28.4.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 129/14
Жалба, подадена на 18 февруари 2014 г. от Forgital Italy SpA срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 4 декември 2013 г. по дело T-438/10, Forgital Italy SpA/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-84/14 P)
2014/C 129/17
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Forgital Italy SpA (представители: R. Mastroianni, V. Turinetti di Priero, avvocati)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени определението от 4 декември 2013 г., с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата по дело T-438/10, целяща отмяната на Регламент (ЕС) № 566/2010 на Съвета от 29 юни 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1255/96 относно временно суспендиране на автономните мита по Общата митническа тарифа за определени промишлени и селскостопански и рибни продукти (ОВ L 163, стр. 4) в частта, в която изменя описанието на определени стоки, за които се суспендират автономните мита по Общата митническа тарифа,
—
да се върне, по смисъла на член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, дело T-438/10 на Общия съд за постановяване на решение по същество,
—
да се осъди Съветът и Комисията да заплатят съдебните разноски в настоящото производство, както и съдебните разноски във връзка с дело T-438/10.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква нарушение на член 113 от Процедурния правилник на Общия съд, на правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на общия принцип на ефективна съдебна защита на правата и на правото на защита. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като повдигнал служебно въпрос за недопустимостта на жалбата, подадена от жалбоподателя по дело T-438/10, без да изложи фактическите и правните основания, на които се базира това възражение, и без да позволи на страните да изложат становища в тази връзка, както изисква член 113 от Процедурния правилник на Общия съд. В този смисъл било ирелевантно обстоятелството, че Общият съд е отправил питане до страните относно значението за дело T-438/10 на неговото определение от 5 февруари 2013 г. (дело T-551/11, BSI/Съвет), тъй като страните не били длъжни да заключат от това, както твърди Общият съд, че последният е обмислял възможността служебно да повдигне възражение за недопустимост.
На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото относно тълкуването на член 263, четвърта алинея, последно предложение ДФЕС във връзка с общия принцип на ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Регламент (ЕС) № 566/2010 на Съвета от 29 юни 2010 г. не представлявал нормативен акт, който включва мерки за изпълнение.
Full & Egal Universal Law Academy