7.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 212/11
Жалба, подадена на 24 март 2014 г. от The Sunrider Corporation срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 23 януари 2014 г. по дело T-221/12 — The Sunrider Corporation/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-142/14 P)
2014/C 212/12
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: The Sunrider Corporation (представители: N. Dontas, K. Markakis, Δικηγόροι)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска Общият съд:
—
да приеме настоящата жалба за допустима,
—
да отмени частично Решение на Общия съд на Европейския съюз (трети състав) от 23 януари 2014 г. по дело T-221/12 в частта, в която се отхвърлят второто правно основание (нарушение на член 75, второ изречение и член 76, параграф 1, второ изречение от Регламент № 207/2009 (1) относно марката на Общността) и третото правно основание (нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността), изложени от жалбоподателя в неговата жалба от 25 май 2012 г.,
—
да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на второто и третото правно основание, изложени от жалбоподателя в жалбата му от 25 май 2012 г., и за прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността,
—
да осъди СХВП да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в настоящото въззивно производство пред Съда на Европейския съюз,
—
да осъди СХВП да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в първоинстанционното производство пред Общия съд, и
—
да осъди СХВП да заплати необходимите разходи на жалбоподателя в административно производство по преписка R2401/2010-4 пред четвърти апелативен състав на СХВП.
Основания и основни доводи
ПЪРВО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: Общият съд е нарушил член 1, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО (2) и член 2, алинея 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004 (3) относно определението и обхвата на понятието „медицински“. Общият съд превишил правомощията си, създавайки нови правни определения, а именно това за продукти „за медицинска употреба в широкия смисъл на понятието“, като пренебрегнал съответните правни определения, въведени от законодателя на ЕС.
ВТОРО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: Общият съд нарушил правото на изслушване на жалбоподателя, тъй като неоснователно се позовал на решаващо за изхода на спора „добре известно обстоятелство“. Общият съд нарушил правото на изслушване на жалбоподателя, приемайки в точка 77 от обжалваното решение, че определено обстоятелство попадало в обхвата на понятието „добре известно обстоятелство“, без за този извод да се позове на каквото и да е доказателство от материалите по делото и без да посочи каквато и да е обосновка защо правно квалифицира подобно обстоятелство като „добре известно“.
ТРЕТО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: Общият съд нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, тъй като (a) направил ограничен анализ и оценка на сходството само между билковите хранителни добавки и стоките, изрично посочени в заглавието на клас 32, без да разгледа конкретно дали изобщо има сходство между билковите хранителни добавки и останалите стоки, включени в клас 32, (б) изопачил съдържанието на оспореното решение и заменил направените от апелативния състав изводи и доводи относно понятието „съответни потребители“, и (в) допуснал грешка при прилагане на правото в анализа и оценката на конкретните фактори/критерии за сходство на разглежданите стоки, в частност по отношение (i) на тълкуването и прилагането на понятието „медицински“, като отнасящо се до основното предназначение на билковите хранителни добавки (ii) на правното изискване „голяма част“ от производителите на разглежданите стоки да бъдат същите (iii) на използвания при сравняването на продуктите правен критерий/стандарт (iv) на отхвърлянето като несъстоятелно на второто правно основание в жалбата (v) на неразглеждането на фактора „заменяемост“, и (vi) на неразглеждането на естеството на сравняваните стоки.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
(2) Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ, L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).
(3) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ, L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).
Full & Egal Universal Law Academy