15.9.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 315/35
Жалба, подадена на 9 юни 2014 г. от Република Италия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 28 март 2014 г. по дело T-117/10, Република Италия/Комисия
(Дело C-280/14 P)
2014/C 315/57
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Република Италия (представители: G. Palmieri и P. Gentili, avvocato dello Stato)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
На основание член 56 от Статута на Съда да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 28 май 2014 г. по дело T-117/10 с предмет жалбата, подадена от италианското правителство съгласно членове 263 и 264 ДФЕС за отмяна на Решение № C (2009) 10350 от 22.12.2009 г. на Европейската комисия, съобщено на 23.12.2009 г., за частично прекратяване на участието на Европейския фонд за регионално развитие, предназначено за Италия, по оперативна програма POR Пулия Цел I 2000-06;
—
Вследствие на това съгласно член 61 от Статута на Съда да отмени по същество, посоченото по-горе Решение на Европейската комисия и да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си Италианската република изтъква следните основания:
Първо основание: нарушение на принципа на състезателност и липса на мотиви.
След като ги разглежда заедно, Общият съд отхвърля първите две основания за обжалване, изведени от забележките на Комисията по отношение на проверките от първо и второ ниво. Според жалбоподателя обаче двата въпроса са съвсем отделни, доколкото всеки от тях поражда отделно задължение за ефикасност и надеждност на проверките. В обжалваното решение се изброяват различните оплаквания по отношение на регионалните проверки под формата на „обвинения“, като всички се водят до единствено и окончателно заключение за ненадеждност на регионалните проверки и за риск от ощетяване на бюджета на Съюза, обосноваващ фиксирана корекция от 10 %. Поради това различните „обвинения“ трябвало да бъдат разгледани поотделно, тъй като евентуалното изключване или намаляване на едно или няколко от тях би се отразило на цялото. Вследствие на това смесеното и общо разглеждане на толкова различни доводи, направено от Общия съд, попречило на адекватното разглеждане на фактическите и правните въпроси, повдигнати от италианското правителство, и в крайна сметка довело до очевидна липса на мотиви: като е действал по този начин Общият съд пропуснал да изясни с необходимата изчерпателност защо приема за неоснователни различните оплаквания.
Второ основание: нарушение на член 39, параграф 2, буква в) и член 39, параграф 3 от Регламент № 1260/1999 (1), както и на член 4 от Регламент № 438/2001 (2); нарушение на принципа за разпределяне на доказателствената тежест; фактическа неточност при установяване на фактите в сравнение с видното от документите в преписката, представена пред Общия съд; изопачаване на представените пред Общия съд доказателства.
Жалбоподателят счита, че Общият съд е изопачил неоспорените факти и доказателствата, произтичащи от преписката, по-специално обстоятелството, че италианските органи са анализирали всяка една от направените от контрольорите на Комисията забележки по отношение на установените пропуски в девет проверки от първо ниво. Според жалбоподателя Общият съд трябвало да признае, че обжалваното решение е неправилно в частта относно въпросните девет проверки и вследствие на това да уважи основанията, с които италианското правителство изтъква, че Комисията нарушила член 39, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1260/1999, тъй като е приела решение за фиксирана корекция от 10 %, без по отношение на извадката от проверки от първо ниво да е установена нередност и то (при положение, че останалите нередности бъдат приети) по безспорно прекомерен начин спрямо стандарта на пропорционалност, установен в същия член 39.
Общият съд пренебрегнал данните от преписката относно реконструирането на фактически обстоятелства, свързани с осъществяването на проверките, тъй като не е взел предвид действителното количествено (предел, договорен с Комисията) и качествено развитие на проверките от първо и второ ниво, осъществени през 2009 г.
На последно място, Общият съд изопачил неоспорените факти и доказателствата, произтичащи от преписката, и нарушил посочените членове, като приел за обосновано обжалваното решение, тъй като италианските органи не доказали напредъка на органа по плащанията.
Трето основание: нарушение на член 39, параграф 2, буква в) и член 39, параграф 3 от Регламент № 1260/1999, както и на член 10 от Регламент № 438/2001; нарушение на принципа за разпределяне на доказателствената тежест; фактическа неточност при установяване на фактите в сравнение с видното от документите в преписката, представена пред Общия съд; изопачаване на представените пред Общия съд доказателства.
Според жалбоподателя съображенията на Общия съд се основават на напълно абстрактно реконструиране на действителното фактическо положение, свързано с осъществяването и разпределението на проверките от второ ниво. Общият съд трябвало да отмени решението на Комисията в частта, съдържаща анализа ѝ относно проверките от второ ниво и тяхната ненадеждност, тъй като този анализ бил напълно лишен от валидни доказателства за наличието и обхвата на действителен риск за ЕФРР.
(1) Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 438/2001 на Комисията от 2 март 2001 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на системите за управление и контрол на помощта, отпускана по структурните фондове (ОВ L 63, стр. 21).
Full & Egal Universal Law Academy