9.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 46/33
Жалба, подадена на 8 декември 2014 г. от Romonta GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 26 септември 2014 г. по дело T-614/13, Romonta GmbH/Европейска комисия
(Дело C-565/14 P)
(2015/C 046/39)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Romonta GmbH (представители: I. Zenke, M.-Y. Vollmer, Rechtsanwältinnen)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени решението на Общия съд от 26 септември 2014 г. по дело T-614/13, както и
—
да отмени Решение 2013/448/ЕС на Европейската комисия от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), доколкото в член 1, параграф 1 от това решение се отказва разпределяне на допълнителни квоти за третия период на търгуване с квоти за емисии за периода от 2013 г. до 2020 г., поискани въз основа на клаузата относно случаи на крайно затруднено положение, предвидена в член 9, параграф 5 от TEHG (2),
—
при условията на евентуалност да върне делото за окончателно решаване от Общия съд,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
Основания и основни доводи
1.
Първо основание: Нарушение на правото на Съюза поради неправилно прилагане на принципа на пропорционалност
На първо място, решението нарушавало правото на Съюза, тъй като Общият съд неправилно тълкувал Решение 2011/278/EU (3) като изчерпателно и освен това приел, също така неправилно, че това решение било пропорционално. Разпределяне въз основа на клаузата относно случаи на крайно затруднено положение било възможно и след приемането на Решение 2011/278/ЕС, тъй като бил налице случай на непреодолима сила. Освен това при проверката на законосъобразността на Решение 2011/278/ЕС Общият съд неправилно претеглил правно защитените блага, като придал по-голяма значимост на защитата на околната среда, отколкото на съществуването на жалбоподателя.
2.
Второ основание: Нарушение на правото на Съюза поради нарушение на основните права на жалбоподателя
Съдебното решение било неправилно и доколкото Общият съд нарушил основните права на жалбоподателя, и по-специално член 15, параграф 1 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които закрилят упражняването на професия и собствеността. Общият съд неправилно приел, че съществото на тези основни права не било засегнато. Това обаче не било така, тъй като без разпределяне въз основа на клаузата относно случаи на крайно затруднено положение жалбоподателят не можел нито да продължи дейността си като производител на лигнитен восък, нито да продължи да използва своята инсталация за добив на лигнитен восък.
3.
Трето основание: Нарушение на правото на Съюза поради нарушение на принципа на субсидиарност
На трето място, решението нарушавало правото на Съюза, тъй като Общият съд неправилно счел, че Федерална република Германия няма компетентност да приеме правна норма относно случаи на крайно затруднено положение (член 9, параграф 5 от TEHG). Тук обаче Общият съд пропуснал да вземе предвид, че Европейската комисия е компетентна да приема правила относно разпределянето само доколкото тя действително упражнява своята компетентност. Атипичните случаи като този на жалбоподателя обаче не били обхванати от правилата на Комисията. В това отношение компетентни да приемат съответната правна уредба били държавите членки.
4.
Четвърто основание: Нарушение на процесуалните правила поради недостатъчни или противоречиви мотиви
Общият съд излагал недостатъчни и противоречиви мотиви във връзка с последиците, произтичащи от правна уредба относно случаи на крайно затруднено положение, с изместването на емисиите, което следва да е очаква в резултат от разпределянето въз основа на клауза относно случаи на крайно затруднено положение, както и във връзка с причината за конкретната опасност от неплатежоспособност на жалбоподателя, и по този начин нарушавал елементарни процесуални правила.
(1) ОВ L 240, стр. 27.
(2) Gesetz über den Handel mit Berechtigungen zur Emission von Treibhausgasen (Закон за търговия с емисии на парникови газове, наричан по-нататък „Treibhausgas-Emissionshandelsgesetz“ или „TEHG“).
(3) Решение 2011/278/ЕС на Комисията за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy