ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
19 юли 2017 година ( *1 )
„Производство — Тълкуване на определение“
По дело T‑347/14 INTP
Olga Stanislavivna Yanukovych, в качеството на наследник на Viktor Viktorovych Yanukovych, с местожителство в Киев (Украйна), за която се явява T. Beazley, QC,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват J.‑P. Hix и P. Mahnič Bruni, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват първоначално S. Bartelt и D. Gauci, впоследствие E. Paasivirta и J. Norris-Usher, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет молба за тълкуване на определението от 12 юли 2016 г., Yanukovych/Съвет (T‑347/14, EU:T:2016:433),
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: G. Berardis (докладчик), председател, D. Spielmann и Z. Csehi, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
1
На 10 февруари 2017 г. жалбоподателят, г‑жа Olga Stanislavivna Yanukovych, в качеството на наследник на Viktor Viktorovych Yanukovych, подава на основание член 168 от Процедурния правилник на Общия съд молба за тълкуване на точка 3 от диспозитива на определението от 12 юли 2016 г., Yanukovych/Съвет (T‑347/14, наричано по-нататък „определението по главното дело“, EU:T:2016:433).
2
Текстът на диспозитива на определението по главното дело е следният:
„1)
Отменя Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в първоначалната им редакция в частта им, в която се отнасят до г‑н Viktor Viktorovych Yanukovych.
2)
Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3)
Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на г‑жа Olga Stanislavivna Yanukovych в качеството ѝ на наследник на г‑н Viktorovych Yanukovych, що се отнася до направеното с жалбата искане за отмяна.
4)
Осъжда г‑жа Stanislavivna Yanukovych в качеството ѝ на наследник на г‑н Viktorovych Yanukovych да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Съвета, що се отнася до направеното с изявлението за изменение на жалбата искане за отмяна.
[…]“.
3
В молбата си за тълкуване жалбоподателят твърди, че точка 3 от диспозитива на определението по главното дело е двусмислена, що се отнася до обхвата ѝ, по-специално по въпроса дали могат да бъдат изключени съдебните разноски, направени приживе от г‑н Viktorovych Yanukovych. Всъщност от чисто буквалното тълкуване на посочената точка от диспозитива на определението по главното дело било видно, че относно направеното в жалбата искане за отмяна Съветът на Европейския съюз е осъден да заплати само съдебните разноски, направени от жалбоподателя в качеството на наследник на г‑н Viktorovych Yanukovych, а не разноските, направени от последния преди смъртта му. В това отношение жалбоподателят твърди, че с оглед на контекста и съдържанието на определението по главното дело точка 3 от неговия диспозитив трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на направеното в жалбата искане за отмяна са обхванати всички подлежащи на възстановяване съдебни разноски, направени от г‑н Viktorovych Yanukovych преди смъртта му, както и всички подлежащи на възстановяване съдебни разноски, направени от жалбоподателя след смъртта на г‑н Viktorovych Yanukovych.
4
Така жалбоподателят иска от Общия съд:
–
да обяви, че точка 3 от диспозитива на определението по главното дело трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до направеното в жалбата искане за отмяна, Съветът понася направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя и на г‑н Viktorovych Yanukovych,
–
при оспорване на настоящата молба за тълкуване да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по производството, образувано по посоченото искане, или, в противен случай, да осъди всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.
5
На 17 март 2017 г. в секретариата на Общия съд постъпва изявление, с което Европейската комисия уточнява, че няма да вземе становище по настоящата молба за тълкуване.
6
В становището си по молбата за тълкуване, подадено на 27 март 2017 г., Съветът посочва най-напред, че не споделя изложеното от жалбоподателя буквално тълкуване. Според Съвета точка 3 от диспозитива на определението по главното дело трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до направеното в жалбата искане за отмяна, всички подлежащи на възстановяване съдебни разноски включват съдебните разноски, направени от г‑н Viktorovych Yanukovych до смъртта му. Това тълкуване следвало ясно не само от самия текст на посочената точка от диспозитива, но и от точки 96 и 97 от определението по главното дело. В това отношение Съветът уточнява, че противно на това, което изглежда поддържа жалбоподателят, подлежащите на възстановяване съдебни разноски трябва да се определят по отношение на направеното в жалбата искане за отмяна, за което спечелилата делото страна има право да получи плащане на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, а не по отношение на лицето, съставляващо спечелилата делото страна. Накрая, що се отнася до направените по настоящото производство съдебни разноски, Съветът иска от Общия съд да осъди всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.
7
В това отношение следва да се отбележи, че член 43 от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда, че ако съществува съмнение относно смисъла или обхвата на дадено решение, съдът на Съюза може да направи тълкуване по искане на всяка от страните или на всяка от институциите на Съюза, която докаже, че е заинтересована.
8
Молбата за тълкуване на решение или определение трябва да бъде разгледана с оглед не само на диспозитива на съответния съдебен акт, но и на мотивите, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (вж. по аналогия решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет,T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 60).
9
В случая молбата за тълкуване на определението по главното дело е насочена към точка 3 от неговия диспозитив, която се отнася изрично до съдебните разноски, свързани с направеното в жалбата искане за отмяна, докато точка 4 от диспозитива на определението по главното дело се отнася изрично до съдебните разноски, свързани с искането за отмяна, направено в изявлението за изменение на жалбата. От точка 96 от определението по главното дело е видно, че Общият съд се е произнесъл по съдебните разноски по делото на основание член 134, параграф 2 от Процедурния правилник, съгласно който, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски. Ето защо, като е отбелязал, че Съветът е загубил по направеното с жалбата искане за отмяна, в точка 97 от определението по главното дело Общият съд е постановил Съветът да бъде осъден, в съответствие с поисканото от жалбоподателя, да заплати съдебните разноски във връзка с това искане и същевременно е постановил жалбоподателят да бъде осъден, в съответствие с поисканото от Съвета, да заплати съдебните разноски във връзка с искането, направено в изявлението за изменение на жалбата.
10
От всичко изложено по-горе следва, че що се отнася до направеното в жалбата искане за отмяна, точка 3 от диспозитива на определението по главното дело трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както съдебните разноски, направени от г‑н Viktorovych Yanukovych преди смъртта му, така и тези на самия жалбоподател, тъй като, както е уточнено в точка 67 от определението по главното дело, производството по първоначално подадената от г‑н Viktorovych Yanukovych жалба за отмяна е продължено след смъртта му от жалбоподателя като негов универсален правоприемник и последният е спечелил делото по посочената жалба.
По съдебните разноски
11
Съгласно член 133 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определение, с което слага край на производството. С оглед на обстоятелствата в конкретния случай следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
12
Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
определи:
1)
Що се отнася до направеното в жалбата искане за отмяна, точка 3 от диспозитива на определението от 12 юли 2016 г., Yanukovych/Съвет (T‑347/14) трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както съдебните разноски, направени от г‑н Viktor Viktorovych Yanukovych, така и тези на г‑жа Olga Stanislavivna Yanukovych в качеството на наследник на г‑н Viktorovych Yanukovych.
2)
Г‑жа Stanislavivna Yanukovych, в качеството на наследник на г‑н Viktorovych Yanukovych, от една страна, и Съветът на Европейския съюз, от друга страна, понасят направените от тях съдебни разноски по производството за тълкуване.
3)
Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
4)
Оригиналът на настоящото определение се прилага към оригинала на тълкуваното определение и в полето на последния се прави отбелязване за настоящото определение.
Съставено в Люксембург на 19 юли 2017 година.
Секретар
E. Coulon
Председател
G. Berardis
( *1 ) Език на производството: английски.
Full & Egal Universal Law Academy