ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
11 март 2016 година ( *1 )
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „Sky BONUS“ — По-ранна национална словна марка „SKY“ — Относително основание да отказ — Вероятност от объркване — Ограничаване на стоките, посочени в заявката за марка — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) №°207/2009 — Недопустимост“
По дело T‑840/14
International Gaming Projects Ltd, установено в Ла Валета (Малта), за което се явяват M. Garayalde Niño, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява D. Walicka, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, с предишно наименование British Sky Broadcasting Group plc, e
Sky plc, установено в Айзълуърт (Обединеното кралство), за което се явява J. Barry, solicitor,
с предмет жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 23 октомври 2014 г. (дело R 2040/2013‑4) относно производство по възражение между British Sky Broadcasting Group plc и International Gaming Projects Ltd,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka и V. Kreuschitz (докладчик), съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 декември 2014 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 20 май 2015 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 1 май 2015 г.,
предвид отговорите на встъпилата страна и на жалбоподателя на писмен въпрос на Общия съд, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 9 и 11 декември 2015 г.,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелствата по спора
1
На 16 март 2012 г. жалбоподателят International Gaming Projects Ltd подава в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) заявка за регистрация на марка на Общността на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2
Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3
Стоките и услугите, за които се иска регистрация, спадат към класове 9 и 28 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
—
клас 9: „Компютърни програми, електронни компоненти“,
—
клас 28: „игрални автомати, действащи с монети; автомати за развлекателни игри; електрически и/или електронни автомати, устройства и инсталации за развлекателни игри; автомати и устройства за видеоигри; части и принадлежности за горепосочените стоки, които не са включени в други класове“.
4
Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин № 2012/086 на марките на Общността от 8 май 2012 г.
5
На 8 август 2012 г. British Sky Broadcasting Group plc, чийто правоприемник е встъпилата страна, Sky plc, подава възражение на основание член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009 срещу регистрацията на заявената марка за всички стоки, посочени в точка 3 по-горе.
6
Възражението се основава по-специално на по-ранната словна марка на Обединеното кралство „SKY“, регистрирана на 7 септември 2012 г. под номер 2500604, обозначаваща стоки и услуги от класове 3, 4, 7, 9, 11, 12, 16—18, 25, 28 и 35—45. По отношение на клас 9 съответните стоки включват по-специално „компютърни програми“, „електронни и компютърни игри [интерактивни]“, както и „части и компоненти за всички горепосочени стоки“. По отношение на клас 28, съответните стоки включват „играчки, игри; електронни игри; преносими устройства за електронни, компютърни или видео игри; устройства за видеоигри; части и компоненти за всички горепосочени стоки; карти за игра; игри с карти, спортни артикули; хазартни игри; забавни игрални автомати; устройства и инструменти за забавни игри; образователни или забавни интерактивни игри“.
7
В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията по член 8, параграф 1, буква б) и параграфи 4 и 5 от Регламент № 207/2009.
8
С решение от 19 август 2013 г. отделът по споровете уважава възражението за всички посочени стоки и услуги, като се основава само на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, и отхвърля заявката изцяло.
9
На 18 октомври 2013 г. жалбоподателят подава пред СХВП жалба на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
10
С решение от 23 октомври 2014 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата и потвърждава решението на отдела по споровете. За тази цел апелативният състав се е ограничил до сравнението на заявената и по-ранната марка и до преценка на вероятността от объркване между посочените марки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. В подкрепа на това решение апелативният състав приема, че разглежданите стоки по същество са идентични (т. 15—17 от обжалваното решение). При сравняването на конфликтните марки апелативният състав най-напред установява, че думата „sky“ представлява „най-доминиращият и отличителен“ елемент на заявената марка, докато думата „bonus“ е само слабо отличителна (т. 20 от обжалваното решение). На следващо място, той приема, първо, че е налице по-висока от средната степен на визуално сходство между конфликтните марки, второ, че те са много сходни от фонетична гледна точка, и трето, че са много сходни от концептуална гледна точка (т. 21—23 от обжалваното решение). На последно място, в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване, апелативният състав приема, че е налице вероятност от объркване между разглежданите конфликтни марки поради идентичността и голямото сходство на разглежданите стоки и поради по-висока от средната степен на визуално сходство и голяма степен на фонетично и концептуално сходство между конфликтните марки, както и поради нормалния присъщ отличителен характер на по-ранната марка (т. 29 от обжалваното решение).
