1.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 431/9
Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 20 август 2014 г. — Polkomtel Sp. z o.o./Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej
(Дело C-397/14)
(2014/C 431/14)
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Sąd Najwyższy
Страни в главното производство
Жалбоподател: Polkomtel Sp. z o.o.
Ответник: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej
Друга страна в производството: Telekomunikacja Polska S.A. w Warszawie (понастоящем Orange Polska S.A. w Warszawie)
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли член 28 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (1), в първоначалната му редакция, да се тълкува в смисъл, че достъпът до негеографски номера следва да се гарантира не само на крайните потребители от други държави членки, но и на крайните потребители от държавата членка на съответния оператор на обществена съобщителна мрежа, което би означавало, че преценката за изпълнението на това задължение от националния регулаторен орган трябва да е съобразена с изискванията, произтичащи от принципа за ефективност на правото на Съюза и принципа за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза?
2)
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 28 от Директива 2002/22 във връзка с член 16 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че за целите на изпълнението на посоченото в първата от тези разпоредби задължение може да се прилага процедурата, предвидена за националните регулаторни органи в член 5, параграф 1 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (2)?
3)
Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива 2002/19 във връзка с член 28 от Директива 2002/22 и член 16 от Хартата на основните права или пък член 8, параграф 3 от Директива 2002/19 във връзка с член 5, параграф 1 от Директива 2002/19 и член 16 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че за да гарантира на крайните потребители на национален оператор на обществена съобщителна мрежа достъп до услугите, предоставяни чрез негеографски номера в мрежата на друг национален оператор, националният регулаторен орган може да определи правилата за разплащане между операторите за генерирането на повиквания, като приложи цените за терминиране на повиквания, определени за един от тези оператори на основание член 13 от Директива 2002/19 в зависимост от себестойността на услугата, при положение че операторът е предложил прилагането на такава цена в хода на приключилите без резултат преговори, проведени в изпълнение на задължението по член 4 от Директива 2002/19?
(1) ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213.
(2) ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169.
Full & Egal Universal Law Academy