26.6.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 202/5
Решение на Съда (първи състав) от 27 април 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Perpignan — Франция) — Наказателно производство срещу Noria Distribution SARL
(Дело C-672/15) (1)
((Преюдициално запитване - Директива 2002/46/ЕО - Сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни - Витамини и минерали, които могат да се използват при производството на добавки към храни - Максимални количества - Компетентност на държавите членки - Национална правна уредба, с която се определят тези количества - Взаимно признаване - Липса - Условия, които трябва да се спазват, и критерии, които трябва да се вземат предвид при определянето на тези количества))
(2017/C 202/07)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Tribunal de grande instance de Perpignan
Страна в главното производство
Noria Distribution SARL
в присъствието на: Procureur de la République, Union fédérale des consommateurs des P.O (Que choisir)
Диспозитив
1)
Разпоредбите на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни и разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, която не предвижда процедура за пускането на пазара в тази държава членка на хранителни добавки, в които съдържанието на хранителни вещества превишава определените с тази правна уредба максимални дневни дози и които законно се произвеждат или търгуват на пазара в друга държава членка.
2)
Разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки трябва да се тълкуват в смисъл, че максималните количества по член 5 от Директивата трябва да се определят за всеки отделен случай и въз основа на всички критерии, посочени в член 5, параграфи 1 и 2, в частност горната граница за безопасен прием на съответните хранителни вещества, установена чрез задълбочена научна оценка на риска за общественото здраве, основаваща се не на общи или хипотетични съображения, а на релевантни научни данни. От компетентността на запитващата юрисдикция е да прецени дали разглежданият в главното производство метод за определяне на посочените количества отговаря на тези изисквания.
3)
Разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат научната оценка на риска по член 5, параграф 1, буква а) от Директивата, задължително предхождаща установяването на горната граница за безопасен прием, която е един от критериите, които трябва да се отчитат при определянето на максималните количества по член 5, да се извършва само въз основа на национални научни становища, при положение че към момента на приемането на съответната мярка също така има достоверни и актуални международни научни становища, които съдържат заключение в полза на възможността за определяне на по-висока граница.
(1) ОВ C 90, 7.3.2016 г.
Full & Egal Universal Law Academy