4.8.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 253/36
Жалба, подадена на 15 май 2014 г. — Kurchenko/Съвет
(Дело T-339/14)
2014/C 253/51
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Serhiy Vitaliyovych Kurchenko (Chuhuiv, Украйна) (представители: B. Kennelly и J. Pobjoy, Barristers, M. Drury и A. Swan, Solicitors)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (OВ L 66, стp. 26) и на Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 66, стp. 1), доколкото те се прилагат спрямо жалбоподателя, и
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем правни основания.
1.
Първото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът не е посочил надлежното правно основание. Член 29 ДЕС не е надлежното правно основание за решението, тъй като жалбата срещу жалбоподателя не го е посочила като лице, което е накърнило върховенството на закона в Украйна (по смисъла на членове 21, параграф 2 и 23 ДЕС). Тъй като решението е било невалидно, Съветът не е могъл да се позове на член 215, параграф 2 ДФЕС, за да издаде регламента. Към момента на налагане на ограничителните мерки не е било налице обвинение или жалба срещу жалбоподателя в никоя юрисдикция заради това, че неговите действия са представлявали заплаха за накърняване на върховенството на закона или са нарушили някакви човешки права в Украйна.
2.
Второто правно основание е изведено от твърдението, че Съветът не е изпълнил критерият за включването му в списъка, а именно лицето да е било „идентифицирано като отговорно“ за присвояване на украински държавни активи или нарушения на човешките права в Украйна или да е лице, свързано с някой, който е бил признат за такъв. Единствената посочена причина за включването на жалбоподателя в списъка е била тази, че той е бил обект на „разследване“ в Украйна за участие в престъпления във връзка с присвояването на украински държавни активи и тяхното незаконно прехвърляне извън Украйна. Поради това не е налице дори твърдение (в приложение на мотивите на Общия съд по дело T-256/11 Ezz), че жалбоподателят е бил лице, отговорно за присвояването на украински държавни активи или нарушения на човешките права в Украйна или е бил свързан с лице, което е било надлежно признато за такова.
3.
Третото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на защита и правото на ефективна съдебна защита. В никакъв момент на жалбоподателя не е била предоставена конкретна информация относно „разследването“, за което се твърди, че обосновава включването му в списъка, а само по-малко „сериозни и убедителни“ или „конкретни“ доказателства за тази цел. Въпреки исканията, Съветът не е предоставил тази информация.
4.
Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът не е предоставил на жалбоподателя достатъчни мотиви за включването му в списъка. Предоставените мотиви са били недостатъчно подробни и точни. Не са били посочени подробности относно естеството на поведението на жалбоподателя, заради което се твърди, че той е „участвал“ в „престъпления“ или относно начина, по който твърдяното „участие в престъпления“ е било свързано по някакъв начин едновременно с „присвояването на украински държавни активи“ и „тяхното незаконно прехвърляне извън Украйна“. Не са били предоставени подробности относно „разследването“, органът, за който се твърди, че го провежда, неговото естество или датата, на която се предполага, че то е започнало.
5.
Петото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът грубо е нарушил основните права на жалбоподателя на собственост и на репутация. Ограничителните мерки не са били „предвидени от закон“; те са били наложени без подходящи гаранции, даващи възможност на жалбоподателя да изложи действително случая си пред Съвета; те не са ограничени до някакво конкретно имущество, за което се счита, че представлява незаконно присвояване на държавни активи, нито дори до сумата на активите, за които се твърди, че са били присвоени.
6.
Шестото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът се е основал на неточни факти по същество. Противно на единственото съображение за включването на жалбоподателя в списъка, не е налице информация или доказателства, че жалбоподателят е бил фактически обект на „разследване“ в Украйна от вида, посочен в решението и регламента.
7.
Седмото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът не се е убедил в релевантността и валидността на доказателствата, на които се основава включването на жалбоподателя в списъка: той не е съобразил дали настоящият действащ главен прокурор на Украйна е имал правомощието по силата на Конституцията на Украйна да започне разследване срещу жалбоподателя и Съветът не е оценил факта, че жалбоподателят не е бил фактически обект на твърдяното „разследване“.
Full & Egal Universal Law Academy