ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
H. SAUGMANDSGAARD ØE
представено на 20 април 2016 година ( *1 )
Дело C‑111/15
Občina Gorje
срещу
Republika Slovenija
(Преюдициално запитване, отправено от Upravno sodišče
(Административен съд, Словения)
„Преюдициално запитване — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ЕЗФРСР — Подпомагане на развитието на селските райони — Регламент (ЕО) № 1698/2005 — Член 71, параграф 3 — Времево условие за допустимост на разходите — Регламент (ЕС) № 65/2011 — Член 30, параграф 1 — Отхвърляне изцяло на искането за плащане, когато то включва както допустими, така и недопустими разходи“
I – Въведение
1.
Политиката на Европейския съюз за развитие на селските райони се основава на принципа на съфинансиране, като Съюзът осигурява приблизително две трети, а държавите членки — една трета от общия размер на средствата. Сумите, предоставени от Съюза и държавите членки с цел улесняване развитието на селските райони, са значителни. Така през програмния период от 2007 г. до 2013 г. Европейският съюз и държавите членки са отделили повече от 150 милиарда евро за политиката за развитие на селските райони, около половината от които по инвестиционни мерки ( *2 ).
2.
В това отношение борбата с измамите продължава да заема важно място, с оглед на високия процент грешки ( *3 ). Като се основава на член 325 ДФЕС Съдът посочва, че държавите членки са длъжни да приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси ( *4 ).
3.
Настоящото преюдициално запитване, отправено от Upravno sodišče (Административен съд, Словения), се вписва в този контекст, като повдига въпроси относно правомощията на държавите членки за целите на контрола върху подпомагането в рамките на политиката на Съюза за развитие на селските райони.
4.
По-специално запитващата юрисдикция иска от Съда по същество да установи дали член 71, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ( *5 ) допуска национална правна уредба, която обвързва допустимостта на инвестиционните разходи за финансиране от ЕЗФРСР с условието те да са направени след одобрение на заявлението за подпомагане. Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали посоченият регламент, както и член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 1698/2005 по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони ( *6 ), допускат национална правна уредба, която предвижда отхвърляне изцяло на искането за плащане на помощта, когато то включва както допустими, така и недопустими разходи.
5.
Следователно първият преюдициален въпрос се отнася до свободата на преценка, призната на държавите членки при определяне на условията за допустимост на разходите за съфинансираното от ЕЗФРСР подпомагане, докато вторият преюдициален въпрос се отнася до правомощието на държавите членки да санкционират неизпълнението на условията за допустимост.
6.
Преюдициалните въпроси са повдигнати в рамките на административен спор между Občina Gorje (наричана по-нататък „Община Gorje“) и Agencija Republike Slovenije za kmetijske trge in razvoj podeželja (Агенция на Република Словения за селскостопанските пазари и за развитие на селските райони, наричана по-нататък „Агенцията“) по повод на отхвърлено от нея искане за плащане на помощи по Програмата за развитие на селските райони на Словения за периода от 2007 г. до 2013 г.
II – Правна уредба
А– Правото на Съюза
1. Регламент № 1698/2005
7.
Осъществяването на политиката на Съюза за развитие на селските райони се основава на принципа на споделено управление между Съюза и държавите членки, като правото на Съюза определя общата правна уредба, която националните правни системи следва да допълнят. В това отношение Регламент № 1698/2005 определя общите правила, регулиращи подпомагането от Общността на развитието на селските райони, финансирани от ЕЗФРСР ( *7 ).
8.
В съответствие с дял III от Регламент № 1698/2005, озаглавен „Програмиране“, всяка държава членка приема национална програма, подлежаща на одобрение от Европейската комисия, която осъществява стратегията за развитие на селските райони чрез четири оси, определени в дял IV от Регламента, озаглавен „Помощи за развитие на селските райони“. Съгласно член 52, буква б), подточка ii) от Регламента ос 3, озаглавена „Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика“, включва inter alia „обновяване и развитие на селата“.
9.
Дял V от Регламент № 1698/2005, озаглавен „Принос на ЕЗФРСР“, съдържа правила относно финансирането на политиката за развитие на селските райони, а член 71 от него е озаглавен „Допустимост на разходите“. Член 71, параграфи 1 и 2 и параграф 3, първа алинея гласят:
„1. Без да се засяга член 39, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 [на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OВ 2005, L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193)], разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР, ако съответната помощ действително е платена от разплащателната агенция между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2015 г. Съфинансирани проекти не могат да бъдат завършени преди началната дата на допустимост.
Нови разходи, добавени при промяна на програмата съгласно член 19, са допустими от датата на приемане от страна на Комисията, на молбата за промяна на програмата.
2. Разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР само когато са направени за проекти одобрени от Управителния орган на програмата или за проекти, за които той отговаря, съобразно критериите за избор, определени от компетентния орган.
3. Правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на специални условия, поставени от настоящия регламент за някои от мерките за развитие на селските райони“.
10.
Дял VI от Регламент № 1698/2005 се отнася по-специално до управлението и контрола на политиката за развитие на селските райони. Параграф 4 от член 74, озаглавен „Отговорности на държавите членки“, гласи:
„Държавите членки поемат контрола в съответствие с подробните правила за прилагане, определени съгласно процедурата по член 90, параграф 2, особено по отношение на вида и интензивността на контрола, пригоден към естеството на различните мерки за развитие на селските райони“.
11.
Регламент № 1698/2005 е отменен и заменен с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент № 1698/2005 ( *8 ).
2. Регламент № 65/2011
12.
В съответствие с член 74, параграф 4 от Регламент № 1698/2005 Комисията приема Регламент № 65/2011.
13.
В член 2, букви a) и б) от този регламент се прави разграничение между „заявлението за подпомагане“, определено като „заявление за подпомагане или за регистрация в схема съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005“, и „искането за плащане“, определено като „подадено от бенефициер заявление за плащане от националните органи“.
14.
Член 4 от Регламента се отнася до общите принципи на контрол. Параграф 9 от този член гласи:
„Намаленията или изключванията съгласно настоящия регламент не засягат допълнителните санкции, които се налагат съгласно други разпоредби на правото на Съюза или националното право“.
15.
Административните проверки за отпускането на субсидии по ос 3 от Регламент № 1698/2005 се извършват на два етапа, а именно, първо, съгласно член 24, параграф 2 от Регламент № 65/2011, по отношение на заявленията за подпомагане, и второ, съгласно член 24, параграф 3 от същия регламент, по отношение на исканията за плащане ( *9 ). Освен това в членове 25—27 от Регламент № 65/2011 са изброени правилата относно проверките на място.
16.
Относно плащането на помощта на бенефициера член 30 от Регламент № 65/2011, озаглавен „Намаления и изключвания“, гласи:
„1. Плащанията се изчисляват въз основа на установената по време на административните проверки допустимост.
Държавата членка проверява полученото от бенефициера искане за плащане и определя сумите, които е допустимо да получат подпомагане. Тя определя:
а)
сумата, която да бъде изплатена на бенефициера въз основа единствено на искането за плащане;
б)
сумата, която да бъде изплатена на бенефициера след проверка на допустимостта на искането за плащане.
