13.10.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 361/2
Жалба, подадена на 22 май 2014 г. от Pêra-Grave — Sociedade Agrícola, Unipessoal, Lda срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 27 февруари 2014 г. по дело T-602/11, Pêra-Grave — Sociedade Agrícola, Unipessoal, Lda/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-249/14 P)
2014/C 361/02
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Pêra-Grave — Sociedade Agrícola, Unipessoal, Ld a (представител: J. de Oliveira Vaz Miranda de Sousa, advogado)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Fundação Eugénio de Almeida
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Общия съд от 27 февруари 2014 г. по дело T- 602/11,
—
при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за постановяване на окончателно решение,
—
да се осъди СХВП, ответник в производството пред Общия съд, да заплати съдебните разноски в първоинстанционното и апелативното производство.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено, доколкото в него Общият съд е дал неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността (1). Това основание се състои от три части и се основава на три групи доводи, както следва:
1.
Общият съд не е обосновал надлежно наличието на действителна вероятност от объркване между разглежданите марки. Надлежното и обективно обявяване на действителна вероятност от объркване между две марки не може да се състои само в твърдението, че с оглед на идентичността на техните съответни стоки и с оглед на много слабото визуално сходство и на слабото фонетично сходство, което съществува между марките (и въпреки тяхното концептуално различие), не може да се установи, че съответният потребител може да схване техните съответни стоки като произхождащи от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. „Вероятност от объркване“ не означава само възможност за объркване, а по-скоро вероятност, че подобно объркване ще настъпи. Вероятността от объркване не може да се презумира само защото е налице някаква степен на сходство между две марки, дори когато техните съответни стоки са идентични.
2.
Обжалваното решение също е нарушило член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, доколкото Общият съд не е взел предвид значението и тежестта на концептуалното различие между знаците при общата преценка на вероятността от объркване между марките с много слаба степен на визуално сходство и слаба степен на фонетично сходство. Съгласно установената съдебна практика концептуалното съдържание на заявената марка трябва да е достатъчно, за да неутрализира много слабото визуално сходство и слабото фонетично сходство, което според Общият съд съществува между заявената и по-ранната марка.
3.
Накрая, Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при преценката за наличие на вероятност от объркване между разглежданите знаци, като не е взел предвид всички фактори, свързани с обстоятелствата по случая, за да установи наличието на вероятност от объркване. По-конкретно Общият съд е пренебрегнал едно съществено обстоятелство, което е част от фактическата обстановка по делото: произхода, историята, географското значение на включените думи в разглежданите марки и тяхната символична връзка с обозначените с тези марки стоки. Вследствие на това Общият съд също е изопачил фактическата обстановка по делото.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy