9.1.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 6/11
Решение на Съда (трети състав) от 9 ноември 2016 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Dunajská Streda — Словакия) — Home Credit Slovakia a.s./Klára Bíróová
(Дело C-42/15) (1)
((Преюдициално запитване - Директива 2008/48/EО - Защита на потребителите - Потребителски кредит - Член 1, член 3, буква м), член 10, параграфи 1 и 2, член 22, параграф 1 и член 23 - Тълкуване на изразите „на хартиен носител“ и „на друг траен носител“ - Договор, препращащ към друг документ - Изискване за „писмена форма“ по смисъла на националното право - Предоставяне на изискуемата информация чрез посочване на обективни критерии - Данни, които трябва да съдържа срочният договор за кредит - Последици от липсата на задължителната информация - Пропорционалност))
(2017/C 006/12)
Език на производството: словашки
Запитваща юрисдикция
Okresný súd Dunajská Streda
Страни в главното производство
Ищец: Home Credit Slovakia a.s.
Ответник: Klára Bíróová
Диспозитив
1)
Член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, във връзка с член 3, буква м) от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че:
—
договорът за кредит не трябва непременно да бъде изготвен в един-единствен документ, но всички данни по член 10, параграф 2 от посочената директива трябва да са на хартиен или друг траен носител,
—
допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, от една страна, че договорът за кредит, който попада в приложното поле на Директива 2008/48 и е изготвен на хартиен носител, трябва да бъде подписан от страните и от друга страна, че това изискване за подпис важи за всички елементи на този договор, изброени в член 10, параграф 2 от тази директива.
2)
Член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски.
3)
Член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.
4)
Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
(1) ОВ C 155, 11.5.2015 г.
Full & Egal Universal Law Academy