Искания на страните
11
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени частично обжалваното решение и да допусне регистрацията на заявената марка по отношение на „компютърни програми, електронни компоненти“ от клас 9, както и на „игрални автомати, действащи с монети; автомати за развлекателни игри; електрически и/или електронни автомати, устройства и инсталации за развлекателни игри; автомати и устройства за видеоигри; части и принадлежности за горепосочените стоки, които не са включени в други класове“, от клас 28, доколкото тези стоки се отнасят изключително до видео игри на бинго, предназначени за игрални автомати в казина и в игрални зали,
—
да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
12
СХВП и встъпилата страна искат от Общия съд:
—
да отхвърли жалбата,
—
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
13
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва по същество три основания, изведени съответно от нарушение на разпоредбите на член 8, параграф 1, буква б) и параграфи 4 и 5 от Регламент № 207/2009.
14
Във връзка с това жалбоподателят в самото начало намалява обхвата на своята заявка за марка на Общността в съответствие с член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009, като „ограничава“ списъка на стоките, за които се иска регистрация, до „компютърни програми, електронни компоненти“ от клас 9, от една страна, и до „игрални автомати, действащи с монети; автомати за развлекателни игри; електрически и/или електронни автомати, устройства и инсталации за развлекателни игри; автомати и устройства за видеоигри; части и принадлежности за горепосочените стоки, които не са включени в други класове“, от клас 28, от друга страна, доколкото тези стоки се отнасят изключително до „видео игри на бинго, предназначени за игрални автомати в казина и в игрални зали“. Жалбоподателят счита по същество, че това ограничение на списъка на разглежданите стоки съответства на доводите, които е изложил пред инстанциите на СХВП, а именно че вероятността от объркване между конфликтните марки в известна степен е изключена поради обстоятелството, че търговската му дейност е насочена само към използването на игрални автомати или на игри в казина и в игрални зали.
15
СХВП и встъпилата страна отговарят, че съгласно член 188 от Процедурния правилник на Общия съд предметът на спора пред апелативния състав не трябва да се изменя. В настоящия случай жалбоподателят бил изменил списъка на заявените стоки, като посочил предназначението им, и следователно бил изменил предмета на спора в нарушение на тази разпоредба. Поради това Общият съд не можел да вземе предвид посоченото изменение, тъй като контролът за законосъобразност на обжалваното решение трябва да се извърши само с оглед на фактическите и правните обстоятелства по спора към момента на приемане на обжалваното решение. Освен това единственото искане по жалбата, включващо посоченото изменение на предмета на спора, било недопустимо. Всъщност жалбоподателят изрично посочвал, че не иска цялостна отмяна на обжалваното решение, а само частична отмяна по отношение на стоките, които са посочени в това ограничение. Освен това той заявявал, че вече не иска защита на стоките, заявени първоначално „най-общо, като широка категория, предвид че тези видове стоки били ограничени до необходимите за функционирането на видео игри на бинго, предназначени за игрални автомати в казина и в игрални зали“. Поради това единственото искане, а оттам и жалбата като цяло, трябвало да се обявят за недопустими.
16
Освен това СХВП и встъпилата страна оспорват твърдението, че е налице нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
17
Съгласно член 129 от Процедурния правилник Общият съд може служебно във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на главните страни, да се произнесе с мотивирано определение относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки.
18
В настоящия случай, предвид отговорите на жалбоподателя и на встъпилата страна на писмен въпрос на Общия съд относно допустимостта на жалбата, последният приема, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, и решава да се произнесе, без да провежда докрай производството.
19
По отношение на повдигнатото от СХВП възражение за недопустимост следва да се припомни, че съгласно член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009 Общият съд може да отмени или измени решението на апелативния състав на СХВП само поради „липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на Договора, на [същия] регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане или злоупотреба с власт“. Съгласно член 76 от посочения регламент този контрол за законосъобразност трябва да се извърши с оглед на фактическите и правните обстоятелства по спора, които са били представени пред апелативния състав. Следователно Общият съд може да отмени или измени решението, предмет на жалбата, само ако към момента, в който е прието, същото е опорочено от едно от тези основания за отмяна или изменение. За сметка на това той не би могъл да отмени или измени посоченото решение по причини, възникнали след неговото постановяване (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2007 г., Tegometall International/СХВП — Wuppermann (TEK), T‑458/05, Сб.,EU:T:2007:349, т. 19 и 20 и цитираната съдебна практика).
