16.6.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 184/10
Преюдициално запитване от Corte Suprema di Cassazione (Италия), постъпило на 5 март 2014 г. — Ministero delle Politiche Agricole, Alimentari e Forestali/Federazione Italiana Consorzi Agrari и др.
(Дело C-104/14)
2014/C 184/13
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Corte Suprema di Cassazione
Страни в главното производство
Жалбоподател: Ministero delle Politiche Agricole, Alimentari e Forestali
Ответници: Federazione Italiana Consorzi Agrari Soc.coop.arl — Federconsorzi in concordato preventivo e Liquidazione Giudiziale dei Beni Ceduti ai Creditori della Federazione Italiana Consorzi Agrari Soc. coop. arl
Преюдициални въпроси
1)
Попада ли в обхвата на определението за търговска сделка по член 2 от Директива 2000/35/EО (1) и по член 2 от Директива 2011/7/EС (2) отношението на възлагане ex lege, съществуващо между държавната администрация и селскостопанските обединения (отношение, от което е възникнало вземането, впоследствие прехвърлено от обединенията на Federconsorzi и от него на неговите кредитори в рамките на производство по предпазен конкордат) за снабдяването и дистрибуцията на селскостопански продукти, произтичащо от Законодателен декрет № 169/1948 и от Закон № 1294/1957?
2)
При положителен отговор на първия въпрос, включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35/EС (член 6, параграф 2) и Директива 2011/7/EС (член 12, параграф 3), с възможността да се оставят в сила по-благоприятни норми, задължение да не се влошава и да не се изключва лихвата за забава, приложима към отношенията, вече съществуващи към момента на влизане в сила на директивите?
3)
При положителен отговор на втория въпрос, трябва ли задължението да не се влошава лихвата за забава, която се начислява към вече съществуващите отношения, да се преценява като приложимо към единна регламентация на лихвите, която предвижда до определен момент (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) признаването на лихвен процент, различен от предвидения поначало в закона, и на капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора (вж. точка 3 по-горе), не е непременно неблагоприятен за кредитора?
4)
Включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35/EС (член 6) и Директива 2011/7/EС (член 12) — в частта, в която във връзка със забраната на злоупотреба със свободата на договаряне във вреда на кредитора предвижда съответно в член 3, параграф 3 и член 7, че договорни условия или практика, които представляват злоупотреба, са неприложими — забрана за държавата да се намесва с норми, които изключват плащането на лихви за забава в съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения, в които държавата участва?
5)
При положителен отговор на четвъртия въпрос, приложимо ли е задължението да не се намесва в съществуващи отношения, в които държавата участва, посредством норма, която изключва лихвите за забава, към единна регламентация на лихвите която предвижда до определен момент (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) признаването на лихвен процент, различен от предвидения поначало в закона, и на капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора (вж. точка 3 по-горе), не е непременно неблагоприятен за кредитора?
(1) Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (ОВ L 200, стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 226).
(2) Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy