12.5.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 142/40
Жалба, подадена на 28 февруари 2014 г. — Германия/Комисия
(Дело T-134/14)
2014/C 142/53
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller, и T. Lübbig, Rechtsanwalt)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени на основание член 264 ДФЕС Решение C (2013) 4424 окончателен на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. в производство държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) — Германия, Подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.
1.
Първото правно основание: нарушение на член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) и на член 108, параграф 2 ДФЕС
—
В това отношение жалбоподателят твърди, че ответникът е започнал официална процедура по разследване, без да е изпълнил особената си дължима грижа за пълно изясняване на фактите. Ако Комисията беше изяснила внимателно фактите, не би имало основание за започване на официална процедура по разследване.
2.
Второто правно основание: явни грешки в преценката на фактите
—
В рамките на второто правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията не е взела предвид фактите по случая, а именно начина на функциониране на Закона за приоритет на възобновяемите енергийни източници, по-специално системата на финансовите потоци по този закон. Освен това Комисията е пренебрегнала ролята на „държавата“ като законодател и надзорен орган и оттук неправилно е извела упражняване на контрол.
3.
Третото правно основание: липса на предимство за енергоемките потребители чрез особен компенсационен режим
—
Жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, като в противоречие с практиката на Общия съд е приела предимство за енергоемките потребители.
4.
Четвърто правно основание: липса на предимство, предоставено чрез държавни ресурси
—
В това отношение се посочва, че Комисията също така неправилно е приложила член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приела контрол на държавните органи върху имуществото на различни частни предприятия, участващи в системата на закона за приоритет на възобновяемите енергийни източници.
5.
Пето правно основание: неправилно тълкуване и прилагане на членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС
—
В рамките на петото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на законосъобразност в административното производство и на оправданите правни очаквания, като е проверила закона за приоритет на възобновяемите енергийни източници с оглед на членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС, въпреки че начинът на функциониране на този закон ѝ е известен от повече от десет години. Комисията също така прилагала неправилно членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС, тъй като не били налице нито такса по смисъла на тези разпоредби, нито дискриминация.
(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
Full & Egal Universal Law Academy