20
На следващо място, макар че съгласно член 26, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 „заявката за марка на Общността съдържа […] списък на стоките […], за които се иска регистрацията“, член 43, параграф 1 от същия регламент предвижда, че „[з]аявителят може по всяко време да оттегли своята заявка за марка на Общността или да ограничи списъка на стоки […], който се съдържа в нея“.
21
В подадената пред Общия съд жалба, и следователно след приемането на обжалваното решение, жалбоподателят изменя списъка на стоките, до които се отнася заявката му за марка на Общността, като пояснява техните характеристики, и по-специално предназначението им, в смисъл, че се отнасят „изключително до видео игри на бинго, предназначени за игрални автомати в казина и в игрални зали“.
22
По отношение на заявка за марка на Общността, която посочва няколко стоки, Общият съд вече е тълкувал направено пред него и следователно последващо спрямо решението на апелативния състав изявление на заявителя на марката, че оттегля заявката си единствено за някои от стоките, посочени в първоначалната заявка, било като изявление, че обжалваното решение се оспорва само доколкото се отнася до останалите заявени стоки, било като частично оттегляне, ако изявлението е направено в напреднал етап на производството пред Общия съд. Ако обаче с ограничаването на списъка на стоките, посочени в заявката за марка на Общността, заявителят на марката няма за цел да извади една или няколко от стоките от този списък, а да измени някоя от характеристиките на посочените стоки, като например тяхното описание или предназначение, не може да се изключи, че това изменение може да се отрази на разглеждането на марката на Общността от инстанциите на СХВП в хода на административното производство. При тези обстоятелства допускането на това изменение на етапа на обжалването пред Общия съд би било равнозначно на изменение на предмета на спора в хода на производството пред тази инстанция, което е забранено от член 188 от Процедурния правилник. Ето защо такова изменение нито може да засегне законосъобразността на обжалваното решение, нито може да бъде взето предвид от Общия съд при преценката на основателността на жалбата (вж. в този смисъл решения TEK, т. 19 по-горе, EU:T:2007:349, т. 23—25 и цитираната съдебна практика, и от 20 февруари 2013 г., Caventa/СХВП — Anson’s Herrenhaus (B BERG), T‑631/11, EU:T:2013:85, т. 22—25).
23
В настоящия случай ясно личи както от единственото искане за отмяна, така и от доводите, изтъкнати в жалбата в негова подкрепа, че жалбоподателят не оттегля нито една от стоките, които са предмет на заявката му за марка на Общността, а само пояснява предназначението им в смисъл, че „се отнасят изключително до видео игри на бинго, предназначени за игрални автомати в казина и в игрални зали“. Както СХВП основателно изтъква, жалбоподателят сам потвърждава в точка 16 от жалбата, че вече не иска защита на посочените стоки „най-общо, като широка категория“, а само доколкото са свързани с това конкретно предназначение. Освен това жалбоподателят изрично иска от Общия съд да вземе предвид така направеното в хода на производството уточнение относно предназначението на разглежданите стоки, за да може да приеме при сравнението съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, че тези стоки не са сходни.
24
Трябва обаче да се констатира, от една страна, че с оглед на цитираната в точка 22 по-горе съдебна практика такова уточнение, което е направено в хода на производството и което се отнася до характеристиките, и по-специално до предназначението на разглежданите стоки, представлява изменение на фактическата рамка на отнесения до апелативния състав спор, предмет на обжалваното решение, тъй като предполага отпадане на всяко друго предназначение на посочените стоки, което може да е от значение при сравнението на същите. Както жалбоподателят сам посочва по-специално в точки 50—60 от жалбата, от това следва, че посоченото изменение може да се отрази на евентуалната проверката от страна на апелативния състав по-специално на сходството на разглежданите стоки и следователно задължително изменя предмета на спора, с който е сезиран Общия съд. От друга страна, не може да се приеме единственото искане за частична отмяна, доколкото с него и с доводите в негова подкрепа се оспорва само законосъобразността на обжалваното решение, като се твърди само че Общият съд следва да вземе предвид посоченото изменение на предмета на спора, забранено от член 188 от Процедурния правилник.
