12.5.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 142/22
Преюдициално запитване от Kúria (Унгария), постъпило на 27 февруари 2014 г. — Flight Refund Ltd/Deutsche Lufthansa AG
(Дело C-94/14)
2014/C 142/30
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Kúria
Страни в главното производство
Ищец: Flight Refund Ltd
Ответник: Deutsche Lufthansa AG
Преюдициални въпроси
1)
Възможно ли е да се предяви вземане за обезщетение въз основа на член 19 от Конвенцията от Монреал в рамките на процедура за издаване на европейска заповед за плащане?
2)
Относно вземане за обезщетение въз основа на член 19 от Конвенцията от Монреал, дали компетентността на нотариуса — приравнен на национална юрисдикция — който е оправомощен да издава европейска заповед за плащане и, след преминаването към съдебното производство вследствие на възражението на ответника, правораздавателната компетентност, се определят съгласно правилата за компетентността, предвидени в Регламент (ЕО) № 1896/2006 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (наричан по-нататък „Регламент № 1896/2006“), в Регламент (ЕО) № 44/2001 (2) на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“) и/или съгласно Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (наричана по-нататък „Конвенцията от Монреал“)? Какво е отношението между тези правни норми?
3)
В случай че предвидените в Конвенцията от Монреал правила за компетентността имат предимство, може ли ищецът, включително при липсата на какъвто и да е друг допълнителен критерий за привързване, да предяви вземането си по свой избор пред юрисдикция, установена на територията на държава — страна по тази конвенция, или юрисдикцията, пред която той предявява вземането си трябва да бъде териториално компетентна въз основа на процесуалноправните норми на държавата членка, към която принадлежи тази юрисдикция?
Освен това как следва да се тълкува правилото за факултативна компетентност, предвидено в Конвенцията от Монреал, което посочва съда по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът?
4)
Може ли европейска заповед за плащане, която при издаването ѝ не е съобразена с целта на регламента или е издадена от материално некомпетентен орган, да бъде предмет на служебен преглед? Или при липсата на компетентност съдебното производство, образувано вследствие на възражение, трябва да се прекрати служебно или въз основа на направено искане?
5)
Доколкото унгарските юрисдикции са компетентни да се произнасят в съдебните производства, трябва ли в този случай националните процесуалноправни норми да се тълкуват в съответствие с правото на Съюза и с Конвенцията от Монреал в смисъл, че те непременно определят поне една юрисдикция, която, дори при липсата на какъвто и да е друг критерий за привързване, е длъжна да се произнесе по същество в съдебното производство, образувано вследствие на възражение?
(1) ОВ L 399, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108.
(2) ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.
Full & Egal Universal Law Academy