ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
16 юли 2015 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 93/13/ЕИО — Член 7 — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7 и 47 — Потребителски договори — Договор за ипотечен кредит — Неравноправни клаузи — Принудително изпълнение върху ипотекиран имот — Право на въззивна жалба“
По дело C‑539/14
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Audiencia Provincial de Castellón (Испания) с акт от 21 ноември 2014 г., постъпил в Съда на 27 ноември 2014 г., в рамките на производство по дело
Juan Carlos Sánchez Morcillo,
María del Carmen Abril García
срещу
Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: A. Tizzano (докладчик), председател на състава, S. Rodin, A. Borg Barthet, E. Levits и F. Biltgen, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) във връзка с член 47, член 34, параграф 3 и член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2
Запитването е представено в рамките на спор между г‑н Sánchez Morcillo и г‑жа Abril García, от една страна, и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA (наричана по-нататък „Banco Bilbao“), от друга страна, по повод на възражение срещу принудителното изпълнение върху тяхното жилище.
Правна уредба
Правото на Съюза
3
Член 1, параграф 1 от Директива 93/13 има следната редакция:
„Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител“.
4
Член 3 от Директивата гласи:
„1. В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
2. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.
[…]
3. Приложението съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни“.
5
Съгласно член 7, параграф 1 от посочената директива:
„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
Испанското право
6
Вследствие решение Aziz (C‑415/11, EU:C:2013:164) глава III от Закон 1/2013 за приемане на мерки за засилване на защитата на длъжниците по ипотечни кредити, преструктуриране на задълженията и социални наеми (Ley 1/2013, de medidas para reforzar la protección a los deudores hipotecarios, reestructuración de deuda y alquiler social) от 14 май 2013 г. (BOE, бр. 116 от 15 май 2013 г., стр. 36373, наричан по-нататък „Закон 1/2013“) изменя Гражданския процесуален кодекс (Ley de enjuiciamiento civil) от 7 януари 2000 г. (BOE, бр.7 от 8 януари 2000 г., стр. 575, наричан по-нататък „LEC“).
7
Трета заключителна разпоредба от Декрет-закон 11/2014 от 5 септември 2014 г. за спешни мерки относно несъстоятелността (decreto-ley 11/2014 de medidas urgentes en materia concursal) (BOE, бр. 217 от 6 септември 2014 г., стр. 69767, наричан по-нататък „Декрет-закон 11/2014“) допълнително изменя LEC (наричан по-нататък „измененият LEC“), за да „бъде приведен в съответствие с неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз от 17 юли 2014 г.“.
8
Член 695 от изменения LEC относно производството по възражение срещу принудителното изпълнение върху ипотекиран имот в редакцията му след посочените изменения гласи следното:
„1. В производствата по настоящата глава длъжникът може да възрази срещу изпълнението само на следните основания:
(1)
погасяване на обезпечението или на обезпеченото задължение […],
(2)
грешка при определяне на размера на изискуемото вземане […],
(3)
в случай на изпълнение върху ипотекирани движими вещи или върху такива с учреден особен залог, учредяването върху посочените вещи на друг залог или ипотека, или възбрана, вписани преди задължението, което дава основание за производството, което трябва да се докаже със съответното удостоверение от регистъра;
(4)
неравноправност на договорна клауза, която съставлява основанието за принудителното изпълнение или позволява да се определи размерът на изискуемото вземане.
2. В случай на подаване на възражение по предходната алинея секретариатът на съда спира изпълнението и призовава страните да се явят пред съда, издал разпореждането за изпълнение. Страните се призовават най-малко петнадесет дни преди съдебното заседание. В хода на това заседание съдът изслушва страните, разглежда представените документи и в срок от два дни се произнася с определение.
3. С определението, с което се уважава възражението, основано на параграф 1, точки 1 и 3 от този член, се спира изпълнението; в определението, с което се уважава възражението, основано на точка 2, се определя сумата, за която изпълнението продължава.
При уважаване на основание по точка 4 принудителното изпълнение се прекратява, когато договорната клауза е основание за принудителното изпълнение. В останалите случаи принудителното изпълнение продължава, като неравноправната клауза не се прилага.
4. Определението за прекратяване на принудителното изпълнение или за неприлагане на неравноправна клауза или отхвърлянето на възражението на основанието, предвидено в параграф 1, точка 4 от настоящия член подлежат на обжалване.
