1.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 431/43
Иск, предявен на 14 октомври 2014 г. — Aalberts Industries/Комисия и Съд на Европейския съюз
(Дело T-725/14)
(2014/C 431/67)
Език на производството: нидерландски
Страни
Ищец: Aalberts Industries NV (Утрехт, Нидерландия) (представители: R. Wesseling и M. Tuurenhout, адвокати)
Ответник: Европейска комисия и Съд на Европейския съюз
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да осъди Европейския съюз, представляван от Съда или Европейската комисия, да обезщети Aalberts Industries за претърпените вследствие на нарушението на правата му вреди в размер на 1 0 41 863 EUR за имуществените вреди и 5 0 40 000 EUR за неимуществените вреди или в определен от Общия съд по справедливост размер, и в двата случая заедно с компенсаторните лихви за периода от 23 януари 2010 г. до обявяването на решението по иска в размер на процента, прилаган от Европейската централна банка при нейните основни операции по рефинансиране за съответния период, увеличен с два процентни пункта или в друг, установен от Общия съд подходящ размер,
—
да осъди Европейския съюз, представляван от Съда или Европейската комисия, да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Ищецът посочва, че Общият съд е нарушил правото му да получи решение в разумен срок в производството по дело Aalberts Industries N. V. и др./Комисия (T-385/06), образувано по негова жалба срещу Решение C(2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производството по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги).
Ищецът твърди, че производството е траяло четири години и три месеца, макар с оглед на всички обстоятелства по случая решаването му да не е трябвало да надхвърля три години. Общият съд бил нарушил член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който задължавал съдилищата на Съюза да решават образуваните пред тях дела в разумен срок, както и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, който предоставял на всяко лице право неговите спорове да бъдат разгледани в разумен срок.
Ищецът бил претърпял действителни и сигурни имуществени вреди поради обстоятелството, че Общият съд не приключил производството по жалбата в рамките на тригодишен период. Тези вреди се състояли в разходите на ищеца за рефинансирането на банкова гаранция, след като решаването на делото продължило повече от три години.
Ищецът бил претърпял неимуществени вреди, тъй като впечатлението, че бил участник в картел, се поддържало прекалено дълго поради прекомерната продължителност на производството пред Общия съд. Обезщетение в размер на 5 % от първоначално установената глоба отговаряла на обезщетението, което Съдът приемал за подходящо в сходни случаи на съществено надхвърляне на сроковете при преценката на глобите в картелни производства.
Предвид гореизложеното ищецът твърди, че съществува пряка причинно-следствена връзка между претендираното обезщетение и извършеното от Съюза нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти. Следователно изискванията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза съгласно член 340, параграф 2 ДФЕС били изпълнени.
Full & Egal Universal Law Academy