11.8.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 261/37
Жалба, подадена на 30 май 2014 г. — Pshonka/Съвет
(Дело T-380/14)
2014/C 261/62
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Artem Viktorovych Pshonka (Москва, Русия) (представители: C. Constantina и J.-M. Reymond, lawyers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени частично, на основание член 263 oт Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година, доколкото те засягат жалбоподателя и по-специално, да постанови:
—
премахване на името на жалбоподателя от приложение I към Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година;
—
премахване на името на жалбоподателя от приложение I към Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година;
—
да отмени частично, на основание член 263 ДФЕС, Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година, доколкото те противоречат на съвместното предложение;
—
да осъди Съвета да поеме разноските в това производство и да присъди разноските на жалбоподателя.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.
1.
Първото правно основание е липсата на компетентност на Съвета и нарушение на присъщите на съда правомощия, а именно:
—
Приемането на обжалвания регламент нарушава процедурата, установена в член 215, параграф 2 ДФЕС, тъй като регламентът разширява обхвата на ограничителните мерки в сравнение със съвместното предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията, на което регламентът се основава;
—
включването на жалбоподателя в списъка е довело до опозоряване на лице, което не се е ползвало от надлежен процес и което не е било осъдено от компетентен съд
2.
Второто правно основание се състои в твърдение за явни грешки при преценката на фактите. Жалбоподателят излага, че срещу него не е било възбудено разследване във връзка с присвояването на украински държавни средства и/или тяхното незаконно изнасяне извън Украйна преди или към момента на приемането на обжалваните мерки. Нещо повече, жалбоподателят твърди, че дори твърдяното разследване да съществуваше, то не е разполагало с каквито и да било фактически или правни основания и би било изключително политически мотивирано. Най-сетне, жалбоподателят твърди, че посочените от Съвета мотиви за включването му в списъка не отговарят на условията, установени от обжалваните мерки и не се поддържат от никакви доказателства.
3.
Третото правно основание се състои в твърдение за нарушения на основните права на жалбоподателя. Жалбоподателят излага, че:
—
Съветът не е представил на жалбоподателя конкретните и специфични фактически и правни основания, в нарушение на член 296 ДФЕС;
—
на жалбоподателя не е била предоставена възможност да изложи вижданията си пред Съвета;
—
оспорените мерки идентифицират жалбоподателя като отговорен за присвояване на украински държавни средства при липсата на каквото и да е съдебно решение и доказателство за това, което представлява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде считан за невиновен до доказване на противното;
—
жалбоподателят не е бил информиран за каквито и да било доказателства, приведени срещу него, като по този начин той е бил лишен от възможността да ги оспори пред Съда, което представлява нарушение на правото му на ефективни правни средства;
—
жалбоподателят е бил пряко лишен от правото си на собственост;
—
обжалваните санкции са непропорционални, сравнени с обстоятелствата по случая и наличните доказателства и
—
начинът, по който жалбоподателят е описан в обжалваните мерки сериозно накърнява неговата репутация.
Full & Egal Universal Law Academy