Извън тези случаи определенията, постановени по възражения съгласно настоящия член, са необжалваеми и имат действие единствено в изпълнителното производство, по което са постановени“.
9
Член 698 от изменения LEC гласи:
„1. По всяко възражение, което длъжникът, третото задължено лице или друго заинтересовано лице може да предяви на неуредени в горните членове основания, включително по отношение на нищожността на изпълнителното основание, изискуемостта, безспорното съществуване, погасяването или размера на вземането, се постановява решение в рамките на съответното съдебно производство, без обаче това да води до спиране или прекратяване на предвиденото в настоящата глава производство.
[…]“.
10
Член 552 от изменения LEC, който се отнася до възможността за обжалване в случай на отказ да се разпореди изпълнението, предвижда:
„1. Ако прецени, че не са налице изискуемите от закона предпоставки и условия за принудителното изпълнение, съдът се произнася с определение, с което отказва принудителното изпълнение.
Когато прецени, че някоя от клаузите, съдържащи се в изпълнителните титули, посочени в член 557, параграф 1, може да се определи като неравноправна, съдът изслушва страните в петнадесетдневен срок. В съответствие с предвиденото в член 561, параграф 1, точка 3 съдът се произнася в срок от пет работни дни след изслушването.
2. Определението, с което се отказва изпълнението, може да се обжалва пряко, като страна в това производство по обжалване е само кредиторът. Той може също, ако желае, да поиска преразглеждане на неговото искане от същата юрисдикция преди обжалването.
3. След като определението за отказ на изпълнението стане окончателно, кредиторът може да предяви своите права само в съответното обикновено производство, ако силата на пресъдено нещо на решението на съда или на окончателното решение, на което е било основано искането за изпълнение, не представлява пречка за това“.
11
Съгласно член 557 от изменения LEC, който се отнася до производството по възражение на изпълнението, основано на извънсъдебен изпълнителен титул:
„1. Когато производството по принудителното изпълнение е открито въз основа на изпълнителните титули, посочени в член 517, параграф 2, точки 4, 5, 6 и 7, както и въз основа на другите документи с изпълнителна сила, посочени в член 517, параграф 2, точка 9, длъжникът може да възрази срещу него, в сроковете и във формата, посочени в предходния член, само на следните основания:
[…]
7°
Наличие на неравноправни клаузи в изпълнителния титул.
2. По направено възражение по предходния параграф Secretario Judicial извършва процесуално-организационно действие за спиране на принудителното изпълнение“.
12
Член 561 от изменения LEC относно определението, с което съдът се произнася по възражението, направено на материалноправни основания, има следното съдържание:
„1. След изслушване на страните по възражението срещу принудително изпълнение, което не е основано на процесуални нарушения, и след евентуално проведеното съдебно заседание съдът приема с определение, единствено за целите на изпълнението, едно от следните решения:
(1)
разпорежда продължаване на изпълнението за определената сума, ако възражението е отхвърлено изцяло. Ако възражението, основано на това, че предявеното искане е прекомерно, е частично уважено, съдът разпорежда изпълнението за съответната сума.
[…];
(2)
обявява, че не следва да се извършва изпълнението, ако е уважено едно от основанията, посочени в членове 556 и 557, или ако се приеме, че уваженото в съответствие с член 558 възражение, изтъкващо прекомерност на искането, е напълно основателно
(3)
с определението за обявяване на една или повече клаузи за неравноправни съдът предвижда последиците от приемането им за такива, като забранява принудителното изпълнение или разпорежда то да продължи, но без прилагане на клаузите, които са обявени за неравноправни.
2. При уважаване на възражението на изпълнението, изпълнението няма действие и възбраните, както и евентуално приетите мерки за обезпечаване на ипотеката, се вдигат, като ответникът по изпълнението се поставя отново в положението, в което се е намирал преди започване на изпълнението, в съответствие с членове 533 и 534. Взискателят се осъжда и да заплати съдебните разноски по възражението.
3. Определението, с което съдът се произнася по възражението, подлежи на обжалване, което не води до спиране на изпълнението, когато с обжалваното определение се отхвърля възражението.
