14.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/17
Жалба, подадена на 22 април 2014 г. от Jean-Pierre Bodson и др. срещу решение, постановено на 12 февруари 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-73/12, Bodson и др./ЕИБ
(Дело T-240/14 P)
2014/C 223/22
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Jean-Pierre Bodson (Люксембург, Люксембург); Dalila Bundy (Косн-е-Ромен, Франция); Didier Dulieu (Руси-льо-Вилаж, Франция); Marie-Christel Heger (Носпелт, Люксембург); Evangelos Kourgias (Сенингерберг, Люксембург); Manuel Sutil (Люксембург); Patrick Vanhoudt (Гондеранж, Люксембург) и Henry von Blumenthal (Бергем, Люксембург) (представител: L. Levi, avocat)
Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да отмени Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 12 февруари 2014 г. по дело F-73/12,
—
вследствие на това да уважи направените от жалбоподателите искания в първоинстанционното производство, а именно:
—
да отмени решенията за прилагане спрямо жалбоподателите на решението на Съвета на директорите на ЕИБ от 13 декември 2011 г., ограничаващо нарастването на заплатите до 2,8 %, и решението на Управителния комитет на ЕИБ от 14 февруари 2012 г. за въвеждане на таблица за класиране, предвиждаща намаляване с 1 % на заплатите, които решения се съдържат в извлеченията от платежната ведомост за април 2012 г., както и да се отменят по същия начин всички решения, които се съдържат в последвалите извлечения от платежната ведомост,
—
вследствие на което
—
да осъди ответника да заплати разликата във възнагражденията спрямо действието на предишния режим на заплати, която произтича от посочените по-горе решения на Съвета на директорите на ЕИБ от 13 декември 2012 г. и на Управителния комитет на ЕИБ от 14 февруари 2012 г.; тази разлика във възнагражденията следва да се увеличи с лихви за забава, считано от 12 април 2012 г. до настоящия момент и впоследствие начислявана на всяко 12-о число на месеца до окончателното изплащане, като лихвите са в размер на определения от ЕИБ лихвен процент плюс 3 пункта,
—
да осъди ответника да заплати обезщетения за претърпените поради загубата на покупателна способност вреди, които да се определят ex aequo et bono, и първоначално да бъдат в размер на 1,5 % от месечното възнаграждение на всеки от жалбоподателите,
—
да осъди ЕИБ да заплати всички съдебни разноски,
—
да осъди ответника да заплати изцяло направените съдебни разноски пред двете инстанции.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си.
1.
Първото правно основание е изведено от невземане предвид на разликата в естеството на трудовото правоотношение на договорно нает служител и трудовото правоотношение на постоянно наето длъжностно лице, от нарушение на основните условия на трудовото правоотношение и от нарушение на правната квалификация на Протокола към споразумението.
2.
Второто правно основание е изведено от противоречие в решението на Съда на публичната служба и от изопачаване на данните по преписката.
3.
Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на правна сигурност, принципа на забрана за прилагане с обратна сила, принципа на предвидимост, както и от изопачаването на данните по преписката.
4.
Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на контрола за явна грешка в преценката и на задължението за мотивиране.
Full & Egal Universal Law Academy