14.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/22
Жалба, подадена на 28 април 2014 г. — Hydro Aluminium Rolled Products и др./Комисия
(Дело T-263/14)
2014/C 223/27
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Hydro Aluminium Rolled Products GmbH (Гревенбройх, Германия), Aluminium Norf GmbH (Нойс, Германия) и Trimet Aluminium SE (Есен, Германия) (представители: U. Karpenstein и C. Johann, Rechtsanwälte)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
на основание на член 264 ДФЕС да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. в процедурата относно държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) — Германия, подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители, C (2013) 4424 окончателен,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания.
1.
Първо правно основание: не са използвани ресурси на държава членка по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
По първото правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е приела, че в рамките на финансовите потоци, предвидени с Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“), са използвани „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
—
Комисията неправилно приела, че в рамките на финансовите потоци, предвидени с EEG, са използвани ресурси на държава членка по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
—
Допълнителната такса по EEG се заплащала само от частни лица. Освен това събраните ресурси не можели да бъдат считани за държавни. По отношение както на допълнителната такса по EEG, така и на намалението ѝ в полза на енергоемките потребители липсвал изискваният постоянен държавен контрол и свързаната с него възможност за действителен достъп от страна на органите.
—
Във всички случаи с намаляването на допълнителната такса за енергоемките потребители държавата не се отказвала от приходи, които иначе можела да събере. Средствата за намалението се осигурявали само от частни ресурси, и по-специално от по-високите допълнителни такси за всеки доставен киловатчас електроенергия за непривилегировани крайни потребители. Поради това т.нар. особен компенсационен режим по EEG не водел до спад на общите приходи от допълнителната такса по EEG, а само до вътрешното преразпределение на разходите.
2.
Второ правно основание: не е налице селективно поставяне в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
По второто правно основание жалбоподателите твърдят, че противно на считаното от Комисията, т.нар. особен компенсационен режим по EEG не предвижда селективно поставяне в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Разграничението между енергоемки и неенергоемки потребители се дължало на логиката на режима на допълнителната такса по EEG и затова поначало не било селективно.
Full & Egal Universal Law Academy