[…]“.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
13
В решението си Sánchez Morcillo и Abril García (C‑169/14, EU:C:2014:2099) Съдът вече е тълкувал член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата рамките на същия спор като разглеждания в главното производство. Фактите по спора в главното производство са изложени в точки 13—18 от посоченото решение по следния начин:
„13
От акта за преюдициално запитване следва, че жалбоподателите по главното производство са сключили на 9 юни 2003 г. с Banco Bilbao в нотариална форма договор за кредит в размер 300500 EUR, обезпечен с ипотека върху тяхното жилище.
14
Посочената сума трябвало да се върне до 30 юни 2028 г. на 360 месечни вноски. В случай че длъжниците не изпълнят своето задължение за плащане, Banco Bilbao можела да поиска предсрочното изплащане на отпуснатия на жалбоподателите по главното производство кредит. В клауза 6 bis от договора за кредит мораторната лихва е определена в размер на 19 % годишно, докато законната лихва в Испания през периода, за който се отнася спорът по главното производство, била 4 % годишно.
15
Поради неизпълнение от страна на жалбоподателите по главното производство на задължението им да плащат месечните вноски по погасяване на този кредит, на 15 април 2011 г. Banco Bilbao иска изплащане на целия кредит, заедно с обикновените лихви и мораторните лихви, както и публичната продан на недвижимия имот, върху който в нейна полза е учредена ипотека.
16
След откриване на производството по принудително изпълнение жалбоподателите по главното производство подават възражение срещу него [с което се твърдят недостатъци на изпълнителното основание и липса на компетентност на сезирания съд], което е отхвърлено с решение на 19 юни 2013 г. на Juzgado de Primera Instancia № 3 на Castellón (първоинстанционен съд № 3 на Кастельон, Испания). Жалбоподателите по главното производство подават жалба срещу това решение, която е обявена за допустима и е изпратена на Audiencia Provincial de Castellón (съд на провинция Кастельон).
17
Запитващата юрисдикция сочи, че макар испанската гражданскопроцесуална правна уредба да позволява обжалване на решението, с което се уважава направеното от длъжника възражение и се слага край на принудителното изпълнение, тя не позволява на длъжника, чието възражение е било отхвърлено, да обжалва първоинстанционното решение, с което се разпорежда продължаване на производството по принудително изпълнение.
18
Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно съвместимостта на тази национална правна уредба с преследваната с Директива 93/13 цел за защита на потребителите, както и с прогласеното в член 47 от Хартата право на ефективно обжалване. Тази юрисдикция уточнява, че предоставянето на възможност за обжалване на длъжниците би могло да се окаже решаващо, още повече че някои клаузи на разглеждания по главното производство договор за кредит биха могли да се считат за „неравноправни“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13“.
14
При тези условия Audiencia Provincial de Castellón решава да оправи преюдициални запитвания именно относно тази проблематика.
15
В решение Sánchez Morcillo и Abril García (C‑169/14, EU:C:2014:2099) Съдът отговаря, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска режим на изпълнителни способи като разглеждания по главното производство, който предвижда, че производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не може да бъде спряно от съдията в исковото производство, който в окончателното си решение би могъл най-много да присъди обезщетение за понесените от потребителя вреди, доколкото този потребител, в качеството на ипотекарен длъжник, не може да обжалва решението, с което се отхвърля възражението му срещу това изпълнение, а в същото време продавачът или доставчикът, в качеството на взискател, има право да обжалва решението за прекратяване на производството или за обявяване на неравноправната клауза за неприложима.
16
След произнасянето на посоченото решение испанският законодател изменя параграф 4 от член 695 от LEC с Декрет-закон 11/2014.
17
Въпреки това запитващата юрисдикция, пред която е образувано въззивното производство, посочва, че това изменение дава възможност на потребителите да обжалват определението, с което се отхвърля възражението срещу изпълнението само когато първоинстанционният съд не е уважил основанието за възражението, изведено от неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, докато продавачът или доставчикът получават възможност да обжалват всяко решение, с което се разпорежда прекратяване на производството, независимо от основанията за възражението.
18
Вследствие на това посочената юрисдикция продължава да изпитва съмнения относно съвместимостта на тази национална правна уредба — съгласно която съдът трябва да отхвърли жалбата, подадена от жалбоподателите в главното производство — с преследваната с Директива 93/13 цел за защита на потребителите във връзка с принципа на равните процесуални възможности, гарантиран в член 47 от Хартата, както и с правото на жилище и на личен и семеен живот, закрепени съответно в член 34, параграф 3, и член 7 от Хартата.
