14.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/42
Жалба, подадена на 2 май 2014 г. — egeplast international/Комисия
(Дело T-291/14)
2014/C 223/45
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: egeplast international GmbH (Гревен, Германия) (представител: A. Rosenfeld, Rechtsanwalt)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение C (2013) 4424 окончателен на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. по преписка „Държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) — Германия, подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители“,
—
да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество изтъква следните съображения.
1.
Липса на поставяне в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС
—
Жалбоподателят твърди, че особеният компенсационен режим, предвиден от Gesetzes für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“), не го поставя в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а само намалява значителното затруднение пред конкурентоспособността му, възникнало за първи път след въвеждането на допълнителната такса по EEG. Тя служела само за частично компенсиране на поставяне в по-неблагоприятно положение, а не за предоставяне на предимство.
2.
Липса на селективност
—
жалбоподателят също твърди, че особеният компенсационен режим не е селективен, тъй като не се отнася само до определени предприятия или производствени отрасли. Освен това кръгът от предприятия, които се ползвали от компенсационния режим, бил много разнообразен. Уредбата безспорно съответствала на EEG 2012 и допускала въвеждането на тежестите, присъщи за системата на EEG.
3.
Липса на държавни или свързани с държавата ресурси
—
в допълнение жалбоподателят посочва, че приходите от допълнителната такса по EEG не представляват държавни или свързани с държавата ресурси. Допълнителната такса по EEG служела за покриване на гражданскоправните претенции на операторите на преносни системи (наричани по-нататък „ОПС“) спрямо доставчиците на електроенергия за възстановяване на направените от тях във връзка с продажбата на електроенергия разходи. Размерът на таксата бил определен от ОПС без каквато и да било участие на държавата. Възложените на Bundesnetzagentur (Федералната агенция за мрежите) правомощия предвиждали контрол само по отношение на правомерното определяне на таксата от ОПС. Те не предоставяли право на този орган да упражнява постоянен контрол или да се разпорежда с приходите от таксата.
4.
Липса на нарушаване на конкуренцията и на засягане на търговията
—
жалбоподателят твърди, че тъй като приходите от допълнителната такса по EEG не представляват държавни ресурси, намаляването ѝ не представлява отказ от държавни ресурси. Липсата на отказ от държавни ресурси се потвърждавала и от обстоятелството, че евентуално по-ниските приходи се компенсирали с частни средства посредством увеличаване на таксата за непривилегированите крайни потребители.
Full & Egal Universal Law Academy