3.11.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 388/5
Жалба, подадена на 2 септември 2014 г. от Quimité — Comércio e Indústria Química, SA и José de Mello — Sociedade Gestora de Participações Sociais, SA, срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 26 юни 2014 г. по дело T-564/10, Quimité и de Mello/Комисия
(Дело C-415/14 P)
2014/C 388/07
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподатели: Quimité — Comércio e Indústria Química, SA и José de Mello — Sociedade Gestora de Participações Sociais, SA (представител: J. Calheiros, advogado)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
—
съгласно член 256, параграф 1, втора алинея от ДФЕС да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз, постановено на 26 юни 2014 г. [T-564/10], с което се отхвърля жалбата, подадена срещу Европейската комисия с искане за отмяна на решение на Комисията, прието от счетоводителя на институцията с писмо от 8 октомври 2010 г., в частта, в която се иска финансовата гаранция, която трябва да бъде предоставена съгласно член 85 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2342/2002 (1), да бъде издадена от банка с дългосрочен рейтинг „AA“ и осъжда жалбоподателите да заплатят направените от тях съдебни разноски и разноските на Комисията.
—
да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.
—
след отмяната на обжалваното решение да уважи исканията, направени от жалбоподателите на първа инстанция, и вследствие на това да отмени частично решението на Комисията, прието от счетоводителя на институцията с писмо от 8 октомври 2010 г., в частта, в която се иска финансовата гаранция, която трябва да бъде предоставена съгласно член 85 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2342/2002, да бъде издадена от банка с дългосрочен рейтинг „AA“.
—
да осъди Комисията за заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват две основания:
1.
Първо основание — грешка при прилагането на правото по отношение на мотивирането на обжалваното решение, доколкото се отхвърля основанието, изтъкнато от жалбоподателите в жалбата, подадена пред Общия съд, изведено от немотивираност на решението на Комисията, прието на 8 октомври 2010 г., в частта, в която се иска предоставяне на финансова гаранция от банка с дългосрочен рейтинг „AA“.
—
в обжалваното решение се признава, че решението от 8 октомври 2010 г. не съдържа изрични мотиви за изискването относно рейтинга на банката, издател на гаранцията. Поради това се поддържа, че съображенията на Комисията се основават на нейно вътрешно изискване.
—
съгласно разпоредбата на член 296 ДФЕС, всички актове, включително решенията, задължително се мотивират.
—
„съображенията на Комисията“ трябва да се основат на мотивите на решението, а не да не да произтичат от самия обжалван акт.
—
освен това „защитата та финансовите интереси на Съюза“, която е в основата на „съображенията на Комисията“ може да бъде осигурена по подходящ начин именно чрез банковата гаранция, предложена от жалбоподателите с писмо, изпратено на Комисията на 3 септември 2010 г.
—
от друга страна, през 2010 г., когато е въведено изискването на Комисията избор на критерий при предоставянето на банкова гаранция да бъде единствено рейтинговата оценка, вече е било напълно неподходящо и поради това посоченият критерий, именно като обективно спорен, изисква по-категорично, ясно и изрично мотивиране.
—
освен това тъй като предоставянето на отсрочка в плащането се осъществява при упражняване на оперативна самостоятелност, изискването за мотивиране трябва да бъде на по-високо равнище в сравнение с изискваното при упражняване на обвързана компетентност.
—
следователно решението не се позовава на разпоредба от правото на Съюза, която да бъде основание за такова изискване.
—
тъй като, както се признава в обжалваното съдебно решение, приетото на 8 октомври 2010 г. решение на Комисията, не съдържа изрично мотивиране относно изискването за рейтинг на банката, издала гаранцията, обжалваното решение е неправилно в частта, в която се приема, че обжалваният акт не е незаконосъобразен поради липса на мотиви съгласно твърдяното от жалбоподателите в жалбата, подадена пред Общия съд.
2.
Второ основание — грешка при прилагането на правото по отношение на мотивирането на обжалваното решение, доколкото се отхвърля основанието, изтъкнато от жалбоподателите в жалбата, подадена пред Общия съд, изведено от нарушение на Договора — принципа на пропорционалност
—
от разпоредбата на член 85 от Регламент № 2342/2002 следва, че ако са изпълнени изискванията и предпоставките, предвидени в посочения член, решаващият общностен орган (в случая счетоводителят) трябва да разгледа направеното от заинтересуваното предприятие искане за плащане в определен допълнителен срок и да удовлетвори искането, когато са изпълнени тези изисквания и са налице законовите предпоставки за такова разрешение.
—
„широкото правомощие за преценка“, с което разполага счетоводителят на Комисията съгласно член 85 от Регламента, се състои в разглеждането на направеното от заинтересуваното предприятие искане за плащане в определен допълнителен срок, и в удовлетворяване на това искане, а не във вида на банковата гаранция, която счетоводителят на Комисията счита за приемлива. Следователно с оглед на контрола на обжалвания акт, не е достатъчно да се провери дали той е явно неподходящ за постигането на преследваните цели, както неправилно се приема в обжалваното решение.
—
гаранция при първо поискване по изисквания от Комисията образец, издадена от кредитна институция, е одобрена и подходяща форма на обезпечение за дължимите суми. Действително цялата португалска съдебна система (и като цяло и системата на други страни от Европейския съюз) приема представянето на банкова гаранция за най-разнообразни цели, включително за спиране на изпълнението на съдебни решения, и по-специално на евентуално изпълнение, поискано от Комисията пред национален съд за събиране на неплатена глоба.
—
в конкретния случай предложената от жалбоподателите (и неприета от Комисията) гаранция би била издадена от Banco Comercial Português, S.A., кредитна институция със седалище в Европейския съюз, подчинена на правилата за надзор и консолидация, определени от самите общностни институции. Следователно с оглед на защитата на правата на Общностите няма никакво основание за отричане на възможността гаранцията да бъде издадена от посочената банка и за изискването за издаване на гаранция от банка с дългосрочен рейтинг „AA“.
—
към това се прибавят и публично известни конюнктурни обстоятелства, че рейтинга на португалските банки е засегнат от промяната на рейтинга на Португалската република. Поради това не съществува банка, установена в Португалия, която да отговаря на изискванията за рейтинг („AA“ дългосрочен), поставени в решението на Комисията. Тези обстоятелства са посочени в обжалваното решение в частта „Факти в основата на спора“, макар и да не са взети предвид в мотивите на посоченото решение.
—
ето защо решението на Комисията не съответства на критерия за необходимост (който е важно измерение на принципа на пропорционалност), след като измежду възможните мерки Комисията е приела мярката, която при тогавашните обстоятелства, в най-голяма степен накърнява интересите на жалбоподателите.
—
по този начин е налице категорична несъразмерност между изискването на Комисията (гаранция, издадена от европейска банка с дългосрочен рейтинг „AA“) и целта, която трябва да бъде постигната (защита на правото на Комисията за събиране на вземането), поради което обжалваното решение е неправилно в частта, в която се приема, че обжалваният акт не нарушава принципа на пропорционалност.
(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (OB L 357, 31.12.2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).
Full & Egal Universal Law Academy