16.6.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 184/17
Иск, предявен на 4 април 2014 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия
(Дело C-163/14)
2014/C 184/21
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и I. Martínez del Peral)
Ответник: Кралство Белгия
Искания на ищеца
—
да се установи, че като не е предоставило на институциите и органите на Европейския съюз освобождаването, предвидено в член 3, втора алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, от данъка по член 26 от Постановлението относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица, изменено, и от данъка по член 20 от Постановлението относно организацията на пазара на газ в регион Брюксел-столица, изменено, и като не е допуснало да им бъдат възстановени събраните от тях от този регион такива данъци, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз,
—
да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Постановлението от 19 юли 2001 г. относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица, изменено, и Постановлението от 1 април 2004 г. относно организацията на пазара на газ в регион Брюксел-столица, изменено, предвиждат задължение за заплащане на данъци в полза на регион Брюксел-столица за доставчиците на електроенергия и за доставчиците на газ. Тези регионални данъци се поемат от крайните потребители, а това означава следователно и от институциите на Съюза, като се включват в сметките им за доставка на електроенергия или газ в зависимост от предоставяната на крайните клиенти мощност (за електроенергията) или от калибъра на броячите на крайните клиенти (за газа).
Според Комисията регионалните данъци трябва да се квалифицират като косвени данъци, събирани от белгийските власти върху осъществявани от институциите за техни официални нужди съществени покупки и включени в заплащаната от тях цена за електроенергия и газ. Комисията подчертава, че за да се приеме, че става въпрос за косвен данък, не е необходимо задължението за прехвърляне на данъка върху крайния клиент да бъде изрично предвидено в законодателството, а че важното е да става въпрос за данък върху потреблението или консумацията. Тя следователно счита, че по силата на член 3, втора алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз белгийската държава е длъжна да възстановява тези косвени данъци или такси върху продажбите на институциите на Съюза.
Комисията поддържа, че посочените регионални данъци не могат да се квалифицират като обикновено заплащане на комунални услуги и че следователно не попадат в приложното поле на изключението по член 3, трета алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. Всъщност тези данъци са предназначени за финансиране на различни дейности по изпълнение на обществени услуги и финансират частично различни политики, провеждани от публичните органи със социални цели (като например социална тарифа, минимални доставки на електроенергия за домакинствата) или с екологични цели (като например насърчаване на рационалното използване на енергията). Тези данъци не представляват насрещна престация за услуга, предоставена точно на институциите.
Full & Egal Universal Law Academy