14.11.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 419/13
Решение на Съда (втори състав) от 15 септември 2016 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Koninklijke KPN NV и др./Autoriteit Consument en Markt (ACM)
(Дело C-28/15) (1)
((Преюдициално запитване - Обща регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/21/ЕО - Членове 4 и 19 - Национален регулаторен орган - Мерки за хармонизиране - Препоръка 2009/396/EО - Правно значение - Директива 2002/19/ЕО - Членове 8 и 13 - Оператор, определен като разполагащ със значително влияние на даден пазар - Задължения, наложени от национален регулаторен орган - Контрол на цените и задължения, свързани със системата за отчитане на разходите - Тарифи за приключване на телефонни разговори във фиксирана и в мобилна мрежа - Обхват на контрола, който националните юрисдикции могат да упражняват върху решенията на националните регулаторни органи))
(2016/C 419/15)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
College van Beroep voor het Bedrijfsleven
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Koninklijke KPN NV, KPN BV, T-Mobile Netherlands BV, Tele2 Nederland BV, Ziggo BV, Vodafone Libertel BV, Ziggo Services BV, по-рано UPC Nederland BV, Ziggo Zakelijk Services BV, по-рано UPC Business BV
Ответник: Autoriteit Consument en Markt (ACM)
Диспозитив
1)
Член 4, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги („Рамковата“ директива“), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, във връзка с членове 8 и 13 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях („Директива за достъпа“), изменена с Директива 2009/140, трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана със спор относно законосъобразността на наложено от национален регулаторен орган ценово задължение за доставка на услуги за терминиране на фиксирани и мобилни повиквания, може да се отклони от Препоръка 2009/396/ЕО на Комисията от 7 май 2009 година относно подхода за регулиране на цените за терминиране на фиксирана и мобилна връзка в ЕС, в която моделът за отчитане на разходите, наречен „BULRIC strict“ (Bottom-Up Long-Run Incremental Costs) е препоръчан като подходяща мярка за регулиране на цените на пазара за терминиране на повиквания, само ако счита, че съображения, свързани с фактическите обстоятелства по делото, по-конкретно характерните особености на пазара на въпросната държава членка, налагат това.
2)
Правото на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана със спор относно законосъобразността на наложено от национален регулаторен орган ценово задължение за доставка на услуги за терминиране на фиксирани и мобилни повиквания, може да преценява пропорционалността на това задължение с оглед на целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140, както и в член 13 от Директива 2002/19, изменена с Директива 2009/140, и да вземе предвид факта, че това задължение цели да насърчава интересите на крайните ползватели на пазар на дребно, който не попада в обхвата на регулиране.
Когато упражнява съдебен контрол над решение на национален регулаторен орган, националната юрисдикция не може да изисква от този орган да доказва, че посоченото задължение действително осъществява целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140.
(1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
Full & Egal Universal Law Academy