18.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 260/6
Решение на Съда (втори състав) от 26 май 2016 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — État belge, SPF Finances/NN (L) International SA, по-рано ING International SA, правоприемник на ING Dynamic SA
(Дело C-48/15) (1)
((Преюдициално запитване - Пряко данъчно облагане - Свободно движение на капитали - Свободно предоставяне на услуги - Директива 69/335/ЕИО - Членове 2, 4, 10 и 11 - Директива 85/611/ЕИО - Членове 10 ЕО и 293 ЕО - Годишен данък за предприятията за колективно инвестиране - Двойно данъчно облагане - Санкция, приложима за чуждестранните предприятия за колективно инвестиране))
(2016/C 260/07)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour d'appel de Bruxelles
Страни в главното производство
Жалбоподател: État belge, SPF Finances
Ответник: NN (L) International SA, по-рано ING International SA, правоприемник на ING Dynamic SA
Диспозитив
1)
Членове 2, 4, 10 и 11 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 85/303/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка.
2)
Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), евентуално във връзка с член 10 ЕО и член 293, второ тире ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка, при условие че това законодателство се прилага без дискриминация.
3)
Член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка.
4)
Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 162, втора алинея от Кодекса за данъка върху наследствата, изменен с Програмен закон от 22 декември 2003 г., с която държава членка предвижда специфична санкция — а именно съдебна забрана за бъдещо инвестиране на дялови единици в тази държава членка — която може да бъде наложена на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране за неизпълнение на задължението за подаване на годишната декларация, необходима за събирането на данък за предприятията за колективно инвестиране, или за неплащане на този данък.
(1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
Full & Egal Universal Law Academy