20.2.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 53/10
Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2016 г. (преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias - Гърция) — Anonymi Geniki Etairia Tsimenton Iraklis (AGET Iraklis)/Ypourgos Ergasias, Koinonikis Asfalisis kai Koinonikis Allilengyis
(Дело C-201/15) (1)
((Преюдициално запитване - Директива 98/59/ЕО - Сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 16 - Свобода на стопанската инициатива - Национална правна уредба, която дава правомощие на административен орган да се противопостави на колективни уволнения след оценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието и на интереса на националната икономика - Остра икономическа криза - Особено високо равнище на безработица в страната))
(2017/C 053/12)
Език на производството: гръцки
Запитваща юрисдикция
Symvoulio tis Epikrateias
Страни в главното производство
Жалбоподател: Anonymi Geniki Etairia Tsimenton Iraklis (AGET Iraklis)
Ответник: Ypourgos Ergasias, Koinonikis Asfalisis kai Koinonikis Allilengyis
в присъствието на: Enosi Ergazomenon Tsimenton Chalkidas
Диспозитив
1.
Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че допуска по принцип национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която при липса на споразумение с представителите на работниците относно план за колективни уволнения работодателят може да извърши такова уволнение само ако в предвидения от тази правна уредба срок и след разглеждане на преписката и преценка на условията на пазара на труда, на положението на предприятието, както и на интереса на националната икономика, компетентният национален орган, който трябва да бъде уведомен за този план, не приеме мотивирано решение да не одобри изцяло или отчасти предвидените уволнения. Това обаче не важи, когато с оглед на трите критерия за преценка, към които препраща тази правна уредба, и на конкретното им прилагане от страна на посочения публичен орган под контрола на компетентните юрисдикции, разглежданата правна уредба води до лишаване на разпоредбите на посочената директива от полезното им действие, което запитващата юрисдикция при необходимост трябва да провери.
Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че при положение като това в главното производство не допуска национална правна уредба като посочената в първото изречение от първата алинея на настоящата точка.
2)
Евентуалното положение на остра икономическа криза и особено високо равнище на безработица в държава членка не може да се отрази на отговора, даден в точка 1 от настоящия диспозитив.
(1) ОВ C 221, 6.7.2015 г.
Full & Egal Universal Law Academy