25
Всъщност със своята жалба жалбоподателят не може да постигне частична отмяна на обжалваното решение по съображение, че същото се основава на преценка — която не е извършена от апелативният състав — на вероятност от объркване между конфликтните марки, като включи стоки със специфично предназначение, по отношение на което апелативният състав не е трябвало да се произнесе. Напротив, както основателно поддържа СХВП, при сравняването на разглежданите стоки апелативният състав е следвало да провери дали всички възможни предназначения на посочените стоки дават основание да се заключи, че стоките са сходни, дори идентични. В това отношение следва да се припомни, че за да се прецени сходството между стоките, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тези стоки, и по-конкретно тяхното естество, предназначение и употреба, както и техният конкурентен или допълващ характер (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, Rec, EU:C:1998:442, т. 23). Освен това, за целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство на конфликтните марки, както и идентичност или сходство на обозначените с тях стоки или услуги, като това са кумулативни условия (решения от 13 септември 2007 г., Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, Сб.,EU:C:2007:514, т. 48 и от 22 януари 2009 г., Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, Сб.,EU:T:2009:14, т. 42). В настоящия случай именно при сравнението на стоките с техните общи и разнообразни характеристики, така както са заявени първоначално, а не с оглед на последващото им уточнение, апелативният състав приема, че е налице вероятност от объркване между конфликтните марки. Следователно, за разлика от положението, при което жалбоподател оттегля от заявлението си за марка на Общността няколко от съответните стоки, за които първоначално е поискал регистрация, в настоящия случай искането на жалбоподателя се отнася до цялостна и неделима преценка на апелативния състав в обжалваното решение, която не подлежи на частична отмяна. В това отношение обстоятелството, че жалбоподателят твърди пред инстанциите на СХВП — както подчертава в отговора си на писмения въпрос на Общия съд — че търговската му дейност е насочена само към използването на игрални автомати или на игри в казина и в игрални зали, само по себе си не може да обори тази преценка, тъй като стоките, предмет на първоначалното му заявление за марка на Общността, са обхванати от тази заявка, доколкото са посочени най-общо и се разбират в широк смисъл.
26
На последно място следва да се подчертае, че жалбоподателят не е направил искане, дори при условията на евентуалност, за цялостна отмяна на обжалваното решение, доколкото с него се приема, че е налице вероятност от объркване между конфликтните марки по отношение на стоките, посочени в точка 3 по-горе. Точно обратното, предвид направеното с жалбата ограничаване на предназначението на тези стоки, той иска изрично частична отмяна на обжалваното решение, тъй като с последното се отказва регистрацията на заявената марка за същите стоки, доколкото се „отнасят изключително до видео игри на бинго, предназначени за игрални автомати в казина и в игрални зали“. При тези условия, за разлика от положението, което стои в основата на решението TEK, точка 19 по-горе (EU:T:2007:349, т. 27 и 28), предвид еднозначния обхват на искането за отмяна, потвърден от жалбоподателя в отговора му на писмения въпрос на Общия съд, и ясния и точен характер на мотивите, изложени в подкрепа на това искане в жалбата и в посочения отговор, при разглеждането на настоящата жалба Общият съд не може да вземе предвид списъка на стоките, посочени в първоначалната заявка на жалбоподателя за марка на Общността.
27
От това следва, че единственото искане за отмяна, а оттам и искането за изменение с цел да се допусне регистрацията на заявената марка за разглежданите стоки, така както са изменени, трябва да се обявят за недопустими.
28
Ето защо жалбата трябва бъде отхвърлена изцяло като недопустима.
По съдебните разноски
29
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
30
Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
определи:
1)
Отхвърля жалбата като недопустима.
2)
Осъжда International Gaming Projects Ltd да заплати съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 11 март 2016 година.
Секретар
E. Coulon
Председател
M. Prek
( *1 ) Език на производството: английски.
Full & Egal Universal Law Academy