1.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 431/9
Жалба, подадена на 20 август 2014 г. от Basic AG Lebensmittelhandel срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 26 юни 2014 г. по дело T-372/11 — Basic AG Lebensmittelhandel/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-400/14 P)
(2014/C 431/15)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Basic AG Lebensmittelhandel (представители: D. Altenburg, T. Haug, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
—
да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 26 юни 2014 г. (дело T-372/11) и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.
—
да осъди ответника да понесе всички съдебни разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят оспорва тълкуването на Общия съд на определението “услуги за дистрибуция”, което тълкуване по право е въпрос, на който трябва да се отговори преди да се прецени сходството на услугите. Поради това жалбоподателят твърди, че Общия съд е избрал неправилна концепция като правна основа на последвалата преценка на вероятността от объркване между разглежданите марки.
Жалбоподателят посочва, че основната функция на Съда на ЕС е да даде еднакво тълкуване на понятието и обхвата на съответните услуги (C-418/02, точка 33 Praktiker; съединени дела C-414/99 — C-416/99 Zino Davidoff и Levi Strauss, точки 42 и 43) и решение IP-Translator (C-307/10 от 19 юни 2012 г.), според които “стоките и услугите трябва да могат да бъдат определени обективно, за да изпълни марката функцията си на обозначение на произхода” и иска от Съда на ЕС “достатъчно точно и ясно” определение на “услуги за дистрибуция”.
Според жалбоподателя услугата “дистрибуция” има много малък обхват и включва само дейностите “транспорт; опаковане и съхраняване на стоки, организиране на пътувания”, но не и услугите “на дребно и на едро”. По-нататък жалбоподателят посочва, че в решението по делото Praktiker Съдът изяснява, че целта на търговията “на дребно” (клас 35) — за разлика от услугите от клас 39 — е продажбата на стоки на потребителите, като се има предвид, че тези дейности се състоят “по-специално в подбора на асортимент от стоки за продажба и в предлагането на различни услуги, чиято цел е да накарат потребителя да сключи споменатия акт с търговеца, а не с неговия конкурент”.
Според жалбоподателя не може да не се вземе предвид общото класиране на “дистрибуция” в Ницската класификация в клас 39, тъй като Съдът на ЕС изрично основал своите доводи в решението си по делото Praktiker на обяснителната бележка към клас 35 (C-418/02, точка 36).
Предвид това решението на Общия съд трябва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане.
Full & Egal Universal Law Academy