26.5.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 159/21
Жалба, подадена на 4 април 2014 г. от Pesquerias Riveirenses, S.L. и др. срещу определението, постановено от Общия съд (пети състав) на 7 февруари 2014 г. по дело T-180/13, Pesquerías Riveirenses и др./Съвет
(Дело C-164/14 P)
2014/C 159/28
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподатели: Pesquerias Riveirenses, S.L., Pesquera Campo de Marte, S.L., Pesquera Anpajo, S.L., Arrastreros del Barbanza, S.A., Martinez Pardavila и синове, S.L., Lijo Pesca, S.L., Frigorificos Hermanos Vidal, S.A., Pesquera Boteira, S.L., Francisco Mariño Mos и др., C.B., Juan Antonio Pérez Vidal и брат, C.B., Marina Nalda, S.L., Portillo и др., S.L., Vidiña Pesca, S.L., Pesca Hermo, S.L., Pescados Oubiña Perez, S.L., Manuel Pena Graña, Campo Eder, S.L., Pesquera Laga, S.L., Pesquera Jalisco, S.L., Pesquera Jopitos, S.L., Pesca-Julimar, S.L. (представител: J. Tojeiro Sierto, abogado)
Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателите
Да се отмени определението на Общия съд, с което се обявява за недопустима жалбата на жалбоподателите за отмяна на Регламент (ЕС) № 40/2013 на Съвета от 21 януари 2013 г. (1), и да се постанови ново определение, с което същата да се обяви за допустима.
Основания и основни доводи
Наличие на пряко засягане — нарушение на член 263 ДФЕС
Член 263, параграф 4 ДФЕС предвижда, че „всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск (…) срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“. В този смисъл прякото засягане и липсата на мерки за изпълнение са две различни условия, а въпросът за свободата на преценка на държавата, който е от съществено значение за определяне на прякото засягане от обжалвания акт, за сметка на това не е релевантен при определяне дали подзаконовият акт представлява „мярка за изпълнение“ по смисъла на член 263, параграф 4 ДФЕС.
Жалбоподателите считат, че е налице ясна връзка на пряко засягане между тях, в качеството им на собственици на риболовни кораби, специализирани в улова на син меджид, и регламентът, който въвежда и ограничава улова на този вид. Управлението на запасите от син меджид се осъществява годишно от ЕС посредством определянето на общия допустим улов (ОДУ) и по мнение на жалбоподателите това определяне е погрешно, тъй като не е съобразено с последните съществуващи научни препоръки, поради което обстоятелството, че синият меджид се управлява като един-единствен запас, а не като два отделни запаса, има за последица това, че общият допустим улов е по-малък отколкото този, който е трябвало да се предостави на жалбоподателите, ако запасите бяха управлявани поотделно за зона север и зона юг. При определянето на ОДУ не е възможно никакво последващо изменение на възможностите за улов от страна на държавите членки, нито на начина за управление, използван при предоставянето на тези възможности, тъй като разпределението винаги се извършва въз основа на първоначално определения от Европейския съюз ОДУ. Следователно единствената възможност или алтернатива на жалбоподателите да изразят своето несъгласие с посочения ОДУ и с начина за неговото определяне или с управлението на риболова, е като сезират европейските съдилища.
(1) Регламент (ЕС) № 40/2013 на Съвета от 21 януари 2013 година за определяне на наличните възможности за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, които са предмет на международни преговори или споразумения, във водите на ЕС и за корабите на ЕС в определени води извън ЕС (ОВ L 23, стр. 54).
Full & Egal Universal Law Academy