Когато определената сума съгласно буква а) надхвърля сумата, определена съгласно буква б), с повече от 3 %, определената съгласно буква б) сума се намалява. Размерът на това намаление е разликата между двете суми.
Намаление обаче не се прилага, ако бенефициерът може да докаже, че не е виновен за включването на недопустимата сума.
2. Когато бъде установено, че даден бенефициер умишлено е направил невярна декларация, въпросната операция се изключва от подпомагане от ЕЗФРСР и всички изплатени вече суми за тази операция се възстановяват. Освен това бенефициерът се изключва от възможността да получава подпомагане по същата мярка през календарната година на констатацията, така и за следващата календарна година.
3. Намаленията и изключванията, посочени в параграфи 1 и 2, се прилагат mutatis mutandis за недопустимите разходи, установени при проверките съгласно членове 25 и 29“.
17.
Регламент № 65/2011, както уточнява член 34, параграф 1, заменя Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 1698/2005 по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони ( *10 ), считано от 1 януари 2011 г. Съгласно втора алинея на тази разпоредба обаче последният регламент се прилага по отношение на искания за плащане, подадени преди 1 януари 2011 г. В случая е безспорно, че заявленията за подпомагане и исканията за плащане са подадени съответно на 19 август 2010 г. и на 1 юни 2011 г. Ето защо по настоящото дело следва да се прилагат разпоредбите на Регламент № 65/2011.
Б– Словенското право
1. Законът за селското стопанство
18.
От преюдициалното запитване следва, че словенската схема за развитие на селските райони се урежда от Zakon o kmetijstvu (Закон за селското стопанство, наричан по-нататък „ZKme‑1“).
19.
Относно решението за право на субсидии член 53, параграф 1 от ZKme‑1 предвижда, че компетентният орган приема решение за право на субсидии с адресати страните, чиито заявления изпълняват условията от приложимите разпоредби и обявлението за поръчка, и че за целта се заделят средства.
20.
Съгласно член 56, параграф 1 от ZKme‑1 субсидиите се изплащат по искане на страните.
21.
Параграф 4 на член 56 от ZKme‑1 гласи:
„Органът отхвърля с решение всяко искане, което не е в съответствие с предвидените от закона изисквания, обявлението за поръчка или решението за право на субсидии“.
2. Наредба ПРСР
22.
Въз основа на ZKme‑1 словенското правителство приема Наредба относно мерките по оси 1, 3 и 4 от Програмата за развитие на селските райони на Република Словения за периода 2007—2013 г. (наричана по-нататък „Наредбата ПРСР“).
23.
В съответствие с член 78, точка 4 от Наредбата ПРСР относно мярка № 322 „Обновяване и развитие на селата“ подпомагането се изразява в инвестиции за обновяването и изграждането на обществени сгради с различно предназначение — срещи между поколенията, културни, творчески и спортни дейности, както и други занимания през свободното време на населението в селските райони.
24.
Съгласно акта за преюдициално запитване член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР гласи, че допустими са единствено инвестиционните разходи, направени от датата на приемане на решението за право на субсидии до приключване на инвестицията или най-късно до 30 юни 2015 г. Съгласно този член за първи разход се приема евентуално поетото от бенефициера задължение във връзка с отпуснатите субсидии (сключване на какъвто и да е договор, поръчване на материали, оборудване, услуги или строителни работи).
III – Фактите по спора в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
25.
Съгласно Наредбата ПРСР на 18 юни 2010 г. Агенцията публикува обявление за поръчка по силата на мярка по ос 3 от Регламент № 1698/2005 — мярка № 322 („Обновяване и развитие на селата“), в рамките на Програмата за развитие на селските райони на Словения за периода от 2007 г. до 2013 г.
26.
Съгласно точка 1 в дял „Инвестиции“ на глава IV/1 от обявлението за поръчка, озаглавена „Условия за допустимост, които следва да бъдат изпълнени при подаване на заявлението в рамките на обявлението за поръчка“ (наричана по-нататък „точка 1 от обявлението за поръчка“), инвестицията не може да започне да се осъществява преди приемане на решението за право субсидии.
27.
Съгласно член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР, точка 3 от глава VI от обявлението за поръчка, озаглавена „Допустими разходи“ (наричана по-нататък „точка 3 от обявлението за поръчка“), предвижда, че допустими инвестиционни разходи са разходите, направени от датата на приемане на решението за право на субсидии до приключване на инвестицията или най-късно до 30 юни 2015 г.
28.
Съгласно точка 4 от глава VI от обявлението за поръчка (наричана по-нататък „точка 4 от обявлението за поръчка“) допустими за подпомагане са също евентуални общи разходи или разходи, направени след 1 януари 2007 г., до подаване на окончателното искане за изплащане на субсидии — за подготовка на заявлението, закупуване на документацията във връзка със строежа и подаване на заявленията за отпускане на субсидии. Преди датата, на която разходите стават допустими, заявителят не може да започва строителни работи, нито да поема каквото и да било задължение във връзка с евентуално отпуснати субсидии.
29.
Съгласно точка 5 от глава VI от обявлението за поръчка (наричана по-нататък „точка 5 от обявлението за поръчка“) евентуално поето от бенефициера каквото и да било задължение във връзка с отпуснатите субсидии (сключване на какъвто и да е договор, поръчване на материали, оборудване, услуги или строителни работи) се приема за първи разход съгласно член 79 от Наредбата ПРСР. Съгласно посочената точка заявителят може все пак да започне процедурата за подбор на оферента в съответствие със законодателството относно възлагането на обществени поръчки, без обаче да може да сключи договор със спечелилия оферент преди приемане на решението за право на субсидии.
30.
На 12 юли 2010 г. ( *11 ) Община Gorje сключва с оферента два договора за възстановяването на сграда, на която тя е съсобственик. Според запитващата юрисдикция е безспорно, че двата договора са сключени под отлагателно условие, според което договорните задължения възникват с получаването от Община Gorje на окончателното решение на Агенцията за право на субсидии.
31.
На 19 август 2010 г. Община Gorje подава, в рамките на обявлението за поръчка по мярка № 322, заявление за подпомагане с цел благоустройство, възстановяване и промяна на предназначението на сградата (наричан по-нататък „съфинансираният проект“). Заявлението се ограничава до тази част от сградата, на която Община Gorje е съсобственик.
32.
На 19 октомври 2010 г. Агенцията приема решение за право на субсидии, като отпуска на Община Gorje сума в размер на 128200,52 EUR. Искането на Община Gorje е одобрено като процент от общата инвестиция, осъществявана успоредно с другото съфинансиране от съсобственика Pošta Slovenije, а именно Пощата на Република Словения, а не така че да се съфинансират само някои строителни работи.
33.
На 1 юни 2011 г. Община Gorje подава искане за плащане на субсидии в размер на 128200,52 EUR, към което прилага необходимите документи.
34.
На 9 септември 2011 г. службата за контрол на Агенцията извършва проверка на място, при която въз основа на заповедната книга за строежа и на отстраняването на отпадъците установява, че строителните работи по сградата са започнали на 16 август 2010 г. Същата служба установява по-специално, че работите по демонтажа на покрива, който е елемент от общите части на имота, включен в искането за плащане, са извършени на 19 август 2010 г.
