14.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/18
Жалба, подадена на 22 април 2014 г. от Jean-Pierre Bodson и др. срещу решение, постановено на 12 февруари 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-83/12, Bodson и др./ЕИБ
(Дело T-241/14 P)
2014/C 223/23
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Jean-Pierre Bodson (Люксембург, Люксембург); Dalila Bundy (Косн-е-Ромен, Франция); Didier Dulieu (Руси-льо-Вилаж, Франция); Marie-Christel Heger (Носпелт, Люксембург); Evangelos Kourgias (Сенингерберг, Люксембург); Manuel Sutil (Люксембург); Patrick Vanhoudt (Гондеранж, Люксембург) и Henry von Blumenthal (Бергем, Люксембург) (представител: L. Levi, avocat)
Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да отмени решението на Съда на публичната служба от 12 февруари 2014 г. по дело F-83/12,
—
съответно да уважи направените от жалбоподателите искания в първоинстационното производство, а именно:
—
да отмени решенията за прилагане спрямо жалбоподателите на обезщетения съгласно новата система на функциониране, произтичаща от решението от 14 декември 2010 г. на Съвета на директорите и от решенията от 9 ноември 2010 г. и от 16 ноември 2011 г. на Управителния комитет, като индивидуалното решение за прилагане се съдържа в известието от април 2012 г., доведено до знанието на заинтересованите лица не по-рано от 22 април 2012 г.,
—
вследствие на което,
—
да осъди ответника да заплати разликата във възнагражденията спрямо действието на предишния премиален режим, която произтича от решението от 14 декември 2010 г. на Съвета на директорите и решенията от 9 ноември 2010 г. и 16 ноември 2011 г.; тази разлика във възнагражденията следва да се увеличи с лихви за забава, считано от 22 април 2012 г. до окончателното изплащане, като лихвите са в размер на определения от ЕЦБ лихвен процент плюс 3 пункта,
—
да осъди ответника да заплати обезщетения за претърпените поради загубата на покупателна способност вреди, които да се определят ex aequo et bono и първоначално да бъдат в размер на 1,5 % от месечното възнаграждение на всеки от жалбоподателите,
—
ако ответникът не представи сам следните документи, да му бъдат изискани в рамките на процесуално-организационните действия:
—
протокол от заседанието на Съвета на директорите на ЕИБ от 13 декември 2011 г.,
—
проектите, изготвени от отдел „Човешки ресурси“ на 22 юни 2011 г. (RH/P&O/2011-119), на 20 октомври 2011 г. (RH/P&O/2011-74) и на 25 януари 2012 г.,
—
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски,
—
да осъди ответника да заплати изцяло направените съдебни разноски пред двете инстанции.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите излагат пет правни основания в подкрепа на жалбата си.
1.
Първото правно основание е изведено от нередност в процедурата, тъй като Съдът на публичната служба е отказал да извърши поисканите от жалбоподателите процесуално-организационни действия.
2.
Второто правно основание е изведено от невземане предвид на разликата в естеството на трудово правоотношение на договорно нает служител и трудово правоотношение на постоянно наето длъжностно лице, от нарушение на основните условия на трудовото правоотношение, от нарушение на правната квалификация на Протокола към споразумението, от изопачаване на данните по преписката и от нарушаване от съда на задължението му за мотивиране.
3.
Третото правно основание е изведено от нарушение на придобитите права и на оправданите правни очаквания, както и от нарушение на задължението за мотивиране.
4.
Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на правна сигурност, принципа за забрана за прилагане с обратна сила, принципа на предвидимост, както и от нарушение на задължението за полагане на грижа и на задължението за мотивиране.
5.
Петото правно основание е изведено от нарушение на контрола за явна грешка в преценката и от изопачаването на данните по преписката.
Full & Egal Universal Law Academy