2.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 73/46
Жалба, подадена на 31 декември 2014 г. от Carlo De Nicola срещу решението, постановено на 18 ноември 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-59/09 RENV, De Nicola/ЕИБ
(Дело T-849/14 P)
(2015/C 073/57)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Carlo De Nicola (Strassen, Люксембург) (представител: L. Isola, avvocato)
Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд да допусне настоящата жалба и да измени отчасти обжалваното съдебно решение, да отмени точки 2 и 3 от диспозитива, позицията, че настоящото производство попада в обхвата на член 270 ДФЕС, и точки 43, 44, 50, 55, 56, 58, 59, 60, 61, 63, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72 и 73 от мотивите. Жалбоподателят иска от Общия съд да върне делото на друг състав на СПС, който да се произнесе отново по отменените точки, след извършване на вече поисканата медицинска експертиза. Жалбоподателят си запазва правото да представи доказателства, преки или косвени, необходими с оглед на защитата на насрещната страна, както и да представи всички други документи, които са необходими за оборването на аргументите на насрещната страна.
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решението на Съда на публичната служба от 18 ноември 2014 г. по дело F-59/09 RENV, De Nicola/ЕИБ.
Жалбоподателят излага следните правни основания в подкрепа на жалбата си.
1.
По отношение на комитета по жалбите жалбоподателят оспорва решението за недопустимост във връзка с правилата за неговото функциониране и твърдението, че вредите са поправени подходящо с изваждането на отменения акт от личното досие на жалбоподателя, като освен това твърди, че е налице злоупотреба с правораздавателни правомощия.
2.
По отношение на тормоза, който бил претърпял, жалбоподателят изтъква обявената недопустимост на искането за установяване на този тормоз, липсата на поизнасянето по това специално искане и отказа на Съда на публичната служба да се съобрази с решението за препращане, недопустимост на новите възражения, повдигнати от ЕИБ в производството по препращане, както и злоупотреба с правомощията на Съда на публичната служба, който иззел функциите на защитата на жалбоподателя като решил, че е по-подходящо да не разглежда молбата за обезщетение, тъй като същата се разглежда в производството по дело F-52/11 и е по-подробна развита в последното.
3.
По отношение на искането за медицинска експертиза и за други организационни мерки, жалбоподателят твърди, че не се е отказвал от тези искания по събиране на доказателства, които Съда на публичната служба е отхвърлил като ненужни. След като Общият съд е постановил, че делото трябва да са разгледа по същество, Съдът на публичната служба бил длъжен да се произнесе по всички надлежно представени искания, като определи кои от тях са релевантни за разрешаването на спора и като приеме съответните организационни мерки.
Full & Egal Universal Law Academy