35.
На 3 ноември 2011 г. Агенцията отхвърля искането за плащане, с мотива че Община Gorje не отговаря на всички предвидени в Наредбата ПРСР и в обявлението за поръчка условия. Според Агенцията Община Gorje нарушила точки 3—5 от обявлението за поръчка, по-специално започвайки строителни работи по сградата на 16 август 2010 г., т.е. преди приемане на решението от 19 октомври 2010 г. за право на субсидии. Агенцията освен това се позовава на двата договора, сключени от Община Gorje на 12 юли 2010 г. Така според Агенцията всички започнали строителни работи по тези договори породили задължения, несъвместими с точки 3—5 от обявлението за поръчка.
36.
Община Gorje подава жалба срещу решението на Агенцията от 3 ноември 2011 г. пред запитващата юрисдикция, която със съдебно решение от 13 февруари 2013 г. уважава тази жалба, като констатира несъвместимостта на националните разпоредби с Регламент № 1698/2005. Поради това запитващата юрисдикция отменя решението на Агенцията от 3 ноември 2011 г. и ѝ връща преписката за преразглеждане.
37.
На 25 април 2013 г. Агенцията отново отхвърля искането на Община Gorje за плащане, в основни линии със същите мотиви, а именно фактът, че строителните работи по сградата са започнали преди приемане на решението за право на субсидии и че сключването на договорите на 12 юли 2010 г. с оферента водело до задължения, несъвместими с член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР и с точки 3 и 5 от обявлението за поръчка. Освен това в решението си от 25 април 2013 г. Агенцията подчертава, че искането, свързано с разглежданата инвестиция, е одобрено като процент от общата инвестиция, а не така че да се съфинансират само някои строителни работи.
38.
Община Gorje подава нова жалба пред запитващата юрисдикция, изтъквайки inter alia, че решението на Агенцията се основавало на Наредбата ПРСР и на обявлението за поръчка, които не били в съответствие с Регламент № 1698/2005, тъй като в тях се постановяват по-строги условия за допустимост, отколкото в Регламента.
39.
От своя страна Агенцията оспорва несъвместимостта между националните разпоредби и Регламент № 1698/2005, изтъквайки, че националните разпоредби постановявали единствено по-точни, а не по-строги правила от предвидените в посочения регламент относно допустимостта на разходите за финансиране от ЕЗФРСР.
40.
В този контекст Upravno sodišče (Административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Трябва ли Регламент № 1698/2005, и по-специално член 71, параграф 3, съгласно който правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на специални условия, поставени от този регламент за някои от мерките за развитие на селските райони, да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба съгласно член 79, параграф 4 от [Наредбата ПРСР] и глава VI, точка 3 от обявлението за поръчка, по силата на която допустими инвестиционни разходи представляват единствено разходите, направени след датата на приемане на решението за право на субсидии (до приключване на инвестицията или най-късно до 30 юни 2015 г.)?
2)
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли Регламент № 1698/2005, и по-специално член 71, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба по член 56, параграф 4 [от ZKme‑1], съгласно която трябва да се отхвърли изцяло искане, което не отговаря на изискванията по член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР относно допустимите инвестиционни разходи, направени след датата на приемане на решението?“.
41.
Писмени становища представят Oбщина Gorje, словенското, полското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. В съдебното заседание на 28 януари 2016 г. вземат участие Община Gorje, словенското правителство, както и Комисията.
IV – Правен анализ
А– По свободата на преценка на държавите членки съгласно член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005 (първи преюдициален въпрос)
42.
Първият въпрос се отнася до свободата на преценка, предоставена на държавите членки с член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005, когато те определят условията за допустимост на разходите за целите на отпускането на финансираните от ЕЗФРСР помощи.
43.
От член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 следва, че „[п]равилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво“ и са предмет на специални условия, поставени от Регламента ( *12 ). В съответствие с принципа на субсидиарност и на споделено управление ( *13 ), характеризиращи политиката на Съюза за развитие на селските райони, държавите членки разполагат съгласно тази разпоредба с широка свобода на преценка ( *14 ), основана на признаването на необходимото разнообразие от потребности и специфични предизвикателства за развитието на селските райони в отделните държави членки.
44.
Обвързвайки допустимостта на инвестиционните разходи с факта те да бъдат направени след одобрение на заявлението за подпомагане, в резултат от въпросната словенска правна уредба, а именно член 79 от Наредбата ПРСР и точка 3 от обявлението за поръчка, както изтъква Община Gorje, от ЕЗФРСР се финансират само „бъдещите проекти“, т.е. изключва се отпускането на помощта със задна дата. При това положение се поставя въпросът дали подобно времево ограничение попада в рамките на признатата на всяка държава членка свобода на преценка съгласно член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005.
45.
Макар да е вярно, както твърдят запитващата юрисдикция и Община Gorje, че Регламент № 1698/2005 не предвижда началната дата на допустимост на разходите, той също така не изключва подобно времево ограничение да бъде определено от държавите членки. Всъщност самият Регламент № 1698/2005 съдържа разпоредби за ограничаване на времевия обхват на допустимите разходи. Така съгласно член 71, параграф 1 от този регламент разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР единствено ако съответната помощ действително е платена от разплащателната агенция между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2015 г. По-нататък посочената разпоредба предвижда, че „[с]ъфинансирани проекти не могат да бъдат завършени преди началната дата на допустимост“.
46.
Няма каквото и да било основание да се предполага, че в член 71, параграф 1 от Регламент № 1698/2005 се изброяват изчерпателно времевите условия, които могат да бъдат установени относно допустимостта на разходите за финансиране от ЕЗФРСР.
47.
Освен това според мен не може от член 71, параграф 1 от същия регламент да се стигне до извода, по подобие на Община Gorje, че осъществяването на съфинансирания проект може да започне преди началната дата на допустимост и че следователно държавите членки не могат да поставят допустимостта на разходите в зависимост от факта те да са направени след одобрение на заявлението за подпомагане. Обратно, съдържащият се в текста на посочения член израз „начална дата на допустимост“ сам по себе си показва според мен, че държавите членки имат правомощието да посочат начална дата на допустимост, т.е. да определят времеви праг, преди който направените инвестиционни разходи не са допустими за финансиране от ЕЗФРСР.
48.
Не съм убеден също така във факта, че времево условие като въпросното национално условие би могло да лиши, както твърди Община Gorje, Регламент № 1698/2005 от съдържание или да възпрепятства постигането на целите на Регламента. Всъщност подобно условие не ограничава съфинансирането от ЕЗФРСР до специфичен времеви хоризонт, по-тесен от предвидения в член 71, параграф 1 от Регламент № 1698/2005 период на плащане (от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2015 г.), а предвижда само, че бенефициерът трябва да изчака одобрението на заявлението за подпомагане, преди да направи разходи, свързани със съфинансирания проект ( *15 ).
49.