19
При това положение Audiencia Provincial de Castellón решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 7 от [Директива 93/13] във връзка с член 47, член 34, параграф 3 и член 7 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуална разпоредба като член 695, параграф 4 [от изменения LEC], която, като урежда обжалването на съдебните актове, постановявани по възражения срещу принудително изпълнение върху ипотекирано или заложено имущество, допуска обжалване само на определението, с което принудителното производство се прекратява, обявява се за неприложима неравноправна клауза или се отхвърля възражение, основано на неравноправния характер на дадена клауза, в резултат на което продавачът или доставчикът взискател разполага с повече възможности да обжалва, отколкото потребителя длъжник?“.
20
На 27 ноември 2014 г. Audiencia Provincial de Castellón прави искане за разглеждане на делото по реда на бързото производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. Според посочената юрисдикция изключителната спешност произтича от факта, че предмет на производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, разглеждано в главното производство, е обичайното жилище на потребителите в качеството им на длъжници по принудителното изпълнение, а това е свързано с риск от загуба на въпросното жилище и поставя посочените потребители и техните семейства в особено нестабилно положение.
По преюдициалния въпрос
21
Съгласно член 99 от Процедурния правилник, когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
22
Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
23
С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7 от Директива 93/13 във връзка с член 7, член 34, параграф 3 и член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която потребителят длъжник, срещу когото е образувано производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, може да обжалва определението, с което се отхвърля възражението срещу принудителното изпълнение, само когато първоинстанционният съд не е уважил основанието за възражение, изведено от неравноправност на договорна клауза, съставляваща основанието на изпълнителния титул, докато продавачът или доставчикът могат за сметка на това да обжалват всяко решение, с което се разпорежда прекратяване на производството, независимо от основанията за възражението.
24
В това отношение следва да се припомни, на първо място, че съгласно постоянната съдебна практика въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност (решения Aziz, C‑415/11, EU:C:2013:164, т. 44 и Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 22).
25
С оглед на това положение на по-слаба страна член 6, параграф 1 от тази директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях. (решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 23 и цитираната съдебна практика).
26
За тази цел член 7, параграф 1 от Директива 93/13 задължава държавите членки да следят за това в правния им ред да съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и търговци (решение Baczó и Vizsnyiczai, C‑567/13, EU:C:2015:88, т. 39).
27
В този контекст Съдът многократно е постановявал, че когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на посочената директива, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 24).
28
Националните изпълнителни производства, като производствата по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, трябва да спазват изискванията, изведени от тази практика на Съда, целяща ефективната защита на потребителите (решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 25).
29
По-специално Съдът вече се е произнесъл по тълкуването на Директива 93/13 в смисъл, че тя не допуска правна уредба на държава членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение (решение Aziz, C‑415/11, EU:C:2013:164, т. 64).
30
Съдът тълкува също така Директива 93/13 в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не позволява на съда по изпълнението нито да прецени, било служебно или по искане на потребителя, неравноправния характер на клауза в договора, от който произтича предявеното вземане, и въз основа на която клауза е издаден изпълнителният титул, нито да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на изпълнението, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на окончателното решение на съда в съответното исково производство, компетентен да провери неравноправния характер на тази клауза (определение Banco Popular Español и Banco de Valencia, C‑537/12 и C‑116/13, EU:C:2013:759, т. 60).
31
В тази перспектива Съдът е уточнил, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата не допуска режим на изпълнителни способи, който предвижда, че производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не може да бъде спряно от съдията в исковото производство, който в окончателното си решение би могъл най-много да присъди обезщетение за понесените от потребителя вреди, доколкото този потребител, в качеството на ипотекарен длъжник, не може да обжалва решението, с което се отхвърля възражението му срещу това изпълнение, а в същото време продавачът или доставчикът, в качеството на взискател, има право да обжалва решението за прекратяване на производството или за обявяване на неравноправната клауза за неприложима (решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 51).
32
Отговорът на поставения в разглеждания случай въпрос обаче може ясно да бъде изведен от указанията, дадени в практиката на Съда в различните отношения, що се отнася по същество до това дали законодателното изменение на член 695, параграф 4 от LEC, въведено вследствие на решението на Съда Sánchez Morcillo и Abril García (C‑169/14, EU:C:2014:2099), противоречи на тълкуването на Директива 93/13, дадено в това решение.
