4.8.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 253/51
Жалба, подадена на 10 юни 2014 г. — Duro Felguera/Комисия
(Дело T-401/14)
2014/C 253/67
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Duro Felguera, SA (Хихон, Испания) (представител: A. López Gómez, abogado)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение,
—
при условията на субсидиарност, да отмени решението, което квалифицира съвкупността от данъчни мерки, които групира под названието „испанска система за финансов лизинг“ (ИСФЛ), като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,
—
при условията на субсидиарност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като единствени бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на задължението за възстановяване,
—
при условията на субсидиарност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи в нарушение на общите принципи на правото на ЕС,
—
при условията на субсидиарност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и
—
да осъди Комисията да заплати изцяло съдебните разноски по това производство.
Правни основания и основни доводи
Обжалваното в настоящото производство решение е същото като по дело T — 515/13, Испания/Комисия.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.
1.
В първото правно основание жалбоподателят посочва, че обжалваното решение нарушава член 107 ДФЕС, като квалифицира ИСФЛ и обхванатите от нея мерки като държавна помощ. Жалбоподателят твърди, че използваният от Комисията глобален подход е погрешен, тъй като смесва съвкупността от частноправни сделки, осъществени от данъчнозадължените лица с цел да оптимизират печалбите си, с установяването от данъчните власти на ad hoc механизъм, с който да се създадат данъчни предимства.
2.
Във второто правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е определила неправилно бенефициера на помощта, след като самата Комисия признава, че лицето, получаващо помощта или по-голямата част от нея, е собственикът, който придобива плавателният съд, а не ОИИ. На практика, макар ранната амортизация да е поискана от ОИИ и да облагодетелства най-напред неговите членове, тя се предава на 90 % на корабоплавателните дружества.
3.
В третото си правно основание жалбоподателят счита, че са нарушени членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, тъй като прилагането на испанската система за облагане според тонажа към определени случаи е квалифицирано като нова помощ, вместо като вече съществуваща такава.
4.
В четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, тъй като Комисията не е мотивирала в достатъчна степен причините, поради които е приела ОИИ и неговите инвеститори за крайни и единствени бенефициери на държавната помощ и за адресати на задължението за възстановяване.
5.
На пето място и при условията на субсидиарност, жалбоподателят твърди, че е невъзможно да се разпореди възстановяването на помощта, тъй като в обжалваното решение се нарушават общите принципи на равно третиране, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания.
6.
На шесто място и при условията на субсидиарност, жалбоподателят посочва, че е налице нарушение на принципа на предоставената компетентност въз основа на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, член 14 от Регламент № 659/1999 на Съвета и член 16 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като обжалваното решение се произнася относно валидността на договорни клаузи, съдържащи се в частноправни договори, сключени въз основа на испанското право между инвеститорите и други образувания.
Full & Egal Universal Law Academy