни мерки по отношение на операции по рефинансиране на Евросистемата и допустимост на обезпечения (ЕЦБ/2012/23) (1), са подлежащи на обжалване актове, тъй като целят да породят правно действие. Съгласно постоянната съдебна практика в светлината на член 19 ДЕС въпросът дали даден акт има задължителна правна сила се преценява в зависимост от целта на съответния акт.
2.
Жалбоподателите са пряко и лично засегнати от обжалваните решения, въпреки че същите не са адресирани пряко до тях.
3.
Определението от 10 декември 2013 г. е неправилно, доколкото Общият съд приема доводите на ЕЦБ, че решенията не пораждат последици за правното положение на гражданите. Същевременно Общият съд не е съобразил, че в действителност решенията имат значителни последици за пазарите на ценни книжа, и особено за емисиите на държавни облигации, и че точно с тази цел са приети от ЕЦБ.
4.
Определението от 10 декември 2013 г. е неправилно, доколкото според Общия съд активната процесуална легитимация на жалбоподателите зависи от наличието на реално действие от страна на ЕЦБ, съответно от наличието на последващи конкретни транзакции, което в конкретния случай жалбоподателите вероятно не биха могли да узнаят, като Общият съд стига до такъв извод, въпреки че фактически е невъзможно да се развалят евентуалните сделки за покупки на ценни книжа.
5.
Определението от 10 декември 2013 г. е неправилно, доколкото Общият съд е нарушил правото на жалбоподателите на ефективна съдебна защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. В частност споменатата от Общия съд възможност за инцидентен контрол върху актовете на институциите на Съюза по член 277 ДФЕС в никакъв случай не е равностойна на жалбата по член 263, четвърта алинея ДФЕС.
(1) ОВ L 284, стр. 14.
Full & Egal Universal Law Academy