На тази основа не виждам причина да се приеме, че правна уредба като разглежданата словенска правна уредба създава пречка за пряката приложимост на Регламент № 1698/2005, прикрива неговия общностен характер или надхвърля свободата на преценка, предоставена на държавите членки с този регламент — критерии, изведени от Съда ( *16 ). Освен това според мен няма никакво основание да се заключи, че подобна правна уредба е в разрез с принципа на пропорционалност, като прави изключително трудно или дори невъзможно отпускането на субсидиите на бенефициерите ( *17 ).
50.
Тъкмо обратното, според мен времево условие като разглежданото в главното производство може да допринесе за постигане на целите, преследвани от Регламент № 1698/2005, сред които фигурират качеството на живот в селските райони ( *18 ), и по-специално по отношение на ос 3 от Регламента — обновяването и развитието на селата ( *19 ), като гарантира оптимално разпределение на средствата от ЕЗФРСР.
51.
В това отношение споделям изложените от словенското, полското правителство и правителството на Обединеното кралство съображения, че националната правна уредба би могла да намали риска от „икономически загуби поради неефективно разпределение на ресурсите“, а именно отпускането на помощ за инвестициите, които биха били направени частично или изцяло дори и ако не бе отпуснато подпомагане. Този риск е бил установен от Сметната палата, която препоръчва на Комисията да насърчи държавите членки да следват практики, съгласно които разходите по инвестициите са допустими едва от датата на одобряване на отпускането на субсидии ( *20 ).
52.
Освен това изключването на допустимостта на разходите, направени преди приемане на решението за право на субисидии, би могло да осигури, както изтъква словенското правителство, по-ефективен контрол относно използването на средствата от ЕЗФРСР. По специално проверката на място, предвидена в членове 25—27 от Регламент № 65/2011, която предвижда inter alia проверка от компетентния орган, че характерът и времевата рамка на разходите отговарят на действително извършените работи или на действително доставените услуги, би била по-трудна, ако разходите по съфинансиран проект са частично или изцяло направени преди одобрение на заявлението за подпомагане.
53.
В този контекст Сметната палата се произнася в подкрепа на предложението на Комисията от 12 октомври 2011 г. за изменение на Регламент № 1698/2005, като се позовава на предложените разпоредби, съгласно които разходите се считат за допустими само след като е подадено заявление за получаване на субсидии ( *21 ).
54.
С приемането на новия регламент относно ЕЗФРСР, а именно Регламент № 1305/2013, предложението на Комисията за промяна на условията за допустимост бе подкрепено от законодателя на Съюза. Съгласно този нов регламент на държавите членки изрично се разрешава да установят, както са направили това словенските органи, времево условие, съгласно което само инвестиционните разходи, направени след одобрение на заявлението за подпомагане, са допустими за финансиране от ЕЗФРСР ( *22 ).
55.
Макар да е вярно, че Регламент № 1305/2013 се прилага едва от 1 януари 2014 г. ( *23 ), което изключва прилагането му в настоящия случай, приемането от законодателя на Съюза на новия регламент според мен показва, че този законодател признава възможността за обоснованост на времево условие като разглежданото по настоящото дело, за да се осигури добро финансово управление на средствата от ЕЗФРСР.
56.
С оглед на тези обстоятелства според мен няма никакво основание да се заключи, че определяйки времево условие като разглежданото в главното производство, държавата членка е излязла извън пределите на свободата на преценка, предоставена ѝ с член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005 ( *24 ). Поради това предлагам на Съда да отговори отрицателно на първия преюдициален въпрос.
Б– По правните последици при неспазване на условията за допустимост (втори преюдициален въпрос)
1. Предмет на втория въпрос
57.
От акта за преюдициално запитване следва, че в настоящия случай Агенцията е отхвърлила искането за плащане поради неспазване на условието за допустимост на разходите, съдържащо се в член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР, а също и в точки 3 и 5 от обявлението за поръчка, съгласно което допустими са само инвестиционните разходи, направени след одобрение на заявлението за подпомагане. От него следва също, че според запитващата юрисдикция част от разходите за въпросния съфинансиран проект е направена след одобрението на заявлението за подпомагане, т.е. в съответствие с условията за допустимост на разходите, докато друга част е направена преди това одобрение, т.е. в противоречие с условията за допустимост на разходите ( *25 ).
58.
В този контекст с втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали, като предвижда, в случай като разглеждания в главното производство, отхвърляне изцяло на искането за плащане, член 56, параграф 4 от ZKme‑1 не е прекалено строг. Посочената юрисдикция си задава и въпроса дали в настоящия случай искането за плащане трябва да се разглежда съгласно член 30 от Регламент № 65/2011, предвиждащ в определени случаи намаления на сумата, която да бъде изплатена на бенефициера, и изключвания на операцията от подпомагане от ЕЗФРСР.
59.
Предвид представените на Съда становища, потвърдени от страните, участвали в съдебното заседание, на този етап е необходимо според мен да се подчертае, че вторият въпрос, както е очертан от запитващата юрисдикция, не се отнася до условието по точка 1 от обявлението за поръчка, съгласно което осъществяването на инвестицията не може да започне, преди да е прието решението за право на субсидии ( *26 ). Действително това условие се отнася до допустимостта до субсидиите, а не до „допустимостта на разходите“ по смисъла на член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 ( *27 ).
60.
Ще припомня, че в съответствие с член 2, букви a) и б) от Регламент № 65/2011 следва да се прави разграничение между „заявлението за подпомагане“ и „искането за плащане“ ( *28 ). Това разграничение е отразено в националното право, след като в точка 1 от обявлението за поръчка се определя условие за допустимост до субсидии, което бенефициерът трябва да изпълни, за да получи одобрение на заявлението за подпомагане ( *29 ), докато в член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР и в точки 3 и 5 от обявлението за поръчка се определя условие за допустимост на разходите, което трябва да бъде изпълнено, за да се получи одобрение на искането за плащане ( *30 ).
61.
Макар да е вярно, както изтъква словенското правителство, че компетентният орган може да проверява изпълнението от бенефициера на условията за допустимост до субсидии, когато проверява искането за плащане ( *31 ), доколкото ми е известно няма никакви индикации, че в настоящия случай е установено неспазването на тези условия, включително условията по точка 1 от обявлението за поръчка ( *32 ). В това отношение ще припомня обаче, че Съдът по принцип трябва да ограничи анализа си до факторите за преценка, които запитващата юрисдикция е решила да му представи, по-специално що се отнася до условията за прилагане на релевантната национална правна уредба, които тя счита за установени, тъй като само националният съд може да прецени обхвата на националните разпоредби и тяхното прилагане ( *33 ).
62.
Поради това вторият преюдициален въпрос трябва да се разбира в смисъл, че цели да установи дали Регламент № 1698/2005 и съответният регламент за неговото прилагане — Регламент № 65/2011 — допускат национална правна уредба, която предвижда отхвърляне изцяло на искането за плащане, когато то включва както допустими, така и недопустими разходи.
63.
В това отношение Съдът е приканен да изясни, на първо място, дали държавите членки могат да приемат национални норми за правни санкции при неспазване на правилата за допустимост на разходите, определени съгласно член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005. На второ място се поставя въпросът дали национална правна уредба като разглежданата в главното производство е в съответствие с принципа на пропорционалност.
2. Правомощието на държавите членки да уреждат правните последици от неспазването на условията за допустимост
а) Предварителни бележки
64.
