1.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 431/31
Жалба, подадена на 18 септември 2014 г. — El-Qaddafi/Съвет
(Дело T-681/14)
(2014/C 431/54)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Aisha Muammer Mohamed El-Qaddafi (Маскат, Оман) (представител: J. Jones, Barrister)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателката иска от Общия съд:
—
да приеме процесуално-организационни действия по член 64 oт Процедурния си правилник, като изиска от Съвета да разкрие цялата информация в подкрепа на включването на жалбоподателката в обжалваните мерки;
—
да отмени изцяло или частично Решение 2011/137/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, изменено с Решение 2014/380/ОВППС на Съвета от 23 юни 2014 година, доколкото засяга жалбоподателката;
—
да отмени изцяло или отчасти Регламент (ЕС) № 204/2011 oт 2 март 2011 година, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 689/2014 на Съвета от 23 юни 2014 година за изпълнение на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, доколкото засяга жалбоподателката;
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателката.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателката излага пет правни основания.
1.
Първо правно основание, състоящо се в твърдението, че Общият съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност над ограничителните мерки, наложени по отношение на жалбоподателката от Съвета на Европейския съюз, които са били приети с цел привеждане в изпълнение на режима на санкции, наложен от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации във връзка с Либия. Жалбоподателката твърди, че мерките на ЕС за привеждане в изпълнение на взетото на международно ниво решение за налагане на ограничителни мерки не се ползват с имунитет по отношение на съдебен контрол поради това, че изпълняват резолюции, приети от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации по глава VII oт Хартата на Организацията на обединените нации.
2.
Второ правно основание, състоящо се в твърдението, че Общият съд е компетентен да извърши пълен контрол за законосъобразност по същество спрямо обжалваните мерки на ЕС, с които се привеждат в изпълнение резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за налагане на ограничителни мерки по отношение на жалбоподателката. Това включва и преценката дали изложените съображения на Съвета в решението за потвърждаване на вписването на жалбоподателката почиват на надлежно основание и дали са достатъчно подробни и конкретни.
3.
Трето правно основание, състоящо се в твърдението, че обжалваните мерки на ЕС нарушават правото на защита на жалбоподателката и правото ѝ на ефективна съдебна защита. Жалбоподателката твърди, че Съветът не ѝ е предоставил съображения или конкретни доказателства, обосноваващи продължаването на вписването ѝ.
4.
Четвърто правно основание, състоящо се в твърдението, че обжалваните мерки на ЕС нарушават принципа на пропорционалност и основните права на жалбоподателката, включително и правото ѝ на собственост и на зачитане на личния и семейния живот.
5.
Пето правно основание, състоящо се в твърдението, че вписването на жалбоподателката е неоснователно, неточно, необосновано и недостатъчно подробно мотивирано, тъй като тя не представлява никаква опасност за международния мир и сигурност. Жалбоподателката твърди, че продължаването на вписването ѝ единствено поради семейната ѝ връзка с покойния лидер на сваления режим на Кадафи, противоречи на правото на ЕС. Жалбоподателката по-нататък твърди, че не е била участник в никакво събитията в Либия, представляващо заплаха за международния мир и сигурност.
Full & Egal Universal Law Academy