1.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 431/36
Жалба, подадена на 12 септември 2014 г. от Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) срещу решението, постановено на 2 юли 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-63/13, Psarras/ENISA
(Дело T-689/14 P)
(2014/C 431/59)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) (представители: P: Empadinhas и C. Meidanis, адвокат)
Друга страна в производството: Aristidis Psarras (Candia, Гърция)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени изцяло Решение на Съда на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“) от 2 юли 2014 г. по дело F-63/13,
—
да отхвърли изцяло исканията на жалбоподателя по дело F-63/13
—
да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати всички съдебни разноски както за производството пред СПС, така и за това пред Общия съд.
Основания и доводи
Жалбоподателят излага пет основания в подкрепа на жалбата си.
1.
Първото основание е изопачаване на фактическите обстоятелства по отношение на събитията от 4 май 2012 г. и следващия период, както и грешка при прилагане на правото по отношение на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата и член 47 от Условията за работа на другите служители (наричани по-нататък „УРДС), във връзка с член 59 от Правилника за длъжностните лице на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).
2.
Второто основание е грешка при прилагана на правото по отношение на член 41, параграф 2, буква a) от Хартата, от една страна, доколкото е прието, че установяването на нарушение на тази разпоредба води автоматично до отмяна ex lege на обжалвания акт, което не е съобразено със съдебната практика, изискваща жалбоподателят освен това да е доказал, че при липса на нарушение съдържанието на обжалвания акт е можело да бъде различно и, от друга страна, доколкото следването на установеното ново тълкуване би довело до „окончателно изпразване от съдържание“ на прилаганата до този момент съдебна практика.
3.
Третото основание е нарушение на задължението на СПС да се произнесе по възраженията за недопустимост, повдигнати от жалбоподателя в рамките на първоинстанционното производство, липса на мотиви, както и нарушение на задължението за спазване на досъдебните фази на производството във връзка с искането за обезщетение.
4.
Четвъртото основание е нарушение на съдебната практика, съгласно която отмяната на обжалвания акт по принцип съответства на достатъчно обезщетение, липса на мотиви и твърдението, че СПС се е произнесъл ultra vires, както и явна грешка в преценката.
5.
Петото основание се изразява в съмнения за липса на безпристрастност на СПС.
Full & Egal Universal Law Academy