Съгласно член 1, параграф 1 и член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/1995 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности ( *34 ) разпоредбите на европейското право определят, за целите на защитата на финансовите интереси на Съюза, характера и обхвата на административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Съюза ( *35 ). От практиката на Съда обаче следва, че когато дадена правна уредба на Съюза изобщо не съдържа специална разпоредба, която предвижда санкция при нарушение на тази уредба, или когато споменатата правна уредба предвижда, че при нарушение на правото на Съюза могат да бъдат наложени някои санкции, но не определя изчерпателно санкциите, които държавите членки имат право да налагат, член 4, параграф 3 ДЕС задължава държавите членки да вземат всички ефективни мерки, за да санкционират поведението, засягащо финансовите интереси на Съюза ( *36 ).
65.
Така в конкретния случай се поставя въпросът дали правото на Съюза определя изчерпателно санкциите, които могат да бъдат налагани при неспазване на условията за допустимост на разходите, определени съгласно член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005.
б) По член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005
66.
Съгласно член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005 „правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на специални условия, поставени от настоящия регламент […]“.
67.
На пръв поглед употребата на израза „правила за допустимост“, който изглежда относително широкообхватен, би могла да подкрепи предлаганото от словенското правителство тълкуване, че съгласно този член държавите членки разполагат с правомощие да уреждат правните последици при неспазване на условията за допустимост на разходите. От прочита на член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005 в целия контекст на последния обаче следва, че този член касае единствено въпроса за материалните условия за допустимост на разходите и не обхваща правните санкции при неспазване на посочените условия.
68.
Така член 74, параграф 4 от Регламент № 1698/2005 гласи изрично, че държавите членки поемат контрола в съответствие с подробните правила за прилагане, определени от Комисията ( *37 ), особено по отношение на вида и интензивността на контрола, пригоден към естеството на различните мерки за развитие на селските райони. Регламент № 65/2011, приет от Комисията по силата на този член, съдържа подробни правила относно контрола, който държавите членки следва да упражняват в рамките на ЕЗФРСР.
69.
Оттук според мен следва, че член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005 не предоставя на държавите членки правомощието да определят правните санкции при неспазване на условията за допустимост на разходите ( *38 ).
в) По член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011
70.
Член 30 от Регламент № 65/2011 налага на държавите членки да намаляват в някои случаи сумата, която да бъде изплатена, а в други — да изключат напълно операцията от подпомагане от ЕЗФРСР.
71.
Така от член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011 следва, че се прилага намаление на сумата, която да бъде изплатена, ако исканата от бенефициера сума надхвърля с повече от 3 % допустимата сума, т.е. сумата, която да бъде изплатена след проверка на допустимостта на искането за плащане. В зависимост от случая размерът на намалението, който се прилага по отношение на допустимата сума, съгласно член 30, параграф 1, трета алинея от този регламент съответства на разликата между исканата сума и допустимата сума. По-нататък от член 30, параграф 1, четвърта алинея от същия регламент следва, че изобщо не се прилага намаление, ако бенефициерът може да докаже, че „не е виновен за включването на недопустимата сума“. Освен това съгласно член 30, параграф 2 от този регламент съфинансираната операция се изключва напълно от подпомагане от ЕЗФРСР, когато бъде установено, че бенефициерът умишлено е направил невярна декларация ( *39 ).
72.
Ще отбележа на този етап, че различните термини „éligibilité“ и „admissibilité“, които се съдържат съответно в член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и в член 30 от Регламент № 65/2011, не поставят под въпрос прилагането на последния член в случай като разглеждания в главното производство. Всъщност това различие във формулировката липсва в останалите текстове на различни езици на двата регламента ( *40 ). Следователно няма основание да се предполага, че двата термина в текста на регламентите на френски език имат различно значение ( *41 ).
73.
Споделям анализа на Община Gorje и на Комисията, че член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011 се прилага при обстоятелства като тези по главното производство ( *42 ).
74.
Макар да е вярно, че член 30 от Регламент № 65/2011 се отнася до изчисляването на сумата, която да бъде изплатена, и че в параграф 1 той предвижда това изчисляване да се прави „въз основа на установената по време на административните проверки допустимост“, обхватът на този член не се ограничава, както изтъква словенското правителство, до случаи, в които условията за допустимост на разходите са изцяло изпълнени. Всъщност от член 30, параграф 3 от този регламент изрично следва, че намаленията, посочени в параграф 1 на същия член 30 от Регламента, се прилагат „mutatis mutandis за недопустимите разходи, установени при проверките съгласно членове 25 и 29 [ от този Регламент]“, а именно проверките на място. Следователно според мен параграф 1 на член 30 се прилага пряко за недопустимите разходи, установени при други видове проверки, сред които административните проверки ( *43 ).
75.
В случай като настоящия, когато една част от разходите, включени в искането за плащане, е допустима съгласно националните условия за допустимост, а друга не е, прилагането на член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011 води до намаление на сумата, която да бъде изплатена, по описания в този параграф метод, като се изчислява разликата между исканата от бенефициера сума (всички разходи, включени в искането за плащане) и допустимата сума (само допустимите разходи). Когато тази разлика представлява повече от 3 % от допустимата сума, последната се намалява с разликата между двете суми.
76.
Така не мога да се присъединя към довода, изтъкван от Комисията, че прилагането на член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011 води в настоящия случай до намаляване със 100 %, т.е. пълно изключване на инвестиционните разходи. В това отношение Комисията отбелязва, че в случая става въпрос за недопустимост на цялата инвестиция, а не само на една част от нея, след като Община Gorje не изпълнява условието за достъп (условие за допустимост), установено за цялата инвестиция, което налага да не започва осъществяването на инвестицията, преди да е прието решението за право на субсидии. Според Комисията неспазването на това условие за достъп „опорочава“ цялото осъществяване на инвестицията.
77.
В това отношение ще отбележа, от една страна, че нито Регламент № 1698/2005, нито Регламент № 65/2011 не провеждат разграничение между различните категории условия за допустимост на разходите и освен това не разрешават на държавите членки да предвидят специфични последици при неспазването на определени условия, които те считат за по-„фундаментални“. От друга страна, доводите на Комисията се основават всъщност на точка 1 от обявлението за поръчка, която, както е посочено в точки 59 и 61 от настоящото заключение, представлява условие за допустимост до субсидии, чието нарушение не води до намаляване на сумата, която трябва да бъде изплатена съгласно член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011 ( *44 ).
78.
Поради това въпросът е дали член 30 от Регламент № 65/2011 определя изчерпателно санкциите, които могат да бъдат налагани от държавите членки при неспазване на условията за допустимост на разходите, определени на национално ниво съгласно член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005.
79.