33
За тази цел следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при липсата на хармонизация на националните механизми за принудително изпълнение редът и условията за апелативното обжалване на решението, произнасящо се по законосъобразността на договорна клауза, допустимо в рамките на производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, се уреждат във вътрешното право на държавите членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия, при условие обаче че не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на еквивалентност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза (принцип на ефективност) (решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 31).
34
Що се отнася до принципа на еквивалентност, следва да се отбележи, че Съдът не разполага с данни, които да пораждат съмнения в съобразността на разглежданата в главното производство национална правна уредба с този принцип.
35
Що се отнася до принципа на ефективност, Съдът вече е приел, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции. В това отношение следва да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като принципа за гарантиране на правото на защита, принципа на правната сигурност и правилното развитие на производството (решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 34).
36
По този начин задължението на държавите членки да осигурят ефективността на правата, които правните субекти черпят от Директива 93/13 срещу използването на неравноправни клаузи, включва изискване за ефективна съдебна защита, прогласено също в член 47 от Хартата, което националният съд трябва да спазва. Тази защита трябва да важи както за определянето на юрисдикциите, компетентни да разглеждат искове, основани на правото на Съюза, така и за определянето на процесуалните правила, свързани с подобни искове (решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 35).
37
В това отношение следва да се припомни, че след постановяване на решение Aziz (EU:C:2013:164) Закон 1/2013 изменя по-конкретно разпоредбите на LEC относно производството за принудително изпълнение върху ипотекирани имоти или заложени вещи, като въвежда в член 695, параграф 1 от този закон възможността за ответника да противопостави на производствата за принудително изпълнение върху ипотекиран имот неравноправния характер на договорна клауза, която съставлява основанието за изпълнението.
38
В това отношение, за да се съобрази с решение Sánchez Morcillo и Abril García (C‑169/14, EU:C:2014:2099), Декрет-закон 11/2014 изменя и член 695, параграф 4 от LEC.
39
Безспорно е обаче, че изменената разпоредба действително признава на потребителите правото да обжалват решението на съдията по изпълнителното производство, с което се отхвърля възражението им срещу принудително изпълнение върху ипотекиран имот, когато възражението се основава на неравноправния характер по смисъла на член 3 от Директива 93/13 на дадена клауза, съдържаща се в договора, от който произтича предявеното вземане, и въз основа на която клауза е издаден изпълнителният титул.
40
Вследствие на това въведеният с изменената разпоредба процесуален режим позволява на съдията по изпълнителното производство да прецени преди приключването на изпълнителното производство и в рамките на двуинстанционен съдебен контрол неравноправния характер на договорна клауза, която може да е основание за изискуемото вземане или въз основа на която да е издаден изпълнителният титул, като в последната хипотеза позволява на посочения съдия да обяви за недействително самото висящо производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот.
41
Вследствие на това за разлика от разглеждания процесуален режим по делото, по което е постановено решение Sánchez Morcillo и Abril García (C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 43), такава разпоредба не излага потребителя или семейството му на риск да загуби жилището си вследствие на публичната му продан при положение, при което съдията в исковото производство не може да спре производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот и при което съдията в изпълнителното производство се ограничава евентуално и най-много с бърза преценка на валидността на подобна договорна клауза, на която продавачът или доставчикът основава иска си.
42
Несъмнено, както посочва запитващата юрисдикция, член 695, параграф 4 от изменения LEC, макар да признава на потребителя право да обжалва определението, с което се отхвърля възражението, основано на неравноправност на клауза, съдържаща се в договора, от който произтича предявеното вземане, и въз основа на която клауза е издаден изпълнителният титул, предвижда необжалваемост на определенията, с които се отхвърля възражението, когато то е предявено на другите основания, посочени в член 695, параграф 1 от изменения LEC. В това отношение посочената юрисдикция уточнява, че това ограничаване на правото на обжалване не се прилага по отношение на продавача или доставчика, който в качеството на взискател има право да обжалва всички решения за прекратяване на производството независимо от основанията за възражението.
43
Въпреки това достатъчно е да се припомни в това отношение, че приложното поле на Директива 93/13 се ограничава със защитата на потребители от използването на неравноправни клаузи в договори, сключени с продавач или доставчик.
