1.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 431/12
Преюдициално запитване от Commissione Tributaria Regionale di Mestre-Venezia (Италия), постъпило на 3 септември 2014 г. — Fratelli De Pra SpA, SAIV SpA/Agenzia Entrate — Direzione Provinciale Ufficio Controlli Belluno, Agenzia Entrate — Direzione Provinciale Ufficio Controlli Vicenza
(Дело C-416/14)
(2014/C 431/19)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Commissione Tributaria Regionale di Mestre-Venezia
Страни в главното производство
Жалбоподател: Fratelli De Pra SpA, SAIV SpA
Ответник: Direzione Provinciale Ufficio Controlli Vicenza, Agenzia Entrate — Direzione Provinciale Ufficio Controlli Vicenza
Преюдициални въпроси
1)
По отношение на крайните устройства за наземни радиосъобщителни мобилни услуги в съответствие с общностното право (Директива 1999/05 (1), както и Директиви 19/2002 (2), 20/2002 (3), 21/2002 (4), 22/2002 (5)) ли е национална правна уредба, съдържаща следните разпоредби във връзка помежду им:
—
член 2, алинея 4 от Декрет-закон 4/2014, впоследствие преобразуван в Закон 50/2014;
—
член 160 от Законодателен декрет 259/2003;
—
член 21 от приложената към D.P.R. 641/1972 тарифа;
които, като приравняват крайните устройства на радиоелектрически станции, предвиждат получаване на общо разрешение за ползвателя, както и издаване на специален лиценз за радиоелектрическа станция, служещи като предпоставка за налагане.
Следователно, специално по отношение на ползването на крайни устройства, съвместимо ли е с общностното право изискването на италианската държава да предвиди задължение за ползвателя да получи общо разрешение и специален лиценз за радиостанция, при положение, че пускането на пазара, свободното движение и предоставяне на крайни устройства вече са изчерпателно уредени в общностни източници (Директива 1999/5), където не се предвижда каквото и да било общо разрешение и/или лиценз.
Същевременно общото разрешение и лицензът са предвидени в националната правна уредба:
—
независимо че общото разрешение е акт, който не засяга ползването на крайните устройства, а само предприятията, занимаващи се с доставка на електронни съобщителни мрежи и услуги (членове 1, 2 и 3 от Директива за разрешение 2002/20);
—
независимо че концесията е предвидена по отношение на индивидуалните права за ползване на радиочестотите и за правата на ползване за номерата — положения, които със сигурност не се отнасят до ползването на крайните устройства;
—
независимо че общностната правна уредба не предвижда задължение за получаване на общо разрешение или издаване на лиценз за крайните устройства;
—
независимо че член 8 от Директива 1999/5 предвижда, че държавите членки „не забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара и въвеждането в употреба на тяхна територия на апаратура с СЕ маркировка“;
—
независимо от различията по същество и различията в регулирането и липсата на сходство между радиоелектрическа станция и крайните устройства за наземни радиосъобщителни мобилни услуги.
2)
Съвместима ли е с общностното право (Директива 1999/5 и Директива 2002/20, и по-специално член 20) национална правна уредба, предвиждаща следните разпоредби във връзка помежду им:
—
член 2 алинея 4 от Декрет-закон 4/2014, впоследствие преобразуван в Закон 50/2014;
—
член 160 Законодателен декрет 259/2003;
—
член 21 от приложената към D.P.R. 641/1972 тарифа;
—
член 3 от Декрет на министъра 33/1990,
на основание, на която
—
договорът по член 20 Директива 2002/22 — сключен между доставчика и потребителя, уреждащ търговските отношения между потребители и крайните ползватели с едно или повече предприятия, доставящи съответната връзка и услуги, може „само по себе си“ да служи като заместващ документ на общото разрешение и/или лиценза за радиостанция, без каквато и да било намеса или дейност, или контрол от страна на публичната администрация.
—
договорът трябва да съдържа и данните на типа крайно устройство и съответното одобрение (непредвидено в член 8 от Директива 1999/5).
3)
Съвместими ли са с горепосоченото общностно право разпоредбите на член 2, алинея 4 от Декрет-закон 4/2014, впоследствие преобразуван в Закон 50/2014, във връзка с член 160 от Законодателен декрет 259/2003 и член 21 от приложената към D.P.R. 641/1972 тарифа, които предвиждат задължение за общо разрешение и последващ лиценз за радиоелектрическа станция само по отношение на особената категория потребители, сключили договор с формалното наименование абонамент, като в същото време не се предвижда каквото и да било общо разрешение или лиценз за потребителите на електронни съобщителни услуги въз основа на договор само поради различното му наименование (т.е. предплатена услуга или презареждане).
4)
Член 8 от Директива 1999/5 допуска ли национална правна уредба като съдържащата се в член 2, алинея 4 от Декрет-закон 4/2014, впоследствие преобразуван в Закон 50/2014, както и член 160 от Законодателен декрет 259/2003, член 21 от приложената към D.P.R. 641/1972 тарифа, която предвижда:
—
административна дейност, насочена към издаване на общо разрешение и лиценз за радиоелектрическа станция,
—
заплащане на правителствена концесионна такса срещу тези дейности,
доколкото представляват мерки, които могат да доведат до ограничаване на въвеждането в употреба, ползването и свободното движение на крайни устройства.
(1) Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (ОВ L 91, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 26, стр. 73).
(2) Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169).
(3) Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183).
(4) Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195).
(5) Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).
Full & Egal Universal Law Academy