16.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 56/25
Жалба, подадена на 9 декември 2014 г. — Philip Morris/Комисия
(Дело T-800/14)
(2015/C 056/36)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Philip Morris Ltd (Ричмънд, Обединено кралство) (представители: K. Nordlander и M. Abenhaïm, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви искането за отмяна за допустимо;
—
да отмени Решение Ares (2014) 3188066 от 29 септември 2014 г., доколкото с него се отказва предоставянето на жалбоподателя на пълен достъп до поисканите документи, но без редактираните лични данни в тях;
—
да осъди Комисията да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят иска отмяна на Решение Ares (2014) 3188066 от 29 септември 2014 г., с което Комисията отказва да предостави на жалбоподателя пълен достъп до шест вътрешни документа, съставени в контекста на подготвителните работи по приемането на Директива 2014/40/ЕС относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия (1) (наричана по-нататък „оспорваната Директива“).
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.
1.
Първото правно основание е твърдението, че Комисията е нарушила задължението си да изложи мотиви, тъй като не е обяснила за всеки от документите, на кое от приложимите изключения по Регламент (EО) № 1049/2001 (2) (наричан по-нататък „Регламентът относно прозрачността“) се е позовала и въз основа на какви фактически обстоятелства и съображения. Позовавайки се на едни и същи общи бланкетни доводи, за да обоснове отказа си чрез защитата на съдебните процедури и на правните становища, Комисията не е изложила съображения защо поисканите документи биха накърнили „конкретно и действително“ всеки от тези интереси. По-конкретно, в оспореното обжалваното решение не се обяснява дали посоченото основание за всеки релевантен отказ е „съдебни процедури“ или „правни становища“.
2.
Второто правно основание е твърдението, че Комисията е нарушила член 4, параграф 2, второ тире от Регламента относно прозрачността, тъй като не е посочила как оповестяването във всеки случай „конкретно и действително“ би накърнило защитата на „правните становища“ или „съдебните процедури“. Що се отнася до защитата на „правните становища“, абстрактните мотиви на Комисията са изцяло отхвърлени в съдебната практика и Комисията не посочва конкретно обяснение, сочещо защо в този случай пълното оповестяване на поисканите документи конкретно и действително би накърнило защитата на правните становища. Що се отнася до „съдебните процедури“, Комисията отново не обяснява защо по-точно оповестяването „конкретно и действително“ би накърнило защитата на „съдебните процедури“. A fortiori, Комисията не е извършила подробна и конкретна преценка за наличието на по-висш обществен интерес, който би могъл да обоснове оповестяването на поисканите документи.
3.
Третото правно основание е твърдението, че Комисията е нарушила втората алинея на член 4, параграф 3 от Регламента относно прозрачността, тъй като не е посочила, че релевантните документи/редакции съдържат „становища за вътрешно ползване“, тъй като не е обяснила как оповестяването на тези документи би накърнило „конкретно и действително“ защитата на процеса на вземане на решения и тъй като не е съпоставила надлежно изтъкнатите интереси спрямо по-висш обществен интерес от оповестяване.
(1) Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (OВ, L 127, стр. 1)
(2) Регламент (EО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76)
Full & Egal Universal Law Academy