30.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 107/28
Жалба, подадена на 13 ноември 2014 г. — Infineon Technologies/Комисия
(Дело T-758/14)
(2015/C 107/38)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Infineon Technologies AG (Нойбиберг, Германия) (представители: I. Brinker, U. Soltész, P. Linsmeier, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Европейската комисия по преписка AT.39574 — Чипове за смарт карти oт 3 септември 2014 г. (съобщено на жалбоподателя на 5 септември 2014 г.), по-конкретно член 1, буква a), член 2, буква a) и член 4, втори параграф;
—
алтернативно, да постанови съществено намаление на глобата, наложена на Infineon Technologies AG съгласно член 2, буква a) oт решението; и
—
да осъди Европейската комисия да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2014) 6250 окончателен на Комисията от 3 септември 2014 г. по преписка AT.39574 — Чипове за смарт карти.
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.
1.
Първото правно основание е нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан, което Комисията е допуснала, по-специално като не е приела ново изложение на възраженията. Жалбоподателят твърди, че:
—
Комисията не е представила доказателства по начин, който да позволи на жалбоподателя да установи поведението, заради което е упрекван и да се защити надлежно;
—
Комисията е нарушила процесуалните права на Infineon чрез въвеждането на ключови елементи от доказателствения материал едва в последния етап, в резултат на което Infineon не е могло да се защити чрез изчерпателен отговор по изложените възражения и му е била отказана възможност да обори доказателствата, използвани срещу него при устното изслушване; и
—
някои от документите, на които Комисията се е позовала, не са били оповестени пред Infineon и не могат да бъдат използвани срещу него.
2.
Второто правно основание е нарушение от страна на Комисията на принципа на добрата администрация и правото на Infineon на защита, чрез прилагането на „ускорена процедура“.
3.
Третото правно основание почива на твърдението, че контактите на Infineon с конкурентите му, посочени в решението, не са нарушили член 101, параграф 1 ДФЕС. Жалбоподателят излага, че:
—
доказателствата, на които се е основала Комисията са недостоверни и следователно недостатъчни за установяване отвъд всяко разумно съмнение (in dubio pro reo) на описаните в решението факти; и
—
фактите, описани от Комисията не представляват „ограничение поради целта“, както твърди Комисията.
4.
Четвъртото правно основание е явна грешка, допусната от Комисията при прилагането на концепцията за „едно-единствено продължавано нарушение“ предвид факта, първо, че Infineon е било отговорно само за седем двустранни контакта (от общо 41), второ, то не е знаело за тях и най-сетне, то и не би могло разумно да предвиди двустранните контакти между останалите участници.
5.
Петото правно основание са явни грешки, които Комисията е допуснала при определянето на размера на глобата, тъй като не е изключила от „стойността на продажбите“ (основата за определяне на размера на глобата) оборота, който очевидно не е засегнат от нарушението.
6.
Шестото правно основание е нарушение от страна на Комисията на собствените ѝ насоки за определяне на глоби и на принципа на пропорционалност, по-специално чрез определяне на един и същ „процент на тежест“ за всички страни.
Full & Egal Universal Law Academy