2.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 73/14
Жалба, подадена на 11 декември 2014 г. от Mirelta Ingatlanhasznosító Kft. срещу определението, постановено от Общия съд (пети състав) на 19 ноември 2014 г. по дело T-430/14, Mirelta Ingatlanhasznosító Kft./Европейска комисия и Европейски омбудсман
(Дело C-576/14 P)
(2015/C 073/20)
Език на производството: унгарски
Страни
Жалбоподател: Mirelta Ingatlanhasznosító Kft. (представител: K.D. Pap, адвокат)
Други страни в производството: Европейска комисия и Европейски омбудсман
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
—
да отмени обжалваното определение и да върне делото на Общия съд.
Основания и основни доводи
Главно основание: неправилно тълкуване от Общия съд на исканията на жалбоподателя
Жалбоподателят счита, че Общият съд неправилно е тълкувал и преформулирал исканията му и също така неправилно е тълкувал основанията на тези искания, като е приел, че е подадена жалба срещу „отказа на [Комисията] да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения“.
Жалбоподателят поддържа, че е искал от Общия съд „да задължи Европейската комисия да проведе производство в съответствие с правото на Съюза, така че да гарантира ефективността на това право“.
Така жалбоподателят е предявил иск срещу Комисията, тъй като счита, че явното нарушение на правото му на справедлив процес е нарушение на основно право, което му е гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според него Комисията го е лишила не само от правото на справедлив процес, но и от правото на ефективни правни средства за защита, като е провела производство, което не е справедливо, извършила е анализ, който противоречи на правото на Съюза и не е гарантирала ефективността на това право (и по-специално на посочената Харта на основните права).
Жалбоподателят счита, че при тълкуване на исканията му като направеното от Общия съд, се оказва, че производството, което трябва да започне Комисията в съответствие с правото на Съюза при обективна преценка в светлината на това право, е за установяване на неизпълнението на задължения, а жалбоподателят не може да иска това.
Напротив, жалбоподателят счита, че от разпоредбите на Хартата на основните права, които имат същата обвързваща сила като договорите, следва, че само след справедливо разглеждане Комисията може да реши, като се основе на съдебната практика, дали да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения. Следователно справедливото производство е основно изискване и Комисията може да упражни правото си на преценка — което според жалбоподателя не може да води до неспазване на основните права — само след справедливо производство, тъй в противен случай дори няма да има какво да се преценява, както се е оказало в конкретния случай.
Основание, изложено при условията на евентуалност: правото на Съюза не предоставя на Комисията дискреционно право на преценка, за да освобождава — и още по-малко непряко — държавите членки от задължението да прилагат вторичното право и Регламента.
Становището на Общия съд относно дискреционното право на преценка, с което разполага Комисията, изразено в мотивите от правна страна на решението — точка 6 — нарушава в редица отношения разпоредби от договорите, които са недвусмислени и императивни и поради това не подлежат на преценка от страна на Комисията, като жалбоподателят счита, че тя не може да преценява и задължението да се осигури зачитането на основните права, предвидени в Хартата на основните права на Съюза.
В жалбата си жалбоподателят нито веднъж не оспорва правото на преценка на Комисията, а като се позовава на действителния предмет на исканията си, твърди, че Комисията не е имала възможност да упражни правото си на преценка в съответствие с постоянната съдебна практика, на която се позовава Общият съд, тъй като за упражняване на правото на преценка може да става дума само ако самата преценка е справедлива и ако има какво да се преценява разумно.
Договорът, който има по-висок ранг от съдебната практика, предвижда, че Комисията трябва да гарантира ефективността на правото на Съюза.
В конкретния случай служителят на Съюза (орган на Съюза), който е извършил преценката, е лишил жалбоподателя от неговото основно право, като самият той вместо Комисията, предварително и без справедливо разглеждане, е извършил преценка и взел решение по въпроси, които сами по себе си не могат да бъдат преценявани, тоест вместо да се упражни правото на преценка, самият служител, основавайки се на неправилни фактически констатации, се е произнесъл по случая на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита, че нито националният съд, нито Европейската комисия могат да преценяват дали в случай на прилагане на член 101 ДФЕС трябва да се приложи Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета относно прилагането на посочения член и че Комисията не може също така да установява, че отказът за прилагане на регламент на Съюза (несъмнен случай на неприлагане) е равносилен на „различно прилагане“. Сама по себе си тази проста констатация вече доказва, че е нарушено правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес и следователно — че е лишен от ефективни правни средства за защита и от определен от закона съд.
Full & Egal Universal Law Academy