Макар член 4, параграф 9 от Регламент № 65/2011 изрично да предвижда, че заложените в него намаления и изключвания не засягат допълнителните санкции, които се налагат съгласно други разпоредби на правото на Съюза или националното право, аз обаче споделям гледната точка на Община Gorje, че държавите членки не могат да предвиждат национални санкции, които водят до пълно изключване на дадена операция от подпомагане от ЕЗФРСР, след като санкция с такъв характер вече е подробно предвидена в посочения регламент ( *45 ). Всъщност съгласно член 30, параграф 2 от Регламент № 65/2011 подобна санкция изрично се ограничава до случая, когато бенефициерът умишлено е направил невярна декларация, така че държавите членки не могат да приложат пълно изключване в други случаи, както е предвидено в приложимата по главното производство словенска правна уредба, без на практика да изменят обхвата на член 30, параграф 2 от Регламент № 65/2011.
80.
От горното заключавам, че член 30 от Регламент № 65/2011 не допуска национална правна уредба като приложимото по главното производство словенско законодателство, което предвижда отхвърляне изцяло на искането за плащане и следователно пълно изключване на дадена операция от подпомагане от ЕЗФРСР, когато това искане включва както допустими, така и недопустими разходи.
81.
Предвид току-що предложения отговор вече не е необходимо да се проверява дали цялостното отхвърляне на искането за плащане е в съответствие с принципа на пропорционалност. Поради това ще разгледам този въпрос само при условията на евентуалност, в случай че Съдът не възприеме заключението ми и счете, че Регламент № 65/2011 допуска национална правна уредба като член 56, параграф 4 от ZKme‑1.
3. Спазване на принципа на пропорционалност
82.
Съгласно член 74, параграф 1 от Регламент № 1698/2005 държавите членки приемат всички законодателни, законоустановени и административни разпоредби с цел осигуряване на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза ( *46 ). Държавите членки обаче са длъжни да се съобразяват с общите принципи на правото на Съюза, по-конкретно с принципа на пропорционалност ( *47 ). Оттук произтича, че строгостта на прилаганите при неспазване санкции трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност ( *48 ).
83.
В това отношение Община Gorje изтъква, че като предвижда искането за плащане за бъде отхвърлено изцяло, ако то включва както допустими, така и недопустими разходи, без да отчита естеството и мащаба на нарушението, член 56, параграф 4 от ZKme‑1 надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел. Следователно според Община Gorje словенската правна уредба противоречи на принципа на пропорционалност, което полското правителство, както и Комисията оспорват.
84.
Макар изключването от схемата за подпомагане, до което води неспазването на едно от условията за отпускане на помощта, да представлява не санкция, а просто последица от неизпълнението на посочените условия, предвидени в закона ( *49 ), отхвърлянето на искането за плащане, предвидено в член 56, параграф 4 от ZKme‑1, в случай като разглеждания в главното производство е не последица от неспазването на условията за отпускане на помощта, а е по-скоро последица от неспазването на условията за допустимост на разходите ( *50 ).
85.
Освен това в случай като разглеждания в главното производство искането за плащане се отхвърля изцяло съгласно член 56, параграф 4 от ZKme‑1, включително в частта относно допустимите разходи, направени в съответствие с националните условия. Относно тази част отхвърлянето на искането за плащане не може да се счита просто за последица от неспазването на условия, а трябва по-скоро да се приеме, че има ограничителен характер.
86.
Нарушенията на националните законодателства в рамките на съфинансирани от Съюза операции трябва безспорно да бъдат санкционирани ефективно, за да се защитят финансовите интереси на Съюза от евентуални измами и за да се гарантира пълното осъществяване на преследваните от законодателя на Съюза цели. Няма никакво съмнение, че лишавайки бенефициер от всякакво изплащане на помощи, правна уредба като въпросната словенска правна уредба е особено възпираща и следователно може да се бори ефективно с допуснатите в рамките на ЕЗФРСР нередности ( *51 ).
87.
Като предвижда обаче отхвърляне изцяло на искането за плащане, член 56, параграф 4 от ZKme‑1 въвежда санкция, която няма връзка с тежестта на извършеното от бенефициера нарушение, тъй като санкцията е една и съща, независимо дали нарушението засяга значителна или, обратно, незначителна част от искането ( *52 ).
88.
Наистина член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011 предвижда и намаления, надхвърлящи констатираната нередност, като посочва, че допустимата сума ще бъде намалена с разликата между посочения размер и това, което бенефициерът е поискал. За разлика обаче от въпросната национална правна уредба предвиденото в този член намаление се изчислява въз основа на извършеното нарушение, което според мен гарантира спазването на принципа на пропорционалност.
89.
Изложените от словенското правителство съображения, що се отнася до обосновката на националното условие, предмет на първия преюдициален въпрос, а именно намаляването на риска от „икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите“ и осигуряването на ефективен контрол, не се прилагат по отношение на тази част от искането, което касае допустими разходи. Така въпреки неспазването на условията за допустимост, що се отнася до една част от разходите, съфинансираната операция сама по себе си може да постигне целта си и да осигури реална добавена стойност, свързана с развитието на селските райони ( *53 ).
90.
Стигам до извода, че национална правна уредба, която предвижда отхвърляне изцяло на искането за плащане, когато то включва както допустими, така и недопустими разходи, без да отчита мащаба на извършеното нарушение, трябва да се разглежда като противоречаща на принципа на пропорционалност ( *54 ).
V – Заключение
91.
С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Upravno sodišče (Административен съд, Словения), по следния начин:
„Член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която допустими инвестиционни разходи за подпомагане от ЕЗФРСР представляват единствено разходите, направени след одобрение на заявлението за подпомагане.
Член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда отхвърляне изцяло на искането за плащане на помощи, когато то включва както допустими, така и недопустими разходи“.
( *1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( *2 ) Специален доклад № 23 на Европейската сметна палата, озаглавен „Грешки в разходването на средства за развитие на селските райони: какви са причините и какви мерки се предприемат?“, 2014 г., точка 1.
( *3 ) Специален доклад № 23 на Европейската сметна палата, озаглавен „Грешки в разходването на средства за развитие на селските райони: какви са причините и какви мерки се предприемат?“, 2014 г., точка 12. Що се отнася до програмния период от 2007 г. до 2013 г., средният процент грешки при разходите, извършени за развитие на селските райони, е изчислен на 8,2 %.
( *4 ) Вж. решение от 28 октомври 2010 г., SGS Belgium и др. (C‑367/09, EU:C:2010:648, т. 40).
( *5 ) ОВ L 277, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101 и поправка в ОВ L 206, 2.8.2012 г., стр. 23.
( *6 ) ОВ L 25, 2011 г., стр. 8 и поправка в ОВ L 25, 28.1.2011 г.
( *7 ) Относно Регламент № 1698/2005 вж. Danielsen, J. H. EU Agricultural Law. Kluwer Law International, Alphen-sur-le-Rhin, 2013, р. 123—133.
( *8 ) ОВ L 347, 2013 г., стр. 487. Относно връзката между Регламент № 1698/2005 и Регламент № 1305/2013 вж. Monteduro, M. e.a. (éd.) Law and Agroecology — A Transdisciplinary Dialogue. Springer Verlag, Berlin, Heidelberg, 2015, p. 151—159.
( *9 ) По-конкретно член 24 от Регламент № 65/2011 е част от дял II от този регламент, озаглавен „Подпомагане за развитието на селските райони съгласно ос 1 и ос 3 и някои мерки съгласно ос 2 и ос 4“.
( *10 ) OВ L 368, 2006 г., стр. 74; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 80, стр. 192.
