14.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/21
Жалба, подадена на 25 април 2014 г. — Vattenfall Europe Mining и др./Комисия
(Дело T-260/14)
2014/C 223/26
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Vattenfall Europe Mining AG (Котбус, Германия), Vattenfall Europe Sales GmbH (Хамбург, Германия) и Vattenfall GmbH (Берлин, Германия) (представители: R. Karpenstein и C. Johann, Rechtsanwälte)
Ответник: Европейска Комисия
Искания
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
на основание член 264 ДФЕС да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. в процедурата относно държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) — Германия, подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители (C (2013) 4424 окончателен),
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.
1.
Първо правно основание: не са използвани ресурси на държава по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
По първото правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е приела, че в рамките на финансовите потоци, предвидени с Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“), са използвани „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
—
Поставянето в по-благоприятно положение със закон без използване на държавни ресурси не било достатъчно, за да е налице хипотезата на държавна помощ. Що се отнася до допълнителната такса по EEG, изискването да са използвани държавни ресурси не било изпълнено, тъй като таксата се заплащала единствено от субекти на частното право, а събраните ресурси не можело да се разглеждат като ресурси на държавата поради липсата на постоянен контрол и на свързаната с това възможност за разпореждане с тях.
—
Изключено било да е налице държавен контрол върху самата допълнителна такса по EEG, най-малкото защото размерът ѝ се определял не от държавни органи, а от цената на електроенергията на борсата и от количеството предлагана там електроенергия от възобновяеми източници. Освен това държавата нямала възможност за влияние върху отношенията между доставчиците на енергия и крайните потребители на петия етап от компенсационния механизъм по EEG. Прехвърлянето на разходите тук се осъществявало в рамките на правоотношение, което се урежда изцяло от частното право.
—
Следователно, поради задължителната връзка между квалифицирането на допълнителната такса по EEG и намаляването на допълнителната такса за енергоемките потребители изискваният държавен контрол не бил налице и що се отнася до т.нар. компенсационен режим по EEG. Не можело да се приеме, че такъв контрол е налице поради това, че решението относно контрола се взема от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа), тъй като на тази служба били възложени просто изпълнителни, съответно установителни функции.
—
Освен това с намаляването на допълнителната такса за енергоемките потребители държавата не се отказвала от ресурси, които иначе би могла да получи. Поради особената организация на компенсационния механизъм по EEG намаляването на допълнителната такса не водело до спад на общите приходи от допълнителната такса по EEG. Напротив, намаленията на допълнителната такса за енергоемките потребители се компенсирали чрез по-високите допълнителни такси за всеки доставен киловатчас електроенергия за непривилегировани крайни потребители.
2.
Второ правно основание: не е налице селективно предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
По второто правно основание жалбоподателите твърдят, че противно на приетото от Комисията, т.нар. особен компенсационен режим по EEG не предвижда селективно предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Разграничението между енергоемки и неенергоемки потребители се дължало на логиката на режима на допълнителната такса по EEG и затова поначало не било селективно. Намаляването на таксата за енергоемките потребители просто компенсирало особените вреди за тези потребители от събираната съобразно потреблението допълнителна такса по EEG.
3.
Трето правно основание: липса на (риск от) нарушаване на конкуренцията или засягане на търговията.
По третото правно основание жалбоподателите твърдят, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията, нито създава риск от нарушаването ѝ, и не засяга търговията между държавите членки.
Full & Egal Universal Law Academy