7.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 212/20
Жалба, подадена на 8 май 2014 г. от InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp., срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-91/11: InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp./Европейска комисия
(Дело C-231/14 P)
2014/C 212/23
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp. (представители: J.-F. Bellis, avocat, R. Burton, Solicitor)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която потвърждава глобата, наложена със спорното решение на InnoLux и основана на стойността на доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван,
—
да отмени решението на Комисията в частта, в която налага глоба на InnoLux, основана на стойността на доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван,
—
да намали съответно глобата, наложена на InnoLux, на 173 милиона евро и
—
да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по тези производства, включително и по производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
1.
Първо основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван попадат в приложното поле на член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, единствено поради факта, че компютърните монитори, за чието производство се използват посочените екрани във въпросните предприятия, се продават в ЕИП от жалбоподателя.
В подкрепа на това основание са изтъкнати следните доводи:
a)
спорното решение единствено установявало нарушение при извършените в рамките на ЕИП доставки на екрани с течни кристали (LCD), без да отчита дали последните са продадени на трети страни или са доставени в рамките на групата и без да прави разлика между доставките в рамките на групата от вертикално интегрирани участници в картела, които образуват единно предприятие със свързан с тях купувач, и другите доставки;
б)
използването на понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ противоречало на възприетия в Решение по дело Europa Carton подход, съгласно който извършените в рамките на групата доставки следвало да се третират точно по същия начин, както продажбите към трети страни;
в)
прилагането на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП по отношение на извършвани извън ЕИП доставки на екрани с течни кристали (LCD) противоречало на теорията по Решение по дело Целулоза I;
г)
понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ водело до неправомерно изключване от приложното поле на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП на извършваните в ЕИП сделки с екрани с течни кристали (LCD) и до ограничаване на конкуренцията в ЕИП, тъй като се основавало на съображения, които Съдът изрично отхвърлил в Решение по дело Commercial Solvents;
д)
понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ водело до прилагане на правото на ЕС в областта на конкуренцията и извън територията на Съюза, което излагало предприятията на двойно по-голям риск и водело до съдебни спорове с други компетентни в областта на конкуренцията органи.
2.
Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията преценила прилагането на категорията на „преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ по отношение на доставките на екрани с течни кристали (LCD), извършени в рамките на групата от всеки един от адресатите на решението на Комисията, „въз основа на същите обективни критерии“ и като отхвърлил като недопустими всички твърдения на жалбоподателя относно релевантността, обективността и съгласуваността на използваните критерии, по-специално за установяване дали той представлява единно предприятие със свързани с него купувачи.
В подкрепа на това основание са изтъкнати следните доводи:
a)
обстоятелството, че вертикално-интегрираните адресати на спорното решение образуват единно предприятие със свързаните с тях купувачи, не представлявало „обективна разлика“, която можела да обоснове разлика в третирането на техните доставки в рамките на групата;
б)
принципът на законност не можел да обоснове отхвърлянето на довода на жалбоподателя, че доставките му в рамките на групата на екрани с течни кристали (LCD) трябва да бъдат разгледани въз основа на същия метод, като приложения спрямо доставките в рамките на групата на екрани с течни кристали (LCD) на дружествата LG Display и AUO, тъй като този метод бил напълно законен.
Full & Egal Universal Law Academy