( *11 ) В акта за преюдициално запитване датата 13 юли 2010 г. фигурира и като дата на сключване на договорите.
( *12 ) Вж. също съображение 61 от Регламента.
( *13 ) Вж. точка 7 от настоящото заключение.
( *14 ) Вж. в този смисъл решение от 15 май 2014 г., Szatmári Malom (C‑135/13, EU:C:2014:327, т. 60). Вж. също предложението на Комисията, въз основа на което е приет Регламент № 1698/2005 (предложение от 14 юли 2004 г. за Регламент на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (COM(2004) 490 окончателен), точка 13 от Обяснителния меморандум, в който Комисията подчертава целта да се предостави „повече свобода на държавите членки по отношение на начина на прилагане на техните програми чрез не толкова подробни правила и условия за допустимост и опростена система за финансово управление и контрол“.
( *15 ) От точка 5 от обявлението за поръчка изрично следва, че макар бенефициерът да не може да поеме никакво задължение във връзка с отпуснатите средства, той може да започне процедурата за подбор на оферент в съответствие със законодателството за възлагане на обществени поръчки. Така подготовката на бенефициера за предвижданата операция не се възпрепятства, с изключение на това, че той не може да сключи договор с оферента преди одобрението на заявлението за подпомагане. Съгласно точка 4 от обявлението за поръчка общите разходи за подготовка на заявлението, закупуване на документацията във връзка със строежа и подаване на заявлението за отпускане на средства са освободени от времевото условие, предвидено в член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР и в точка 3 от обявлението за поръчка. Относно общите разходи вж. член 55, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 368, 1974 г., стр. 15, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 80, стр. 133).
( *16 ) Вж. решение от 15 май 2014 г., Szatmári Malom (C‑135/13, EU:C:2014:327, т. 55 и цитираната съдебна практика).
( *17 ) Вж. определение от 16 януари 2014 г., Dél‑Zempléni Nektár Leader Nonprofit (C‑24/13, EU:C:2014:40, т. 17 и цитираната съдебна практика).
( *18 ) Вж. член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1698/2005.
( *19 ) Вж. член 52, буква б), подточка ii) от Регламент № 1698/2005.
( *20 ) Вж. Специален доклад № 8 на Сметната палата относно „Насочване на помощта за модернизация на земеделските стопанства“, 2012 г., точки 60—65 и 73.
( *21 ) Вж. Специален доклад № 8 на Сметната палата относно „Насочване на помощта за модернизация на земеделските стопанства“, 2012 г., точка 64. Сметната палата отбелязва обаче, че предложената от Комисията разпоредба „няма да елиминира риска от икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите, тъй като инвестиционният проект все пак може да стартира преди одобрението на заявлението (и дори преди заявлението да е било подадено, при положение че извършените разходи до датата на подаване на заявлението не са допустими за подпомагане)“.
( *22 ) Член 60, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1305/2013 предвижда във връзка с определени инвестиционни операции, че с изключение на някои общи разходи, за допустими се считат само разходи, които са направени след подаването на заявление до компетентния орган. Съгласно трета алинея от тази разпоредба държавите членки могат да предвидят в своите програми за допустими да се считат само разходи, които са извършени, след като заявлението за помощ е одобрено от компетентния орган.
( *23 ) Вж. член 90 от Регламент № 1305/2013. Освен това съгласно член 88 от този регламент, Регламент № 1698/2005 продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията съгласно посочения регламент преди 1 януари 2014 г.
( *24 ) Относно член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР и точки 4 и 5 от обявлението за поръчка, които предвиждат, че поемането от бенефициера на задължение във връзка с отпуснатите субсидии (сключването на какъвто и да е договор, поръчване на материали, оборудване, услуги или строителни работи) се приема за първи разход, ще отбележа, че според мен това правило служи за уточняване на времевото условие, предвидено в член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР и в точка 3 от обявлението за поръчка и следователно за гаранция, че средствата от ЕЗФРСР не се отпускат за инвестиции, които са частично или изцяло направени дори и без да е отпуснато подпомагане.
( *25 ) В това отношение ще отбележа, че единствено националният съд следва да провери в настоящия случай дали Община Gorje е спазила условията за одобрение на заявлението за подпомагане и тези за одобрение на искането за плащане, както и да предприеме необходимите правни действия по отношение на обжалваното решение.
( *26 ) Относно втория преюдициален въпрос словенското правителство и Комисията наблягат на факта, че Община Gorje не отговаря на условието по точка 1 от обявлението за поръчка.
( *27 ) Ще припомня, че свободата на преценка на държавите членки, предвидена в член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005, се отнася само до „правилата за допустимост на разходите“, което личи ясно от текста на тази разпоредба, както и от заглавието на член 71 от този регламент, озаглавен „Допустимост на разходите“.
( *28 ) Вж. точки 13 и 15 от настоящото заключение. Разграничението между одобрението на заявлението за подпомагане и това на искането за плащане се наблюдава също и в член 71, параграф 2 от Регламент № 1698/2005, който предвижда, че „[р]азходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР само когато са направени за проекти одобрени от Управителния орган на програмата или за проекти, за които той отговаря, съобразно критериите за избор, определени от компетентния орган“ (курсивът е мой).
( *29 ) Точка 1 от обявлението за поръчка е озаглавена „Условия за допустимост, които следва да бъдат изпълнени при подаване на заявлението в рамките на обявлението за поръчка“. Спазването на тези условия трябва по принцип да бъде преценено от компетентния орган при одобряване на заявлението за подпомагане. Вж. в това отношение член 24, параграф 2, букви a)—в) от Регламент 65/2011.
( *30 ) Ще припомня, че условия 3 и 5 се съдържат в глава VI от обявлението за поръчка, озаглавена „Допустими разходи“. Вж. точки 27—29 от настоящото заключение.
( *31 ) В това отношение държа да уточня, че изброяването в член 24, параграфи 2 и 3 от Регламент № 65/2010 на компонентите, които се проверяват съответно в заявленията за подпомагане и в исканията за плащане, не е изчерпателно, което следва от израза „включват по-специално“, съдържащ се в текста на тези разпоредби.
( *32 ) Макар в решението, обжалвано в главното производство, а именно решението от 25 април 2013 г., да се споменава фактът, че строителните работи по разглежданата сграда са започнали преди одобрението на заявлението за подпомагане, посоченото решение се позовава само на член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР и на точки 3 и 5 от обявлението за поръчка, които се отнасят до условията за допустимост на разходите. Вж. точки 35 и 37 от настоящото заключение. Впрочем възниква принципният въпрос за това дали нарушаването на условието за допустимост до субсидии може да доведе до отхвърляне на искането за плащане, както в конкретния случай, или то би следвало по-скоро да доведе до оттегляне или отмяна на първоначалното одобрение на заявлението за подпомагане, каквото в случая не е извършено. Последната хипотеза ми се струва за предпочитане, тъй като отразява разграничението, установено в Регламент № 65/2011 между заявление за подпомагане и искане за плащане.
( *33 ) Вж. решения от 6 март 2003 г., Kaba (C‑466/00, EU:C:2003:127, т. 41), и от 1 юни 2006 г., Innoventif (C‑453/04, EU:C:2006:361, т. 29).
