12.5.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 142/18
Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 17 февруари 2014 година — „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/Комисия за защита от дискриминация
(Дело C-83/14)
2014/C 142/26
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страни в главното производство
Жалбоподател:„ЧЕЗ Разпределение България“ АД
Ответник: Комисия за защита от дискриминация
Заинтересовани страни: Анелия Николова и Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Преюдициални въпроси
1.
Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година (1) относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
2.
Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6-7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
3.
Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6-7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?
4.
Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?
5.
Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т.7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
6.
Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл.2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6-7 метра? Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
7.
За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл.2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход? В този смисъл допуска ли чл.2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1/включително етническа принадлежност/?
8.
Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл.2, § 2, буква „б“ от Директивата? То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл.2 § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство? Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение? Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация,/без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел/?
9.
Допускат ли чл.2, § 2 буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл.4, ал.2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
10.
Следва ли разпоредбата на чл.2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия? Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите? Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?
(1) OB L 180, стр. 22; Специално българско издание: глава 20, том 1, стр. 19
Full & Egal Universal Law Academy