29.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 314/6
Решение на Съда (седми състав) от 22 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Harju Maakohus — Естония) — Irina Nikolajeva/Multi Protect OÜ
(Дело C-280/15) (1)
((Преюдициално запитване - Марка на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 9, параграф 3 и член 102, параграф 1 - Задължение на съда за марките на Европейски съюз да постанови определение, с което да забрани на трето лице да продължи да извършва действия, нарушаващи права върху марка - Липса на искане за постановяване на такова определение - Понятието „специално основание“ да не се постанови такава забрана - Понятието „разумно обезщетение“ за действия, извършени след публикуването на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз и преди публикуването на регистрацията на такава марка))
(2016/C 314/09)
Език на производството: естонски
Запитваща юрисдикция
Harju Maakohus
Страни в главното производство
Ищец: Irina Nikolajeva
Ответник: Multi Protect OÜ
Диспозитив
1)
Член 102, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съд за марките на Европейския съюз въз основа на някои принципи на националното гражданскопроцесуално право да не постанови определение, с което да забрани на трето лице да продължи да извършва действия, нарушаващи правата върху марка, по съображение че притежателят на съответната марка не е направил пред съда искане в този смисъл.
2)
Член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска притежателят на марка на Европейския съюз да търси обезщетение за действия на трети лица, предшестващи публикуването на заявката за регистрация на марка. Що се отнася до действията, които трети лица са извършили в периода след публикуването на заявката за регистрация на съответната марка, но преди публикуването на регистрацията ѝ, съдържащото се в тази разпоредба понятие „разумно обезщетение“ предполага връщане на печалбата, която третите лица действително са извлекли от използването на тази марка в посочения период. За сметка на това въпросното понятие „разумно обезщетение“ изключва възможността притежателят на марката да бъде обезщетен за евентуално претърпените от него допълнителни вреди, в т.ч. евентуално и неимуществените вреди.
(1) ОВ C 262, 10.8.2015 г.
Full & Egal Universal Law Academy