( *34 ) ОВ L 312, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166.
( *35 ) Съгласно член 1, параграф 1 Регламент № 2988/1995 се отнася до „нередностите“ по отношение на правото на Общността. Вж. решение от 17 септември 2014 г., Cruz & Companhia (C‑341/13, EU:C:2014:2230, т. 40), в което Съдът постановява, че когато претендират възстановяване на неправомерно получени възстановявания при износ от бюджета на Съюза от оператор, компетентните национални органи санкционират нередност по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/95 и следователно действат в приложното поле на посочения регламент. Вж. също заключението на генералния адвокат Bot по съединени дела Județul Neamț et Județul Bacău (C‑260/14 и C‑261/14, EU:C:2016:7, т. 72—74).
( *36 ) Вж. решение от 28 октомври 2010 г., SGS Belgium и др. (C‑367/09, EU:C:2010:648, т. 41 и цитираната съдебна практика). Според мен подходът следва да е същият и в случай на нарушение на националните условия, определени съгласно правото на Съюза, като се има предвид че защитата на финансовите интереси на Съюза в този случай изглежда не по-малко важна.
( *37 ) В член 74, параграф 4 от Регламент № 1698/2005 се прави позоваване на процедурата по член 90, параграф 2 от същия регламент, който препраща към членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 1999 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159).
( *38 ) Това заключение се подсилва от мястото на член 71, параграф 3, първа алинея в дял V от Регламента, озаглавен „Принос на ЕЗФРСР“, вместо в дял VI, озаглавен „Управление, контрол и информация“.
( *39 ) Освен това в този случай бенефициерът, съгласно член 30, параграф 2 от Регламент № 65/2011, се изключва от възможността да получава подпомагане по същата мярка през календарната година на констатацията, както и за следващата календарна година.
( *40 ) В текста на двата регламента на английски език се съдържат термините „eligibility“ (в член 71, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1698/2005) и „eligible“ (в член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011); в текста на датски език — термините „støtteberettigelse“ и „støtteberettiget“; в текста на испански език — термините „subvencionabilidad“ и „subvencionable“; в текста на италиански език — термините „ammissibilità“ и „ammissibili“, а в текста на румънски език — термините „eligibilitate“ и „eligibil“. Текстът на двата регламента на немски език съдържа езикови варианти, които са без значение от правна гледна точка („Zuschussfähigkeit“ и „förderfähig“). Текстът на унгарски език визира сравними, но не и идентични понятия. Така в член 71, параграф 3, първа алинея в текста на унгарски език на Регламент № 1698/2005 се използва терминът „jogosultság“, докато в член 30, параграф 1 от текста на унгарски език на Регламент № 65/2011 се използва терминът „támogatható“.
( *41 ) Ще припомня, че при различие между отделните езикови редакции на един текст на Съюза съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, част от която тя представлява, което потвърждава факта, че двата термина се разбират по един и същ начин. Вж. решение от 29 април 2010 г., M и др. (C‑340/08, EU:C:2010:232, т. 44).
( *42 ) С оглед на фактите по спора в главното производство, както са представени от запитващата юрисдикция, нищо не дава основание да се предположи, че Община Gorje умишлено е направила невярна декларация, което би довело до прилагане на член 30, параграф 2 от Регламент № 65/2011.
( *43 ) Обратно, ако условията за допустимост до субсидии не са изцяло изпълнени, първоначалното одобрение на заявлението за подпомагане може да бъде оттеглено или отменено, а изчисляването на сумата, която да бъде изплатена, съгласно член 30, параграф 1 от Регламент № 65/2011, няма да бъде осъществено. Вж. бележка под линия 32 от настоящото заключение.
( *44 ) По подобен начин словенското правителство използва израза „предварителни условия“, за да обозначи националното условие, съдържащо се в точка 1 от обявлението за поръчка и съгласно което бенефициерът не може да започне осъществяване на инвестицията, преди да е прието решението за право на субсидии.
( *45 ) Вж., подобно, решение от 24 май 2007 г., Maatschap Schonewille‑Prins (C‑45/05, EU:C:2007:296, т. 64—68).
( *46 ) Съгласно член 48, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 за целите на член 74, параграф 1 от Регламент № 1698/2005 държавите членки осигуряват доказуемостта и контролируемостта на всички мерки за развитие на селските райони, които те възнамеряват да приложат. Вж. също член 325, параграф 1 ДФЕС и член 9, параграф 1 от Регламент № 1290/2005.
( *47 ) Вж. решение от 28 октомври 2010 г., SGS Belgium и др. (C‑367/09, EU:C:2010:648, т. 40).
( *48 ) Вж. решение от 25 април 2013 г., Asociația Accept (C‑81/12, EU:C:2013:275, т. 63 и цитираната съдебна практика). Вж. също заключението на генералния адвокат Wahl по дело Szemerey (C‑330/14, EU:C:2015:605, т. 51—63). Изискването за пропорционалност изрично следва от член 35, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 2014 г., стр. 48), който отменя и заменя Регламент № 65/2011, считано от 1 януари 2015 г.
( *49 ) Вж. решения от 24 май 2012 г., Hehenberger (C‑188/11, EU:C:2012:312, т. 37 и цитираната съдебна практика), и от 24 май 2007 г., Maatschap Schonewille‑Prins (C‑45/05, EU:C:2007:296, т. 47 и цитираната съдебна практика), относно случая, когато законодателят на Съюза е определил условията за отпускане на помощ.
( *50 ) Вж. точки 59—61 от настоящото заключение относно разграничението между условията за допустимост до субсидии и тези за допустимост на разходите.
( *51 ) Вж. бележка под линия 3 от настоящото заключение относно процента грешки при разходите за развитие на селските райони, Вж. също решения от 2 октомври 2014 г., Van Den Broeck (C‑525/13, EU:C:2014:2254, т. 33), и от 15 септември 2005 г., Ирландия/Комисия (C‑199/03, EU:C:2005:548, т. 31).
( *52 ) Ще припомня, че националната юрисдикция е длъжна при прилагане на националното право да го тълкува, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на правото на Съюза, част от което е принципът на пропорционалност. Вж. решение от 10 април 1984 г., Von Colson и Kamann (14/83, EU:C:1984:153, т. 26). В това отношение може да се постави въпросът дали не е възможно да се тълкува член 56, параграф 4 от ZKme‑1 в съответствие с принципа на пропорционалност. Според мен по-специално е спорно дали изразът „несъответстващо искане“, съдържащ се в тази разпоредба, визира непременно искането за плащане в неговата цялост или само тази част от него, която не изпълнява националните условия.
( *53 ) Относно неспазването на правилата за обществените поръчки вж., подобно, отговора на Комисията от 5 февруари 2015 г. на Специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Грешки в разходването на средства за развитие на селските райони: какви са причините и какви мерки се предприемат“ (COM (2015) 71 окончателен), стр. 2.
( *54 ) Вж. също решение от 15 септември 2005 г., Ирландия/Комисия (C‑199/03, EU:C:2005:548, т. 59 и 60).
Full & Egal Universal Law Academy