44
Вследствие на това проблематиката, свързана с обстоятелството, че съгласно разглежданата в главното производство национална правна уредба потребителите не разполагат с право да обжалват определенията, с които се отхвърля възражението на основания, различни от изведените от неравноправност на договорната клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, не попада в приложното поле на посочената директива, поради което не може да засегне ефективната защита на потребителите, целена с Директивата.
45
От това следва, че член 695, параграф 4 от изменения LEC вече гарантира на потребителите пълно и достатъчно право на иск, което следователно представлява подходяща и ефективна мярка по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 93/13 за предотвратяване в рамките на производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот на употребата на неравноправни клаузи, съдържащи се в нотариалния акт за учредяване на ипотека, въз основа на който продавачът или доставчика пристъпва към принудително изпълнение върху недвижимия имот, предоставен като обезпечение.
46
В това отношение следва да се допълни, че характеристиките на съдебното производство, развиващо се пред испанския съд по изпълнителното производство, след изменението, въведено с Декрет-закон 11/2014, също не представляват елемент, който може да засегне правната защита, с която трябва да се ползват потребителите съгласно посочения член 7, параграф 1 от Директива 93/13, във връзка с правото на зачитане на личния и семеен живот, правото на жилище, гарантирано с член 7 от Хартата, и принципа на равните процесуални възможности, който е неразделна част от принципа на ефективна съдебна защита, гарантиран с член 47 от Хартата (вж. решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 48 и цитираната съдебна практика).
47
В действителност, на първо място, следва да се подчертае, че като цяло испанската процесуална система на принудително изпълнение върху ипотекиран имот, приложима в главното производство, от една страна, вече не излага потребителя на риск от окончателна и необратима загуба на жилището му при публична продан, още преди съдът да е успял да прецени неравноправния характер на договорна клауза, на която продавачът или доставчикът основава молбата си за принудително изпълнение върху ипотекиран имот. От друга страна, както е установено в точки 40 и 41 от настоящото определение, тази процесуална система засилва ефикасно съдебния контрол в това отношение, като предвижда, че въззивната инстанция в рамките на двуинстанционен съдебен контрол може да провери правилността на преценката на такава клауза, направена от съдията по изпълнителното производство на първа инстанция.
48
Също така, на второ място, що се отнася до зачитането на принципа на равните процесуални възможности срещу използването на неравноправни клаузи, попадащ в приложното поле на Директива 93/13, в рамките на национално производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот като разглежданото в главното производство, следва да се установи, че вследствие изменението на член 695, параграф 4 от LEC посочената испанска процесуална система действително предлага на потребителя разумна възможност да предяви съдебен иск, изведен от правата, предоставени с посочената директива, при условия, които не го поставят в явно неблагоприятно положение спрямо продавача или доставчика взискател (вж., по аргумент за противното основание, решение Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 49 и цитираната съдебна практика).
49
В този смисъл, на последно място, не е необходимо произнасяне по поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 34, параграф 3 от Хартата. В действителност, тъй като обратно на посоченото от тази юрисдикция, въпросната разпоредба от Хартата не гарантира правото на жилище, а „правото на социална помощ и на помощ за жилище“ в рамките на социалните политики на основание член 153 ДФЕС, такова тълкуване е ирелевантно за разрешаването на спора в главното производство.
50
С оглед на тези съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която потребителят длъжник, срещу когото е образувано производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, може да обжалва определението, с което се отхвърля възражението срещу принудителното изпълнение само когато първоинстанционният съд не е уважил основанието за възражение, изведено от неравноправност на договорна клауза, съставляваща основанието на изпълнителния титул, докато продавачът или доставчикът може за сметка на това да обжалва всяко решение, с което се разпорежда прекратяване на производството, независимо от основанията за възражението.
По съдебните разноски
51
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори във връзка с членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която потребителят длъжник, срещу когото е образувано производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, може да обжалва определението, с което се отхвърля възражението срещу принудителното изпълнение само когато първоинстанционният съд не е уважил основанието за възражение, изведено от неравноправност на договорна клауза, съставляваща основанието на изпълнителния титул, докато продавачът или доставчикът може за сметка на това да обжалва всяко решение, с което се разпорежда прекратяване на производството, независимо от основанията за възражението.
Подписи
( *1 ) Език на производството: испански.
Full & Egal Universal Law Academy